Аудиовизуални технологии за динамично екранно изображение. Комплексен подход.

5. Аудиовизуални технологии за динамично екранно изображение. Комплексен подход в приложението на аудио-визуалните технологии
(2 учебни часа)

I. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ.
1. Аудиовизуални средства и технологии за динамично екранно изображение в обучението - обща характеристика и приложение
Динамичните екранни технологии се развиват като сложна симбиоза между различни технически възможности и няколко области на изкуствата. Тази връзка е водеща не само в художествените жанрове на киното и телевизията, но и в документалистиката. Специфичният, извънредно богат на изразни средства екранен език позволява да се транспортират и най-сложните явления, процеси и събития в достъпна за възприемане динамика, без ограничение във времето и пространството.
Целенасочено избраният пространствено-времев отрязък от действителността, наречен кадър, е основен семантичен носител и структурен елемент, т.е. знак на екранния език, основна изразна категория в киното и телевизията. По принцип кадърът не е завършено екранно повествование, не е самостоятелен знак. Той е сложен комплекс от разнородни семиотични елементи - визуални, словесни, цветови, музикални, шумови и т.н. Чрез монтажа от отрязаното от отрязаното от реалната действителност пространство-време се формира екранното пространство-време. За психологическа основа на монтажа се приемат механизмите на наблюдението, свързано с превключване на вниманието към различни доминиращи обекти във визуалната действителност и установяването на връзки между тях. Възможни са различни подходи в монтажа, чрез които зрителят се насочва към същественото в екранното повествование, като се обединяват емоционалната и познавателната страна на възприятията. Много силно изразно средство е асоциативният монтаж, при който авторският замисъл възниква при съпоставянето (с понякога - при противопоставянето) на отделните кадри.
Много важна за обучението е възможността чрез екранния човешки образ да се реализира многопосочна комуникация - този феномен се изразява в създаването на илюзия за персонално насочена речева информация при едновременното й поднасяне на групи зрители. Тъй като техническата реализация за този екранен феномен е много лесна (говорещият насочва погледа си в обектива на камерата), използването му може да бъде много ефективно, особено в чуждоезиковото обучение.
Съвременните киноснимачни технологии, свързани с документалното, научното и учебното кино, откриват много възможности за регистриране на ненаблюдаеми при естественото им протичане явления и процеси (ако те протичат със свръхголяма или свръхмалка скорост, ако стават под видимата повърхност или в микросреда, ако са протекли отдавна и т.н. Става дума за скоростната (рапидна) и покадровата (цайтраферна) киноснимка, за рентгеновата, инфрачервената и ултравиолетовата киноснимка, без които е немислимо не само научното кино, но и научното изследване на посочените явления и процеси.
Известно е, че в киноснимачната камера става разлагане на получено умалено изображение на движещия се обект на поредица от 24 статични изображения (кадри) в секунда. При прожекцията на получения кинофилм същата скорост благодарение на асоциативния синтез при възприемането на сменящите се статични образи за зрителя се създава илюзията за движещ се с естествена скорост екранен образ. Но рапидните кинокамери работят със скорост, която значително надхвърля стандартната - достигната е скорост над сто милиона кадъра в секунда. Това означава, че могат да се заснемат свръхбързо протичащи процеси, чието протичане при прожекцията се забавя толкова много, че стават наблюдаеми и това е единственият начин да бъдат изследвани визуални. Обратно - при свръхбавно протичащи процеси (на практика също ненаблюдаеми) се прилага цайтраферната киноснимка, при която всеки следващ кадър се получава след напълно произволно избран интервал. При прожекция със стандартна скорост движението се ускорява до необходимата за нормално наблюдение и анализиране скорост.
Киноснимачната технология с използване на материали, чувствителни към невидимата част на светлинния спектър, също може да предостави на изследвача изключително ценна документация. Рентгеновите, инфрачервените и ултравиолетовите киноматериали дават възможност за наблюдение и изследване на вътрешното устройство и механизмите на редица процеси в живите организми, на външните и вътрешните структурни, физически и химически промени в материалите и чрез тях за проследяване на промени и въздействия, включително и много отдалечени във времето.
Възможността за получаване на толкова важна, в много случаи уникална, кинодокументация е възможност и за високоефективна нагледност в обучението. Но кинитехнологията за обработка, монтаж и прожекция на материалите вече не се "вписва" в съвременната организация на образованието. Мястото на кинопрожекционната машина вече е заето от много по-рационалната и гъвкава в приложенията видеотехнология. С това не се лишаваме от възможностите, които предлага киноснимачната техника и които не притежава видеокамерата - чрез системата "телекино" кинодокументацията може да се прехвърли на видеоносители.
Видеотехнологията се налага като основна аудиовизуална информационна технология. Широко разпространение, с международна стандартизация, има касетният аналогов видеозапис. Много успешно се развива и използва дигиталният видеозапис - особено в "симбиоза" с персоналния микрокомпютър.
Значението на видеозаписа се определя от изключителните функционално-технически и технологически възможности: свободно, достъпно и много гъвкаво използване на видеозаписната техника (както в студийна, така и в естествена среда); много рационална технология - непосредствено след записа, ако не се налага монтаж, материалите могат да се използват: електронен монтаж с много широк спектър на редактирането на изходните материали и допълването им с разнообразна графична символика; достъпно и много гъвкаво управление при възпроизвеждането на видеоматериалите. По всички посочени характеристики кинотехнологията отстъпва на видеозаписа. Но пълното сравнение на двете системи показва някои недостатъци на видеозаписите - по-ниска разделителна способност; цветови, яркостни, обемни и перспективни изкривявания и смущения във видеосигналите; малка дълготрайност. По-голямата част от изброените недостатъци всъщност се определят от недостатъците на телевизионния приемник на настоящия етап, които постепенно се преодоляват.
Дидактическите видеоматериали могат да имат различна форма - отделни видеофрагменти и цялостни (тематични фидеофилми).
Видеофрагментите, представляващи неколкоминутни самостоятелни форми, отразяват най-същественото в динамиката на даден процес. Могат лесно да се реализират и гъвкаво да се използват в най-различни комбинации. Освен оригиналния видеозапис, източници за видеофрагменти могат да бъдат видеофилми и телевизионни програаами, кинофилми и други.
Тематичните, цялостно разработени 10-20-минутни видеофилми могат да бъдат информационно-обяснителни и проблемно-аналитични. Информационно-обяснителните видеофилми следват формата на класическия киноразказ и се възприемат пасивно от учещите. Очевидно по-висока ефективност осигуряват проблемно-аналитичните филми, които задължават учещите да мислят, да сравняват и търсят решения. Тази интерактивност се развива в голяма степен например при чуждоезиковото обучение - всеки зрител се предизвиква към индивидуално речево участие по време на развитието на различни речеви ситуации на видеоекрана.
Смята се, че най-висока ефективност в обучението може да се получи с използването на проблемно-аналитични филми с фрагментарна разработка. Основните проблеми при тази форма на видеофилма се развиват като относително самостоятелни фрагменти, които могат да се включват и като самостоятелни единици в различни форми на учебния процес.
Все по-голямо място заемат портативните видеозаписващи комплекти (камкордери), които се допълват с достъпна техника за видеомонтаж с много възможности. Тази технология задоволява в голяма степен нуждата от самостоятелно разработване и изготвяне на актуални видеозаписи с напълно задоволително качество и при множество автоматизирани функции.
Вниманието на конструкторите и производителите на видеотехника е насочено не само към непрекъснато подобряване на качествените характеристики и увеличаване на възможностите за режисиране на видеозаписите, но и към усъвършенстване на телевизионния приемник (респективно видеомонитора). Непрекъснато се подобрява разделителната способност, геометрията и цветността на изображението, увеличават се неговите размери, преминава се към Hi-Fi стереосистеми за възпроизвеждане на звука. В условията на групово обучение, където е необходим по-голям видеоекран, е много важно усъвършенстването на прожекционните системи с голям екран.
Видеотехнологията в обучението включва използването не само на видеозаписа, но и на видеокамерата за наблюдение "на живо" (включително и с микроскоп) или за показване на непрозрачни дидактически материали (четяща видеокамера).

