България XV - XVII в.

ИИСТОРИОГРАФСКИ ДИСКУСИИ И ПРОБЛЕМИ

Историята на българския народ много късно влиза в общото изучаване на историята. 3 – 4 века е много д

ИИсторията на българския народ много късно влиза в общото изучаване на историята. 3 – 4 века е много дълго време робство. Паисий
обръ
ща внимание на това време. Той вклю
чв
а една глава, която се казва – „За българските светци, които са просели по това време”. Това са свети Никола Софийски убит 1555г. и Тарапонти Трънски.
Тези данни Паисий намерил от житията.
В епохата на Възраждането, първите образовани дейци акцентират върху епохата на османското владичество. Хората, които са живели по това време слагат етикета „черни векове”.

Марин Дринов открива първите печатни български книги, Евангелие и два псалтира отпечатани от Яков Крайков – петнайсет книги, който иска да отпечата книгата може да го н
а
прави при Кара Краков в Скопие.
След Освобождението, Берлинският договор поражда българския държавен въпрос.
В своята история Иречек отделя две глави:
- ХІV –ХV ситуацията все още не е много променена. Търновската книжовна школа е все още действаща;
-ХVІ-ХVІІІ век – специфична форма на земевладение, участието на българите в международните отношения, различни категории население.
Историята на Иречек получава няколко нови издания. Той е първия, който отделя внимание на изворите на епохата.
Диаманди Ихчиев прави първите публикации на документите от
Тимарската епоха, поставя въТези данни Паисий намерил от житията.
В епохата на Възраждането, първите образован
и дейци акценти
рат върху епохата на османското владичество. Хората, В епохата на Възраждането, първите образовани дейци акцентират върху епохата на османското владичес
тво. Хората, които са живели по това време слагат етикета „черни векове”.

Марин Дринов открива първите печатни български книги, Евангелие и два псалтира отпечата
н
и
от Яков Крайков – петнайсет книги, който иска да отпечата книгата може да го направи при Кара Краков в Скопие.
След Освобождението, Берлинският договор поражда българския държавен въпрос.
В своята история Иречек отделя две глав
и:
- ХІV –ХV ситуацията все още не е много
пр
оменена. Търновската книжовна школа е все още действаща;
-ХVІ-ХV
І
ІІ в
ек
– специфична форма на земевладение, участието на българите в международните отноше
ММарин Дринов открива първите печатни български книги, Евангелие и два псалтира отпечатани от Яков Крайков – петнайсет книги, който иска да отпечата книгата може да го направи при Кара Краков в Скопи
е.
След Освобождението, Берлинският договор поражда българския държавен въпрос.
В св
оя
та история Иречек отделя две глави:
- ХІV –ХV ситуац
и
ята все ощ
е не е много променена. Търновската книжовна школа е все още действаща;
-ХVІ-
ХVІІІ век
– специфична форма на земевладение, участието на българите в международните отношения, различни категории население.
Историята на Иречек
получава н
яколко нови издания. Той е първия, който отделя внимание на изворите на епохата.
Диаманди Ихчиев прави първите публикации на документите от Тим
арската епо
ха, поставя въпроса за раята и статута и. Публикува документална сбСлед Освобождението, Берлинският
договор пораж
да българския държавен въпрос.
В своята история Иречек отделя
две глави:
- ХІV
–ХV ситуацията все още не е мног
о променена. Търновската книжовна школа е все още действаща;
-ХVІ-ХVІІІ век – специфична форма на земевладение, участието на българите в международниВ своята история Иречек отделя две глави:
- ХІV –ХV ситуацията все още не е много променена. Търновската книжовна школа е все още действаща;
-ХVІ-ХVІІІ век – специфич- ХІV –ХV ситуацията все още не е много променена.
Търновската книжовна школа е все още действаща;
-ХVІ-ХVІІІ век – специфична форма на земевладение, участието на българите в международните отношения, различни категории население.
Историята на Иречек получава няколко нови издания. Той е първия, който отделя внимание на изворите на епохата.
Диаманди Ихчиев прави първите

