Аутизъм

АутизъмКакво е аутизъм?Примери:"Тя е толкова красива- с очи като лешник и дълги мигли, изрисувани вежди, с къдрава коса и толкова сладка. Надявам се, че с нея всичко ще бъде наред и че само стартът е бавен." Това са думи на майката, която се опитва да сглоби картината на т.нар "детски аутизъм". Представата за други деца страдащи от нарушения на развитието винаги се свързва с тяхните проблеми (увреди). За разлика от тях повечето аутистични деца се описват като витаещи и някак красиви. Трудно е да си представи човек, че зад вида на кукла лежи почти неуловим опустошителен дефект, дефект жесток както за детето, така и за неговото семейство.
Какъв е дефектът и как могат да се опишат неговите черти? За да се отговори на този въпрос за начало трябва да се разгледат представите за аутизма. Една от тях е, че аутизмът се разглежда само като нарушение в детска възраст. Чували сме много за аутистични деца, но нищо за възрастни. В действителност а. Най-напред се забелязва в детска възраст, но не е само нарушение при децата. Вдействителност то е нарушение на развитието.Трябва да се знае, че това е нарушение, което се отразява върху цялото умствено развитие, а симптомите изглеждат различни през различните години. Някои от симптомите се запазват, а други отпадат с времето. Наблюдават се огромни промени. За да се илюстрира това ще дам пример с аутистично дете. Искам да отбележа само, че социокултурното обкръжение няма значение. То не влияе особено върху симптомите, а само върху тяхното съдържание. Много хора дават информация, че са виждали такива деца в различни страни и различни общества. Тук трябва да се разсее и друго погрешно схващане: аутистичните деца не стават аутистични, защото техните родители не ги обичат достатъчно. Аутизмът е рядко и трагично събитие, което може да нарани всекиго. Вероятно има биологичен произход, който е налице още преди раждането.Питър: той е желано и обичано дете в успяващо семейство от Лондон. Има сестра, която е 2 години по-голяма от него. През 1-та година от живота си не изглежда по-различно от което и да е друго бебе. Плаче и се смее на същите неща, както преди това е правила неговата сестра. На снимките изглежда хубаво, здраво и щастливо бебе. Няма каквито и да са симптоми за по-късни проблеми, никой не е забелязал нищо. Родителите започват да се тревожат от неговото прохождане. Едва сега започва да се различава от своите връстници. За разлика от сестра му, която проговаря на 12м възраст, той не казва нито дума. По-тревожното е, че той не разбира нищо от това, което му се казва. Дори не поглежда, когато го викат по име. Не показва никакъв интерес да слуша или да гледа хората, които му говорят. Вдействителност изглежда напълно погълнат за минута при построяването на куличка. По-щастлив е не, когато седи на коленете на някого, а когато е сам в другия край на стаята.. Когато майка му идва да го вземе никога не протяга ръцете си към нея, както неговата братовчетка на същите години. За начало всички мислят, че Питър е малко независимо, самодоволно и късно проговорило дете. Бабата е тази, която настоява да се изследва слуха на детето. Дали той не е глух? Разбира се глухотата не може да се обясни само с това, че той не говори, а въпросът е защо той изглежда, че има свой си свят и не търси света на другите. Слухът на детето се оказва нормален и дажи той се оказва изключително чувствителен към звуковете. Показва страх от прахосмукачката. При пускането и започва да пищи и не може да се успокои. Къщата се почиства, когато той е извън нея. От друга страна се омайва от шума на автобусите, които минават покрай него. Но никога не се втурва към прозореца, когато чуе подобен шум от машина.На 18м възраст сестрата на Питър е играла на "пазаруване", "готвене", "приспиване на куклата", но той не прави нищо от това. Има огромна колекция от коли-играчки, но вместо да играе с тях както малката му братовчедка, интересува се единствено от премествването им по права линия и обстойно изследва как са закачени колелата. Не отговаря на другите деца и не отива да играе с тях. На 3г възраст неговите родители се досещат, че трябва да има нещо много сериозно с тяхното дете. Все още не говори и показва симптоми на изоставане в сравнение с неговите връстници. Понякога обича музиката и дълго се заслушва в 4-те сезона на Вивалди. Родителите му са чували за аутизъм, но не им минава и през ум, че той е аутистичен, защото знаят, че те избягват хората и не показват никаква емоционална реакция. Както те са забелязали, Питър обича компанията на хора, вдействителност обича да е близо до майка си и сестра си и е щастлив, когато баща му си играе с него. Избухва във веселие, понякога е буен или изпада в лошо настроение.След дълги изследвания и тестове на 3г възраст го определят като аутист. Психологичните тестове за езиково развитие показват много лоши резултати, но на тестовете за вгнездяване на геометрични фигури показва отлични резултати. Вкъщи става изключително вещ в реденето на пъзели. Това дава надежди на майка му, че може да бъде необичайно надарено дете. По времето, когато езиковите и социални умения се развиват изключително бързо /между 3 и 5г/, Питър научава тези умения много бавно и цялото му семейство преминава през труден период.. Той не може да се организира извън вкъщи и извън обичайните му неща.