България при управлението на хан Тервел

Според Именника на българските ханове в годината на овена (700 г.) на престола се качил Тервел от рода Дуло. Той наследил хан Аспарух и се предполага , че е негов син.
В края на VII в. и в началото на VIII век Византия изпаднала в тежка вътрешнополитическа криза. Нейното начало е свързано с управлението на император Юстиниан II . След като успял да сключи изгоден мир с арабите , той имал амбицията да реши някои от конфликтите вътре в империята – извършил масови преселвания на славяни в Мала Азия , намесил се в борбите между двете столични партии и взел страната на една от тях, организирал църковен събор за преследване на еретиците-павликяни. Това предизвикало силно брожение и след първия неуспех в подновената война с арабите срещу него избухнал бунт. Императорът бил свален от престола и с носоотрязан нос бил изпратен на заточение в Херсон. Не след дълго той успял да избяга при хазарския хаган и дори се оженил за неговата сестра , след което се настанил във Фанагория. Новият византийски император – Тиберий III , след като разбрал къде се крие Юстиниан, влязъл във връзка с хагана и успял да го убеди да го убие. Бившият император научил за заговора и с малък кораб успял да избяга в Черно море. Не след дълго той се спрял в устието на Дунав , където решил да потърси помощ за връщането си на престола от българския владетел Тервел. В знак на съгласие Юстиниан му обещал множество дарове и дъщеря си за съпруга. Българският владетел приел условията.
През пролетта на 705 г. хан Тервел , заедно с войските си и носоотрязания император се насочил към Константинопол и се установил на лагер срещу Харсийската врата. Юстиниан, от своя страна , изиграл неочакван ход , като влязъл в центъра на града през минаващия водопровод и заел Влахернския дворец – тогавашното седалище на византийските василевси.
След като успял да си върне трона , Юстиниан се отблагодарил по царски на своя благодетел – хан Тервел. Българският владетел получил титлата „кесар“ (втората по важност титла във Византийската империя , която се давала на синове и братя на императора) , както и областта Загоре.
Приятелството между носоотрязания император и българския хан траяло само три години. През 708 г. Юстиниан II внезапно тръгнал на поход срещу българите , като издигнал лагер в Анхиало (днешно Поморие). Тервел , изглежда , имал предварителни сведения за бъдещите действия на императора , след като вече се намирал във височините на Анхиалоското поле. Не след дълго българите нападнали внезапно византийците и ги разгромили. Обсаден в крепостта , Юстиниан се принудил тайно да отплава за столицата Константинопол.Три години по-късно отново му се наложило да моли за българска помощ , тъй като не можел сам да защити трона си от претендента Филипик Вардан. Българският владетел отново решил да се притече на помощ , но военното щастие на носоотрязания император му изневерило. Връщайки се в Константинопол той бил убит от собствените си войници , които се отказали от него. Новият император не вдигнал ръка срещу българските отряди и те се завърнали благополучно в родината си.
През 712 г. тежковъоръжена българска войска навлязла по крайморския път чак до Босфора и достигнала Констанинопол , след което се върнала обратно , опустошавайки по пътя си много селища в Тракия. Причината за наказателния поход не са ясни , но може да се предположи , че през отминалата 711 г. войската на Тервел се върнала , без да получи нищо от обещаното от Юстиниан. Другото възможно обяснение е свързано с годишния данък. Навярно след 708 г. Византия прекратила плащането му.
Вътрешнополитическата ситуация в империята след отстраняването на Юстиниан се влошила. Наблюдавайки това , хан Тервел решил да се възползва от момента и притиснал Византия да сключи нов мирен договор с него , който освен потвърждение на договора за данък от 681 г. да признае официално съществуването на България. Договорът бил подписан през 716 г. при император Теодосий III. Империята признала българската власт в областта Загоре и била принудена да плаща ежегоден данък под формата на копринени дрехи и червени кожи на стойност 30 литри злато. Също така двете страни се разбрали за връщането на политическите бегълци, както и за търговията.
През 717 г. периодът на анархия във Византия завършил. Престолът бил зает от Лъв III Сириец. Междувременно арабите се възползвали от оттеглянето на част от византийската войска в Мала Азия и се опитали да овладеят столицата Константинопол , като я използват като предмостие за проникване в Европа.Новият император взел всички мерки за отбраната на столицата. За да отвлече част от силите на арабите , той поискал от Тервел помощ и в крайна сметка я получил. Притеклите се български войски блокирали арабските сили в Югоизточна Тракия и ги оставили в плен на зимата , болестите и глада. През 718 г. арабите се решили на отчаян щурм срещу българските позиции , но претърпели страшен разгром. Това сложило край не само на поредната им заплаха за Империята , но и за Европа като цяло.
Една година след участието си в отблъскването на арабите Тервел получил нов повод да се намеси във византийските междуособици.Този път той дошъл от заточения в Солун бивш император Анастасий II, който възнамерявал да си възвърне престола. В крайна сметка заговорът бил потушен от Лъв III , след като накарал българите да спазват мира. Те от своя страна му предали бунтовниците и се извинили за постъпката си.