Форми на Обучение

Форми за организация на обучението

1. Същност и значение
Формата (от лат. formal, което означава устройство, строеж, система за
организация, вътрешна структура), е начин за организиране на определена
система или дейност.
Формите за организация на обучението са конкретен израз на организационно-
функционалното единство между преподаването (ръководството на учителя) и
ученето (дейността на ученика).
Организационните форми на обучение имат голямо значение както за теорията,
така и за практиката на обучението.
Формата за организация на обучението може да се представи като
„конструкция на звено на процеса на обучение, в която се предвижда
оптимално разположение и взаимовръзка на компонентите на обучението,
тяхното действие и взаимодействие, осигуряващи усвояването от учениците на
знания, изработването на умения и навици, развитието на тяхната личност”.
Чрез адекватен избор на конкретна форма за организация на обучението и
практическото й реализиране учителят допринася в много голяма степен за
повишаване на ефективността от обучението по съответния учебен предмет.
Организационните форми на обучение могат да се систематизират в три групи:
класни и групови урочни; класни и групови неурочни; извънкласни и
извънучилищни.
Всяка група и всяка конкретна форма се отличава със своя структура,
особености, признаци, характеристики и специфични условия.
Целесъобразността и ефективността от прилагането им се определя от учебния
предмет, конкретната дидактическа цел, съдържанието и методите на работа,
педагогическото майсторство на учителя.
Учителят следва да познава добре специфичните дидактически особености и
потенциалните възможности на всички форми за организация на обучението,
ефективно да ги подбира и прилага в реалния процес на обучение.
Класни и групови урочни форми – организират се с един клас или възрастова
група ученици и се придържат, макар и условно, към времевата и структурна
рамка на урока. Към тази група спадат: урок, семинар, тренинг, уъркшоп.
Класни и групови неурочни форми – организират се с един клас или
възрастова група ученици и не биха могли да се реализират като алтернатива на
урока. Към тази група се отнасят екскурзията, практикумът, пленерът.
Извънкласни и извънучилищни форми на обучение – организират се с
различни класове или възрастови групи ученици. Към тази група се отнасят
всички посочени форми, с изключение на урока, когато се реализират при
определени условия.
Разнообразието от извънкласни форми може да бъде голямо. Условно те могат
да бъдат класифицирани по следния начин:
Масови извънкласни форми
Такива са излетите с учебна цел; честванията на различни празници;
честванията на видни учени или бележити личности, които са свързани с името

или профила на училището; учебните конференции, които могат да бъдат
посветени на определен проблем, на даден учебен предмет или наука и т.н. Те
се провеждат обикновено веднъж в годината по дадения повод или във връзка с
годишнина. Тези събития също изискват предварителна подготовка: изнася се
програма подготвена от определена група ученици под ръководството на
педагози; четат се предварително изготвени доклади и т.н. Особено важно при
тези масови извънкласни форми е да се спазва определения за провеждането
ред, да се наблегне на дисциплината и да се подхожда с уважение към
организаторите.
Колективни извънкласни форми
Такива са кръжоците, клубовете по интереси, спортните отбори, мажоретните
състави, музикалните формации и др. Чрез тях може да се доразвиват и
разширяват знанията по даден учебен предмет, а също така да се развиват
умения и таланти, които не са застъпени в учебния материал. Те се провеждат
обикновено по предварително изготвен график и програма. Учениците, които
участват в тях обикновено проявяват съответния интерес и участват с желание.
Ако даден ученик участва в такава форма без желание в такъв случай не е
желателно това да продължи.
Индивидуални извънкласни форми
Такива са различните видове подготовка на доклади, събиране на различни
материали, самостоятелна подготовка в определени направления, свързани с
учебните предмети и др.
Правилният подбор на извънкласна форма е много важен. Така детето се
чувства “на мястото си”. Посещенията или самостоятелните занимания за него
трябва да бъдат свързани с положителни емоции. Общуването с други деца със
същите интереси се отразява добре не само на неговите знания и умения и
върху емоционалното му развитие. За това и при организирането на
извънкласни форми е важно да се вземе предвид интереса към нея. По този
начин ще се гарантира не само посещаемостта, но и развитието на съответната
форма и в перспектива.
Определянето на същността на понятието извънкласна и извънучилищна
дейност все още не е намерило своето научно решение.
Понятията извънучебна, извънкласна и извънучилищна дейност са условни,
макар и придобили широка гражданственост.
В някои източници понятието извънучебна дейност се употребява като
обобщаващо цялата организирана в свободното време на учениците дейност.
Според едни автори това понятие се свързва по-скоро с формите на
организиран отдих, почивка и развлечение на децата и има по-ограничен
характер.
Извънурочната, извънкласната и извънучилищната дейност са три различни
понятия.
Извънурочната дейност разчупва рамките на традиционния урок и е
продължение на учебната работа. Тя се осъществява с оглед на целите, задачите
и съдържанието на конкретния учебен предмет, с който е свързана.
Извънурочната дейност дава възможност да се обогати съдържанието,