Все още присъстват периоди на лошото му настроение. Най-накрая Питър започва да говори. Но езикът не му отваря вратата за комуникацията, както всички са се надявали, че това ще се случи. Често повтаря това, което другите са казали. Остава индиферентен към груповите дейности. Играчките на животни не му доставят удоволствие. Използва ги както своите колички като неща, които подрежда в ред. Често семейството се чувства все едно има невидима стена между тях и Питър. Колкото и да се стараят той никога не става част от групата, независимо дали е от възрастни или деца. Често пляска с ръце и ги гледа с крайчеца на окото си. Понякога на улицата или в магазина вдига висок шум и диво започва да скача нагоре-надолу без видима причина. Трудно е да се пътува с него, където и да е. Семейството все повече се адаптира към него. Те го толерират след като не могат да го променят и постепенно го приучват да се облича, яде, мие, което протича дълго и изморително.След 5-я си рожден ден става по-лесен за организиране. Езиковото му развитие се подобрява, продължава да използва ехолалични фрази, които използва неподходящо. Използва странен напевен глас, когато не повтаря като папагал какво са казали другите. Разбирането на езика остава ограничено. Знае някои по-рядки думи и тяхното значение и може да назовава всички нюанси на цветовете. Развитието му става в специално у-ще. Там овладява много умения включително писане, четене, смятане. Научава се да плува и обича занаятите. Рисуването му се подобрява. Сестра му 1-ва забелязва, че той може да запомни номерата и мършрутите на всички автобуси в Лондон. Никой не може да разбере как го прави и защо. Започва да колекционира всичко свързано с автобусите-модели, значки, плакати. Странното е, че никога не проявява интерес към самото пътуване с автобус. Остава индиферентен към придвижването.На 10г при психологично тестуване показва интелект близък до нормата при невербалните тестове. На вербалните показва изоставане със средна степен. Във връзка с училищните му постижения семейството е оптимистично настроено относно неговото бъдеще. Другите хора забелязват, че той става по-социабилен. При среща с тях им иска имената и адресите. Следващия път прави същото. Понякога е изключително приказлив като повтаря- днес е понеделник, вчера беше неделя, утре е вторник..Странното е и, че когато лоше е паднал с рана не казва на никого. Когато неговите връстници стават по-независими и се развива самосъзнанието им и у тях е налице интереса относно ефекта, който предизвикват у другите, Питър пита"прав ли съм?, "Аз добро момче ли съм? Вдействителност тези въпроси той ги задава при неподходящи обстоятелства и става изключително нещастен, когато го критикуват. Въпреки че вече е голям и добре изглеждащ отблъсква всеки, който не се държи с него по детски. Движенията му не са плавни, а гласът му е висок и писклив.. Често прави гримаси и клати пръстите и ръцете си. Това повтаря независимо дали е в компания или сам. Прави се, че се прозява или трие носа си, когато някой се опита да го заговори. Не е изненада, че никой съученик не го кани където и да е извън у-ще. С плуването започва присъединяването му помалко. За него приятелството не значи нищо. Разбира, че е различен, но не може да си обясни как и защо. Разбирането му е твърде повърхностно. Н-р когато майка му казва, че очите на сестра му са паднали от плач, той погледнал да ги потърси на пода.След напускане на у-ще остава вкъщи. Чете много добре, но не чете за удоволствие. Неуморно и безкрай безпокои другите с повторни въпроси и разговори. Обича да гледа телевизия и се радва, когато седи заедно с другите. Смее се, когато дават комедия. Знае подробно ролите и имената на героите от сапунените опери и обича хубавите да бъдат добри, а лошите-лоши, но се обърква, когато някой има и от двете черти. В момента той е на 30г и живее вкъщи. Помага при правенето на чай и лепенето на етиките в офиса на майка си. Справя се и с домакинската работа. Все още изглежда наивен и не всичко разбира, н-р защо хората лъжат и мамят. Зрялостта за Питър не е етап от съзряването, а по-скоро постоянна незрялост. Гласът му остава прекалено висок и писклив,походката му е тромава и скована, позата му е изгърбена. Няма приятелка, а това го прави тъжен. Изглежда, че не може да достигне до независим живот. Семейството му знае, че има и други аутистични хора, които не могат да овладеят никакви умения и остават неми завинаги. Знаят, че той е изминал дълъг път от началото, но се тревожат какво ще стане с него, когато тях вече ги няма. Имат опасенията, че в общество в което няма разбиране може да стане обект на експлоатация и отхвърляне.Цитираният пример показва, че клиничната к-на на аутизма се променя и става различна за различните години. Забелязват се периоди на спадове и развитие.
Исторически данниДетският аутизъм се свързва с имената на Лео Каннер и Ханс Аспергер, които независимо 1 от друг правят публикации по въпроса през 1943 и 1944 /Аспергер/. Това са 1-те теоретични опити да се обясни нарушението. Смятат, че при раждането се получава фундаментално смущение. Eugen Bleuler1911 използва термина аутистичен като описателен за шизофренията. Отнася го към основните нарушения при шизофрения /това е другия термин, който той въвежда/. Означава отдръпване от социалния живот и затваряне в себе си. Самия произход на думата идва от гръцки език и означава "себе си"=autos. Днес се разглежда изключително като нарушение на развитието. За предпочитане в тази книга е да се използва като "ранен инфантилен аутизъм" /early infantile autism/ термин, който го отличава от "аутизма при възрастни", защото погрешно се смята, че при възрастните не се среща.Kanner, който работи в Балтимор и Asperger, който работи във Виена описват случаи на деца, които