Паисий Хилендарски

Слайд 1

Паисий Хилендарски

Слайд 2

Кой е Паисий Хилендарски?
Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Свети синод на Българската православна църква през 1962 година.

Слайд 3

Биография
Сведенията за живота на Паисий Хилендарски се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „ История славянобългарска “, вписванията в хилендарските кондики(книги за дарения) и някои писма. В тях става ясно, че е роден през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко Банов или Петър. Най-сериозната научна хипотеза в българската исторография казва, че Паисий Хилендарски е син на Михаил Хаджи Вълчеви брат на Лаврентий (Лазар) Хилендарски и хаджи Вълчо, които по произход са Банско. Различни краеведски трудове посочват други селища като родно място на Паисий Хилендарски, но те не получават сериозно внимание.

Слайд 4

Паметникът на Паисий в гр. Банско

Слайд 5

Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 година се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. През 1758 година пътува до Сремски Карловци като таксидиот(монах, който пътува с поръката да събира помощи за манастир, или да кани поклонници), където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които ще му послужат за написването на основния си труд. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 година на път за Света гора в селището Амбелино (днес Св. Георги - квартал на Асеновград).

Слайд 6

Хилендарският манастир

Слайд 7

“История славянобългарска”
„История Славянобългарска“ е завършена през 1762 година в Зографски манастир. Известни са около 60 преписа на книгата , първият препис е на Софроний Врачански (1765), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 година под заглавие „Царственик“ след силна редакция от Христаки Павлович. Структурно Историята се състои от няколко части - 2 предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.

Слайд 8

Първата страница от оригиналният ръкопис на “История славянобългарска”.

Слайд 9

Зографският манастир

Слайд 10

Написването на “Историята”
Историята на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и „Книга историография“ на Мавро Орбини. За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в Атон и Сремски Карловци. Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българският народ, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие и гордост. Освен това, “История славянобългарска” представя живота на рода и езика. В нея той разказва за величието на средновековна България, за храбростта на мъжете й, за славните й битки и победи. Прилага и летопис на българските владетели – от създаването на държавата от хан Аспарух, законите на Крум Страшни, просветното дело на цар Симеон Велики, разказва за светите братя Кирил и Методий, техните ученици и за още много велики.Написана е на достъпен и за обикновените орачи и копачи език.

Слайд 11

Съдържанието на книгата
Първо предисловие : „Ползата от историята“ представлява препис от чужда история. В тази част се обръща внимание на „любомъдрия“ читател. Историята се определя като извор на знания и надежда.
Второ предисловие : „Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история“ е втората част, която е самостоятелно творение на Паисий. В него той се обръща към целия български род, като критикува чуждопоклонниците и хвали патриотите. Сравнява българи и гърци и изтъква достойнствата на простия чистосърдечен наш народ, правейки аналогия с библейските апостоли.
Същинска част : Представлява компилация от трудове на различни историци: Мавро Орбини („Славянското царство“), Цезар Бароний („Църковна история“), византийски хронисти. Ползва също български жития и грамоти на български царе. Тази част се състои от 7 глави, съчетаващи разказ за българските и сръбските царе, на светиите и славянските първоучители. Основното достойнство не е във фактологическата прецизност, а в подбора, като е направен, така че да се подчертае войнството и духовната възвишеност на българския народ.
Послеслов : Това е най-кратката част на Историята и представлява авторски текст, който представя лични данни за Паисий ('„'Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки...“), изяснява мотивите, поради които е написал „История славянобългарска“(„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе“. ) и дава сведения за ползваните източници („Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... и в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите“).

