Литература за деца

1. „АНЕТО“

АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
А. Каралийчев (1902-1972) е роден в Стражица. Каралийчев израства в бедно семействА.

Каралийчев (1902-1972) е роден в Стражица. Каралийчев израства в бедно семейство. Той е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Произведения: Крали Марко, Ръж, Мечо, Жълтици, Крилатия юнак, Чудната свирка, Богородична сълза, Приказен свят, Честит човек, Ането, Тошко Африкански, Житената питка, Който не работи не трябва да яде, Тримата братя и златната ябълка и др.
Приказната повест „Ането“ Каралийчев е написал за дъщеря си и носи нейното име. През 1938 г. ненавършила 2 год., Ани си отива от земния свят, без да дочака излизането на повестта. Това сломява окончателно двамата съпрузи Вела и Ангел.
Повестта „Ането“ започва с описание на малка б
яла к
ъщу
рка на речн
ия бряг. С кратки и прости изрази, Каралийчев описва живота на Ането и дядо й Иван. Ането било добро и послушно дете. Живеело с дядо си Иван. Тя шетала готвела, метяла. Толкова се стараела, че ако искала да продаде смет нямала да получи и паричка. Ането не се разделяла с бялата си престилчица, с избродирано на нея
със син коне
ц кученце. Един случайно изтърван на пода въглен, докато услужвала на баба Танаска, преобръща спокойния й живот. Ането тръгнала по широкия свят от страх. Тя сложила шапката си с червена панделка и тръгнала към гората. От тук започнало и нейното приключение. Стигнала до гората, но обърква пътя. Тя се чувствала самотна и незащитена. Станало тъмно. Тя се покатерила на едно дърво и
така прикарала
нощта.
На сутринта край Ането изтрополяла магарешката количка на циганина Къдрьо. Той обикалял градовете и селата с гъдулката и номерата на маймунката си се препитавал. Момичето доверчиво, му се примолило да я вземе и закара до селото й Брегаре. От тук започнали и нейните премеждия. Девойчето било измамено от циганина. Той я взел, лъжейки я, че ще я отведе в нейното село при дядо й.
Ането разбрала, че Къдрьо е решилПриказната повест „Ането“ Каралийчев е написал за дъщеря си и носи нейното име. През 1938 г. ненавършила 2 год., Ани си отива от земния свят, без да дочака излизането на повестта. Това сломява окончателно двамата съпрузи Вела и Ангел.
Повестта „Ането“ започва с описание на малка бяла къщурка на речния бряг. С кр
атки и прости изр
ази, Каралийчев описва живота на Ането и дядо й Иван. Ането било добро и послушно дете. Живеело с дядо си Иван. Тя шетала готвела, метяла. Толкова се стараела, че ако искала да продаде смет нямала да получи и паричка. Ането не се разделяла с бялата си престилчиц
а, с изброди
рано на нея със син конец кученце. Един случайно изтърван на пода въглен, докато услужвала на баба Танаска, преобръща спокойния й живот. Ането тръгнала по широкия свят от страх. Тя сложила шапката си с червена панделка и тръгнала към гората. От тук започнало и нейното приключение. Стигнала
до гората, но
обърква пътя. Тя се чувствала сПовестта „Ането“ започва с описание на малка бяла къщурка на речния бряг. С кратки и прости изрази, Каралийчев описва живота на Ането и дядо й Иван. Ането било добро и послушно дете. Живеело с дядо си Иван. Тя шетала готвела, метяла. Толкова се стараела, че ако искала да продаде смет нямала да получи и паричка. Ането не се разделяла с бялата си престилчица, с избродирано на нея със син конец кученце. Един случайно изтърван на пода въглен, докато услужвала на баба Танаска, преобръща спокойния й живот. Ането тръгнала по широкия свят от страх. Тя сложила шапката си с червена пан
делка и тръгнала
към гората. От
тук започ
нало и нейното приключение. Стигнала до гората, но обърква пътя. Тя се чувствала самотна и незащитена. Станало тъмно. Тя се покатерила на едно дърво и така прикарала нощта.
На сутринта край Ането изтрополяла магарешката количка на циганина Къдрьо. Той обикалял градовете и селата с гъдулката и номерата на маймунката си се препитавал. Момичето доверчиво, му се примолило да я вземе и закара до селото й Брегаре. От тук започнали и нейните премеждия. Девойчето било измамено от циганина. Той я взел, лъжейки я, че ще я отведе в нейното село при дядо й.
