Бенджамин Блум

Произход на термина

Терминът „таксономия” произлиза от гръцката дума taxis, която означава
строй, ред, подредба, подреденост, и nomos – закон.
Таксономията е теория на класификацията и систематизацията на
сложноорганизираните области от действителността, притежаващи йерархическа
подредба. Терминът е предложен през 1813 година от швейцарския ботаник
Огюстен Пирам дьо Кандол дълго време се е употребявал като синоним на
систематика.
През 60-70-те години на ХХ век възникнала тенденция таксономията да се
определя като раздел от систематиката и като учение за системата от
таксономически категории, обозначаващи съподчинени групи обекти – таксони.
Основателят на теорията за целеполагането


През 1956 година американският учен Бенджамин Блум – психолог от
Чикагския университет, публикувал таксономия на образователните цели
(Taxonomy of Educational Objectives) за познавателната дейност, която се оказала
необичайно ценна за характеристиката и резултатите от учебната работа.
Таксономията била разработена да обучава пре подавателите как да
класифицират дадена учебна задача или цел. В тази теория е заложена идеята,
че целите и резултатите в обучението не са еднакви. Например запомнянето на
научни факти, колкото и важни да са те, е на по -ниско стъпало от умението да
анализираш или оценяваш.
Области на действие
Бенджамин Блум разграничил три области в учебно -възпитателната работа :
- познавателна (Cognitive);
- емоционална (Affective);
- психомоторна (Psychomotor).

Приложение на таксономията на Блум в България
В българското образование специално място заема таксономията на Блум, свързана с
познавателната област, защото тя става основа на създаване на стандартите, заложени в Учебната
програма. Според Блум в познавателната сфера действат шест основни нива, подредени на
принципа „от просто към сложно”. Тези нива могат да се разглеждат като различна степен на
трудност - за да се усвои дадено равнище, трябва да е овладяно предишното. Подходът дава
възможност за измеримост на знанията, уменията и отношенията на ученика. Те са представени във
вид на стандарти в Учебната програма по всеки учебен предмет. Таксономията на Блум се използва за
класификация на целите в процеса на обучение.

ОБОБЩЕНА ТАКСОНОМИЯ НА ЦЕЛИТЕ
КОГНИТИВНА
ОБЛАСТ
ФОРМУЛИРОВКИ ЗА ОБЩИ ЦЕЛИ Глаголи за формулиране на
конкретни цели

ЗНАНИЯ
1.1. Познаване на специфични особености:
припомняне на изолирани и специфични
единици информация, запас от знания,
позовавания, справки, съпоставяне,
сравнение.
1.2. Познаване на терминология.
1.3. Познания за специфични факти: дати,
събития, личности, елементи от определена
култура, за организми, изучавани в
лаборатория.
1.4. Познаванне на начини и средства за работа
със специфични данни.
1.5. Познаване на условности: феномени,
стилове, практики, форми.
1.6. Познаване на насоки и последователности:
тенденции, явления във времето,
приемственост.
1.7. Познаване на класификации и категории:
класове, набори, деления и др.
1.8. Познаване на критерии: за тестване и
оценяване на факти, принципи, мнения,
дейности, възстановителни процеси.
1.9. Познаване на методологията: методи,
техники, процедури и т.н.
1.10. Познаване на универсални и абстрактни
понятия в дадена област.
1.11. Познаване на принципи и обобщения.
1.12. Познаване на теории и структури.
възпроизвежда, групира
дефинира, изказва, избира,
излага, изрежда, изброява,
намира, назовава, наименува,
посочва, подчертава, обозначава,
описва, определя, очертава,
повтаря, подбира, подрежда,
прегрупира, представя,
преразказва, припомня,
разпознава, различава,
разграничава, разширява,
резюмира, сравнява, сумира,
формулира.


РАЗБИРАНЕ
2.1. Превод (транслиране): грижа и точност за
перифразата, формите на комуникация,
способност да не се възприемат буквално
метафори, символи, преувелечения,
ирония; умения за превод на словесна
математическа информация в символни
изявления и обратно.
2.2. Интерпретация (тълкуване): обясне-ние и
обобщаване на съобщения, схващане на
мисъл в нейната цялост; преподреждане,
илюстриране на поня-тия, принципи,
съдържания с подходящ език.
2.3. Екстраполация: продължаване на
тенденции извън дадена база данни;
определяне на последствия и заключения;
детерминиране на импликации, изводи и
ефекти; предвиждане на продължения на
насоки за развитие.
дава примери, дефинира, доказва,
групира, елиминира, заключава,
защитава, илюстрира,
интерпретира, обобщава,
обяснява, обсъжда, оценява,
перифразира, подготвя, показва,
превежда, преобразува,
предвижда, предсказва,
преразказва, прогнозира,
продължава, проследява,
променя, развива, разграничава,
разширява, резюмира, сравнява,
сумира.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.1. Реализиране: способност (умения) да се
ползват познати техники, критерии, методи,
процедури
3.2. Решаване на задачи и проблеми, отговори на
въпроси с повече техники.
действа, демонстрира, доказва,
експериментира, извършва,
измерва, използва, изпълнява,
изследва, изработва, конструира,
манипулира, модифицира,
организира, открива, подготвя,
премества, пресмята, преценява,
прилага, проверява, произвежда,
променя, развива, разработва,
решава, установява.

АНАЛИЗ
4.1. Анализ на елементите
4.2. Анализ на взаимовръзки (отношения)
4.3. Анализ на организационни принципи
Групира, диференцира, изтъква,
категоризира, отграничава,
отделя, открива, опроставя,
подбира, подразделя, проследява,
противопоставя, разграничава,
разделя, разкрива, раздробява,
разпознава, разпределя,
степенува, сравнява, търси

СИНТЕЗ
5.1. Предизвикване на уникално съобщение
(общуване) за внушаване на идеи, чувства,
опит.
5.2. Разработване на план или прилагане на набор
от операции, проектиране, моделиране.
5.3. Извличане на поредица от абстрактни връзки
– формулиране на хипотези, по-слоьни
проблеми, правене на някакви субективно
нови открития или обобщения.
генерира, документира, извежда,
категоризира, комбинира,
координира, моделира,
модифицира, очертава, пише,
планира, преговаря, предвижда,
проектира, събира, съставя,
свързва, съвместява, съчетава,
изобретява, преподрежда,
реконструира, реорганизира,
ревизира, формира, формулира.

ОЦЕНКА

6.1. Преценяване по отношение на външни
критерии и доказателства.
6.2. Оценка по отношение на външни критерии,
стандарти.

аргументира, доказва, заключава,
защитава, класира, критикува,
оспорва, отстоява, отсъжда,
оценява, подкрепя, потвърждава,
преценява, резюмира, сравнява,
степенува, счита, удостоверява.

ИНТЕГРАЦИЯ
7.1. На декларативни знания.
7.2. На процедурни знания.
7.3. На декларативни и процедурни знания.
7.4. На различни видове умения.
7.5. На знания и умения.
възстановява, глобализира,
мултиплицира, обединява,
попълва, подрежда, сближава,
свързва, субсумира, съчетава,
събира, слива, съгласува,
хармонизира, хомогенизира.
ТВОРЧЕСТВО
ИНСАЙТНИ
РЕШЕНИЯ
8.1. Създаване на различни структури в областта
на учебните съдържания, даване на
оригинални решения, влизане в ролята на
изследовател, фантазиране и др.
изпълнява, изследва, променя,
произвежда, създава, съчинява,
съзидава, поражда, фантазира.