Аристофан - Облаци

“Бащата на Комедията”
•Аристофан (на старогръцки
Ἀριστοφάνης, Аристофанес)
е древногръцки драматург, автор на
комедии и един от най-ярките
писатели на политическа сатира,
известен и като „Бащата на
комедията“. Едни от най-
знаменитните му произведения са
„Птиците“ и "Облаците"

Биография
•Датите на раждането и смъртта
на Аристофан не са известни с
точност, но са определени
приблизително по данни от
неговите произведения и други
източници. В древността се
оспорва атинският произход на
Аристофан, като според
различни източници той е роден
на Родос, в Егина и дори в
Египет.

•. В същото време запазени
надписи казват, че той е бил
пълноправен гражданин на Атина.
Той е е син на Филип и
принадлежи на дема
Кидатенайон. В по-късен, но
вероятно достоверен източник,
майка му е наречена Зенодора.
Аристофан има поне двама синове
— Филип и Арар — и двамата
комически поети. Понякога се
споменава и още един син,
Никострат или Филетър, също
комедиограф. Не се знае кое име е
правилно и напълно възможно
всъщност синовете му да са били
четирима.

Биография - Пиеси
•Аристофан е автор на поне 40
пиеси, 11 от които са запазени до
днес. Това са единствените
напълно запазени примери на
старата атическа комедия,
въпреки че са оцелели и
значителни фрагменти от пиеси
на Кратин и Евпол. Пиесите на
Аристофан са писани за двата
големи атински фестивала —
Дионисия и Ленея. Аристофан
живее по времето на
Пелопонеските войни и на
политическите битки около и
след тях. Много от пиесите му
имат политически характер и
често осмиват известни атиняни и
тяхното поведение по време на
войната и след това.

–Първата от пиесите му,
„Пируващите“, която не е
достигнала до нас, е поставена
през 427 г. пр.н.е. под чуждо
име, когато Аристофан е нямал
още 20 години. Пиесата му
„Облаци“ осмива Сократ, в когото
той вижда опасен софист. Като
цяло в първите си пиеси, писани
преди Никиевия мир, Аристофан
често осмива политика Клеон и
настоява да се сключи мир със
Спарта, за да се върнат
селяните към земеделските си
работи.

Пиеси – Оцелели до
наши дни
•Арахняни (425 г. пр.н.е.)
•Конници (424 г. пр.н.е.)
•Облаци (втора редакция, 423 г. пр.н.е.)
•Оси (422 г. пр.н.е.)
•Мир (първа редакция, 421 г. пр.н.е.)
•Птиците (414 г. пр.н.е.)
•Лизистрата (411 г. пр.н.е.)
•Жени на празника тесмофории (първа
редакция, ca.410 г. пр.н.е.)
•Жабите (405 г. пр.н.е.)
•Жените в Народното събрание (392 г.
пр.н.е.)
•Плутос („Богатство“, втора редакция, 388
г. пр.н.е.)

Неоцелели Датирани
Пиеси
•Празнуващи (427 г. пр.н.е.)
•Вавилонци( 426 г. пр.н.е.)
•Селяни( 424 г. пр.н.е.)
•Търговски кораби (423 г. пр.н.е.)
•Облаци (първа редакция) (423 г.
пр.н.е.)
•Proagon (422 г. пр.н.е.)
•Амфиар (414 г. пр.н.е.г.)
•Плутос („Богатство“, първа редакция,
408 г. пр.н.е.)
•Gerytades (вероятно 407 г. пр.н.е.)
•Koskalos (387 г. пр.н.е.)
•Аелосикон (втора редакция, 386 г.
пр.н.е.)

Неоцелели Недатирани
Пиеси
•Аелосикон (първа
редакция)
•Анагирос
•Broilers
•Дедал
•Данаиди
•Dionysos Shipwrecked
•Кентавър
•Ниоба
•Герои
•Острови
•Лемнийски жени
Старост
Мир (втора версия)
Финикийки
Поезия
Polyidos
Seasons
Storks
Telemessians
Triphales
Жени на празника
тесмофории (втора
редакция)
Women Encamping

“Облаци”

...Пролог
Стрепсиад проклина войната,
роптае срещу робите и сина си,
които са линтяи. Има много
дългове и лихви заради сина си
Фидипид, който е привърженик на
конните състезания. Преди е бил
беден селянин, но се е оженил за
богата и разглезена жена –
разсипница. Иска си стария живот.
Имали са спор и за името на
детето. Стрепсиад буди Филипид,
и го моли да промени живота си.
Иска да го махне от къщата, за да
се избави от грижите.

