Българският град през 15-17 век

Шуменски Университет
„Епископ К.Преславски“

КУРСОВА РАБОТА
на тема
Българският град през 15-17в.

Изготвил: Арзун Насуфова Проверил:
Специалност: БЕИ гл.ас.д-р Т.Симеонова
Курс: III
Фак.№ : 1410120002

Шумен,2016г.

1-Промени в градската мрежа

Османците първо разрушават съществуващия модел на град,а след това налагат свой,с подчертано силни влияния на близкоизточната мюсюлманска традиция в неговият стил и в неговите функции.
По правилата на войната,след разрушителните битки градовете по три,пет или седем дни са предоставени на акънджиите (нередовни части от османската армия),на спахиите,на еничарите.
Ягмата,правото им на тотален грабеж и безконтролно насилие е войнишката им плата-плячка в хора и вещи.
По-малко или повече са „разсипани“ болшинството от българските или по-точно от балканските градове,но животът в тях не спира.
Въпреки преживените сътресения е съхранена и мрежата от градове,която свързва локалните икономики в една обща стопанска система.
Тя се оказва достатъчно гъвкава за да устои,но и да се промени,както се променя животът на балканските народи.
Дълбоките и всеобхватни трансформации в политическия режим,в демографската характеристика,в целия цивилизационен модел са най-очевидни именно в градовете.

В урбанистиката отликите са най-очевидни и най-значими.
Видимият знак на различността им са високите и тънки минарета на джамиите,които във всеки град потвърждават принадлежността на балканските земи към дар юл-ислям,към света на исляма.
Градът е украсен само с турски джамии,с техните високи,охлювообразни минарета,които се издигат много по-високо в сравнение с нашите плоски храмове и придават на градовете некрасив вид.
От тях ходжите съобщават часовете на деня и на времето за молитва с много висок глас както денем,така и нощем.

За никои други сгради не полагат по-големи грижи както за джамиите,баните,мостовете и държавните странноприемници ,наричани кервансараи,сиреч дворци за керваните.
Настоящето се вижда в добре поддържаните мюсюлмански култови и обществени сгради със специфичната им архитектура.
Разрушените крепостни стени разкриват причините за тази фатална промяна,откъснала Балканите от Европа,в която крепостта е не само белег,но и необходимост за града.
С разрушението на крепостите се поставило началото на прехода,който променил облика,а и характеристиките на градовете в българското пространство.Не навсякъде.
По границите си-във Видин,Никопол,Силистра османците не само възстановили охранителните съоръжения,но и грижливо ги поддържали.
Във вътрешността на владенията си обаче ги оставили да се саморазрушават.
Тази „небрежност“ днес се обяснява като тактическа „предпазливост“ : при евентуален бунт там можело да се залостят непокорниците.
Без своите крепостни стени градският пейзаж станал друг.
Ниските домове на гражданите се разпрострели върху необичайно широки терени във всички посоки.
Начална стъпка била превръщането на християнските молитвени домове в свои храмове.
Църквите ставали джамии,за да символизират победата на исляма,за да поддържат вярата в Аллах сред самите завоеватели,за да я разпространяват сред покорените неверници.
През 15-17в.в градовете се появяват нов тип жилищни сгради-на два етажа,строени от камък,покрити с печени „червени“ керемиди.
Появяват се и нови типове обществени сгради- безистенът,ханът и кервансараят.
Свързани са с развитието на търговията,а градоустройствено с производствения център на града-чаршията.

2-Стопански живот : чаршия,занаяти и търговия

Чаршията е производствено-търговски квартал,необходим и задължителен специализиран център във всички селища с градски статут- шехир,касаба.
В нея са разположени занаятчийските работилници и търговските дюкяни ,обикновено събрани в едно помещение,тъй като занаятчията е и продавач на своята стока.
В тази структура вероятно персийските влияния са силни,но едновременно с това тя е много близка на съвременния средиземноморски модел на градски занаятчийско-търговски комплекс в Италия,Южна Франция,Испания.
Различаващите ги отлики са два архитектурни елемента:
Задължителна чаршийска джамия
Безистенът- Сграда,която събира под един покрив работилниците магазини и изпълнява функциите на общ охраняем склад за суровини и стоки.
Мнозинството са собственици на постройките на своите занаятчийски работилници или на търговските си дюкяни.
Но само на постройките,защото от 15в.поземлените терени на чаршията почти изцяло принадлежат на местни градски вакъфи и за ползването им се плаща наем.

В разнообразни по тип документи ,отнасящи се до различни градове,се откриват над 200 вида занаятчии.
Най-общо се групират в 6 големи производствени клона,ако за критерий на класификацията им се приеме основната суровина на производството:
Металообработване
Дървопреработване
Текстил
Кожарство
Строителство
Хранителни производства

Металодобивът и металообработването заемат основно място в занаятчийската листа в почти всички региони на българското пространство.
Най-многобройни са данните за добив и преработка на желязо.
Добив на благородни метали- злато и сребро се документира в Брезник,Чипровци и Кюстендил.
Вторичната обработка на металите се осъществява предимно в градските центрове,където се обособяват два големи занаятчийски бранша-за производство на оръдия на труда и битова употреба (лопати,вили,брадви,триони,ножици,подкови,гвоздеи) и за оръжия (ножове,саби,стрели,боздугани).

