Tеми за държавен изпит ПНУП магистър

Тема 1: Научен статут на педагогиката. Обект, предмет, функции. Основни категории – образование, възпитание, обучение. Система на педагогическите науки.
Педагогиката като наука е система от знания, отразяващи законите и закономерностите за движение и изменение на света – природата, обществото и човекът в тяхното единство и противоречие. Основна цел на науката е да събира факти и данни, да ги обясни, обобщи и систематизира в закономерности, принципи и решения.
Обект на началната училищна педагогика е обучението, образованието и възпитанието на учениците от 1-4 клас.
Предмет на педагогиката са закономерностите, механизмите и особеностите за организиране и функциониране на педагогическата дейност в съществена с учениците от началното училище.
Описателната функция на педагогиката я изследва на база емпирични данни, натрупани в педагогическия опит.
Чрез обяснителната функция педагогическото познание навлиза по-дълбоко в същността на педагогическото явление, за да открие връзки и зависимости между тях.
Прогностичната функция предвижда развитието на учебно-възпитателната дейност в бъдещето.
Методологичната функция на началната педагогика оказва съдействие и помощ на други науки, които изучават „личността“.
Преобразователната функция информира какви трябва да бъдат целесъобразните основания.
Основни педагогически понятия:
Възпитание – целенасочено, организирано, системно въздействие върху личността. Възпитанието е форма на обществено съзнание. Възпитанието започва от раждането и завършва със смъртта – това е в личностно отношение.
Образование – отнася се до придобиване на знания, тоест до теоретическа подготовка и придобиване на усвоени умения и компетенции които се постигат чрез специално организираната учебна система или чрез самостоятелната подготовка.
Обучение – целенасочена, специално организирана дейност, която осигурява съответно образование и възпитание на личността. Извършва се в условия на специално организирана училищна система- училище.
Образованието, възпитанието и обучението са специфични човешки феномени, разглеждат се и се развиват в постинституционален план. Те са общите вечни функции на обществото, имат исторически, перманентен и национален характер. Образованието, възпитанието и обучението трябва да удовлетворяват потребностите на обществото като цяло, така и нуждите на личността. Педагогическата наука като обществена наука взаимодейства с редица други науки, чиито обект на изследване в най-общ план е човекът.(Право, Естетика, Философия, Етика, Психология, Социология, Генетика, Биология, Екология, Математика, Информационни технологии)
Под система на педагогическите науки се разбира съвкупността от клоновете на Педагогиката, които са се оформили като самостоятелни науки, подредени по определен признак. Равнища на педагогическите знания:
Равнище на обобщеност: мениджмънт в образованието, основи на педагогиката, сравнително образование
Възрастов статус: предучилищна педагогика, училищна педагогика, методики на обучение, педагогика на висшето училище, андрагогика, герагогика
Професионална ориентация: педагогика на изкуствата, икономическа педагогика, военна, медицинска и юридическа педагогика
Анормално поведение: ревантивна педагогика, педагогика на девиантното поведение
Специална педагогика: тифлопедагогиката, логопедиа, олигофренопедагогика, сурдопедагогика
Междудисциплинарно равнище: философия на образованието, педаг. психология, социология, етика, социална педагогика, история на педагогиката.

Тема № 2
Социално развитие, социализация и възпитание. Фактори за развитие на личността. Съвременно състояние на проблема за развитието на детската личност. Взаимовръзката детска градина
- семейство. Обществено и семейно възпитание. Форми на позитивно взаимодействие.