предвидено в учебния план и програма, да се разширят и задълбочат знанията
по съответната учебна дисциплина, да се формират комуникативни,
изследователски и други умения на учениците. Основни форми на извънурочна
дейност са: учебни екскурзии, производствени екскурзии, практикуми,
семинари, лектории, конференции, кръгли маси, срещи, уъркшопи със
специалисти от различни области, пленери, посещения на художествени
изложби, театрални и оперни постановки, кинопрожекции и др.
Извънкласните и извънучилищните дейности имат много общи характеристики,
но и своя специфика.
Общото може да се търси в следните направления:
• и извънкласната, и извънучилищната дейност се организира в свободното
време на учениците през учебната година, в празничните дни, през
ваканциите.
• нямат задължителен характер, осъществяват се на доброволен принцип.
• право на свободен избор на видове и форми на дейност, съобразяване с
индивидуалните интереси, възрастовите особености, способности и
увлечения;
• мобилност и гъвкавост.
• динамика на развитието на съдържанието и организационните форми на
работа.
• няма строга регламентация във времето.
• програмите са примерни и дават възможност за предложения от
учениците, корекции и допълнения в хода на работата.
• ръководството се осъществява както от професионални педагози
(учители), така и от специалисти от различни области на науката и
техниката, изкуството, спорта, общественици, родители, бизнесмени,
пенсионери.
• голямо разнообразие на видовете и тематиката на организационни форми.
Основната разлика между извънкласната и извънучилищната дейност са
факторите за тяхното организиране.
Извънкласната дейност се осъществява от училището (класни ръководители,
учители, родители, педагогически съветници, ръководители на детски
общности по интереси и др.).
Извънучилищната дейност се организира от специализирани педагогически
учреждения – Общински детски комплекс (ОДК), Център за ученическо,
техническо и научно творчество (ЦУТНТ), спортни школи, ученически лагери,
културни институти, читалища, частни организации и др., като може да е
съвместно с училището.
Извънучилищните дейности се отличават с голямо разнообразие на видовете и
тематиката на организационни форми (групови, индивидуални, масови, с
елементи на самоорганизация).
Извънкласните дейности в училище се осъществяват в единство и с формите за
свободноизбираема подготовка. Тези форми се регламентират в учебния план.
Те разширяват знанията на учениците по избран от тях учебен предмет.

Доближават се повече до учебната дейност, поставят се срочни и годишни
оценки.
Форма на извънкласна и извънучилищна дейност е и въведеният преди няколко
години допълнителен час по ФВС, който се провежда на модулен принцип -
може да бъде туризъм, плуване, спортни игри и др., като групите по съответния
модул могат да се формират от различни паралелки.
Въвеждането на системата на делегираните бюджети дава възможност за
трансформиране на част от часовете за СИП в кръжоци, клубове и други
неформални обединения, както и за пренасочване на средства от икономии и
други направления. С това донякъде се решава въпросът с финансирането на
извънкласната дейност. Като се добави и използването на проектния принцип,
включването на родителите чрез училищното настоятелство, най-трудният
въпрос – финансирането, намира едно приемливо решение.
Добър пример е спечеленият от МОМН проект УСПЕХ, който със своя немалък
бюджет осигурява съществуването на извънкласни и извънучилищни дейности
за тригодишен период практически за всички училища.

2. Урокът – основна организационна форма на обучение
Обективните предпоставки за утвърждаването на урока като основна форма за
организация на обучението произтичат от доказалите се във времето
предимства на класно-урочната система за организация на обучението и на
тясно свързаната с нея предметна учебна система.
В научната интерпретация на урока се обособяват три различни подхода. При
първия подход разглеждането на урока обикновено се измества с разкриване на
закономерностите и особеностите на целия процес на обучение, поради което
изискванията към урока, неговата типология, структура и методика остават
недостатъчно изяснени. При втория подход акцентът пада върху отделни
елементи на урока, без той да се разглежда като цялостно явление и
самостоятелно понятие на дидактиката. Третият подход разглежда урока като
цялостна, динамична система и позволява по-добре да се изяснят същността,
понятийно-терминологичният апарат, взаимоотношенията с другите форми на
организация на обучението.
В различните учебници по педагогика и дидактика обикновено се дават
различни определения за същността на урока, но повечето от авторите
разглеждат урока като форма за организация на дейността на учителя и
учениците, чрез която се разработва и усвоява определена те