Проблемът на педагогическите форми

Проблемът за педагогическите форми
Същност на педагогическата организираност – педагогическите явления се отличават с особена вътрешна организираност на елементите, от които се състоят. Нейният смисъл е поставените цели да се постигнат по-рационално, по-леко, по – бързо от ръководените субекти.
Специфична организираност на педагогическото явление
Педагогическите явления се отличават с особена вътрешна организираност на елементите.
Специфичната организираност представлява специално подбиране и подреждане на компонентите в педагогическото явление;
Специфичната организираност придава на педагогическите явления определена форма.

Педагогическата и непедагогическа организираност - Организираността се изразява в подбиране на определени действия, подреждането им в някаква последователност и определяне на времетраенето им, осигуряване на материални предпоставки за тяхното реализиране.
За разлика от непедагогическата организираност, педагогическата организираност преследва олекотено постигане на определени педагогически цели – т.е. овладяване на опит и формиране на личностни качества.
Педагогическа организираност и целенасоченост
– организираността и целенасочеността са две основни характеристики на педагогическото явление.
Често целенасочеността се изтъква като иманентна, ключов характеристика на педагогическите явления, без която те престават да бъдат „педагогически“ в своята същност
Целенасочеността обаче не е достатъчна, ако не е налице адекватна организираност на педагогическото явление така, че тези цели да се постигнат по олекотени пътища.
Видове организационни форми в педагогическата практика
Педагогически форми са – урок, лекция, тренировка, семинарно упражнение, работилница, индивидуална или групова работа с клиенти / социална услуга/, тренинг групи
Урок - Урокът е организационна форма на обучение, при която учителят и учениците решават една или повече дидактически задачи в рамките на определено време. Това е масовата организационна форма на обучение в съвременното училище.
Дидактическа задача - понятие, обозначаващо дейностите на учителя и учениците с учебното съдържание
Видове дидактически задачи могат да бъдат:
# Разработване на нов учебен материал (ново учебно съдържание);
# Формиране на умения и навици у учениците;
# Проверяване и оценяване на знанията, уменията и навици.
Елементи на урока - Това са елементи, които са присъщи на урока по принцип, но не е задължително да се откриват във всеки един отделно взет урок, а са характерни за неговия обобщен образ!Такива елементи на урока въобще са - Подготвителна част, Съобщаване на целта и задачите на урока, Съобщаване на темата, Разработване на новото съдържание Затвърдяване на знанията, уменията и навиците, Проверяване и оценяване на знанията, уменията и навиците, Проверяване на домашни работи, Задаване на домашни работи, Дейности за осигуряване на дисциплината, изводи и обобщения.
Вид на урока - Видът на урока се определя от дидактическата задача, която
се решава в него:
Урок за нови знания;
Урок за формиране на умения и навици;
Урок за затвърдяване на знанията, уменията и навиците;
Комбиниран урок (с повече от една дидактическа задача).
Структура на урока
Структурата на урока се изгражда като към дидактическата задача (задачи) се прибавят някои от елементите на урока. Структурата може да е разнообразна и зависи от типа дидактическа задача, която се решава в него.
Примерна структура на урок за нови знания може да включва:
➢ Подготвителна част➢ Проверяване на домашните работи➢ Съобщаване на целта и задачите на урока➢ Разработване на новото съдържание (дидактическа задача)➢ Задаване на домашна работа➢ Обобщаване на резултатите от урока.
Предимства на урока като педагогическа форма
Осигурява масовост на обучението; Дава възможности за реализиране на различни дидактически
задачи; Дава възможност за прилагане на практика на научнообоснованите принципи, методи и средства на обучението; Дава възможност на учениците да сравняват своите постижения
с тези на други ученици; Подкрепя социализацията, осигурява емоционални преживявани от различен вид и формиране на различни морално-волеви качества у учениците.
Слабости на урока като педагогическа форма
Трудно се удовлетворяват индивидуалните потребности на учениците от внимание и подкрепа; Невинаги отделният ученик има възможност за изява; Структурата на урока може да се догматизира, което пречи на дейността на учителя и учениците, което означава да се следва определена последователност, но да не е съобразно възрастовите и индивидуалните особености и способности на учениците.
ЛЕКЦИЯ - Лекцията е класическа организационна форма на обучение във висшите учебни заведения.
Структурата на лекцията включва - подготвителна част, същинска част и заключителна част.
Работилница - Работилница, ателие, уъркшоп, майсторски клас или друго, в общия случай се
ориентират към два резултата: 1/ към „продукта“ или учебната продукция –
аналогично на значението на работилница във функционален смисъл; 2/ реализира се
повишаване на уменията на субектите в дадена специфична дейност или практика. По
времетраене са по-продължителни /в сравнение с урок и лекция/ - целодневни или
отнемат повече от ден. Уъркшопът се причислява към т.нар. лабораторни форми, поради голямата степен на колаборация между участниците, отвореният изход/резултат и ориентацията към философската идея зад формализирана задача (проблем).
Структура на процеса:
- Актуализиране на опита
- Придобиване на нови знания
- Рефлексия /осмисляне/
- Личностно осмисля
Специфичната организираност на педагогическите явления е тяхната ключова характеристика!-
Ето защо тя служи като граница между тях и всички останали явления със социализираща и формираща стойност. Същевременно, тази граница не винаги е ясно доловима. В някои случаи можем да наблюдаваме образци на педагогически явления - уроци, лекции, тренировки и др., В същото време съществуват и такива организационни форми, в които трудно могат да се откроят параметрите на педагогическата организираност, налице е фрагментарност. Тази противоположност в съществуващите в педагогическата практика педагогически форми поражда проблема за измерването и оценяването на педагогическата организираност.
Необходимостта от оценяване на педагогическите форми, на тяхната ефективност и
резултатност се провокира от нуждата да се търсят и откриват оптималните варианти за съчетаване на елементите на педагогическото явление в качествени организационни форми и то така, че да се осигурява олекотено постигане на педагогическите цели.
Педагогическата наука изследва и оценява отделни педагогически форми. Целта на оценяването е да се усъвършенства педагогическата организираност!
В педагогическата наука съществуват различни подходи при оценяването на педагогическата организираност. В рамките на всеки един се поставят конкретни показатели, чрез които за се
измерва и оценява педагогическата организираност. Оценяват се нейни реални променливи, на които тя условно може да се декомпозира.