Анализ на кредитния портфейл на търговската банка. Кредитен риск

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ГР. СОФИЯ
Р
Е Ф Е Р А Т
на тема:
Анализ на кредитния портфейл на търговската банка.
Кредитен риск
Изготвен от: Миглена Евгениева Балчова
Факултетен номер: 2690013

Специалност : „Счетоводство и контрол”
със специализация „Счетоводство”
Магистърски курс – редовно обучение
Проверил: ......................................
/Доц. Миланова/
София

2008г.
I. Анализ и оценка на кредитния портфейл на банките
1.Характеристика на кредита като обект на счетоводството и анализа
в банките.
Кредитът е икономическа категория, позната още в дълбока
древност. Самото му наименование произтича от латинското „credere”,
което означава вяра, доверие, а „creditum”- заем, дълг. При дефинирането
на кредита не съществува пълно единомислие между различните автори и
школи. Така например според Х. Ректенвалд кредитът може да се
разглежда като форма за придобиване на допълнителни средства, на
допълнителна покупателна сила чрез временно ползване на чужди
капитали. Нобениус определя кредита като доверие, което стои във връзка
с едно обещание, чрез което едно лице срещу парични ценности се
задължава да изпълни бъдещи плащания. За Ад. Вагнер кредитът
представлява едно частно стопанско отношение или доброволно
предоставяне и получаване на стопански блага между различни лица на
основата на доверие на една от страните за по-късно удовлетворяване от
друга страна. Рошер определя кредита като доброволно преотстъпено
право за разпореждане с чужди блага срещу обещанието да се възстановят
техните равностойности заедно с дължимите лихви. От изложение мисли
за същността на кредита се вижда, че за едни автори на преден план излиза
доверието – като основно проявление на кредита, за други той е механизъм
за развитие на производствените възможности, за получаване на
допълнителна производствена сила. Рошер пък въвежда и лихвата като
неразделна част от кредита като негова цена и заменя елемента на
доверието с елемента на обещанието. Някои икономисти считат, че
кредитът възниква от бедността, от недостатъчността или ограничеността
на имуществото и ресурсите. Други го разглеждат като разрушителен за
икономиката, тъй като според тях за кредита се дължи лихва, която
подкопава финансовото състояние на кредитополучателите.
Кредитът е пряко свързан с доверие за възвръщаемост, което обаче е
аргументирано въз основа на финансово-счетоводна информация за
кредитополучателите, даваща достатъчно основание да се приеме, че има
необходимата надеждност за връщането му. В условията на пазарна
икономика само „доверие” не е достатъчно. Банките се ориентират към
изграждането на механизми, свързани с обезпечаване и гаранции за
възвръщаемостта на кредита. Не на последно място остава и получаването
на блага или парични средства срещу обещанието за бъдещо връщане на
предоставения паричен еквивалент и реализирането на доходи
посредством лихвата. Същността на кредита като особена форма на
движение на стойността намира обобщено проявление в изпълняваната от
2

него функция във възпроизводствения процес. Конкретната икономическа
основа, върху която се търси възникването и развитието на кредитните
отношения, е кръгооборотът на капитала и общественото разделение на
труда. На първия етап от кръгооборота на капитала кредитът в неговата
прична форма преминава в средства за производство. На втория етап – в
самия процес на производството се създава готовия продукт – стоката.
Именно тук производствената форма преминава в стокова и към
стойността на средствата за производство се прибавя новата създадена
стойност – стоката. Третият етап обхваща реализацията на готовата
продукция. Тук стоковата форма преминава в парична, т.е. връща се в
своята първоначална изходна позиция, но с определени количествени
промени, получени под формата на чист доход. Следователно са
придобити източници за нови средства на производство.
В процеса на движение на основния капитал се освобождават
ресурси. Както е известно, средствата на труда (дълготрайните активи) се
използват в производствения процес продължително време, вследствие на
което тяхната стойност се пренася на части в стойността на
произвежданата продукция – стоки, услуги. При продажбата на готовия
продукт и преминаването му в парична форма става постепенно
възстановянане на стойността на основните капитали и реализиране на
допълнителни парични средства. Предприятията биха могли да ги
използват за придобиване на нови средства на труда, с които да заменят
морално и физически изхабените и да увеличат производствените си
възможности. Това е обусловено от по-високите темпове на
възпроизводство в сравнение с придобитите възможности за
самофинансиране. Следователно един от начините за своевременно
внедряване на научно-техническите постижения в производството е
кредитирането на икономическите единици. Ако изключим
съществуването на кредита като форма на външно финансиране, е
необходимо да приемем, че внедряването на научно-техническите
достижения ще се извършва, когато отделните предприятия натрупат
собствен капитал в необходимия размер. Естествено до настъпването на
този момент за тях ще бъде характерна ниска конкурентноспособност и
недостатъчно успешна реализация на вътрешния и външния пазар.
С възприемането на кръгооборота на капитала като икономическа
основа за възникването и развитието на кредитните отношения става
необходимо проследяването на присъщите му колебания и
неравномерности в различните икономически единици и отрасли. Те се
изразяват в освобождаването на парични ресурси на едно място и
търсенето на такива на друго място. Многообразие от аналогични
колебания се наблюдават и в движението на оборотните капитали
(краткотрайните активи). Така например различните стоки се отличават с
различно времетраене на производството, при някои е дни, а при други
3

