Български пословици и поговорки

БЪЛГАРСКИ
ПОСЛОВИЦИ И
ПОГОВОРКИ



Съставители: Милко Григоров, Костадин Кацаров
Изд. „Наука и изкуство”, София, 1986 г.
Трето преработено издание
Тираж: 74 102

- 2 -
ААННООТТААЦЦИИЯЯ
...и чудех се тогава отде вземат тези стари
хора таквиз избрани приказки. И как уме ят
да ги казват навреме, кога де приляга и
както прилича.
Петко Рачев Славейков
Включените в сборника български пословици
и поговорки са разпределени в над 300 тематични
заглавия. Настоящото преработено издание (пре -
дишно заглавие: „5000 български пословици и пого-
ворки”, Наука и изкуство, С, 1964 и 1969 г.) има
подчертано практическа насоченост, като за целта
пословиците в темите са групирани по синонимия и
вариантност. В края на книгата е добавен азбучен
указател.
Справочникът е ценно помагало за преводач и,
журналисти, преподаватели по български език, уча -
щи се.
ССЪЪДДЪЪРРЖЖААННИИЕЕ
Бележка на редактора
Пословици и поговорки
Тематични заглавия

- 3 -
ББЕЕЛЛЕЕЖЖККАА ННАА РРЕЕДДААККТТООРРАА
В предлаганото издание сборникът, съдържащ
около 5000 избрани български пословици и пого -
ворки в това число и някои характерни народни из -
рази и думи. като благословии, клетви, епитети и
др.под. е основно преработен с оглед на практиче -
ската му употреба, на по-лесното тълкуване и нами-
ране на пословиците и поговорките в него. За това
спомага и добавеният в края на книгата азбучен
указател. Със същата цел азбучният указател на
тематичните заглавия е изнесен пред основния
текст.
Всяка тема започва с най-охарактеризиращата
я, с най-известната или най-ясната по смисъл по-
словица (рядко поговорка) и постепенно преминава
към иносказателността и алегорията. Синонимните
пословици и вариантите на една пословица в рам -
ките на дадена тема са събрани заедно – така осо-
бено се улеснява изборът на най -подходящата. Съ-
седството между обособилите се „гнезда ” (както и
съседството между отделни пословици) е търсено по
аналогия, смислова близост или еднаква основна
дума. При този начин на подреждане, като съпоста -
вя съседни „преливащи се една в друга ” по смисъл
пословици, читателят може да открие допълнителни
оттенъци в значенията, а с това и възможности за
употреба, които тематичното заглавие поради своя
обобщаващ характер не разкрива.
Общо правило в сборника е поговорките да се
поместват в края на всяка тема. Онези от тях обаче,

- 4 -
които представляват част от пословица, се дават
като вариант към изходната пословица, докато
други са включени в смисловото гнездо, на което
отговарят по съдържание.
Поради наличието почти винаги на преносно
значение, придаващо многозначност на послови -
ците и поговорките, нерядко някои от тях или техни
варианти могат да бъдат намерени в различни
тематични рубрики. Това е съзнателно допуснато,
тъй като го налага гъвкавостта на народната сен -
тенция и свойството й да се пропива от нови зна -
чения при различни обстоятелства.
Известна част от включените послов ици и по-
говорки са създадени преди векове и са отражение
на народния светоглед и опит от времето на фео -
дализма и османското робство. Такива пословици
носят отпечатъка на онази епоха, изразяват по -
грешни представи, вярвания, предразсъдъци и за -
блуждения – накратко днес представляват само
любопитна хроника или по -скоро анахронизъм на
нрави и възгледи. Останалите обаче, най -жизнени-
те, получават нов смисъл и адрес. Именно в способ -
ността да оцеляват, да прекрачват от една епоха в
друга и да са винаги съвременни се крие силата на
тяхното проникновение и непреходност.

- 5 -
ППООССЛЛООВВИИЦЦИИ ИИ ППООГГООВВООРРККИИ
** ** **
** ННаарроодд –– ССввооббооддаа –– РРооббссттввоо **
Глас народен – глас божий.
От люлката до гроба няма бял ден за роба.
Нека гроб, че не роб.
По-добре на клонче, а не в кафезче.
Ранен славей не пее.
Хайдутин майка не храни.
Силна войска с войвода, а пък земя (народ) със
свобода.
Гдето гинат мнозина, там не се пита кой е
умрял.
** ТТрруудд –– ТТррууддооллююббииее **
Трудът е здраве и живот.
Работата на ум учи.
Който се труди, не губи.
Работата краси човека, мързелът го грози.
Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре.