публикации на документ-ХVІ-ХVІІІ век – специфична форма на земевладе
н
ие, участието н
а
българите в международните отношения, различни категории население.
Историята на Иречек получава
няколко нови издания. Той е първия, който отделя внимание на извор
и
те на епохата.
Диаманди Ихчиев прави първите публикации на
д
окументите от Тимарската епоха, поставя въ
п
роса за раята и с
т
атута и. Публикува документална сбир
ка
на Осман Пазвантоглу.
Направени са публикации на извори, но периода остава „Черните векове”, „Затворената врата”. Няколко аспекти на тези Историята на Иречек получава няколко нови издания. Той е първия
Гърците употребяват робство до 60-те години на ХІХ век.
Преди Възраждането интереса към историята ни придобива по-конкретни форми. Централните теми са в края на 30-те и началото на 40-те години.
Хр. Гандев – края на ХVІ веПреди Възраждането интереса към историята ни придобива
по-ко
нкретни форми. Централните теми са
в
края на 30-те и началото на 40-те години.
Хр. Гандев – края на ХVІ век - началото на ХVІІ век той датира Българското Възраждане.
Ив. Дуйчев – „Софийската католическа архиепископия ХVІІ век”, анализ не само за дейността, а и на мястото, ролята на активната католическа среда.
П. Денеков - ....................
Създава се институт на националната историческа теория на О.Л.Баркан върху социално икономическата теория на империята.
Б. Цветкова публикува най-раХр. Гандев – края на ХVІ век - началото на ХVІІ век той датира Българското
В
ъзраждане.
Ив. Дуйчев – „Софийската католическа архиепископия ХVІІ век”, анализ не само за дейността, а и на мястото, ролята на активната католическа среда.
П. Денеков - ....................
Създава се институт на националната историческа теория на О.Л.Баркан върху социИв. Дуйчев – „Софийската католическа архиепископия ХVІІ век”, анализ не само за дейността, а и на мястото, ролята на активната католическа среда.
П. Денеков - ....................
Създава се институт на националната историческа теория на О.Л.Баркан върху социално икономическата те
ория на империята.
Б. Цветкова публикува най-ранна информация върху социално-икономическата история. „Паметна б
итка на народит
е”.
В. Мутафчиева – „Аграрните отношения в османската империя ХV – ХVІІ век”.
Страшимир Димитров – аграрните отношения ХІХ век.

Как се вписва в многоас
пектната история, исторП. Денеков - ....................
Създава се институт на националната историческа теория на О.Л.Баркан върху социално икономическата тСъзда
в
а
се институт на националната историческа теория на О.Л.Баркан върху социално икономическата теория на империята.
Б. Цветкова публикува най-ранна информация върху социално-икономическата история. „Паметна битка на народите”.
В. М
утафчиева – „Аграрните отношения в османска
та
империя ХV – ХVІІ век”.
Страшимир Димитров – аграрните отношени
я
ХІХ
ве
к.

Как се вписва в многоаспектната история, историята на балканците. Историята на османската империя под редакцията на Робер Б. Цветкова публикува най-ранна информация върху социално-икономическата история. „Паметна битка на народите”.
В. Мутафчиева – „Аграрните отношения в османс
ката империя ХV – ХVІІ век”.
Страшимир Димитров – аграрните отношения ХІХ век.

Как
се
вписва в многоаспектната история, историята на балк
а
нците. Ист
орията на османската империя под редакцията на Робер Мантран 1999г. Дълго вре
ме интерес
ите са концентрирани в аграрните отношения, но в нВ. Мутафчиева – „Аграрните отношения в османската империя ХV – ХVІІ век”.
Страшимир Ди
митров – аг
рарните отношения ХІХ век.

Как се вписва в многоаспектната история, историята на балканците. Историята на османската империя под редакцията на
Робер Мант
ран 1999г. Дълго време интересите са конценСтрашимир Димитров – аграрните отношения ХІХ век.

