Българската литература между Първата и Втората световна война

Литература и литературен живот през 20-те години на
ХХ
век
.

Българската ли
тература по времето на войните
България преживява 3 войни - Балканска, Междусъюзническа, ПСВ. Целта на войните е териториалното разпределение на България да съвпадне с разпръснатит
е навсякъде българи => териториална цялост. Появяват се вонните машини в литературата (появили се още при Алеко - ироничен). Машината се появява в много маргинални те
ББългария преживява 3 войни - Балканска, Междусъюзническа, ПСВ. Целта на войните е терито
риалното разпределение на България да съвпадне с разпръснатите навсякъде българи => териториална цялост. Появяват се вонните машини в литературата (появили се още при Алеко - ироничен). Машината се появява в много маргинални текстове - машината за убийство
. Литературата е силно идеологически подпл
атена. Няма жест, който да няма идеологическа мотивация. Това не е само в България, но и в цяла Европа. Един от основните текстове на Маринети (италиански футурист) е "Българският аероплан" (в сп. "Кресчендо" сега)
. Първото стихотворение за самолет в българската литература е хумористично за един неизлетял самолет.
ПСВ е травматично място в българската история. Тя започва с една надежда, че ще бъде кратка и с една илюзия, че ще реши част от проблемите на човечествот
о. 1913г. е пределът, когато все още е било по-лесно да се обича, отколкото да се мрази (Александър Блок). Войната е сложно социално събитие. Войната може да бъде разказана по различни начини - от художествената литература например. ПСВ е следствие от взри
в на национализмите, от наранените национални самоличности. Психологическа нагласа, че има едни мъжествени народи, които трябва да се самодокажат. Войната е сглобка на много политически конюнктури, психологически нагласи и колективни идентификационни травм
и. Защо два пъти човечеството влиза в апокалипсис? - технологиите. ПСВ е технологичен взрив във военната промишленост - една пушка е по-силна от една исполинска сила (Вазов, "Крали Марко и пулката"); ПСВ е началото на авиацията във военното дело, появяват
се първите варианти
на танковете, тогава са отровните газове, използват се телените валове, бодливата тел => голямата философска тема е как човекът бива технологично протезиран. Масовост на самоубийствата и полудяванията. ПСВ като сложен и противоречив опи
т на човечеството (и като колектив, и индивидуално). В нея е заровена Втората.
ПСВ за България е катастрофална - националният идеал колабира (отнети са Западните покрайнини, Северна Добруджа, Беломорието и не си връща Македония). Жестоко политическо разде
ление на политическата нация - радикализиране на крайно левите сили. Стамболийски (убит от политическите си опоненти), Александър Цанков (опитва се да води твърда политика в едно напрегнато време - Септемврийското въстание, сблъсъци през 1924г., атентатът
в "Света Неделя" през 1925г.; отговаря с множество репресии). След края на войната започва една политическа радикализация в победените държави. Вярата, че ще се случат социалнинреволюции, е мног
о силна. Случващото се в Русия - Октомврийската революция - по
дхранва тази вяра. Представителите на авангарда са преки участници в политическите събития. Именно през 1924г. влиза в сила Законът за защита на държавата. По товПСВ е травматично място в българската история. Тя започва с една надежда, че ще бъде кратка и
с една илюзия, че ще реши част от проблемите на човечеството. 1913г. е пределът, когато все още е било по-лесно да се обича, отколкото да се мрази (Александър Блок). Войната е сложно социално събитие. Войната може да бъде разказана по различни начини - от
художествената литература например. ПСВ е следствие от взрив на национализмите, от наранените национални самоличности. Психологическа нагласа, че има едни мъжествени народи, които трябва да се самодокажат. Войната е сглобка на много политически конюнктури,
психологически нагласи и колективни идентификационни травми. Защо два пъти човечеството влиза в апокалипсис? - технологиите. ПСВ е технологичен взрив във военната промишленост - една пушка е по-силна от една исполинска сила (Вазов, "Крали Марко и пулката"
); ПСВ е началото на авиацията във военното дело, появяват се първите варианти на танковете, тогава са отровните газове, използват се телените валове, бодливата тел => голямата философска тема е как човекът бива технологично про
тезиран. Масовост на самоуби
йствата и полудяванията. ПСВ като сложен и противоречив опит на човечеството (и като колектив, и индивидуално). В нея е заровена Втората.
ПСВ за България е катастрофална - националният идеал колабира (отнети са Западните покрайнини, Северна Добруджа, Бело
морието и не си връща Македония). Жестоко политическо разделение на политическата нация - радикализиране на крайно левите сили. Стамболийски (убит от политическите си опоненти), Александър Цанков (опитва се да води твърда политика в едно напрегнато време -
Септемврийското въстание, сблъсъци през 1924г., атентатът в "Света Неделя" през 1925г.; отговаря с множество репресии). След края на войната започва една политическа радикализация в победените държави. Вярата, че ще се случат социалнинреволюции
, е много с
илна. Случващото се в Русия - Октомврийската революция - подхранва тази вяра. Представителите на авангарда са преки участници в политическите събития. Именно през 1924г. влиза в сила Законът за защита на държавата. По това време в България е много силно ан
архисткото движение. Анархизмът в България е много силен.
Българската литература откликва на тази во
йна - опитва се да излекува тази колективна травма. За литературния живот войната означава спиране на този литературен живот в рамките, в който е съществува
л до този момент. Разпад на литературния живот, голяма част от българските литератури заминават на фронта, някои загиват там (Димчо Дебелянов, Стамен Панчев, Илия Иванов, Владимир Попатанасов, ранен е Гео Милев). Литературата се превръща в пропаганда на бъ
лгарската държава. Тя се осъществява в т.нар. военни издания - сп. "Войнишка библиотека" и други. Тогава не е имало Министерств
- Боян Пенев: "Нашата интелигенция" от 1924г. - инте
лиг
енц
и
я
та е не просто
образована, но общественоанга
ж
и
рана част от народа със способност за социална ориентация; понятието е особено актуално в началото на 20век, защото на нея се залага задачата да води
нацията, да й посочва целите; много са отрицавали интелигенцията; разделение на капитал и пролетариат => теория за класите; интелигенцията е прослойка, тя не е класа => тя е пренебрегвана, унижавана, унищожавана; тя е най-последователно унищожаваната част
от хората на 20век; Боян Пенев се опитва да разсъждава в посока на това какво може да направи българската интелигенция; втората посока е императивна - какво ТРЯБВА да направи: да формулира националнозначими посоки и цели и т.н.; призив към еклектика - да
се вземе от другите народи; друго обвинени
е към интелигенцията е чуждопоклонничеството
олен от този реализъм, защото е прекалено близо до социалния свят (типичните докторкръстевски мотиви), той не може да доведе до откровение, може да доведе до подражание, до заравяне в делника; при Яворов и при Пенчо Славейков има наченки на отделяне от тоз
и реализъм, но те не са достатъчни, защото те се отдават на личната си орис, а не улавят духа; Боян Пенев казва плод на какво е реализмът в българската литература - бедна фантазия, здрава психика, предвидлив разум, прекомерна сериозност; модернизмът копнее
за болест - болестта е схващана като приближаване до откровението, тя е особено екстатично състояние, тя е озарение, изваждане на човека от всекидневието и изпращането му в други пространства; болестта е място на зрението; здраве и болест е основна опозиц
ия в критическите полемики на края на 19ти и началото на 20век; бедната фантазия - да се даде роля на въображението, на отлепването от реалността; прекомерната сериозност - българинът е вкопан в ролята си, в бита си и той трудно се смее; Пенев призовава за
един играещ творец
, който залага на въображението и провокацията => призив към ексцесните състояния; духът на българската литература трябва да бъде по-духовен (както в полската и руската литература)