Слайд 13

Преписи
Най-ранните преписи са Софрониевият (1765), Самоковският (1771), Рилският (1772), Жеравненският (преди 1772), Никифоровият, Еленският препис на Дойно Граматик от 1784 г. Някои по-късни преписи са Рилска преправка от 1825 г.; два преписа от 1828 и 1845 г. от Сопот, Харитонова, Габровска поправка.Стоянчо Пенев - Ахтар и Кънчо Стоянович през лятото на 1844 г.
Копието се съхранява в Църковния историко-архиологичеки музей в София. Преписът е съпътстван от лист с 8 изображения на средновековни монети и текст, имащ характера на писмо, написан от Спиридон Палаузов - български историк в Одеса, школуван историк; Христо Драганов;Драгия Ненов;Тодор Шишков;Ахтаровия препис на ахтарина Стоянчо Пенев — занаятчия; Препис на Кънчо Стоянович ; Два преписа на Петко Славейков ;, Чехларов;,Белочерковски препис на поп Драгия Ненов; „Мердански“ препис, наскоро открит в девическия манастир на с. Мерданя; Чехларов препис — наречен е на името на Н.Чехларов от Търново, който го е предал в Софийската народна

Слайд 14

Страница от Софрониевия препис

Слайд 15

Софроний Врачански
(1739-1813)

Слайд 16

Стойко Владиславов е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Самият той се венчава с Ганка Хаджи Атанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка.

Слайд 17

В първите години на детството си Софроний преживява събития, които се отразяват върху живота му.
Когато е на 3 години, майка му умира.

Слайд 18

Софроний Врачански учи в килийно училище в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 година.

Слайд 19

Повлиян от идеите на Паисий, Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за Българската история.
За целта той посещава през 1775 година Атонските манастири, а по-късно (1781 година) изготвя и втори препис на ,,История славянобългарска”, който е запазен от неговите наследници като семейна реликва.

Слайд 20

През 1792 година напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат.
Отива в с.Арбанаси в манастир (1794 година), а на 17 септември, същата година е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний.

Слайд 21

Основна черта на Софроний е неговото дълбоко съзнание за възложен дълг към на народа.
Освен своите човешки задължения той поема и тежките задължения на своето звание: да бъде учител на простия народ и цял живот да работи за неговата просвета.

Слайд 22

Развива обществената си дейност и става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачански граждани. След случилите се размирици във Враца напуска града и се скита из Северозападна България.
За три години се задържа във Видин- това е важният му период, защото през този период той се изявява като писател.

Слайд 23

През 1800 година той се връща отново във Видин по принуда на Осман Пазвантоглу, и остава още 3 години там.
Но това него спира да продължи със своята книжовна дейност, напротив това го провокира и написва два обемести ръкописни сборника с църковно-религиозно съдържание, сега известни под името Видински сборници.

Слайд 24

През 1803 година той бива освободен от Осман Пазвантоглу и се остановява в Крайова, а малко по- късно в Букурещ,
където и започва най-вълнуващият период от живота на врачанския епископ.

Слайд 25

През 1806 година с помоща на родолюбиви българи Софронийй успява да отпечата в Рим сборник с църковни поучения под името ,,Неделник’’ в нея се съдърржат 94 слова и поучения. Отпечатана е в 1000 броя през 1806 година.
Тази книга, е изготвена на гръцки и славянски източници. Представлява първата печатна книга на новобългарски, с която Врачански дава началото на модерното българско печатане

Слайд 26

От 1806 до 18012г. Е един от най видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години той се оттегля в Манастира край Букурещ.

Слайд 27

По време на своя престой в Букурещ Врачански завършва и творбата си ,, Житието” и то бива побликувано през 1861 година от Георги Раковски на страниците на вестник ,, Дунавски лебед”.

Слайд 28

Първи Софрониев препис на ,, История славянобългарска” (1765г.)- за църквата в Котел
Втори Софрониев препис на ,,История славянобългарска” (1781година) направен за лично ползване. Съхранява се Библиотеката на Римската академия на науките.
Видински сборници- 1802 година

Слайд 29

Изработена от:
Нели Гроздева
КРАЙ

Регистрирайте се за пълен достъп