РАЗВИТИЕТО представлява един обективен процес на качествено-положително изменение на живата природа и в частност на човека, но не всяко изменение е развитие, а само онова, което се обяснява с движение от по-нисша към по-висша степен. Това развитие се характеризира с условията на различните видове дейности. Тук говорим за основните родови дейности- играта, ученето, труда и общуването. Развитието на детето се осъществява в процеса на неговото израстване, т. е. изразява се в психически и физически изменения. Физическите изменения са - ръста , костната и мускулната система, а към психическите изменения спадат - умственото развитие и качествата на личността. Детето е изложено на външни въздействия от социалната среда, но от друга страна в самият детски организъм действат вътрешни сили, чрез които се пречупват външните въздействия през призмата на вътрешните особености, а това всъщност е индивидуалността. Всеки човек има определена индивидуалност, която го отличава от останалите индивиди. Развитието на личността е процес на саморазвитие от по - нисша към повисша степен, а този процес е противоречив и продължителен.
СОЦИАЛИЗАЦИЯТА осъществява връзката между личността и средата. Това е процесът, чрез който човек се вгражда в социалната и материалната среда. Социализацията е преход от поелементарни към по-съвършени форми на взаимодействие със средата, което я сродява с развитието, на което тя е самостоятелен аспект. Когато социализацията се отнася до целенасоченото въздействие на обществото върху подрастващите, тя се свежда до възпитанието. Чрез своите институции семейството, образователната система, които имат своите методи и предварително поставени цели – то определя осъзнатата, целенасочена и организирана страна на социализацията.
Във всяко общество социализацията се дефинира като набор от стандарти и конвенции, които обобщават неговата култура. Някои от тези стандарти са формални и нарушаването им е свързано с регламентирани санкции. Това са законите и наредбите. Други обаче остават неформални – обичаи, традиции, народен бит.
Голяма част от съвместния опит на хората, свързан с регулирането на обществените отношения и порядки, се превръща в норма общозадължителна и санкционирана от другите в процеса на интеракция практика. Нормите са социални правила за регулиране на действията на хората и социалните групи в обществения живот. Те са: формални; неформални; секторни норми; универсални; правни; морални.
Социализацията е тясно свързана със социалните роли, които са динамичния аспект на социалния статус. Индивидът заема различен социален статус, който може да е изборен или наложен, но веднъж зает, е обвързан със строги ролеви норми.
Нивото на социализацията, отчетено по скалата на усвоеност на ролите, се измерва със силата на интериоризацията им. Тя зависи от интересите, мотивите, нагласите и ориентациите на личността.
ВЪЗПИТАНИЕТО - влиянието на възпитанието в/у развитието на детето се опосредства от типологическите особености на нервната система, от темперамента и от индивидуалното своеобразие. Ако възпитанието не се съобразява с процеса на развитие, с неговите движещи сили, с възрастовите и индивидуалните особености, със спецификата на средата-се пораждат вътрешни и външни противоречия, конфликти, които са кризисни в живота на детето и могат да се съпътстват с отрицателни прояви. Възпитанието- като фактор за развитието процесът на възпитание се обуславя от типологични особености.
Самовъзпитанието представлява съзнателно саморазвитие, самоуправление на поведението, означава проява на волеви усилия в процеса на учебната дейност, способности на социални качества на детето.Самовъзпитанието е немислимо без възпитанието, извън влиянието на социалната среда. Следователно самовъзпитанието е свързано със самоусъвършенстването и самоуправлението в поведението.
 Особености на самовъзпитанието
Протича под скрита форма и не може пряко да се ръководи.
То е динамичен процес свързан с цялостното развитие на детската личност.
Изгражда се в\у принципите на съзнателно стига и доброволност.
 Методи на самовъзпитание:
самоубеждението;
самовнушението;
Самозадължението /задължителна мярка - трябва да има правило/.
В допълнение Основните признаци на самовъзпитанието са:
активната позиция на ученика спрямо него
при самовъзпитанието личността трябва да осъзнае собственото си аз, да осъзнае жизненият си опит по отношение на околните.
самовъзпитанието изисква самоуправление на личното поведение
самовъзпитанието е процес, в който се проявява целият духовен свят на човека. Етапи на самовъзпитание:
1 - ви етап-проявява се в изразяване на осъзнаване на необходимостта от работа над самия себе си.
2 - ри етап-включва разработване на програма за личността, програма за самовъзпитанието в нея възпитаника сравнява своето ''Аз'', с представата която другите имат за него.
3 - ти етап - личността се стреми да изпробва своите сили, възможности в една или др. Област на човешкото познание.
4 - ти етап-извършва се оценка на резултатите от самовъзпитанието.
ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА.
Вътрешни фактори:
Наследствеността като фактор за развитие- унаследяването се извършва чрез генетичния код който се предава от родителите на децата. Генетичната програма включва два типа наследственост:
Общочовешка - закодирани са възможностите на човека да се развива биологично и анатомично,да общува-това е наследственост която притежава всеки един нормален човешки индивид или всеки новороден човешки индивид;
Индивидуална - наследственост която се унаследява от генотипа на двамата родители/очи, коса, цвят на кожа/, унаследява се типа висша нервна дейност/с-ма/-темперамент. Средата като условие за развитие.
 Външни фактори:Разграничават се географска , социална и семейна среда
Географска - географска, климата, природните условия, които оказват влияние върху начина на живот.
Социална среда- това са обществените отношения-макро и микро средата.
Семейна среда- която се определя като основна микроклетка за възпитанието на дететоусвояването на нравствени норми и ценности.
СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОБЛЕМА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ.
Психолого-педагогическите изследвания в последните десетилетия показват, че първостепенно значение в процеса на възпитание има отчитането на личностните характеристики и възможности на възпитавания. Ценностната ориентация, житейските планове и насочеността на личността са свързани с възрастовите и индивидуалните особености, но само при приоритетното отчитане на основните характеристики. Личностният подход във възпитанието изисква от възпитателя: да познава чертите на характера на всеки възпитаник, неговия темперамент, потребностите му; да е запознат с отношението му към труда, с ценностната му ориентация; да стимулира възпитаниците си към самовъзпитание, да им оказва помощ при избора на цели, методи и форми; да развива в тях самостоятелност и инициатива.
Отчитайки възрастовите особености на отделните групи ученици и техните интереси, възпитателят е длъжен също да се развива като личност и професионалист. Той трябва да бъде пример за нравственост.
Главна задача на възпитателя е да не допуска вкореняване на вредни влияния и привички в личността на възпитаниците си. Много е важна мярката на изисквания и претенции към детската личност. Непосилните изисквания могат да убият вярата в собствените сили и да доведат до разочарование.
Вниманието на възпитателите трябва да бъде насочено към изменение на главните личностни качества – насоченост на ценностната ориентация, жизнени планове на дейността и поведението, да се коригира процеса на възпитание, насочването в посока на удовлетворение на личността и обществените потребности.
Някои възпитатели погрешно смятат, че индивидуалният подход трябва да се прилага само при ученици със СОП, които несъмнено се нуждаят от повишено внимание, но в никакъв случай не трябва да забравят и другите.
ВЗАИМОВРЪЗКАТА ДЕТСКА ГРАДИНА - СЕМЕЙСТВО.
Семейството е първата социална среда, в която попада детето. Тук се усвояват първите еталони на човешко поведение, полагат се основите на ценностната система, маркират се смисловите ориентири на живота. Детската градина е институция, която има голямо значение и играе важна роля за развитието