- 6 -
Занаят не тегли глад.
Без труд почивката не е сладка.
По-напред да добием, че тогаз да попием.
Ори и сей, догдето спи мързеливият.
И да бягаш, на пътя ори, сей.
Работи без плата, че не ходи без работа.
Дърво и камък да седи, ти да не седиш.
От работа тежко, без работа по-тежко.
Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
Работи така, като че ли ще живееш сто години,
а живей така, като че ли ще умреш утре.
Който не работи, не бива да яде.
Няма добро без пот.
Нищо не пада готово от небето.
Колко мъки вижда хурката, дор напълни
вретеното!
Без захмет не се яде мед.
Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки.
Без мокри гащи раци се не хващат.
Суха пола риба не яде, а мокра.
Който се цапа, той лапа.
Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
Който се мъчи, той се и пъчи.
Който шъта в двора, той играе на сбора.

- 7 -
Който не се пече на нивата, не се пъчи на
хорото.
Докато не хвърлиш в нивата, не никне.
Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.
Комуто лозето е прекопано, той ще има пълна
бъчва.
Който е копал лозето, той ще яде гроздето.
Лозето не ще молитва, а мотика.
Мотика молитва не иска.
Лозе не ще дядо попа, иска чичо пота.
Потта е като пчелата, откъдето и да иде, все
носи.
Както ръчица пипала, тъй гърбица нос ила.
Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма
лопата!
Затънат ли ти колата, не чакай Крали Марко л
ти ги изправи.
Бог помага, ала в кошара не вкарва.
Ти работи, аз ще ти помагам – рекъл Господ.
Питали вълка: защо ти е дебел вратът? Ригъл:
защото сам си върша работата.
Добрият кон сам си изкарва зобта.
Силният мъж преполовява дните.
Деня трябва да го купим, та да го живеем.
Ляга с кокошките, ама става с петлите.
Ако не съмва рано, ти подрани.

- 8 -
Вечерната работа не оставяй за сутринта.
Днешната работа не оставяй за утре.
Лете измикяр, зиме господар.
Сиромашията се бои да влезе у работлива жена.
Който е работен, ще бъде имотен.
Който работи честно, ще живее по -лесно.
Ори, копай, храни се, с грабене не богати се.
Имане без труд лесно се пилей.
Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.
Работи като хала.
Не подвива крак.
Работи от тъмно до тъмно.
Работата му работи.
Трудолюбив като пчела.
С пот на челото.
Да запретнем ръкави!
Плюй си на ръцете!
С кървав пот.
Откъснаха ми се ръцете.
** ММъъррззеелл –– ЛЛееннттяяййссттввоо –– ББееззддееллииее **
Безделието е майка на всички злини.
Мързеливият два пъти работи, скъперникът два
пъти плаща.

- 9 -
Скъперникът два пъти плаща, ленивият по -
далеч ходи.
Накарай мързеливия на работа, пророк да го
направиш.
Накарай мързеливия на работа, да те научи на
акъл.
Който не ще да работи, той си търси мохабети.
Мързеливата жена по комшиите преспива.
Жени мързеливи – децата въшливи.
Мързелът благо не яде, а ново никога не носи.
Мързеливият носи със себе си сиромашията.
Който лете не работи, той зиме гладува.
Лете под сенките, зиме под преспите.
Който лятос пладнува, той зимъс гладува. Който
седи лятос на хлад, зимъс го чака глад.
Колкото летни дни празнуваме, толкова зимни
дни ще гладуваме.
Лятоска царува, зимъска гладува.
Излежавай се млад, ако искаш да мреш на
старост от глад.
Лете под сенки, зиме по седенки.
Ахо-ихо гладно ляга.
Днес хоп-троп, утре ахвах.
Умей да пей, не умей да сей.
Игра гърне не пълни.
Гайда къща не храни.

- 10 -
Там се грозде не ражда, где мотика не обажда.
Който не посее, той няма и да пожъне.
Ако тежи на квачката да мъти, пилци не може
да отвъди.
Сухо дупе риба не лови (не яде).
Дебела сянка, гладна уста.
Празен седи, гладен ходи.
Три дни гладува, ама си не разваля рахата.
Видя мързелът, че няма що да яде, и проработи.
Мързеливата булка срещу празник се поз нава.
Мързеливата булка срещу празник преде.
Сетила се леля за къделя, пък то било срещу
неделя.
Сетила се хурка за къделя, то било срещу
неделя.
Да шия ли, да мажа ли, утре Великден.
Ако не беше мръкнало, не можехме ошета.
На светица попрела, на слънчице поспала.
Мързеливите вечер се разработват.
Мързеливите жени в събота вечер се
разработват.
Кога градина се копала, баба се ресала.
Прела баба три вретена и трите изгубила.
Трила баба лен, да се мине ден.
Ден да мине, друг да дойде.