Трансформационни процеси, жанрова динамика.
Ценностен р
азлом в българското общество в различни посоки - поемата "Септември" - пита какво е родината (що е отечество), какво е Бог (какво е вярата), какво е народът => ценностите са поставени под натиск. Какво е българското? Хората се опитват чрез понятието "колек
тивна душа" да осмислят свързващото. Историята на Паисий ни свързва - идентификационна машина, която се опитва да отговори на въпроса "кои се" като ни посочва какво ни свързва. Литераторите се опитват да отидат отвъд историята, те се опитват да намерят няк
акво праначало, праизточник, който ни свързва. Какви са тези праначала? - Найден Шейтанов, Ботьо Савов търсят някакви праначала в скитския произход на българите или в спецификата на славянската
душа => магическо-обредни нагласи. Народната душа има много сп
ецифичен живот, отличаващ живот, който отлага в някакви магическо-обредни специфики. Имаме опити за реконструкция на някаква колективна идентичност. Усърдие да се сглоби някакъв образ на българите. Антон Страшимиров, Константин Петканов, Константин Гълъбов
- опитват се да кажат кое е онова, което отличава българите от другите. Изследва се духът - Боян Пенев: статията "Основни черти на днешната ни литература", 1921г., сп. "Златорог" - основната черта на българската литература е реализмът, но самият той не е
доволен от този реализъм, защото е прекалено близо до социалния свят (типичните докторкръстевски мотиви), той не може да доведе до откровение, може да доведе до подражание, до заравяне в делника; при Яворов и при Пенчо Славейков има наченки на отделяне от
този реализъм, но те не са достатъчни, защото те се отдават на личната си орис, а не улавят духа; Боян Пенев казва плод на какво е реализмът в българската литература - бедна фантазия, здрава психика, предвидлив разум, прекомерна сериозност; модернизмът коп
нее за болест - болестта е схващана като приближаване до откровението, тя е особено екстатично състояние, тя е озарение, изваждане на човека от всекидневието и изпращането му в други пространства; болестта е място на зрението; з
драве и болест е основна опо
зиция в критическите полемики на края на 19ти и началото на 20век; бедната фантазия - да се даде роля на въображението, на отлепването от реалността; прекомерната сериозност - българинът е вкопан в ролята си, в бита си и той трудно се смее; Пенев призовава
за един играещ творец, който залага на въображението и провокацията => призив към ексцесните състояния; духът на българската литература трябва да бъде по-духовен (както в полската и руската литература)

Трансформационни