Апробирана програма за тренинг по гражданско и интеркултурно образование

Апробирана програма за тренинг по гражданско и интеркултурно образование с практикуващи учители
Гл.ас. Ирена Иванова Левкова
Гл.ас. д-р Янка Русева Тоцева
Социално-психологическият тренинг е метод за усъвършенстване на междуличностните отношения, който може да се обоснове от позициите на различни психологически и социални теории. Сред тях трябва да се споменат психоаналитичната концепция, бихейвиоризма, “поведенческата терапия” на Б. Скинър, хуманистичната психология на А. Маслоу и К. Роджърс, “транзакционния анализ” на Е. Бърн, идеите на педагогиката на сътрудничеството и др.
Същността на метода се състои в създаването на различни групи за промяна на поведението на личността. Основната психологическа идея е, че личността се променя по-лесно в процеса на интрагруповата работа, отколкото ако се работи с нея индивидуално.
Според П. Петров и М. Атанасова “главната негова цел обаче е развитието и усъвършенстването на способността на индивида да разбира другите хора, да се самоопознава, да овладява и усъвършенства редица поведенчески навици.”
Може да се каже, че социално-психологическия тренинг е насочен към това:
“- да се придобият знания в областта на психологията на индивида, групата, общуването;
да се придобият ефективни навици за общуване: например умение да се влиза в контакт, да се слуша активно, да се убеждава и аргументира;
да се създаде обстановка необходима за успешно общуване, напр. готовност да се променят гл. т.;
да се развие способност към самоанализ, към разбиране на другите хора, да се коригира системата на отношение към околния свят.”
За нормалното протичане на тренинга групата не трябва да надвишава 10-12 човека. Занятията могат да се провеждат ефективно, ако са съсредоточени в рамките на една или две учебни седмици с натовареност не повече от 6-7 астрономически часа.
Основните методи на работа са игрите и груповата дискусия.
При тренинга следва да се спазват няколко принципа на работа:
активност на участниците – не се допуска неизпълнение на някоя от задачите от никого;
за творческа позиция – свързан с проявата на мислене и въображение при решаването на проблеми в дискусията или изпълнението на различни роли в игрите;
за обективизация на поведението – което се осъществява, чрез активната обратна връзка;
за постоянството на членовете в групата – тя работи само тогава, когато всички членове присъстват и не се допускат отсъствия;
принципът “тук и сега” се свърза с преживяването на ситуацията;
принципът “групата решава” съдейства за формиране на сплотеност и засилване на чувството за групова идентичност;
Успехът на груповата работа при социално-психологическия тренинг е до голяма степен зависим от уменията на ръководителя да създаде група и климат на взаимно доверие, сигурност и чувство за принадлежност към групата.
Развитието на групата зависи от много фактори - цел, норми на функциониране, структура на групата, сплотеност, фази на развитие и др.
Тренингът може да има различни цели, свързани с формирането на специфични умения – за усъвършенстване на професионалната наблюдателност; за формиране на умения за участие в дискусия; за участие в преговори; за решаване на проблемни ситуации; за активно слушане и аргументирано изказване; за формиране на професионално ценно вербално или невербално поведение; за усъвършенстване на мениджърски умения; за усвояване на специфични умения за работа при конкретни условия на практиката (напр. за работа на учителите в мултиетнически класове) и т.н.
Най-сериозните му успехи са свързани:
с възможността на личността да постигне самопознание, а оттам и по-добри умения за опознаване и приемане на другите – партньори в общуването или професионалната дейност ;
осмисляне на личната идентичност или идентичности и формиране на групова идентичност;
усъвършенстване на уменията за задълбочаване на анализа на ситуациите и аргументирано вземане на решение.
Представеният тренинг е апробиран със студенти от магистърска програма по педагогика – гражданско и интеркултурно образование, реализирана от катедрата по педагогика и психология на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” пред месец февруари 2001 година в рамките на 40 учебни часа, разположени в 5 последователни дни с натовареност от по 8 часа. Тренинговата работа се реализираше от двама ръководители, които си разпределяха задачите и наблюдаваха поведението на участниците в ситуациите, в които партньора е водещ.
Преди началото на тренинга студентите са получили теоретична подготовка по проблемите на гражданското образование, познават общите теоретични проблеми на интеркултурното образование и дидактическите технологии за реализира на интеркултурен диалог в училище. Описали са своя опит в интеркултурна комуникация в мултиетнически класове, в каквито преобладаващото мнозинство от групата работи.
Целта на тренинговата работа най-общо може да се формулира като отработване на определени умения за практическо приложение на теоретичните знания, усвоени до този етап и съчетаване на психотренинговия модул с обучителни елементи.
І ден
Тренингът започва с обясняване на основните правила, към които групата трябва да се придържа в своята работа, както и на целите на психотренинга, след което се пристъпва към “игрите”. Водещите участват във всички игри, които позволяват това.
По-нататъшното изложение представя подробно програмата на тренинга, в която всяка игра е символично наименована, според основната дейност в нея.
