"Първите будители: Паисий Хилендарски и Софроний Врачански"

Слайд 1

"Първите будители: Паисий Хилендарски и Софроний Врачански"
www.marica.bg
www.1001kartini.com

Слайд 2

План по история на урок №3
"Първите будители: Паисий Хилендарски и Софроний Врачански

1.Духовна пробуда на българите през XVIII век.
А/Стопански и политически промени в османското общество
навлизане на просвещенските идеи
зараждане на националната идея сред покорените християни
Б /Поява на печатната книга
2.Паисий Хилендарски (1722-1773)
А/Живот
Б/Дейност
В/Идеи заложени в „История славянобългарская“
утвърждаване на говоримия език-български
борба срещу гръцкия гнет върху Българската патриаршия
политическа борба срещу османските потисници

Г/Полза и значение на „История славянобългарска“
за да се поучат от миналото
за да не бъдат подигравани и укорявани от другите народи
повдига самочувствието на българите
вдъхва вяра и надежда
призовава за съхранение на родния език и развитие на книжовността
3. Софроний Врачански (1739-1813)
А/Живот
Б/ дейност
развива книжовна и будителска дейност
преписва „История славянобългарска“
написва автобиографията „Житие и страдание на грешния Софроний“
през 1806 г. отпечатва „Неделник“ – първата печатна книга на говорим български език
развива активна политическа дейност
по време на Руско-турската война се проявява като дипломат

Слайд 3

1.Духовна пробуда на българите през XVIII век.

Епохата на Българското Възраждане се характеризира най-общо, като преход от Средновековието към Буржоазната епоха, от феодализма към Новото време. Промените в културната и духовната област са в две основни посоки: новобългарското просветно движение и борбата за църковно обособяване.

www.book.store.bg
www.image.slidesharecdn.com

Слайд 4

А/Стопански и политически промени в османското общество
И Паисий Хилендарски и Софроний Врачански достигат до убеждението, че за да има успех борбата на българския народ за освобождение, първото условие е да се повдигне равнището на народното образование. И двамата настойчиво насърчават образованието, богослужението и книжнината да бъдат на говоримия народен български език, за да са достъпни за всички. По този начин се цели да се възпита у народа съзнанието за българска национална принадлежност.
Делото на Паисий и Софроний е пряко свързано с потребностите на общественото развитие през XVIII и началото на XIX век. То спомогнало за оформянето на основните начала на буржоазната мисъл и идеология. Конкретизирали са се и се популяризирали главните цели пред българското общество, а именно:
1.Създаване на български училища;
2. борба с/у гръцкият гнет в/у бълг.патриаршия;
3. политическа борба с/у османските подтисници;
4. утвърждаване на говоримия български език

• навлизане на просвещенските идеи
• зараждане на националната идея сред покорените християни

Б/Поява на печатната книга

През1806 г. с парична помощ от родолюбиви българи Софроний издава в римник първата печатна книга на старобългарски език -„Кириакодромион“ „Софроние“ или т.нар „Неделник“

Слайд 5

2. Паисий Хилендарски (1722-1773)
Живот
За живота на Паисий Хилендарски се знае твърде малко. Приема се ,че е роден в гр. Банско през 1722 г., тъй като самият той споменава само, че бил родом от Самоковската епархия. Критичния прочит дава превес на твърдението, че е роден в Банско, тъй като от кондиките на Атонските манастири твърдят, че бащината къща на неговите двама братя- Лаврентий и Хаджи Вълчо е в Банско.
През 1745 г. Паисий се установил в Света гора в Хилендарския манастир и станал таксидиот
През 1761г. Хилендарското братство изпратило Паисий в Сремски карловци. Тук Паисий Хилендарски имал възможност да се запознае с руското издание на обширният труд на добровнишкият абат Мавро Орбини озаглавен „ Книга историография“.
В Зографският манастир Св. Георги през 1762г. завършва окончателно своя труд „История савянобългарская“
съществуват няколко хипотези едната от които е 1788г. В една от хилендарските кондики се приема, че смъртта му е настъпила през 1773г. В Амбелино/това е названието на южната част на Станимаха днешен Асеновград)
Дейност
Написва „История Славянобългарская“
Поставя началото на националноосвободително движение на българите
подпалвал искрата на българското самочувствие и пробуждал патриотизма на българите
Развива идеите за развитие на българската просвета, за духовна и обществена пробуда на българския народ
www.audioknigi.bg

Слайд 6

„История славянобългарская“
Идеи заложени в „История славянобългарская“
•утвърждаване на говоримия език-български
•борба срещу гръцкия гнет върху Българската патриаршия
•политическа борба срещу османските потисници

