Акселерация – прояви, хипотези

Акселерация – прояви, хипотези.

В края на 19в. учените забелязват някои особености във физическото развитие на новото поколение по отношение а предишното. В началото те са наречени подобрения на физическото развитие, но по-късно се разбира, че става въпрос за ускорение(акселерация). Терминът е употребен за първи път от немският педиатър Кох през 1935г. и включва две понятия : индивидуална акселерация (вътрегрупова) и епохална акселерация (промяна в темповете на соматично развитие спрямо аналогични признаци при предишни поколения.). Явлението може да се разглежда като разбалансиране на системата, регулираща отногенезата.
Прояви на акселерацията .
Акселерационните процеси се наблюдават в соматичното развитие, в половото и в психическото развитие. Най-добре са изучени процесите при новородените, като се отчита, че за 100-150г., ръста им се е увеличил с 1-2 см, а теглото с около 200-300 гр. Раждат се и голям брой деца с тегло над 4кг.
На второ място се наблюдава ускорение и в темповете на растеж, като съвременните деца на 1 година са с 5 см. По-високи и с 1-2 кг. по-тежки.
Наблюдава се ускорение и в прорязването на зъбите. Смяната на зъбите става по-рано с 1-2 години.
Наблюдава се по-интензивен растеж и по-ранно стабилизиране(дефинитивни стойности) на ръста и телесните пропорции, т.е. днес това става при момичетата на 16-17год. , а при момчетата на 18-19г., докато по-рано това е ставало на 20-22г. при момичетата и 23-25г. при момчетата.
Ускорение се наблюдава и в половото съзряване. Възрастта на менархе при момичетата е била 16-17г., а сега е 12-13г.
Акселерация се наблюдава и във физиологичното съзряване, т.е. тя засяга и мускулната сила, и състоянието на сърдечно-съдовата система, и формирането и на зрителни, слухови, емоционални реакции и говорна функция.
Що се отнася до проявите на акселерацията в психическото развитие, то мненията там са противоречиви. Според едната теза има връзка между физическото развитие и интелектуалното развитие. Според други съвременните деца остават на същата степен на интелектуално развитие, както преди 50-100г.
Всички приемат голямото влияние на социалните условия върху психическото развитие. От тук произлизат и двата аспекта по отношение проявите на акселерацията в психическото развитие.
Ускорение в резултата на по-ранно съзряване на структурите
Социална акселерация, която възниква в резултат на различни методи за интензификация на умственото развитие (събуждане на резервите на мозъка).
Акселерацията засяга предимно детската възраст и възрастта на подрастващите, но тя се проявява и израсналия индивид: увеличава се репродуктивната възраст при жената; по-късна менопауза; по-голяма работоспособност; по-дълъг живот;
Акселерацията зависи от пол (по-добре изразена при мъжкия пол); от конституционален тип(по-добре изразена при момчета от брахиморфен тип); от расова принадлежност( значителна акселерация при европеидни групи и монголоидни и почти не я наблюдаваме при някои племена от Централна Америка, Полинезия и др.)
Във феномена акселерация и отрицателни страни. Ускорението е довело до изменение не само в нормалната биология на човека, но и в патологията: по-чести заболявания на ЦНС; вегетативни неврози; ревматизъм при децата; паралич; дефекти в осанката и др.
Хипотези за акселерация – те са много, но общо могат да се групират в две групи:
Едните приемат като причини екзогенните фактори
Причини са ендогенните фактори според другата група.
Една от хипотезите свързва акселерацията с подобрение условията на живот (хранене), с по-добри хигиенни навици; с по-малобройни семейства (членовете им), с успехите на медицината, с понижена смъртност на новородени и деца (води до промяна на генетичния материал).
Има опити да се обясни явлението с т.нар. урбанизационни травми (условията на големия град) – шум, замърсяване, хиподинамия, информационен поток.
Акселерацията и ретардацията (забавяне) се обясняват от гледна точка на взаимодействието на организма с жизнената среда, когато разминаването между потребност и възможности при слаба степен на изразеност води до физиологичен стрес и акселерация, а при задълбочаване на това разминаване – към ретардация.
Днес има теория за свързване на акселерацията с действието на по-глобални фактори като слънчева и геомагнитна активност.
Акселерационните процеси са известни и в еволюцията. Те са загадки. Употребата на консерванти, хормонални добавки, ГМО са потенциална опасност за организма.