Българските земи под византийска власт

ар
истокрация, която при назначението си в българските земи гледала за
кратко
вр
еме да се обогати колкото се може повече за сметка на българите.
л
а
ст земя срещу определени военно – административни задължения.
отд
елни териториално – административни единици, както следва:
Земите между Дунав и Стара планина били обособени в катепанат – тема Паристрион (Подунавие) ;
Югозападните български земи, които най-късно попаднали под византийско владичество, съвпадащи с днешна Македония, след 1018 г. оформили тема – катепанат България;
Северозападните български земи около Б
елград, Срем и Б Селячеството във Византия най-общо се разделяло на две категории: държавни
и
частновладелски (зависими) селяни. Пример за държавни селяни са стратиотите, а за зависими – елевтери, мистоти.
суверенитет на свой ред България загубила самостоятелността си и от патриаршия била понижена в

афтокефална Охридска архиепископия.
и
лица или институции, които получавали от централната вл Политическото господство на Византия над българския народ било свързано и с установяване на хегемонията
и и в духовната сфера. Официалният език станал византийският (
старогръцки език). Централната администрация предприела системно унищожение на паметниците на българската култура.

от патриаршия била понижена в афтокефална Охридска архиепископия.
Земите между Дунав и Стара планина били обособени в катепанат – тема Паристрион (Подунавие) ;
Югозападните български земи, които най-късно попаднали под византийско владичест
во, съвпадащи с днешна Македония, след 1018 г. оформили тема – катеп
а
нат Българи
я;
Северозападните български земи около Белград, Срем и Браничево се Със загубването на държавния суверенитет на свой ред България загубила самостоятелността си и от патриаршия била понижена в афтокефална Охридска архиепископия.
Земите между Дунав и Стара планина били обособени в катепанат – тема Паристрион (Подунавие) ;
Югозападните български земи През XI в. във Византия навлязла институцията „прониари
”. Това били отделни лица или институции, които получавали от централната власт земя срещу определени военно – административни задължения.
о
следва:
Земите между Дунав и Стара планина били обособени в катепанат – тема Паристрион (Подунавие) ;
Югозападните български земи, които най-късно попаднали под византийско владичество, съвпадащи с днешна Македо
ния, след 1018 г. оформили тема – катепанат България;
Северозападните български земи около Белград, Срем и Браничево се обособили
к
ато „Тема на придунавските градове”;
Земите около устието на Дунав станали тема н В унисон със специфичната военно – административна система във Византия българските земи били оформени в отделни териториално – административни единици, както след
ва:
Земите между Дунав и Стара планина били обособени в катепанат – тема Паристрион (Подунавие) ;
Югозападните български земи, които най-късно попаднали под византийско владичество, съвпадащи с днешна Македония, след 1018 г. оформили тема – катепанат България;
Северозападните български земи около Белград, Срем и Браничево се обособили като „Тема на придунавските градове”;
Земите около устието на Дунав станали тема на „Западно междуречие”;
Българските територии на юг от Стара планина пък били обединениЗемите между Дунав и Стара планина били обособени в катепана
т – тема Паристрион (Подунавие) ;
Югозападните български земи, които най-късно попаднали под ви
з
антийско владичество, съвпадащи с днешна Македония, след 1018 г. оформили тема – катепанат България;
Северозападните български земи около Белград, Срем и Браничево се обособили като „Тема на придунавските градове”;
ЗемЮгозападните български земи, които най-късно попаднали под византийско владичество, съвпадащи с днешна Македония, след 1018 г. оформили тема – катепанат България;
Северозападните български земи около Белград, Срем и Браничево се обособили като „Тема на придунавските градове”;
Земите около устието на Дунав станали тема на „Западно междур
ечие”;
Българските територии на юг от Стара планина пък били обединени с някои византийски административно – териториални единици като „Тракия”, „Смолян” , „Стримон” , „Волерон” и т.н.
Теж
е
стите на чуждото политическо и духовно робство се допълвали и от честите
набези на различни номадски народи.
Земите около устието на Дунав станали тема на „Западно междуречие”;
Българските територии на юг от Стара планина пък били обединени с някои византийски административно – териториални единици като „Тракия”, „Смолян” , „Стримон” , „Волер
он” и т.н.
Тежестите на чуждото политическо и духовно робство се допълвали и от честите
набези на различнЗемите около устието на Дунав станали тема на „Западно междуречие”;
Българските тери
т
о
ри
и
н
а
ю
г
о
т
Стара
опасност, тъй като още в началото се създавали условия за династични борби респективно за отслабване на съпротивителние сили на българите. Тихомир не искал доброволно да освободи лидерското място, поради което се стигнало очевидно до неговото насилствено отстраняване.
оз
и проблем освободителната армия на Петър Делян поела в настъпление
към Сол
ун.
Градът устоял на ударите на българите.
н
а
българите.
ото
българско въстание срещу византийците. То успява макар и за кратко време да донесе свобода на значителна част от българските земи, като е създадена силна, многобройна и беоспособна войска под ръководството на един забележителен военен ръководител.
то владичество.
с
рещу византийците. То успява макар и за кратко време да донесе свобода на значителна част от българските земи, като е създадена силна, многобройна и беоспособна войска под ръководството на един забележителен военен ръководител Въстанието на Петър Делян от 1040-1041 г. е най-крупното българско въстание срещу византийците. То успява макар и за кратко време да донесе свобода на значителна част от българските земи, като е създад
ена силна, многобройна и беоспособна войска под ръководството на един забележителен военен рък
о
водител.
ъ
стание в Тесалия с център Лариса.
ко това довело до поредното увеличаване на данъците, което ста
нало повод за ново въстание.
а
вен нов опит за бунт, начело на който застанал павликянинът Лека от Пловдив. Той се явил на повика на гражданите от Средец и предприел военни действия по посока на Ниш и Скопие.
поражение в битката при Манцикерт. Всичко това довело до поредното у
в
еличаване н
а данъците, което станало повод за ново въстание.
редприел военни действия по посока на Ниш и Скопие.
з
1088 г., когато била изпратена също срещу въс Въстанията продължили. Така в 1074 г. Нестор, българин на византийска служба, организирал бунт в Паристрион и Тракия, като привлякъл на помощ на печенегите.
079 г. бил направен нов опит за бунт, начело на който застанал павликянинът Лека от Пловдив. Той се явил на повика на гражданите о
т
Средец и предприел военни действия по посока на Ниш и Скопие.
ийска служба.
тена също срещу въстаниците, но постепенно техните действия затихнали. По – нататък следите на
Т
равъл се губят.
действия затихнали. По – нататък следите на Травъл се губят.
д
а влизат във военни стълкновения срещу централната власт. Така например по време на кръстоносните походи – Първи (1096 – 1097) и Втори (1146 – 1147), когато кръстоносците безнаказано плячкосвали българските земи и селища, в стремежа си да се защитават, българите започв Частични успехи имала византийската войска и през 1088 г., когато била изпратена също срещу въстаниците, но постепенно техните действия затихнали. По – нататък следите на Травъл се губят.
падения срещу империята от страна на различни етноси и държави винаги ставали причина българите да се бунтуват и да влизат във военни стълкновения срещу централната власт. Така например по
в
р
ем
е
н
а
к
р
ъс
т
оносни