Български поговорки

Български пословицви и поговорки
· Абе то ще се мре, ама току здраве да е.
· Агне в чувал не се купува.
· Адет не е закон, ама закон става.
· Аз ваша, ти наша, кой ще вари каша?
· Аз го оставям,тютюна, ама той нe ме оставя.
· Аз мижа и продавам, ти си очите отваряй.
· Аз ти показвам плевника, пък ти му търси вратата.
· Айран няма за пиене, а с кон ходи да пикае.
· Ако би имала баба мустаци, не би прела шестаци.
· Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрял.
· Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца.
· Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
· Ако господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен.
· Ако господ слушаше магаретата, нямаше да има самари.
· Ако вървиш след бръмбар ще стигнеш до лайно.
· Ако денят е къс, годината е дълга.
· Ако е гарга, да е рошава!
· Ако жена ти е много хубава, не я пущай сама на сватба.
· Ако живеем на село, трева не пасем.
· Ако има грешка, има и прошка.
· Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
· Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.
· Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.
· Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
· Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
· Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.
· Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
· Ако не съмва рано, ти подрани.
· Ако не щеш мира, на ти секира!
· Ако няма ум, крака няма ли?
· Ако попът се напива, селото не изтрезнява.
· Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи.
· Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
· Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде.
· Ако си богат, всякому си сват.
· Ако си мома, стой си дома.
· Ако си овца, вълци все ще се намерят.
· Ако ти даде яйце назаем, и то е без жълтък. (стиснат)
· Ако ще нарушаваш постите, по-добре го направи със свинско, а не с извара.
· Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
· Акъл — море, глава — шамандура.
· Акъл до коляно, ум до глезени.
· Апетитът идва с яденето.

Б
· Бабини деветини.
· Балък лозе копа, юнак вино пие.
· Бащина поука — синова сполука.
· Без захмет не се яде мед.
· Без мокри гащи раци се не хващат.
· Без наука няма сполука.
· Без труд почивката не е сладка.
· Бели кахъри.
· Бели пари за черни дни.
· Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.
· Бистра водица, мирна главица.
· Бий самара, да се сеща магарето.
· Блага дума железни врата отваря.
· Благословено вино, проклето пиянство.
· Бог високо, цар далеко.
· Бог помага, ала в кошара не вкарва.
· Бог търпи, ама не спи.
· Богат е, който е здрав.
· Боднеш пръчка, пиеш вино.
· Болен здрав носи.
· Бостанджията иска дъжд, а керемидчията — слънце.
· Брат брата не храни, но тежко му който го няма.
· Буря в чаша вода.
· Бърза като теле пред майка си.
· Бързата работа — срам за майстора.
· Бяга като дявол от тамян.
В
· В механата бил, вино не помирисал.
· В него хляба, в него ножа.
· В нужда се другар познава.
· В окото ти да бръкнат, пак няма да видиш.
· В царството на слепите едноокият е цар.
· В чужда манджа сол не туряй.
· Вади си вода от новия кладенец, но не плюй в стария.
· Вечерната работа не оставай за сутринта.
· Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак.
· Виното влиза, думите излизат.
· Виното и баба подмладява.
· Виното и дядо разиграва.
· Власите накрай Дунава се давят.
· Вместо вежди да изпише, очи извади.
· Вода гази, жаден ходи.
· Водата изпира всичко освен позора.

· Времето е пари.
· Всичко хубаво си има и край.
· Всяка жаба да си знае гьола.
· Всяко дърво си има червей да го яде.
· Всяко зло за добро.
· Всяко чудо за три дни.
· Вчера ни грош, днеска цял кош.
· Вълк в овча кожа.
· Вълкът козината си мени, но нрава — никога
· Върви му като на бито куче тояга.
· Вържи попа, да е мирно селото.
· Върти се като муха без глава.
· Вятър го вее на бял кон.
· Времето е най големият критик, то ще покаже кой е прав кой е крив.
Г
· Гарван гарвану око не вади.
· Глава има, ама в главата няма.
· Главата не е само за калпак.
· Глад не види нищо освен хляб.
· Гладна кокошка просо сънува.
· Гладна мечка хоро не играе.
· Гладни очи не заспиват.
· Гладно куче и гол кокал гризе.
· Глас народен — глас божи.
· Гледа като теле в железница.
· Гледа, ама не вижда.
· Гневен става, бит сяда.
· Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
· Госта гощавай, на врага прощавай.
· Гръмнал слепият, та убил заек, а куцият припнал и го уловил.
· Гърбицата само гробът я изправя.
· Гъз глава затрива.
· Гъз дъно няма.
· Гузен негонен бяга.
Д
· Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
· Да би се яло, не би стояло.
· Да е учено — добро, да е умно — по-добро.
· Да запретнем ръкави!
· Да имаше сирене, щях да надробя попара, ама няма хляб.
· Дай ми пари да си купя кесия, та да си слагам в нея парите.
· Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя.
· Да ти е обеца на ухото!