Как се
вписва в мно
гоаспектната история, историята на балканците. Историята на о
сманската империя
под редакцията на Робер Мантран
1999г. Дълго врем
ККак се вписва в многоаспектната история, историята на балканците. Историята на османската империя под редакцията на Робер Мантран 1999г. Дълго време интересите са концентрирани в аграрните отношения, но в началото на 70-те години се излиза от тази тематика с доктората на Н. Тодоров „Балканския град ХV –ХVІІ век” – с балканците идват града и град
ското население. Започва подготовката на многотомната история на България, в която се очертаха бели полета, в областта на икономиката и културната история. Историята на българите е предопределена от действащите институции. Е. Грозданова написва „Българите в селската община”. Ол. Тодорова, Р. Градева пишат за живота на

градската махала.
В 70-те години става ясно, че възниква проблем, ко
й
то се нарича ет
н
о-демографски, как се осъществява един демографски прилив на местно и градско население чрез мюсюл
малската общност.
Появи се понятието „османско присъствие”. Спора
е
широко популярен, изхожда от тогавашното БКП. Сега в истор
и
ографията това понятие се среща само за ос
м
анската територия
,
в османския свят: Египет, Сирия, Ту
ни
с, Алжир.
Терминът османско присъствие беше въведен от Станфорд Шоу, за да обясни, че със завладяването на тези територии османците не променят нищо в тях.
Османското владичество се използва и сега, а р
Национални извори с историческо съдържание:

1. Хроники и летописи: „Безименната българска летопис” ХV век, открита е от румънски изследвач. В нея разказва за Балканските съб
11. Хроники и летописи: „Безименната българска летопис” ХV век, открита е от румънски изследвач. В нея
разк
азва за Балканските събития с идван
ет
о на османските турци и отношенията с Византия. В тази хроника няма позитивен герой. Ал. Бурмов твърди, че хрониката се е създала в народна среда. Въз основа на това твърдение един румънец твърди, че това е гръцка хроника, която е изчезнала. В интелектуалните среди тя има широка информация.
Друг е „Сарандапорската летопис” това е второто име на литератора Йоаким Осоговски. Това е класическа манастирска хроника, какво се е случило в ислямския свят. Във втората част на хрониката се появява един герой на хрониката - султан Мехмед

І.
„Ничевската хроника” съобщава се дата и какво се е случило в кратък вариант, това са често политически събития.
От края на 50-те години политическия въпрос пада и започва да се налага тенденцията за откъсването от политическия живот – земетресения, дъжд, вятър.

2. Разкази с историческо съдържание:
„Пренасяне мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир” или накратко „Рилска повест” от Владислав Граматик. Той е книжовник, който преписва т.нар. Рилски сборник. Динеков го нарече разказ за възкресението на българския народ.
„Разказ
за поп Методи Драгинов” – основа за романа „Време разделно”.
„Разказ на поп Петър от Мирково” – за втората обса
да на Виена 168
3г. от османците.

3. Надписи и преписки – по мостове и скали в старопечатни книги. Съдържанието им е най-разнообразно. Някой разказват за събития, бунт
ове, локални събития, природни явления и преживявания от лично естество.
Б.Христова – 2 тома „Преписки от ІХ до ХІХ век”.

Османски извори:

1. Хроники и летописи

–
създават се в ранното османско общество: „На Мехмед Нешри” наричана Друг е „Сарандапорската летопис” това е второто име на литератора Йоаким Осоговски. Това е класическа манастирска хроника, какво се е случило в ислямския свят.
Във втората част на хрониката се появява е
ди
н герой на хрониката - султан Мехмед І.
„Ничевската хроника” съо
б
щава
се
дата и какво се е случило в кратък вариант, това са често политически събития.
От края на 50-те години политическия въпрос пада и започва да се налага тенденцията за откъсването от политическия живот – земетресения, дъжд, вятър.

2. Разкази с историческо съдържание:
„Пренасяне мощ
ите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир” или накратко „Рилска повест”
о
т Владислав Граматик. Той е книжовник, който преписв
а
т.нар. Ри
лски сборник. Динеков го нарече разказ за възкресението на българския народ.
„Разказ за
поп Методи Драгинов” – основа за романа „Време разделно”.
„Разказ на поп Петър от Мирково” – за втор