Американската политическа мисъл Т. Джеферсън , Т. Пейн, Ал.Хамилтън

гр. Пловдив
Реферат
по Политология
НА ТЕМА :
Американската политическа мисъл Т. Джеферсън , Т. Пейн, Ал.Хамилтън
Изготвил: …
Специалност: ,,Финанси”
Фак. № …

Проверил: проф. Георги Л. Манолов

гр. Пловдив 2015 г.
Съдържание
1. Въведение........................................................................... 3

2. Идеите за политиката на Томас Джеферсън........... 3

3. Томас Пейн за правата на човека................................ 6

4. Политическите възгледи на Ал. Хамилтън............... 8

5. Заключение....................................................................... 9

6. Използвана литература................................................10

Въведение

В края на ХVIII в. на територията на английските колони в Северна Америка избухва прочутата Американска революция като резултат от натрупаните вътрешно и външнополитически причини и противъречия между метрополията и колониите. Борбата за незвисимост на американците обхваща периода от 1775 до 1783г. Извършената революция в Америка довежда до обединението на бившите английски колонии в една нова държава – САЩ. Тази революция, известна като Войната за независимост, представлява мощен катализатор на промените във всички социални сфери и се превъръща в една от главните предпоставки за формирането на американската държавност. Изключително важно значение за развитието на политическата мисъл през тази епоха несъмнено изиграва приетата Декларация за независимостта на САЩ (4. VII. 1776 г.) , превърнала се в основа на Американската революция. Видни теоритици „бащите основатели” на американската държава са: Т. Джеферсън и Т. Пейн, постулиращи идеите на класическия либерализъм, както и Ал. Хамилтън като ярък представител на политическия консерватизъм.

Идеите за политиката на Томас Джеферсън

Изтъкнатият политически мислител Томас Джеферсън е виден американски държавник и политически философ. Известен още като една от най-значимите фигури във всенародната борба на американския народ за свобода, независимост и демокрация. Той произхожда от семейство на богати плантатори въпреки това неговите възгледи отразяват най-вече идеалите на американското фермерство . Като използва постиженията на напредничавата социална мисъл в Западна Европа, Т. Джеферсън внася значителен принос в развитието на политическата концепция за демокрацията и държавността. Той разработва цяла поредица от важни политически проблеми. Тези проблеми са развити в Декларацията за независимостта. По – съществените политически идеи, разгледани от него в декларацията са:

На централно място в този исторически документ, заемат идеите за правата на човека. Тези права са първични и никой не може да ги игнорира, отнема или прехвърля другиму, тъй като техният произход е естествен и те принадлежат единствено на индивида.

На второ място се излага тезата за естествените права на личността и тяхната неотчуждаемост, произтичаща от обстоятелството, че принадлежат на народа. Според Т. Джеферсън естествените човешки права имат двойствено значение: от една страна, те стоят над законите поради техния неотчуждаем характер; а, от друга – приетите закони трябва да служат на хората, без да са в дисонанс с правата на индивида, камо ли да ги нарушават.

На трето място се акцентира на законодателното признаване на естествените права, което означава не само държавната защита на тези права, но и сигурна бариера срещу произвола на властта спрямо човешките субекти. Джеферсън е против силно централизираната държавна власт и смята, че всеки управляващ малко или много е склонен към корумпираност и незаконни деяния в своя полза.

На четвърто място, разработената идея за естествените човешки права е органична част от една демократична организация на държавната власт. Наред с основната функция на държавата – защита на човешките права, Джеферсън смята, че тяхното съхраняване може да се постигне чрез разделението на властите. Така едновременно биха се решили два главни проблема: преодоляването на опасността от незаконни действия на държавата и опазването на естествените права.

На пето място, като възприема идеята за договорното начало, Джеферсън счита, че всяка власт произтича от народа, принадлежи на народа и се упражнява от народа. Според него суверенитетът на народа е фундаментът на държавния живот, с което се урежда и правото на всички хора сами да избират формата на държавна власт.

На шесто място демократичните възгледи на Т. Джеферсън са конкретните му постановки относно механизмите за осъществяване на властта: конституционализъм, изборност и мандатност на всички длъжностни лица (за определен срок), народен контрол над институциите и др. С прокламирането на тези механизми практически се трасира от посочените идеи (в декларацията) стават градивна основа на приетата през 1787 г. Конституция на САЩ.

На седмо място Джеферсън отстоява идеята за републикнската форма на управление. Критикувайки възгледите на Ш. Монтескьо (по въпроса за държавните форми), мислителят оформя и своя политически идеал – демократична република на фермерите, в която народът пряко участва в управлението и поради това тази форма е много по-функционална от монархията.

На осмо място той развива и някои други популярни политически възгледи: за свободата на словото, печата и съвестта, за грижата на държавата за наука, култура и образование, за социалния контрол в гражданското общество и т. н.