· Да хванеш бика за рогата.
· Дава колкото за Бог да прости.
· Дават ли ти — еж, гонят ли те — беж!
· Дави се, но не умира.
· Два бика и една каруца зад тях.
· Ден година храни.
· Денят се познава от сутринта.
· Дето гърми големият тъпан, малкият се не чува.
· Дето комин, там и дим.
· Дим да го няма.
· Днес трябва да го купим, та да го живеем.
· Днешната работа не оставяй за утре.
· Добра дума железни врата отваря.
· Добрият кон сам си изкарва зобта.
· Дойде гост, развали пост.
· Докато гонеше дивото, изтърва питомното.
· Докато не хвърлиш в нивата, не никне.
· Докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
· Донеси си, да ти сложа да ядеш!
· Дума дупка не прави,само хабер праща!
· Дърво и камък да седи, ти да не седиш.
· Дървото се превива докато е младо.
· Доброто се забравя, злото — никога.
· Добър кон и под съдран чул се познава.
· До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30
нагоре го жени цялото село.
· Дойде умът, ала пойде кумът.
· Докато има зъби, лисицата хаджийка не става.
· Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.
· Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват — тежко ти.
· Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира.
· Дърт пръч млада върба кърши.
· Дума Дупка не прави, но за дума се гони до дупка.
Е
· Евтин на брашното, скъп на триците.
· Един камък триста гарги пропъжда.
· Една птичка пролет не прави.
· Езикът кости няма, ама кости троши.
· Евтиното месо и кучетата не го ядат.
· Едвам се научил да вдява и надминал майстора си.
· Един гледа сватба, друг — брадва.
· Един гроб е и за сиромаха и за болярина.
· Един държи рогата, друг дои кравата.
· Един зяпа, друг лапа.
· Един пие, а друг плаща.

· Един сее, друг жъне.
· Един се родил да сее, друг да пее.
· Един ум — за зиме ли, за лете ли?
· Един яде лимон, на друг текат лигите.
· Една лястовица пролет не прави.
· Едни копаят и режат, а други се нарязват.
· Едно мисли, друго казва, трето върши.
· Едно си баба знае, едно си баба бае.
Ж
· Желязото се кове, дорде е горещо.
· Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.
· Живее на широка нога.
· Живот се с пари не купува.
· Животът е като стълба — едни се качват, други слизат.
· Жабата на сухо не кряка.
· Жабите се плашат от щъркела, жената от старостта.
· Жадна мечка и росата лиже.
· Жадният кон и мътна вода пие.
· Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
· Жената знае „дай мъжо“, а не „дай боже“.
· Жена и кокошка синор нямат.
· Жена и съдран калпак лесно се добиват.
· Жена, огън и море да не срещаш по-добре.
· Жената е колкото сладка, толкова и горчива.
· Жената е най-скъпата покъщнина.
· Жената не бие мъжа си, но лесно го надвива.
· Жената не казва сал което не знай.
· Жената си крие злината като котка ноктите.
· Жени ли се на шега, той ще носи рога.
· Жени мързеливи — деца въшливи.
· Женски език от турска сабя по-остър.
· Живее кат бълха в тъпан.
· Живее като сврака на драка.
· Живеем, колкото да не е светът без хора.
· Живее само да яде, а не и да работи.
· Живеят като котката и кучето.
· Живеят като снаха и свекърва.
З
· За всеки влак си има пътници.
· За вълка приказват, и вълкът в кошарата.
· За да изкопаеш кладенец, копай на едно място.
· За дявола тамян не дава.
· За една бълха не изгаряй цялата черга!

· Загладил косъма.
· Зайци плаши.
· Залудо работи, залудо не стой.
· Залудо ходи, залудо не седи.
· Занаят да се учеше с гледане, кучето щеше да е касапин.
· Занаят не тегли глад.
· Запънал се като магаре на мост.
· Заръчал да го закопаят под бъчвата.
· Затънат ли ти колелата, не чакай Крали Марко да ти ги изправи.
· За умрелите или добро, или нищо.
· Защо съм вълк, след като не ме лаят кучетата?
· Здрав като камък.
· Зина, та продума, рече та отсече.
· Знае Господ чие масло гори в кандилото.
· Знанието е сила — силата е успех.
И
· И без петли съмва.
· И вълкът сит, и агнето цяло.
· И гробарите имат своите гробари.
· И да бягаш, на пътя ори, сей.
· И лудият бяга от пияния.
· И на гърба си има очи.
· И сам воинът е воин.
· И стените имат уши.
· Игла в купа сено.
· Извади сабя ръждива, уплаши баба страхлива.
· Измъкна се като пръдня из гащи.
· Изниза се като мокра връв.
· Изплю камъчето.
· Изскочи като дявол от шише.
· Имане без труд лесно се пилей.
· Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика!
· Истината излезе на бял свят.
Й
К
· Който завижда-не вижда
· Кажи истината и бягай.
· Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
· Кажи на слепия, че е сляп, и той ще ти се разсърди.
· Казали на лисицата, а тя си казала на опашката.
· Казана дума, хвърлен камък.
· Каквото мислят мишките, котката го разваля.

· Каквото повикало, такова се и обадило.
· Каквото посадиш, такова ще пожънеш.
· Каквото селото, такъв и кмета.
· Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
· Каквото ти е на върлина, такова ти е на гърбина.
· Както и да сядате, не ставате за музиканти.
· Както ръчица пипала, тъй гърбица носила.
· Камъкът на мястото си тежи.
· Канили магарето на сватба, но му заръчали да вземе и самара.
· Капка в морето.
· Капка катран бъчва мед разваля.
· Капка по капка вир става.
· Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
· Като вдигнеш тоягата виновната котка ще избяга.
· Като две и две — четири.
· Като две капки вода.
· Като дупе и гащи.
· Като те удари горният таван ще се наведеш та да видиш и долния.
· Като се обърне каруцата — пътища много.
· Клин клин избива.
· Кога човек умре, тогаз добър става.
· Когато атовете се ритат, магаретата теглят.
· Когато вървиш, напред гледай: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш.
· Когато си видиш ушите.
· К