Лекции по Детско-юношеска литература

Лекции по ЛДЮ
1.Същност и специфика на литературата за деца

1.Разграничение и взаимовръзка между понятията литература за деца и юноши и
детско – юношеска лит-ра.

Тези понятия са взаимосвързани,но не могат да бъдат абсолютно тъждествени.Когато
се казва литература за деца и възрастни трябва да се разглеждат всички литературно
– художествени произведения създадени специално за деца, както и тези, които са
преадресирани от литература за възрастни за деца.Под ДЩЛ би трябвало да се
разбира само тази част от литературата, която отговаря на детските ценностни
критерии и естетическа културна среда.В огромната си част детската ли-ра съществува
върху художествения материал, който е в състояния да удовлетворява потребностите
на детето. Грешно е ДЩЛ да се отнася към ЛДЮ като част към цялото, защото тя
включва и онези текстове, които първоначално не са били за деца.До средата на 18 в. е
имало много малко книги за деца като се включват учебници и книги по етикеция и
възпитание.Децата са се забавлявали с различни текстове за възрастни като
Езоповите басни. Литературното творчество се появява за да отговори на нуждите за
тяхното образование и възпитание. Нейното създаване се свързва с просвещението, по
което време има осъзнато обществено внимание към детето и неговото възпитание.
През романтизма 19в. се поставя акцент върху присъствието на детето в
литературата.Ала едва в наше време можем да говорим за създаването на
произведения за деца.

2.Същности специфика на л-рата за деца и юноши.

Тази литература винаги е предизвиквала разгорещени спорове и е поставяно под
съмнение дори нейното съществуване като изкуство.Най – противоположни са
хващанията за нейната тематична ограниченост.Според привържениците на едното
схващане има “детски теми” и се отрича необходимостта от парливи въпроси за
живота.Не детските теми са свързани с гражданските мотиви.Спецификата на тази
л-ра е в умението и необходимостта да се познават потребностите на децата през
различни възрастови периоди. То е основен дял от общото литературно
творчество.През различните периоди се различава мисленето, паметта и езиковата
култура на децата.Също така се променят интересите и предпочитанията им.В детският
фолклор има добри възможности и той е основен елемент на детската субкултура.
Литературата за деца е единство от съдържание и форма.И всяко откъсване води до
1 / 18

Лекции по ЛДЮ
намаляване на художествено въздействие. Езикът трябва да е точен и богат.Да има
простота,което не означава елементарност, а достъпност.Композицията трябва да е
кратка, ясна,опростена. Образите трябва да са убедителни, за да може да се достигне
до пълното внушение на художествената идея.

3. Ролята и мястото в общото литературно развитие.

Определя се от нейното познавателно значение. Детската литература е неразделна
част от общата литература Тя е един етап от общото литературно развитие на
човека.Качеството на всеки човек от тази общност са от голямо значение за нея както и
за целия обществен ред. Ритуалът на инициазията го доказва.Символично се показва
пригодността на индивида да заеме своето място в общността като пълноправен
член.Тя се извършва в прехода между детството и юношеството и става чрез 2
момента.Първият са изпитанията извън границите на културното пространство , а второ
се отнася до ритуалната смърт, която е следвана от ритуалното раждане в ново
качество.този ритуал се извършва от всяка девойка и младеж след определена
възраст. Който премине успешно получава правото да бъде пълноправен
член.Изпитанията са сурови.Те целят да установят физическата и психическата
устойчивост на болки, както и да се видят уменията по домакинство, земеделие, лов.
Травестията е ритуално преобличане ,което символизира умирането на детето и новото
му раждане.

2. Жанрова специфика на ЛД. Фолклорът и детската литература

1.Въпреки ,че творчеството за деца се отличава с голямо богатство, то се подчинява на
жанровете и видовете в художествената литература.Жанровете имат своя специфика и
някои са характерни само за нея.Думата жанр идва от френски. За основа на
жанровете е послужило народното творчество.То е началото на приказките, песните,
преданията. и др.