месеци. Следователно при производителите, за които всеки ден не се
получават парични постъпления от реализация на продукцията поради
относително по-продължителния производствен процес, възниква
необходимостта от кредит. Този кредитен ресурс ще послужи за покриване
на направени и предстоящи разходи по производство.
При по-детайлно анализиране на оборота на краткотрайните активи
се откриват и разлики във времето на обращение на отделните стоки. Едни
са бързо реализируеми, при други реализацията изисква по-продължителен
период от време. Това може да възникне поради отдалеченост на мястото
на производство от мястото на потребление. Тази отдалеченост от пазара
увеличава времето на обращението и с цел поддържане на
непрекъснатостта на производствения процес се налага ползването на
кредит от страна на производителите. С посочването на сезонния характер
на някои стоки и услуги се дава възможност за проследяване и на
колебанията във връзка със сезонната реализация на изделията от тези
отрасли. При тях разходите, направени в периода от една реализация до
следващата, могат да се покрият за сметка на парични средства, получени
под формата на кредити.
Посочените аргументи дават основание да се направи изводът, че
кредитът не възниква от бедността на кредитоискателя, а поради това, че
се прояванат колебания и неравномерности в кръгооборота на капитала,
резултат от които е появата на недостиг на собствени ресурси в едни
отрасли и производства и освобождаване на такива при други
производители. Следователно в кръгооборота на капитала и общественото
разделение на труда се поражда обективната необходимост от възникване
на кредитни отношения.
Кредитирането е основната дейност на търговските банки.
Двоякостта на кредитния процес дава възможност за мобилизиране на
свободните парични средства на предприятията, банките, бюджетната
система и други и за последващото им предоставяне за ползване под
формата на кредит. Посредством кредита банките „препродават” чужди
парични средства, печелейки от разликата в „цената”.
При изследването на същността на кредита е необходимо да се
посочи мястото му в съвкупността от многообразните банкови операции.
Както е известно, банковите операции биват пасивни, активни и
посреднически. Предоставянето на кредити от търговските банки са
активни банкови операции и като такива те се проявяват в актива на
баланса на търговските банки. Предпоставка за съществуването им са
пасивните банкови операции, свързани с формирането на собствения
капитал и привличането на временно свободни парични средства в
банките, т.е. посредством активните банкови операции, в т.ч. кредита, се
използват акумулираните пасиви с цел получаването на доходи. Кредитите
4

заемат най-голям дял в актива на банките. В развитите страни този дял е
около 50-60 %.
Същността на кредита може да бъде изразена като преотстъпване от
търговската банка кредитор в полза на кредитополучателя на права върху
определен паричен ресурс. Заедно с предаването на тези права се
наблюдава и прехвърлянето на редица задължения и отговорности,
заложени в условията по кредитната сделка. Така например
преотстъпването е винаги за определен срок и при определени изисквания
за надеждност, възвръщаемост и доходност. Всъщност смисълът на
кредитната сделка е генериране на приход за банката кредитор. Тези
приходи се отразяват пряко върху цялостния финансов резултат на
търговската банка. Кредитният процес – елемент на активните банкови
операции, генерира основна част от приходите на търговските банки, но
също така крие и големи рискове за тях. Ето защо този процес поражда
необходимостта от счетоводна информация с оглед ефективното му
управление и проследяване на влиянието му върху финансовия резултат на
банката. Процесът на кредитиране и произтичащите от него счетоводни
задачи са свързани с редица сериозни икономически показатели като
възвръщаемостта, рисковете, ликвидността, капиталовата адекватност,
рентабилността и др. Проявлението на кредита се възприема като
обективно обособен икономически регулатор, насочващ освободените
парични ресурси от едни отрасли и производства към други отрасли и
производства, в които има недостиг на такива. Това проявление и
съществуване на кредита във възпроизводствения процес неминуемо го
прави обект на контрол от системата на счетоводната отчетност.
За точно структуриране на кредитния портфейл и повишаване
ефективността на кредитните анализи е необходимо вярното
класифициране на предоставените кредити от банките.
Един от най-