Ането разбрала, че Къдрьо е решил да я направи негово момиче. Казал й че от сега нататък тя ще пее, а маймунката ще играе и така ще си изкарват хляба. Заплахите му се сипели от страшни по страшни. Момичето се примирило със съдбата си на заложница и пеело по градове и села. Страхът й я задържал да не избяга.
След като не открил Ането у дома, дядо Иван тръгнал да я търси, обикалял наоколо, околните села. Уморен дядото влязъл в Радуловата кръчма и го молил за пари на заем, за да я търси. Кръчмаря му дал съвет да продаде къщурката си. Бил готов да я купи, за да затваря пияните си клиенти. Отчаяният дядо Иван се съгласил. Къщичката обаче не било писано да стане собственост на кръчмаря, защото се намесило юначето пате. То натоварило къщичката на крилете си и тръгнало да обикалят. Врабчето тръгнало с тях. Патето гребяло, а къщичката се носила по реката.
Циганинът, магарето, Ането и маймунката обикаляли селата. Ането пеела маймунката играела. Хората им давали пари, а циганинът ги прибирал. Пристигнали в град Кози крак, където имало панаир. Къдрьо проиграл всичките парите. Загубил и магарето. Заспали гладни.
Едно параходче плувало в тихата нощ. Там имало баща и дъщ
еря. Девойката без да иска изпуснала п
ръстена си във водата.
Патето било гладно и отишло за риба с въдицата на дядо Иван. Врабчето му донесло едно червейче. То го потопило във водата и извадило едно сомче. Изяло го и останали само костите и един пръстен, на една росна поляна.
На панаира Къдрьо по чиста случайност и късмет успял да си вземе магарето, впрегнал го в каручката и напуснали панаира. Минавайки край един бостан, Къдрьо си откраднал диня. Стигнали до Пъдевата воденица. Собственика дядо Пъдьо бил отишъл на риболов. Две палави момчета минавайки край него взели от гърнето му уловената рибка, а
му п
уснали един стар пл
ъх с д
ълга опашка.
След, като се прибрал дядо Пъдьо опържил улова и казал на госта си Къдрьо да отиде за винце, но той дал на Ането 5-те лева и пратил нея до Райчовото ханче. Тичайки Ането се препънала и пНа сутринта край Ането изтрополяла магарешката количка на циганина Къдрьо. Той обикалял градовете и селата с гъдулката и номерата на маймунката си се препитавал. Момичето доверчиво, му се примолило да я вземе и закара до селото й Брегаре. От тук започнали и нейните премеждия. Девойчето било измамено от циганина. Той я взел, лъжейки я, че ще я отведе в нейното село при дядо й.
Ането разбрала, че Къдрьо е решил да я направи негово момиче. Казал й че от сега нататък тя ще пее, а маймунката ще играе и така ще си изкарват хляба. Заплахите му се сипели от страшни по страшни. Момичето се примирило със съдбата си на заложница и пеело по градове и села. Страхът й я задържал да не избяга.
След като не открил Ането
у дома, дядо
Иван тръгнал да я търси, обикалял наоколо, околните села. Уморен
дядото влязъ
л в Радуловата кръчма и го молил за пари на заем, за да я търси. Кръчмаря му дал съвет да продаде къщурката си. Бил готов да я купи, за да затваря пияните си клиенти. Отчаяният дядо Иван се съгласил. Къщичката обаче не било писано да стане собственост на кръчмаря, з
ащото се нам
есило юначето пате. То натоварило къщичката на крилете си и тръгнало да обикалят. Врабчето тръгнало с тях. Патето гребяло, а къщичката се носила по реката.
Циганинът, магарето, Ането и маймунката обикаляли селата. Ането пеела маймунката играела. Хората им давали пари, а циганинът ги прибирал. Пристигнали в град Кози крак, където имало панаир. Къдрьо проиграл всичките парите. Загубил и магарето. Заспали гладни.
Едно параходче плувАнето разбрала, че Къдрьо е решил да я направи негово момиче. Казал й че от сега нататък тя ще пее, а маймунката ще играе и така ще си изкарват хляба. Заплахите му се сипели от страшни по страшни. Момичето се примирило със съдбата си на заложница и пеело по градове и села. Страхът й я задържал да не избяга.