- 11 -
В зора ранила, ден изхабила.
Пипкавата жена въшки я ядат.
Пет месеца – пет дарака, кога ги извлачила
горката!
Която жена не ще да меси, тя три дни сее.
В Средна гора клечка няма!
За Мирча вила няма.
Остала Трена без вретена.
Загубила си буля вретеното, че няма с какво
да преде.
Боли я буля петата, та не може да преде.
Прати го на работа, да ти каже: вълци има на
пътя.
Отишъл да оре, ралото си забравил.
За дърва отишъл, брадвата не взел.
Аз ваша, ти наша, кой ще вари каша?
Аз господин, ти господин, ами кой ще тури
житото в хамбара?
Да сме всинца господари, ама кой ще ни храни.
Работи като кърт, яде като вълк.
Яде като мечка, а работи като буболечка.
Бърз на лъжица, тромав на теслица.
За ядене бърза му лъжицата, за работа мудна
му ръчицата.
Два дни прела, три дни яла.
За работа – дете, а за самун – мъж.

- 12 -
Живее само да яде, а не и да работи.
Седне – ох, стане – ох, сложи му пита – не се
дига.
Кой ще. носи хляба? – Аз. – Кой ще носи
мотиката? – Казвайте пък други, бе!
Ако си пчела да носиш мед, идвай и занапред;
ако ли си търтей да го ядеш, върви където
щеш.
Ори, мели, яж е вашата работа – рекъл един
циганин на един орач; а нашата работа е
много по-мъчна: ходи, тропай, проси, носи,
печи, вари, па чак тогава яж...
Мечката казала на вълка, вълкът на лисицата, а
пък тя – на опашката си.
Който се надява на чужди ръце, длъжен е на
Михаля.
Ако искаш да ти се не свърши работата, предай
я другиму да я върши.
Която работа се оставя за после, нея дяволите я
довършват.
Кучето зиме все се кани да си прави къща, а
лете забравя.
Който се кани, не прави.
Додето се накани, ще мръкне.
До де шавне, то мръкне.
Останало му да свърши двата края и средата.
Свършил работа, колкото кучето на нивата.
Всеки припка на свършен харман.

- 13 -
Търси на баницата мекото и на работата лекото.
Понеделник поседелник, вторник – посборник,
сряда – непряда, четвъртък несвъртък,
петък света Петка, събота на баня, неделя –
на пазар, кога да работя?
Пуста празна неделя, как не би цяла година!
Хванала се царската дъщеря на работа, та й се
изпришили ръцете.
Хвърлил камък, та го заболяла ръката.
Ако я боли, както го мързи, отдавна да се е
гътнала.
Кога не го мързи, мила му е работата.
Сигурно го мързи, щом не иска да работи.
Мързи го да шавне.
Мързи го да продума.
Мързи го да яде.
Излъга хляба.
Родил се да хаби хляба.
Падни, пита, да те изям!
Ела, хляб, да те изям.
Зяпа, дано му паднат печени врабчета отгоре.
Чака да му го поднесат на блюдо.
Чакат да им уловят зайци, че да ядат.
Чакал дяволът да узреят дренките.
Кога петли на бунище, тогава ние на огнище.

- 14 -
Както ми е стреснато сърцето, като седна и
искам да легна.
Седнали на припек като смокове.
Припича се като гущер на слънце.
Разположил се като пет пари в кесия.
Лежи на една кълка.
Легнал на кълка като поп.
Лежи като селски чорбаджия.
Ако мръдне камъкът, ще мръдне и той.
Седиш под крушата, барем с крак подритвай!
Отрязали му ръцете и ги залепили отзаде му.
Обесил ръце като пищове.
Разпуснал се като печен праз.
Не похвата нищо.
Клати си краката.
Брои броениците.
Не си дава зор.
Потрива се.
** ООппииттнноосстт –– ССппооссооббнноосстт **
Не питай старило, ами патило.
Не питай пътник, а патник.
Не учи дяда си попа как се кръщават деца!
Не учи стареца как се пасат кози.

- 15 -
Знае баба всякакво хоро.
Стар кон се на ход не учи.
Старият вол в браздата го слагат да оре.
Не ми разправяй за оная болест, от която аз съм
лежал.
На бостанджия краставици не се продават.
Недей учи Варвара как се прави попара!
Да ти сготви, та и пръс