Полза и значение на „История славянобългарска“
•за да се поучат от миналото
•за да не бъдат подигравани и укорявани от другите народи
•повдига самочувствието на българите
•вдъхва вяра и надежда
•призовава за съхранение на родния език и развитие на книжовността

Слайд 7

3. Софроний Врачански (1739-1813)
А/Живот

Софроний Врачански или Стойко Владиславов ,както е истинското му име е роден през 1739г. в Котел. Останал рано сирак отгледан от свои роднини. Учи в местното училище, а През 1762 става свещеник, три гони по- късно се среша с Паисий и повлиян от неговите идеи прави първият препис 1765г. Десет години по -късно той заминал за около 6 месеца за Атон. Според запазените документи той издирвал допълнителни сведения за българската история. След завръщането от Света гора преживява много изпитания и се принуждава да стане свещеник в Карнобатско. След 2 години се мести в Арбанаси където живее по -големият му син. По късно се мести в манастирът във Враца и приема името Софроний и така става Врачански. От 1800 до 1803 той бил принуден от Осман Пазваноглу да остане във Видин, тъй като патриаршията отказвала да назначи за видинския архиерей гръцки духовен келеник. През юни 1803 той бил освободен от Видин и заминава за Крайова. След известно колебание дали да се върне във Влашко той в крайна сметка остава в Букурещ, където остава до края на живота си 1813г.
www.pamettanabulgarite.com/

Слайд 8

Б/дейност
-книжовна
Идеите на Паисий Хилендарски за развитие на българската просвета, за духовна и обществена пробуда на българския народ намерили още по завършен израз в дейността на Софроний Врачански-една от най-изявените възрожденски личности от края на XVIII и началото на XIX век
В края на XVIII век той се очертава като един от най активните и талантливи книжовници в българските земи. Създава -два преписа на „История славянобългарская“, няколко църковно религиозни ръкописа. През 1802 г по време на престоя си във Видин създава два църковни сборника с църковни слова и поучения. През1806 г. с парична помощ от родолюбиви бълг. Издава в римник първата печатна книга на старобългарски ез.-„Кириакодроми,он“ „Софроние“ или т.нар „Неделник“. По време на престоя си в Букурещ той създава най-добрата си творба“ Житие и страдание грешнаго Софрония“ тя се възприема от съвременните автори, като шедьовър на южнославянската литература от нач.на XIX век. През последните години от живота си той продължил да превежда и подготвя за печат нови текстове, сред които се отличава и трудът на папския каноник Амвросий Марлеан 1809 г.“Гражданское позорище“ или “Театрон политикон“., но поради липса на средства не успява да го отпечата.
www.book.store.bg
Корица на „Неделника“
www.pamettanabulgarite.com

продължи

Слайд 9

-политическа
Успоредно с книжовните си занимания в Букурещ той разгърнал и активна политическа дейност. Под негово ръководство в столицата на Влашко постепенно се обособил емигрантски политически кръг. Който се заел с разрешаване на българския политически въпрос. Именно с този политически кръг се свързва организирането на първата дипломатическа мисия на българите през XIX век. През есента на 1804г. За руската столица заминала специална делегация, с цел да потърси помощта на Русия за подобряването на положението на българския народ.
Софроний Врачански влязъл в пряк контакт с командването на Дунавската армията. Софроний Врачански съставил и специален призив към бълг. Население и в него той апелирал към сънародниците си да подпомогнат действията на руските отряди.
отправили молба към руската д-ва за сформиране на самостоятелен български доброволчески отряди.
Софроний Врачански воден от желанието да осигури нормален начин на живот на българските бежанци изготвил писмо-молба до ген. Кутузов, като предлагал да се обособи автономна бълг. Област в пределите на руската империя, в която българите да могат да се управляват от свои избираеми магистрати, да се ползват с църковна и просветна автономност, да имат гарантирани възможности за свобода на стопанската инициатива .Молбата на Софроний Врачански фактически била първата политическа програма на бълг. Емиграция за решаване на българския политически въпрос през Възраждането.
www.bnr.bg

Слайд 10

Любопитно!

1

Паисий Хилендарски
Софроний Врачански

Слайд 11

Книги за двамата будители
www.book.store.bg
https://knizhen-pazar.net/
https://m.helikon.bg/
https://knizhen-pazar.ne
https://knizhen-pazar.net/
https://m.helikon.bg/
https://www.goodreads.com/

Регистрирайте се за пълен достъп