2.Според В. Проп литературата се ражда от фолклора.Различията на литературата и
фолклора са в различния начин на тяхното проявление. Фолклорът съществува като
художествена цялост на фолклорното съзнание, а литературната творба за
литературното съзнание.Детското съзнание не е нито фолклорно, нито литературно, но
то е по – близко до фолклорното, което обяснява фолклорните предпочитание на
децата.
2 / 18

Лекции по ЛДЮ

Днес терминът фолклор се използва за да се обозначат словесно художествени
произведения, които са създадени от народа и битуващи в народна среда.То е една от
най – ценните съставки на народната култура, защото вълнуващо са представени бит,
естетически ценности, култура.Някои творби са адресирани само за децата.Някои са
създадени от възрастни разказвачи, а други от деца предназначени за забавление.
Обогатяването на детския фолклор с произлезлия от фолклора за възрастни е важна
особеност за неговото съществуване.

Тематиката е близка до детските интереси,а формата със своята достъпност отговаря
на детското художествено произведение Обособяват се няколко песни, залъгалки,
броилки, песнички при детски игри, детски празнично – обредни песни и др.

Приспивни – “ Сънчо”,

Залъгалки – целят да привлекат вниманието на децата, не са богати от към
съдържание

- детски песнички за природата – те са обръщение към нея, така детето разговаря
с всичко, което го заобикаля.

- броилки – имат рима, по – малко смисъл

- скороговорки игрословици - развитие на речта на децата

- гатанки – свързани са с природни обекти

- пословици и поговорки
3 / 18

Лекции по ЛДЮ

- празнично обредни песни


3. Приказката – основна жанрова форма в литературата за деца – специфика и
еволюция от фолклор към литература.

Тя е фолклорен, а не литературен жанр и изиграва важна роля в развитието на
литературата.Бележи развитие в продължение на векове. Тя е една от най – жизнените
и богати прояви на човешката дейност.

1.Жанрова специфика и типологични разновидности.

Богатото съдържание на приказката се свежда до определен кръг теми, сюжети,
образни идеи, пре4чупени през призмата на приказната условност.Проп говори за
устойчивост на приказката.С тази устойчивост на темите , както и мотивите спомага да
се направи, дори условно едно подвидово деление.Това е в зависимост от
съдържанието и темата на приказката.Има 3 основни дяла на приказката и това са:
вълшебна приказка, за животни и битова приказка.Най –стари според възникването си
са приказките за животни. В тяхната основа са първобитните, тотемни представи за
света.Като чрез изображението на животните се разкрива човешката
психология.Възпроизвеждането на животинския свят не е цел на приказката, но
отсъства и пряко изображение на човешкия духовен мир.Тази двуплановост отделя
приказката за животни от другите видове, но наличието на наличието на фантастичен
момент ги прави близки до вълшебните.

Във вълшебните приказки присъстват герои животни, но те имат друга структура и
насоченост. Наличието на тематичен елемент е основен жанрово- характеризиращ
белег, който не се среща в битовите приказки.В тях има донякъде хиперболизация.Но
редица приказки имат смесен характер.В тях има различни мотиви и персонажи.Затова
жанровото деление трябва да става на базата на преобладаващия елемент.
4 / 18

Лекции по ЛДЮ

1. Генезис и поетика на приказката

Приказката възниква заради необходимостта да се утвърдят индивидуалните
ценности.Това може да се утвърди само при наличието на хармония между
индивидуалните и обществените ценности.Но индивидуалното и колективното благо
често са в противоречие.Приказната фабула има стар митологически характер. Митът е
свързан с ритуала, обреда.Преобръщането на обреда, като се въвежда съзнателна
измислица, демитологизацията на героите, както и времето и пространството за
причина да се трансформира фабулата.

