Азбука и азбучна логика

Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" -
Педагогически факултет - Пловдив

Курсова работа
по Теория на възпитанието
на
Педрие Седат Хасан
Специалност: "Начална училищна педагогика и
чужд език"
Фак.№ 1406411003
Проверил :
(гл.ас.д-р П.Кацаров )

“Азбука и азбучна логика”
Когато се говори за азбука , наред с множеството съществуващи определения,
че това е система от знаци или букви, благодарение на която ние може да
изразяваме всяка наша мисъл, трябва да имаме в предвид и това, че азбуката е
най-прекрасното средство, благодарение на което Аз-ът може да изучи Божията
мъдрост и благодарение на нея непрекъснато да се усъвършенства. Казваме това,
защото виждаме, че ако говорим за система от знаци (букви) ние можем да
използваме най-различни звукови системи, респективно най-различни видове
писмо ( пр. йероглифи, руни, възлово писмо, ноти, цифри, форми, цветове и т.н.).
Виждаме обаче, че тези системи, особено по-древните, напоследък създават много
проблеми, както на учените, така и на начинаещите хора. Нещо повече –
изключително много се спекулира с техния смисъл и значение без те да бъдат
познати на този, който ги използва.
В нашия случай, когато говорим за азбука действително трябва да разбираме,
че става дума за свещено писмо.
За да разкрием същността им се налага да използваме Метода на
Минимизационния анализ, т.к. благодарение на него се стига и до азбучната
логика, до смисъла на всяка буква.
Произход на “азбуката”
Самата дума азбука произлиза от имената на първите две букви от глаголицата и
кирилицата – азъ и боукы. В много езици се използва наименованието алфабет,
което пък е получено от имената на първите две букви от гръцката азбука, алфа и
бета. В съвременността съществуват множество азбуки. Буквите в повечето от тях
са „линеарни”, т.е. съставени предимно от черти. Значителни изключения
представляват брайловата и морзовата азбука, клинописът от древния град
Угарит, по-известен като угаритска писменост и др.
1.Морзовата азбука е начин за предаване на буквите чрез манипулатор
(ключ) от азбуката с помощта на дълги и къси сигнали, условно наречени
"тире" и "точка". Наречена е на името на нейния изобретател -
американския художник Самюъл Морз, който я разработва през
1835.Морзовата азбука се явява първият метод за пренос на информация
посредством използването на предавател и приемник.Също така се е
използвала в летището и в затворите. Първоначално телеграфията и
радиотелеграфията използват именно нея. Доказано е че при съотношение
сигнал-шум 3/1 човешкото ухо може да възприеме предавания сигнал.За
единица време се приема времетраенето на късия сигнал - точката;
дължината на тирето е равна на 3 единици време. Паузата между знаците в

буквата е една единица време, между буквите в думата — 3 единици време,
между думите — 7 единици време.
2.Брайлова азбука се нарича тактилна система за писане и четене, използвана
от слепите и слабовиждащите хора по света. Използва се в книги, менюта,
документи, бутоните на асансьорите, валута, лекарства. Брайловите
символи могат да се изписват на плоча с шило, като точките излизат
релефни от другата страна на листа или с брайлова машина. Брайловите
потребители могат да четат и от мониторите на компютрите и други
електронни пособия, използвайки брайлов дисплей.Брайловата азбука носи
името на своя създател Луи Брайл.
3.Клинопис - писмени знаци, които означават отделни думи и срички.
Клинописът е една от най-ранните познати форми на писмено изразяване.
Създаден от шумерите.
4.Подредбата на знаците в угаритската писменост, както последователността
на произнасянето им чрез четене, съвпада с реда на знаците във
финикийската азбука.
Видове “азбуки”
Обособяват се следните видове азбуки:
·Абджад - Най-рано възникналият вид азбука е абджадът. Абджад е азбучна
писмена система, където има символ за всяка съгласна. Абджад се
различава от останалите азбуки по това, че има символи само за съгласните
звуци, а гласните обикновено не се отбелязват.Всички познати абджади (с
изключение може би на тифинаг), принадлежат на семитското семейство
писмености и произтичат от първоначалния северен линеен абджад.
Причината за това е, че семитските езици и близките до тях берберски
езици имат морфемна структура, която прави означаването на гласните
излишно в повечето случаи.Някои абджади като арабския и иврит имат
обозначения за гласните, но ги използват само в определени случаи, като
например при обучение. Много писмени системи произлезли от абджада са
разширени с гласни букви за да станат пълни азбуки, като най-известният
случай е гръцката азбука, произлязла от финикийския абджад. Това най-
вече се получава, когато писмената система се адаптира за несемитски
език.Терминът абджад носи името си от стария ред на съгласните в
арабската азбука — алиф, ба, джим, дал — въпреки че думата може да има
по-ранни корени в финикийския или угаритския.Днес абджад все още е
думата за азбука в арабския, малайския и индонезийския.
·същинска азбука (алфабет), Същинските азбуки използват графеми за
всеки отделен звук - както гласен, така и съгласен. Названието идва от
имената на първите две букви от глаголицата и кирилицата (аз, буки).