С
лед като не открил А
нето у дома, дядо Иван тръгнал да я търси, обикалял наоколо, околните села
. Ум
орен дядото влязъл в Радуловата кръчма и го молил за пари на заем, за да я търси. Кръчмаря му дал съвет да продаде къщурката си. Бил готов да я купи, за да затваря пияните си
клиент
и. Отчаяният дядо Иван се съгласил. Къщичката обаче не било писано да стане собственост на кръчмаря, защото се намесило юначето пате. То натоварило къщичката на крилете си и тръгнало да обикалят. Врабчето тръгнало
с тях.
Патето гребяло, а къщичката се носила по реката.
Циганинът, магарето, Ането и маймунката обикаляли селата. Ането пеела маймунката играела. Хората им давали
пари, а циг
анинът ги прибирал. Пристигнали в град Кози крак, където имало панаир. Къдрьо проиграл всичките парите. Загубил и магарето. Заспали гладни.
Едно параходче плувало в тихата нощ. Там имало баща и дъщеря. Девойк
ата бе
з да иска изпуснала пръстена си във водатСлед като не открил Ането у дома, дядо Иван тръгнал да я търси, обикалял наоколо, околните села. Уморен дядото влязъл в Радуловата кръчма и го молил за пари на зае
м, за да я тър
си. Кръчмаря му дал съвет да продаде къщурката си. Бил готов да я купи, за да затваря пияните си кл
иенти. Отчаяният
дядо Иван се съгласил. Къщичката обаче не било писано да стане собственост на кръчмаря, защото се намесило юначето п
ате. То натоварило къщичка
та на крилете си и тръгнало да обикалят. Врабчето тръгнало с тях. Патето гребяло, а къщичката се носила по реката.
Циганинът, магарето, Ането и маймунката обикаляли селата. Ането пеела майм
унката играела.
Хората им давали пари, а циганинът ги прибирал. Пристигнали в град Кози крак, където имало панаир. Къдрьо проиграл всичките парите. Загубил и магарето. Заспали гладни.
Едно параходче плувало в тихата нощ. Там имало баща и дъщеря. Девойката без да иска изпуснала пръстена си във водата.
Пате
то било
гладно и отишло за риба с въдицата на дядо Иван. Врабчето му донесло едно червейче. То го потопило във водата и извадило едно сомче. Изяло го и останали само костите и един пръстен, на една росна поляна.
На панаира Къдрьо по чиста случайност и късмет успял да си вземе магарето, впрегнал го в каручката и напу
снали панаира. Ми
навайки край един бостан, Къдрьо си откраднал диня. Стигнали до Пъдевата воденица. Собственика дядо Пъдьо бил отишъл на риболов. Две палави момчета минавайки край него взели от гърнето му уловената рибка, а му пуснали един стар плъх с дълга опашка.
След, като се прибрал дядо Пъдьо опържил улова и казал на госта си Къдрьо да отиде за винце, но той дал на Ането 5-те лева и пратил нея до Райчовото ханче. Тичайки Ането се препънала и петолевката се търкулва в реката. Ането решила да се хвърли в реката, но маймуната я захапала за роклята. Тогава се случило ч
удо, Ането видяла
на поляната къщичката и познава, че е тяхната. Почистила я, намерила пръстена, който врабчето било скрило във солницата при пиленцата си и го сложила на пръстчето си. Докато всички спели патето пренесло къщичката.
Попаднали в пристанището на голям град. Ането решила да продаде пръстена. Получила много пари. Купила за себе си сандали, а за дядо Иван високЦиганинът, магарето, Ането и маймунката обикаляли селата. Ането пеела май
мунката играела. Хората им д
авали пари, а циганинът ги прибирал. Пристигнали в град Кози крак, където имало панаир. Къдрьо проиграл всичките парите. Загубил и магарето. Заспали гладни.
Едно параходче плувало в тихата нощ. Там имало баща и дъщеря. Девойката без да иска изпуснала пръстена си във водата.
Патето било гладно и отишло за риба с въдицата на дядо Иван. Врабчето му донесло едно червейче. То го потопило във водата и извадило едно сомче. Изяло го и останали само костите и един пръстен, на една росна поляна.
На панаира Къдрь
о по чиста случайност и късмет успял да си вземе магарет
о,
Тошко реши
л
вече да не е ве
гетарианец. Опитал се да открадне едно патенце. Родителите патици решили да накажат к
р
адеца. Понесли го във въздуха