....Моли го да иде да учи при Сократ и
Херефонт, но той отказва категорично,
защото са „боси и бледи бърборковци ”.
Така бащата се ядосва и го гони, а синът
нагло казва, че ще иде при вуйчо му
Мегакъл, който няма да го остави без
коне. Старецът решава той да иде да
учи. Така там един ученик му разказва за
блестящото остроумие на Сократ, а
желанието му за просвета се засилва.
Влиза, опознава обстановката,
учениците, вещите наоколо и
дисциплините, които се учат –
астрономия, геометрия, картографиране.
Стрепсиад иска да учи красноречие, за
да не го лъжат лихварите. Посвещават
го с венец. Облаците са одухотворени,
обожествени. Почитат се като небесни
богини.

...Първи Епизод
Хорът на облаците, простосмъртни
жени, пеят чуден химн. Стрепсиад
иска да види на живо. Сократ казва,
че облаците могат да приемат
каквато си искат форма, в отговор на
неговия скептицизъм. Посочвайки
хора, той дори отрича
съществуването на други богове –
всичко, което става на земята, е дело
на тези жени, богини. За всичко се
намира логично обяснение чрез
облаците и Зевс е омаловажен, дори
не съществува. Освен тях, само
Пространството и Езикът могат да
бъдат почитани като богове.

В замяна на това, иска от богитите
да получи дарбата да бъде по-
добър оратор от всички, за да се
избави от лихварите. Готов е да
бъде измъчван и съден, наричан от
хората лицемер, лъжец, само и
само да надговори лихварите, и да
му се изчистят дълговете. Няма
природна дарба слово, а крадене.
Другите божества са недоволни, че
са така пренебрегвани, а винаги са
помагали, когато се обърне човек
към тях.
. .
.

...Втори Епизод
Сократ е недоволен, че Стрепсиад
не учи добре, че е прост, вулгарен
и невеж. Не може да прави
разлика между мъжки и женски
род. Вайка се и се страхува от
дървениците и единственото му
желание е да няма дългове към
лихварите. Сократ го гони,
защото не иска да го учи повече.
Хорът го съветва, да прати сина
си да учи вместо него.

...Трети Епизод
Стрепсиад казва на Фидипид, че Зевс
не съществува, а само „Вихърът ”.
Праща го при Сократ да учи и му дава
пример с родовете и птиците – петел
и петлица. И така насила, синът
приема. Правият и кривият довод
водят спор за това кой по-добре
говори. Правият довод говори за
миналото, децата, които са учени на
ред, дисциплина, и съжалява, че сега
младежта е разюздана и не се
интересува от нищо, което преди е
било ценно. Агитира Фидипид да
избере него.

Кривият довод го опровергава,
неговите доводи са, че чрез
почтеност, скромност и
отрицание на удоволствията не
се постига нищо, което може да
е от полза на човек в живота му.
Слово на хорът – те са
всемогъщи, могат да помагат, но
ако бъдат презрени от хората,
ще им правят само поразии.
Кривият довод печели в
словесната битка.
. .
.

...Четвърти Епизод
Стрепсиад се вайка, че всички, на
които дължи пари, го заплашват и си
ги искат. Отива при Сократ да види
дали синът му вече е научил
ораторството. Взима го с надеждата,
че Фидипид, който го е вкарал в
дългове, сега ще го избави чрез
способността си да говори и да
преиначава нещата. Идва първи
заемодавец, и Стрепсиад му се
подиграва, като го изкарва невеж
чрез всичко, което е научил при
Сократ. Не му връща пари. Идва и
втори, и сцената е идентична. И
двамата заплашват стареца със съд,
а след това си тръгват.

...Екзод
Фидипид бие баща си Стрепсиад.
Първо словестно, а после
физически,защото не смята
“Еврипид” за най-велик мъдрец.
Старото мислене замира, и
Фидипид става „създател на
нови мисли”.
Той е доволен от това, защото
според него, е правилно да биеш
баща си от обич, точно както той
го е биел, когато Фидипид, е бил
малък и непослушен

. Стрепсиад осъзнава грешката си,
и се разкайва, че не е върнал
парите, а се е опитал чрез измами
да се отърве от тези, които са му
помогнали, когато е имал нужда.
Разкайва се също, че заради Сократ
е отрекъл другите богове,
признавайки само “Вихърът”.
Обръщайки се към статуята,
старецът решава да подпали и
унищожи къщата на Сократ и
учениците му, като по този начин
той смята, че ще си платят за
всичко, което са му сторили чрез
„брътвежите си”.
.
. .

Източници: Wikipedia.com; Chitanka.info