Вторият основен клон в занаятчийското производство е дърводобивът и дървопреработването.
Първичната обработка на суровината е извънградска.
Законите за градски пазари потвърждават профилираната първична обработка на дървения материал,съобразно предназначението му: греди,диреци,дъски.
Дървото също така се ползва и в производството на катран,смоли и дървени въглища.

Необходимите за строителството материали също се добиват извън града.
На първо място трябва да се постави обработката на различни типове камък: мрамор,варовик,гранит.

Добивали се вар и няколко типа пръст за изработване на кирпич и тухли,а от 17в.и на керемиди.
За преработката на този суровинен ресурс се оформили няколко тясно профилирани групи занаятчии-зидари,варджии,каменоделци,тухлари,които работели срещу заплащане.

На базата на суровините от скотовъдството се развиват над 40 специализирани занаята,главно за преработката на вълни и кожи.
В текстилния бранш всяка една от производствените фази след изпридането на вълната до готовата продукция се обособява в отделни занаяти (бояджийство,тепавичарство и тъкачество на различни платове).
Фазата на готовата продукция се разделя на отделни професии- килимарство,шивачество,шапкарство и др.

Аграрна продукция-
На първо място тук са хлебарите,които произвеждали няколко вида хляб.
Отделни занаяти били сладкарството и баничарството.

Баните,играещи роля на градски клуб и за мъжката,и за женската част на населението,имали свой специализиран персонал- баняджии и теляци.
Бръснарите,чиято професия е широко разпространена в цялото Средиземноморие,съвместявали основния си занаят с лечението на различни кожни заболявания.
Почти във всички градове имало аптекари,а и в някои специализирани лекари.

В по-малките градове действал един по-малоброен,но постоянен екип от занаятчии,обезпечаващи непосредствените нужди на жителите им- хлебари,свещари,ковачи,обущари,шивачи и т.н.

Пристанищните градове и специално Созопол и Анхиало били известни корабостроителни центрове.
В началото на 16в. централната власт вече контролирала напълно градската икономика и налагала основните производствени правила.
Тя изисквала от градските производители спазването на законово регламентирани стандарти,фиксирала цените и определяла максималния размер на печалбата на 10% от цената на стоката.

3-Еснафите и тяхната роля

Главният изпълнител на държавната политика в занаятчийското производство били корпоративните обединения на самите занаятчии.
Изворите след 16в. ги назовават с арабския термин еснаф.
Еснафската организация не била османско нововъведение,
а стара и действаща в различни варианти институция.
Осъществява се чрез регламентираната система на взаимодействие с останалите занаятчийски общности и главно с тези,с които е свързано производството,като снабдяването със суровини и консумацията на готовата продукция.
Производствената корпорация уравновесява вътрешноцеховата конкуренция и отстранява от пазара производители,които са извън цеха.
Тя определя локалните цени,които обявява чрез кадията през 6 месеца,с което ги прави задължителни на градския пазар.
Чрез нея са регламентирали технологичните норми и производствените стандарти на стоките според изискванията на централната власт.
Като колективна формация тя имала предимства пред отделния производител и при нарушение на правилата изисквала неговото наказание.
Би могло да се каже,че контролните функции над отделния занаятчия,които в селското стопанство изпълнявал спахията,в занаятчийското производство били поверени на еснафа,корпоративната формация на майсторите във всеки занаят.
Османската чаршия и нейната система на организиране на занаятчийското производство поддържали многочислен занаятчийски слой,осигурявали битието на много хора,но заедно със строгия цехов контрол създавали плътна бариера за всякакви тенденции към промяна на производствената техника,задържали на познатото ниво вътрешно развитие както на производството,така и на производителя.

И в градската икономика държавата ревниво пазела утвърдения средновековен модел,който ограничавал усъвършенстването на градската икономика.

4-Пазари,тържища,панаири

Ежедневният търговски обмен на градските чаршии може да се определи като първо ниво на търговската мрежа,което осигурявало вътрешноградската размяна.
Техният търговски оборот,осигуряващ всекидневните битови нужди на гражданите и различните суровини за многобройните занаятчийски дейности,определял ритъма на живота както на отделния гражданин,така и на целия град.
Чужденците винаги се удивляват на оживените чаршии в големите,но и в малките градове.
Второто ниво в търговската мрежа се осъществявало на градския пазар.
Това е мястото на редовния,периодичен обмен между града и неговата селска околност.
Ако средновековният балкански град е преди всичко крепост,то градът през 15-17в. ,а и след това,е преди всичко пазар.

От втората половина на 16в. изворите съобщават за специализирани пазари- житни,солни,говежди.
През 17в. тази специализация е повсеместно явление,което трябва да се свърже с утвърждаването на чифлиците и с разпространението на маликянетата.
Техните притежатели вече разполагали с огромни количества селскостопанска продукция,пласирана предимно на местните пазари.
С променените мащаб