2. Аналогови и дигитални аудиовизуални технологии
2.1. Аналогови видеозаписни технологии.
Видеокамерата преобразува полученото върху чувствителния й слой движещо се изображение в сложен електрически сигнал. Основните устройства във видеокасетофона изпълнява следните функции: автоматично изтегляне на лентата от видеокасетата и зареждането й около магнитните глави; задвижване на лентата със строго постоянна стандартна скорост при запис и възпроизвеждане; ускорено изтегляне в двете посоки с и без преглеждане на записа; задвижване на диска с видеоглавите с много високи изисквания за стабилна честота; записване и възпроизвеждане на аудио- и видеосигналите, както и на управляващите (синхронизиращите) видеозаписа импулси; статично възпроизвеждане на избран кадър; изтриване на видеолентата. при стоп кадър видеоглавите се въртят на едно място, като възпроизвеждат една видеопътечка (Отговаря на един видеокадър) или засичат, с малко изменение на наклона, две съседни пътечки (възпроизвеждат се двата полукръга). За професионален и битов видеозапис най-широко разпространени са системите U-matic, VHS и Video 8 (подобрена модификация - системата Hi-8).
При полупрофесионалната система U-matic видеомантажът се извършва в студийни условия, с комплексна апаратура от същия клас и широки възможности за редактиране, прехвърляне и включване на различни фрагменти, с голям избор на преходи, допълнителни ефекти, вкарване на графична информация и т.н. Управлението на монтажа е микропроцесорно с точност до един кадър.
Системата VHS (създадена през 1975 г. от фирмата JVC)се разви успоредно със системата Betamax (SONY), но постепенно се наложи като най-широко използвана система за битов видеозапис, развита и в полупрофесионален клас. Утвърждава се като най-перспективна с опростения си лентодвижещ мех