Лекции по Детско-юношеска литература

1.Фолклорна приказка
Същност на приказката и фолклорната приказка
Различни автори Същност на приказката и фолклорната приказка
Различни автори дават различни определения за приказката. В литературния енциклопедичен речник приказката е определена като един от оснРазлични автори дават различни определения за приказката. В литературния енциклопедичен речник приказката е определена като един от основните жанрове на устното поетично творчество, епическо, прозаично, художествено произведение с вълшебен, авантюристичен или битов характер с установка на измислица.Фолклорната приказка е любима за слушане и четене от децата и малките ученици.Тя разказва за общочовешките ценности чрез измислени случки с различни герои. Ориентира своите морални послания към всички хора, като разграничава доброто от злото и представя доброто като ценностна система, от която човек извлича поука. Сюжетите на фолклорните приказки се отличават с географска и историческа неопределеност. Приказната универсалност се определя още от смисловото послание, насочено към всички слушатели, а не към отделни хора или групи. Именно поради тази основна характеристика на фолклорната приказка – нейната универсалност, може да се пр
едстави като част от
културата на всеки народ и наследството от нравствени, естетически ценности на човечеството, защото носи в себе си богатство от теми, сюжети, образи, житейски опит и мъдрост.
Жанрова класификация на приказките: вълшебни приказки, битови и приказки за животни. Към битовите се отнасят и текстове с персонажи – Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Героите в приказките са главни и второстепенни. Във фолклорните приказки често героите нямат име. В ролята на персонаж влизат хора, животни, птици, дървета, хали. Всичко в приказката се представя от разказвача, който е посредник между миналото и времето, в което се разказва приказката. Традиционно в приказките разказвачът използва в началото и в края им речеви формули или клишета като: „Имало едно време”, „Живели някога”, „Три дни пили, яли, пили и се веселили” и др. Понякога разказвачът е и като свидетел – „И аз бях там, ядох , пих и се веселих”.
Героят във фолклорната приказка винаги е подложен на изпитание – напр. двамата братя от „Неволята” да поправят сами счупената кола, Кума Лиса - тайно да изяде гърненцето с мед, Златка от „Златното момиче” – да оцелее след смъртта на майка си. Изпитанията героят преодолява със свои сили или с чужда помощ – вълшебни предмети, помощници. Главният герой успява, като преодолява изпитанията, а неговият успех е успех и сполука както за него, така и за семейството му и за общността.
В битовите приказки епизодите са от бита, хора, които успяват със свои сили. Ако получават помощ, тя е от роднини или от благодарност, но тази помощ не е свързана със свръхестествени сили.
Приказките за животни-В тези приказки лисицата обикновено е хитра, вълкът – глупак, мравката – работлива и т. н. Понякога образите имат нюанси – например вълкът е глупав, но и зъл.
Героите в приказките за животни са очовечени и представят човешки типове – на умен, хитрец, глупак и т. н. Нравственото послание във фолклорната приказка е насочено към съхраняване на ценностната система, разбирана като качества, идеали, поведение. В тези приказки доброто винаги побеждава злото, несправедливостта са наказани, въпреки осъзнатостта, че животът не дава житейски примери само за достигане на справедливост в различни ситуации, в които очевидно конкретният образ на злото съществува. Но победата на доб
ро
то във фолклорната
приказка не е случайна, защото разказвачът поддържа надеждата в х
о
рата, а както знаем тя умира последна
, ч
е добрите примери в живота са стимули, мотив за въздействие и промяна.

Вълшебните приказки са най-близки до мита. Персонажи са митични и човешки същества (хали, змейове, чудовища, мащеха и др.). Положителният герой минава през различни изпитания, нанесени от вредителя, трупа опит с цел да промени статуса си и в края на приказката се завръща като победител и отново възстановява хармонията. Добрите герои във вълшебните приказки са умни, силни, работливи, милостиви, разумни, находчиви, съобразителни, красиви и благодарение на тези свои качества те успяват да преодолеят изпитанията, на които са подложени, и накрая са възнаградени. Лошите ге
рои са слаби, зл
и, грозни, мързеливи, глупави, несъобразителни и т. н. Като резултат от това се провал
я
т при изпитанията, в края на случката винаги са изобличени и като следствие са наказани.
2.ДЕТСКИ ФОЛКЛОРТези произведения са присъщи са културата на всички народи,защото отговарят на нуждата в семейството да се полагат грижи за физическото,умственото и емоционалното развитие на малките.Към дяла на детския фолклор спадат следните видове : *приспивни(люлчени)песни-изразяват нежните чувства на майката към рожбата й и съкровеното Жанрова класификация на приказките: вълшебни
п
риказки, битови и приказки за животни. Към битовите се отнасят и текстове с персонажи – Хитър Петър и Настрадин
Х
оджа. Героите в приказките са главни и второстепенни. Във фолклорните приказки често героите нямат име. В ролята на персонаж влизат хора, животни, птици, дървета, хали. Всичко в приказката се представя от разказвача, който е посредник между миналото и времето, в което се разказва приказката. Традиционно в приказките разказвачът използва в началото и в края им речеви формули или клишета като: „Имало едно време”, „Живели някога”, „Три дни пили, яли, пили и се веселили” и др. Понякога разказвачът е и като свидетел – „И аз бях там, ядох , пих и се веселих”.
Героят във фолклорната приказка винаги е подложен на изпит
ание – напр. двамата братя от „
Н
еволята” да поправят сами счупената кола, Кума Лиса - тайно да изяде гърненцето с мед, Златка от „Златното момиче” – да оцелее след смъртта на майка си. Изпитанията героят преодолява със свои сили или с чужда помощ – вълшебни предмети, помощници. Главният герой успява, като преодолява изпитанията, а неговият успех е успех и сполука както за него, така и за семейството му и за общността.
В битовите приказки епизодите са от бита, хора, които успяват със свои сили. Ако получават помощ, тя е от роднини или от благодарност, но тази помощ не е свързана със свръхестествени сили.
Приказките за животни-В тези приказки лисицата обикновено е хитра, вълкът – глупак, мравката – работлива и т. н. Понякога образите имат нюанси – например вълкът е глупав, но и зъл.
Героите в приказките за животни са очовечени и представят човешки типове – на умен, хитрец, глупак и т. н. Нравственото послание във фолклорната приказка е насочено към съхраняване на ценностната система, разбирана като качества, идеали, поведение. В тези приказки доброто винаги побеждава злото, несправедливостта са наказани, въпреки осъзнатостта, че животът не дава житейски примери само за достигане на справедливост в различни ситуации, в които очевидно конкретният образ на злото съществува. Но победата н
а

