Стефан Стамболов

Слайд 1

Изготвил:
Марсел Григоров №10 XIIБ
Стефан Стамболов

Слайд 2

Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Апостол на Вътрешната революционна организация, през 1875 и 1876 година той ръководи подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.

Слайд 3

Ранни години

Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854г. в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола.
Кръщелно свиделство на
Стефан Стамболов

Слайд 4

Одеса
През есента на 1870 г. Стефан Стамболов е приет за стипендиант в Одеската духовна гимназия. На 16 ноември 1870 г. настоятелството на търновското читалище “Надежда” тържествено връчва на Стамболов 500 гроша за пътни разноски и той отпътува за Одеса, където, след проверочен изпит, е приет за редовен ученик.
Стефан Стамболов - ученик в
Одеската гимназия

Слайд 5

Участие в националнореволюционните борби

Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет през август 1874. През есента на същата година е изпратен от БРЦК в България, за да съживи революционните комитети, разбити след гибелта на Васил Левски.
По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. – Стамболов е предпоследен на задния ред

Слайд 6

След 1878г.
В края на август 1878 Стамболов става един от учредителите на търновския комитет „Единство“, който си поставя за цел да предотврати териториалното разпокъсване на България, решено от Великите сили на Берлинския конгрес.
Стамболов през 1878 г.

Слайд 7

Държавник

Още по времето на Учредителното събрание (1879) Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия. Избран е за депутат в Първото (1879), Второто (1880-1881) и отново в Четвъртото обикновено народно събрание, което оглавява като председател от 1884 до 1886 година.
Делегати от Македония и Тракия в Учредителното събрание. Стамболов е в центъра с бял калпак.

Слайд 8

Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия. Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Санстефанския мирен договор, но останали извън българската държава.
Министър-председател

Слайд 9

Правителство на Стамболов
1887-1894г.

При управлението му новосъздадената българска държава преодолява вътрешните размирици от 1886-1887, развива индустрията си и пътната мрежа и открива първия си университет. Външната политика е насочена към сближение с Англия и Австро-Унгария срещу Русия и с Османската империя срещу Сърбия и Гърция, в резултат на което се засилва българското влияние в Македония.
Знанието прави силата

Слайд 10

Международни отношения

Външната политика на Княжество България през 1887–1894 година преследва утвърждаване на националния суверенитет чрез международно признаване на княз Фердинанд, ликвидиране на османските претенции над Южна България, преодоляване на търговските ограничения на Берлинския договор, консолидиране и приобщаване на българската народност в Македония.
Етнографската карта на Македония на Васил Кънчов.

Слайд 11

Външни заеми

Враждебността на Стамболов към Русия е насърчавана от Великобритания и Австро-Унгария, включително и чрез серия от парични заеми между 1888 и 1892. Заемите обвързват дълготрайно българското правителство с Лондон и Виена, но му позволяват да обслужва задълженията си по Берлинския договор, да засили армията си и да се издължи за строежа на железопътната връзка на София с Централна Европа.
Първата българска банкнота, 1885 г.

Слайд 12

Стопанство
Началото на Пловдивския панаир е поставено през 1891 година, когато Правителството на Стамболов взема решение за организиране през следващата година в Пловдив на голямо изложение.Целта му е да стимулира прохождащата индустрия на България и нейното селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми.

Международен панаир Пловдив

Слайд 13

В началото на 1894 година Стамболов попада в центъра на шумен публичен скандал, след като на 11 март Мария Милкова, съпруга на капитан Тодор Матров и балдъза на военния министър Михаил Савов, обвинява министър-председателя в любовна връзка със самата нея и със съпругата на Савов. Военният министър призовава Стамболов на дуел, в резултат на което е отстранен от правителството. Случаят предизвиква силно недоволство срещу правителствения ръководител в офицерските среди. Раздухан допълнително с публикуването на частна кореспонденция във вестниците, скандалът кара Стамболов да подава на няколко пъти оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд на 20 май.
Падане от власт

Слайд 14

Убийство на Стефан Стамболов

Убийството на Стефан Стамболов е атентат, извършен на 15 юли 1895 г. в София, в резултат на който няколко дни по-късно умира бившият до неотдавна министър-председател и водач на опозицията в България Стефан Стамболов.
Нападението е извършено с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев, извършили няколко терористични акта през предходните години.

Убиецът Михаил Ставрев – Хальо

Слайд 15

Паметникът на Стамболов във Велико Търново

Слайд 16

Благодаря за вниманието.
“Да просим, да се влачим и да живеем страдалчески живот – нии, които имаме бъдеще, бъдеще светло, славно, както що имаме и минало светло и славно…”

Регистрирайте се за пълен достъп