Поради разнообразието, дълбочината и общочовешките ценности, които се съдържат в политическите и правните идеи на Томас Джеферсън, той и днес е търсен от политическите движения, от консервативните и либералните демократи и от радикалните социалисти, за изграждане на цивилизовано обществено устройство. Възгледите му поставят началото на демократичните политичеки тенденции в социалния живот на американското общество.
Томас Пейн за правата на човека

Томас Пейн е вторият бележит представител на политическата и правна мисъл на Новия свят, радикален памфлетист и международен революционер. Той е англичанин, пристигнал в Северна Америка през 1774 г. който бързо се ориентира в същността на конфликта между метрополията и колониите, обявява се в защита на последните и ги насърчава към отвоюване на собствената им независимост. Своите политически възгледи Т. Пейн декларира в две основни съчинения – „Правата на човека” и ,,Здравият разум” . За разлика от Джеферсън, Т. Пейн акцентира върху правата на човека и по-конкретно става дума за следното:
Опирайки се на теорията за естественото право, Т. Пейн изрично отстоява идеите за свободата, равенството и правата на човека. Към тази основа Пейн добавя и свободата на словото, печата и съвестта, както и правото на равенство, щастие и благоденствие на хората.
В съчиненията „Здравият разум” и „Правата на човека”, които говорят за политическия му талант, той акцентира главно върху правата на човека.
В тях са изложени и неговите политически възгледи. В духа на теорията за естественото право Пейн отстоява идеите за свободата, равенството и правата на човека. В съчинението си „Правата на човека” Пейн критикува потомствената и монархическа система, застъпва се за върховна власт на народа и за индивидуални човешки права.
От равните естествени права Т. Пейн извежда и същността на съответните граждански права. Те не бива да противоречат на вродените, а чрез държавната власт трябва да осигуряват това, което естествените права не могат да гарантират на човека. За Пейн гражданската власт е един набор от естествени права, които в много отношения заменят гражданските.
За да живее нормално в обществото, на индивида е необходимо да замени своите естествени права за граждански, а самото общество е длъжно да ги гарантира. Във връзка с това Пейн е един от първите мислители, които правят разликата между общество и държава:
„Обществото се създава от нашите потребности, а правителството – от нашите пороци..... Обществото във всяко свое състояние е благо, докато правителството – и най-доброто, е само необходимо зло, а в лошия случай – нетърпимо зло.”
Държавата според Пейн е продукт на обществото и нейната основна функция е да гарантира правата, сигурността и свободата на гражданите. Източник на държавната власт е самият народ, който е владелец на правото да избира своите управници. Правителството може да се намесва само в екстремни ситуации, когато държавата пропада, а през останалото време то е длъжно да създава максимално благоприятни условия за развитие на равните човешки възможности. Към тези правителствени функции Пейн добавя и още една – социалната, която се проявява в следните насоки: намеса в регулирането на социалните дела, обществено осигуряване, социални придобивки за гражданите и др. – една функция на държавата, която за пръв път се появява като нещо ново в политическото мислене тогава. Политическият идеал на Томас Пейн е демократична република. Според него тя е най-добрата форма на управление, защото в нея участват много хора, за разлика от монархията, която за Пейн е символ на узурпацията и насилието поради едноличния характер на властта. Републиканската форма е отражение на пълната свобода на идивидите относно избора на съответното управление, което включва правото на критика на това управление.
Томас Пейн критикува религията като догма независимо дали тя е християнска, мюсюлманска, или друга, както и обслужващото я духовенство като изразител на държавния мироглед. Според Пейн религията и държавата са носители на мракобесието, използват се за политически цели и са оръдия на деспотизма, често водят до разпалването на войни. Войната за Пейн е позорно и отвратително дело и то няма друга алтернатива освен мирът в държавата и международните отношения. Тя може да бъде оправдана само в един случай – когато се води с цел завоюване на национална независимост и когато е „достойна революция”, т. е. е израз на естествено право на всеки народ да бъде свободен.

Политическите възгледи на Александър Хамилтън

Александър Хамилтън е американски държавник и политик. Развитието на политическата мисъл през XVIII в. в Америка се обогатява още по-съществено и от оригиналните му идеи за държавността. Той остава в политическата история на САЩ с авторството си на над 80 статии в защита на американската конституция. Под формата на политически есета във „Федералист” Ал. Хамилтън задълбочено излага своите идеи, свързани с новото държавно устройство и конституционния ред в САЩ.
Спецификата на републиканско-демократичните възгледи на Хамилтън се състои в прокарване на идеята за силна политическа власт и строго централизирана държава. Той е за изграждането на една могъща изпълнителна власт като например президентската институция. Той твърди, че реална опора на силната държава е пожизнената президентска власт, като в крайна сметка дава неограничени правомощия на президента и го превръща в сигурен гарант на държавността.
Американският мислител анализира и ролята на съдебната власт в цялостната система на публично-властните отношения. Според Хамилтън федералният съд е меродавен арбитър на споровете между отделните щати, а съдиите се назначават от ръководителите на изпълнителната власт, без обаче да са избирани.
Цялата политическата теория на А. Хамилтън е израз на консервативното направление в американската политика, чиито представители са защитавали интересите на едрата частна собственост. Те считат, че участието на народа в управлението не гарантира напълно демократичния характер и поддържат идеята за властното малцинство (политическата власт) като средство за управление на силната държава.
Хамилтън поставя във „Федералист” един фундаментален въпрос, който днес е също толкова актуален, колкото и преди малко повече от два века. Това е въпросът за „благотворителната граница между властта и привилегиите”, която трябва да съчетава две важни неща: енергичността на управлението и сигурността на частните права. Тук Хамилтън подчертава, че тази граница е деликатна точка при организацията и функционирането на властта и ако те не се регулират балансирано с всички необходими правни средства, то това би било голям източник за прите