Поетиката разглежда структурата на литературната творба, тема, сюжет,
идея,композиция и др.Приказката преди всичко представлява повествователна
сюжетна форма.В приказката е налице изключителна динамика като белег на нейната
фабула.С това се разкриват персонажите в обобщен вид, като действието е акцента.То
интригува и разказвача и слушателя, като е важен най – вече крайния резултат.Според
изследванията върху сюжета на приказката показва, че тя е многопластово явление,
редица по – малки сюжетни единици, които се наричат мотиви.Основният конфликт е
централен мотив и главното за сюжета, а останалите мотиви помагат на съдържанието
да се изясни.Сюжетно – композиционните рамки са най – ясни в началото и края на
приказката.Композицията на приказката се свързва със сюжета, така ,ч е между тях да
няма рязка граница.Когато се съчетават епизодите няма строга логичност.Не е нужно
героите да са мотивирани. Следва се логиката на приказното
повествование.Изображението на времето и пространството в приказката е
неопределено.Има много глаголи, няма описание, няма монолози. Фразата е кратка и
стегната. Има епитети , сравнения, хиперболизация, градация.

4. Корените на литературата за деца в античността и средновековието.
Наследството на Ренесанса и Просвещението

Първата печатна книга за деца излиза през 50те години на 17в. и се казва “Светът в
картини” на чешкия педагог Я. А. Коменски. Представлява енциклопедия, която е на
латински език. Има 150 картини с текст и с първото издание за деца.Има религиозен
светоглед и не е точно истинско четиво, но е първи опит. Още от античността можем да
разглеждаме литературата за деца и юноши. Античната литература е предимно
митологична и черпи сюжетите си от митологията. Произведенията ,които са създадени
по това време са с сюжети насочени към най – същностните черти на хуманитарната
проблематика.Такива са например басните на Езоп, “Антигона” и др.Античната лит-ра
5 / 18

Лекции по ЛДЮ
оказва голямо въздействие върху развитието на художествената лит-ра.

През ренесанса митовете се възприемат като поетически алегории. В края на 17в. във
Френския кралски двор се въвежда светско образование.Написват се специализирани
произведения за четене.Едно такова е “Телемах”Тази книга през целия 18 в. ,а и след
това е любимо четиво. В нея се разказва за сина на Одисей-Телемах, който не дочакал
своя баща и сам тръгнал да го търси. Като се запознава с различни страни и
народи.Има диалози между Телемах и Ментор, който го напътствал. Разговорите са
между учител и ученик са традиционни за детската литература. Друга известна форма
е баснята.Има фолклорен произход.Превръща се в литературен жанр чрез
творчеството на Езоп.Та има алегоричен характер с цел да предпази автора си от
преследването на силните за деня. Баснята има нравоучителен характер и
представлява критика за човешките прояви, с помощта на герои животни.При тях
преобладават отрицателните качества.Друг баснописец е Лафонтен.Той написва много
книги със стихове, романи и комедии,но най – известни са басните.Те отразяват редица
моменти от тогавашния нач1ин на живот и са написани в стихотворна форма .Те дават
по – широки нравоучения за действителността.

През 17 в. във Франция става известна и приказката.Тя също има фолклорно
начало.Виден представител на авторизираната приказка е Ш.Перо.Той критикува това
да се подражава на гръцката и римската литература и се насочва към съвременната
действителност. През 17в, се появяват и книги за деца, както и някои стари започват да
се харесват на децата.Друго известно произведение през 16 в. е романа на Сервантес
“Дон Кихот”.

Друго течение през 18в. е Просвещението., tо налага своите идеи навсякъде.През тази
епоха се поставят нови задачи пред педагогиката и литературата за деца.Появяват се
множество книги за деца. Актуален става приключенски роман като този на Д.Дефо “
Робинзон Крузо”. Друга известна книга е “Пътешествията на Гъливер”. През френската
революция класицизма като направление се измества от романтизма.



6 / 18