Апраксии

Апраксии

Праксисът са цели целенасочени движения. Те дефинират желан, необходим краен резултат. За да се постигне тази цел са необходими упражнения, тренировка, обучение. Когато е постигнат праксиса, той се снема от сферата на активното съзнание и се изпълнява точно, ефективно, плавно, бързо и последователно без усилие. Настъпва автоматизация. Праксисът са всички наши двигателни сръчности, навици, умения за бита, за самообслужване и т.н. , който правим машинално. Тук са и професионалните умения и всичко, което подлежи на научаване.
Апраксии – нарушения на праксиса.
За дефинираме една апраксия са необходими две предпоставки:
Да няма нарушение на елементарни двигателни нарушения. Получават се при подкоровите зони. При увреждане на корово-гръбначномозъчните нерви. Апраксиите могат да засягат не само мускулите, а и мускулния тонус. Може да има и координационни движения.
Да няма психични разстройства. (двигателната памет е процедурна, ние не я осъзнаваме, просто правим движенията несъзнателно). Има структури, отговорни за паметовите нарушения. (виж за хипокампуса за паметта). Когато липсват тези нарушения(предпоставки), тогава може да се прогнозира апраксия.
Класификация на апраксии – основните видове апраксии са дадени от 19в.. Дадени са от Хуго Липман. Всички апраксии се получават при вреждане в лявата хемисфера.
Кинетична апраксия –при увреждане на премоторната кора. Състояние, при което планът на двигателния акт е запазен. Пациента знае, какво иска да направи и етапите, през които трябва да се мине, знае и как да го направи. Той не може да плавно, точно и бързо да изпълнява двигателния акт. Прилича на необучен човек, който сега се обучава да го прави. Това е загуба на автоматизацията. („юмрук – длан – страна“ за проверка – колкото и да се обучава и повтаря, той прави движенията бавно, сковано, има паузи между движенията, не ги прави плавно. Често се получава персеверация – насилствено, неволево натрапване на програма, която е била от друго двигателно звено, без да бъде желано това. Персеверациите говорят често и за нарушения в говора, но те могат да водят и до неправилен звук)
Идеомоторна апраксия – получава се при увреждане на задната париетална кора на лявата хемисфера. не може да командва пространствените движения на ръцете, без да работи с реални предмети (въображаемо изпълнение на движение). При боравене с реални предмети, той се справя добре. Това е нарушение на жестовите движения. Нямат пространствена представа, как да направят движенията.
Има две форми. И двете са свързани със жестове. Първата е описателна, дескриптивна апраксия. Наричат е транзитивна. Примера с каната; примера с телефонния разговор.
Втората форма – при тях не са необходими предмети. Нарича символна апраксия (нетранзитивна). Нарича се така, защото пациентите бъркат движенията, когато трябва да изпълняват двигателни актове, които са символни жестове. Симол – знак. Примера с прекръстването, козируването, въздушната целувка …
Проверката е с подражание на непознати жестове. Такъв е пръстовия праксис. Нарича се постурален праксис.
Идеационна апраксия – получава се при увреждане на предните челни области (префронтална област). Той дава цялата операционална дейност (екзекутивна) – изпълнителна дейност на нашите всякакви двигателни, сложни движения. Това е цялата логическа, интелектуална дейност.
При увреждане се губи предварителния мисловен акт. Не знае какво трябва да се направи, не знае крайната цел, не знае през какви етапи трябва да се мине. Разликата с идеомоторната апраксия е тази, че не само не могат с въображаеми предмети, но не могат и с реални да извършват движения (заковава с отвертка и др. ). Пример за това е: дава му се да направи серийно движение – дават лист, плик, марка. Трябва да покаже как ще сгъне листа, как ще го сложи и т.н.
Конструктивна апраксия - На базата на пространствената агнозия. Нямаш ментална представа за посоки, ъгли , движения, което пречи и на праксисното изпълнение. Тя се проявява по-тежо при десни париетални апраксии. Примера с клечките – ните, дълго, накрая трябва да я направи същата. Също им се дава да нарисуват куб тримерно. Те нямат пространствената представа да нарисуват куб. Освен праксиса на ръцете се изследва и праксиса на туловището и краката. Те са свързани. Този праксис се нарича трункопедален праксис. Тази апраксия няма общо с ръчната. Тя се явява независима от нея. Но тя е важна при някои спортни занимания.
Може да има апраксия и на устата, устните, езика, ларинкас. Те са свързани с храненето. Езика обръща храната и го води към преглъщане. Свързани са и артикулаторната функция на речта. Този вид апраксии са орални.