Исторически, първата азбука е създадена от древните гърци, които
адаптират финикийския абджад за нуждите на своя език, добавяйки букви
за гласните. Най-разпространените азбуки в света - латиницата и
кирилицата - водят своето начало от гръцката. Повечето азбуки обхващат
20 до 30 основни символа. Най-малката азбука е на езика мура-пираха с 10
букви, а най-голяма е арменската, състояща се от 74 букви.Латиницата,
най-разпространената азбука в света, е наследство от древните римляни, за
които се предполага, че са модифицирали версия на тогавашната гръцка
азбука за своите нужди. Посредством римляните и по-късно католицизма
латиницата се налага сред западноевропейските народи, които на свой ред я
налагат сред много от африканските и американски народи в хода на
колонизацията.Глаголицата е първата известна славянска азбука, създадена
от братята Кирил и Методий и разпространена в България от техните
ученици.Създадена за нуждите на славянските народи, кирилицата е до
голяма степен базирана на гръцката азбука. Благодарение на
просветителската дейност на Първото българско царство получава
разпространение сред повечето славянски народи, а по-късно руската
експанзия в далечния изток налага азбуката и сред тамошните народи.
·абугида , - Подобно на абджадите, абугидите имат само графеми,
обозначаващи съгласните звукове, но те търпят различни модификации в
зависимост от следващата гласна. Географски абугидите са разпространени
по целия свят и се смята, че повече от половината съществуващи
писмености изобщо спадат към този клас. Наименованието на този тип
писмени системи идва от първите четири букви от етиопската абугида
ге'ез.Най-широко разпространената абугида е деванагари, използвана от
редица езици на Индийския субконтинент. Тя е смятана за свещена от
древните индийци, според които чрез нея може да бъде представен всеки
съществуващ членоразделен звук.
Най-малката известна азбука е на езика мура-пираха, която се състои само от 10
букви, следвана от азбуката на езика ротокас, която съдържа само 12 букви. Най-
голямата същинска азбука (която има букви за всеки отделен звук, т.е. не е
абугида), е арменската, състояща се от 38 букви. Сричковите писмености
обикновено се състоят от 50 до 400 знака, а знаците в идеографските писмености
наброяват хиляди. Следователно, за разчитането на неизвестна писменост е много
важно да се преброят отделните знаци.
Не винаги е ясно от какво се състои дадена азбука. Например, френският език
използва същата основна азбука като английския, но върху някои от буквите се
поставят диакритични знаци (ударения) и други знаци (например: é, à или ô). Във
френския език буквите с тези знаци не се смятат за отделни букви. В исландския
обаче буквите с ударения (например á, í и ö) се смятат за отделни букви. Някои
азбуки се увеличават чрез:

лигатури (сливане на букви), напр. скандинавската буква Æ (Æ), сръбските Њ и Љ
букви, заети от други писмености, каквато е буквата Þ, срещаща се в
староанглийски и исландски език и заета от руническата писменост фудорк, или
буквата Ј в сръбската кирилица, заета от латиницата, и станала по-известна като
копитарица
съвсем нови знаци, като например ð, използвана в староанглийски, а днес в
исландски, или Э, използвана в руската кирилица
В италианския език се използва част от латинската азбука за писане само на
италиански думи, но някои други букви, като например K, X и W, са запазени за
писане на чужди думи.
Общо и различно между видовете азбуки , езици :
За всеки език може да установят определени основни правила, чрез които да се
управляват връзките между букви и фонеми, но в зависимост от езика, тези
правила може да бъдат последователно спазвани или да не се спазват при всички
случаи (например в английски). В една идеална фонологична азбука фонемите и
буквите си съответстват идеално в две посоки: пишещият може да предскаже
правописа на дадена дума по нейното произношение, а говорещият може да
предскаже произношението на дадена дума по нейния правопис. Обаче езиците
често се развиват независимо от писмеността или заемат писмености, които не са
създадени за тях, така че степента, до която буквите от дадена азбука съответстват
на фонемите в езика е най-различна при различните езици, дори и в рамките на
един и същ език.
В езиците може да не се постигне абсолютно съответствие между букви и фонеми
по следните причини:
В даден език определена фонема може да се представя чрез съчетание от букви, а
не само с една буква, например sh, ch в английски, sch в немски, μπ, ντ, ει, οι и др. в
новогръцки. Двубуквените съчетания се наричат диграфи, а трибуквените –
триграфи.
В даден език една и съща фонема може да бъде представяна с две различни букви
или чрез съчетание от букви, например в новогръцки ι, η, υ, ει, οι се използват за
една и съща фонема /i/.
В правописа на даден език, по исторически или други причини, може да бъдат
запазени непроизносими букви, напр. ъ и ь в български правопис до 1945 г., e и s в
края на думите във френски, w пред r в английски и т.н.
Произношението на отделните думи може да се промени под влияние на
съседните думи в изречението (сандхи).
В различни диалекти на даден език на едно и също място в една и съща дума
могат да се произнасят различни фонеми.

За един и същ език може да се използват различни набори от знаци или различни
правила за