доброто във ф
олклорната приказка не е случайна, защото разказвачът поддържа надеждата в хората, а както знаем тя умира последна, че добрите примери в живота са стимули, мотив за въздействие и промяна.

Вълшебните приказки са най-близки до мита. Персонажи са митични и човешки същества (хали, змейове, чудовища, мащеха и др.). Положителният герой минава през различни изпитания, нанесени от вредителя, трупа опит с цел да промени статуса си и в края на приказката се завръща като победител и отново възстановява хармонията. Добрите герои във вълшебните приказки са умни, силни, работливи, милостиви, разумни, находчиви, съобразителни, красиви и благодарение на тези свои качества те успяват да преодолеят изпитанията, на които са подложени, и накрая са възнаградени. Лошите герои са слаби, зГероят във фолклорната приказка винаги е подложен на изпитание – напр. двамата братя от „Неволята” да поправят сами счупената кола, Кума Лиса - тайно да изяде гърненцето с мед, Златка от „Златното момиче” – да оцелее след смъртта на майка си. Изпитанията героят преодолява със свои сили или с чужда помощ – вълшебни предмети, помощници. Главният герой успява, като преодолява изпитанията, а неговият успех е успех и сполука както за него, така и за семейството му и за общността.
В битовите приказки епизодите са от бита, хора, които успяват със свои сили. Ако получават помощ, тя е от роднини или от благодарност, но тази помощ не е свързана със свръхестествени сили.
Приказките за животни-В тези приказки лисицата обикновено е хитра, вълкът – глупак, мравката – работлива и т. н. Понякога образите имат нюанси – например вълкът е глупав, но и зъл.
Героите в приказките за животни са очовечени и представят човешки типове – на умен, хитрец, глупак и т. н. Нравственото послание във фолклорната приказка е насочено към съхраняване на ценностната система, разбирана като качества, идеали, поведение. В тези приказки доброто винаги побеждава злото, несправедливостта са наказани, въпреки осъзнатостта, че животът не дава житейски примери само за достигане на справедливост в различни ситуации, в които очевидно конкретният образ на злото съществува. Но победата на доброто във фолклорната приказка не е случайна, защото разказвачът поддържа надеждата в хората, а както знаем тя умира последна, че добрите примери в живота са стимули, мотив за въздействие и промяна.

Вълшебните приказки са най-близки до мита. Персонажи са митични и човешки същества (хали, змейове, чудовища, мащеха и др.). Положителният герой минава през различни изпитания, нанесени от вредителя, трупа опит с цел да промени статуса си и в края на приказката се завръща като победител и отново въ
з
с
7. Иван Вазов Патриархът на българската литература Иван
Минчeв Вазов е роден в град Сопот през 1850г. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Семейството му е една от причините Вазов да се превърне в човек на делото, който с всички средства помага на родината си и минава през много трудности. Иван Вазов принадлежи почти с цялото си творчество на децата.Като се започне с написаните точно за деца – „Детенце хубаво,пиленце любаво“, „Когато бях овчарче“, „Тичай,тичай,коньо“, „Ясна гайда е писнала“,“Край Босфора шум се вдига“, „Уловената птичка“ и др. от стихосбирката „Стихотворения за малки деца. Иван Вазов е един от най-любимите поети на децата.С неговите стихотворения детето настъпва в живота още докато се учи да говори.те се запомнят за цял живот и са едни от първите художествени творби,чрез които изпитваме възторжен трепет от ритмичността и образността на нашия роден език.те трогват детското сърце със своята хуманност и с топлия си лиризъм. С голяма обич към родината е проникната малката
патриотична песен „
Аз съм българчеЛюбовта към родина