1.”Запознаване”.
Членовете на групата си изготвят табелки от половин стандартен лист хартия, сгънат на три във формата на пирамида. На табелката се написва името, с което всеки желае да бъде известен в групата, може и измислено. Не се използват фамилии или презимена. Името се написва с този цвят флумастер, който отговаря на настроението на участника в момента.
След това всеки от участниците накратко представя себе си, като отговаря на следните въпроси: какво означава неговото име (ако знае това); на кого е наречен; има ли някаква любопитна история около избора на името му; харесва ли името си; как желае да бъде наричан в групата. Освен това, на участниците се дава възможност да споделят кратки биографични данни – по желание.
Останалите членове на групата (заедно с водещия) имат право да задават въпроси, чрез които да научат повече за участника в групата и за името му.
Играта позволява да се разкрият някои етнокултурни традиции и особености на именната система. Тя е своеобразна първа стъпка към приемането на етнокултурните различия и с нея се провокира интересът към другия. Създават се ситуация, съпътствани с приятни преживявания на близост. От особено значение е проиграването и за представителите на небългарските етноси. Тя им позволява да присъстват със своята етническа идентичност.
2. “Интонация”.
Всеки член на групата трябва два пъти да произнесе името си, с различна интонация. Първият път името се произнася с интонацията, с която би желал да го чува произнесено в групата, а втория път – така, както не би желал да го чува. Останалите членове на групата имат за задача да слушат внимателно и да запомнят съответната интонация.
Тази игра укрепва и засилва ефектите на предишната.
3. “Герб”.
На празно място, оставено в началото на табелката, всеки рисува нещо, с което да изрази себе си или/и да отправи послание към групата. След това участниците поред разказват какво са нарисували и защо. Останалите могат да задават въпроси.
Играта дава възможност за себеразкриване и поставя началото на формиране на групова идентичност и сплотеност.
В края на занятието се задава въпрос към всички, на който трябва да се отговори кратко, по възможност с една дума: “Как се чувствате в момента?”. Обикновено самочувствието на участниците е добро, те постепенно се разтоварват и се откъсват от обичайните представи за протичане на учебния процес. Въпросът има за цел също да разкрие, ако някой има проблем, касаещ работата в групата и евентуално да се даде възможност за групово решение (принципът “Групата решава”) – например да се обяви почивка, да се прецени колко дълго ще трае работният ден, да се отговори на въпроси.
II ден
“Идентификация”.
Всеки участник в тренинга трябва да се идентифицира с нещо, което не е човек и да разкаже за себе си от негово име. Може да се използва идентификация с предмети, животни, растения, природни явления и др., дори с измислени фантастични обекти. Представянето започва с “Аз съм…” и след това следва разказ. Всички членове на групата имат право на въпроси, с които да разберат повече за “госта”. Поощрява се задаването на колкото се може повече въпроси, но се следи те винаги да бъдат насочени не към човека, а към “обекта” и да се изясняват от негово име.
След приключване на играта, водещият задава въпросите: “Смятате ли, че в процеса на идентификацията волно или неволно изразихте нещо от себе си? Смятате ли, че разбрахте нещо за другите?”. При групи, в които участниците се познават от по-дълго време, те имат възможност да установят колко малко всъщност са знаели един за друг. Играта помага за взаимно опознаване, себеразкриване и за изграждане на групова сплотеност. Водещият в подходящи ситуации задава “обединяващи” групата въпроси. Например, ако един от групата е “дърво”, а друг “птица”, той пита “птицата”: “А когато се умориш да летиш на воля, случва ли се да кацнеш на едно дърво?”. Обикновено групата се развеселява от подобна ситуация и скоро и други нейни членове започват да задават подобни въпроси.
Коментарът на водещия е относно идентификацията и различните роли, които играем в живота, способността ни да се превъплъщаваме и да активизираме по-силно качествата, които са нужни в конкретната ситуация.
2. “Падане назад”.
Това е игра за изграждане на доверие в групата. Осъществява се като един от участниците застава върху нисък подиум или стол с гръб към останалите. Те се струпват зад него и протягат ръцете си, а той пада назад, докато го хванат. След това се обсъжда преживяното. Задължително всички членове на групата трябва “да паднат”.
Играта разкрива наличието на членове, които не се чувстват приети или са враждебни спрямо групата (ако има такива). В следващите групови игри водещият избира много внимателно подхода спрямо тях като се старае това да не бъде забелязано от членовете на групата. Изпробват се различни начини за адаптирането им. Целта е до края на тренинга те да се почувстват приети и да преодолеят бариерите си.
3. Тест за самооценяване на самочувствието.
След кратка дискусия за връзката между самопознанието, самооценката и равнището на самочувствието участниците попълват тест и се самооценяват по 10 бална скала за самочувствието си.
Решава се казусът “Джеймс” като се използва групова дискусия, в която вземат участие всички. Групата формулира и общо решение, около което всички се обединяват.
4. Самооценяване на уменията за об