САЩ - навлизане в глобалната история след 1945г. и САЩ по времето на Джон Кенед

КУРСОВА РАБОТА
по

Съвременна обща история

НА Тема: САЩ - навлизане в глобалната история след 1945г.и САЩ по времето на Джон Кенеди, Виетнамската война и Ричард Никсън

Изготвил: Севги Ахмед Проверил: доц. д-р Петрусенко
Спец. Български език и история – задочно
Курс – 4 курс
Факултетен номер: 1503172033

СЪДЪРЖАНИЕ:

І. Увод
ІІ. Студената война
ІІІ. САЩ по времето на Джон Кенеди
ІV. Изложение
V. Виетнамската война
VІ. САЩ по времето на Ричард Никсън
VІІ. Заключение
VІІІ. Литературни и информационни източници
І. Увод

През 1945 година се разширяват операциите по разгрома на Япония в Тихия океан и на територията на Китай. Президентът решава да използва , разработвана по време на войната по . Първата атомна бомба е хвърлена на 6 август 1945 година над град , при което загиват около 200 хиляди души. Втората бомба е хвърлена на 9 август над , където загиват 74 800 души. САЩ успяват да създадат впечатлението, че разполагат с неограничено количество атомни бомби. На 15 август 1945 година японците се предават безусловно. Това слага край на Втората световна война. В нея се бият 16 милиона американци. САЩ дават относително малко жертви в сравнение с другите държави: 322 000 убити и 800 000 ранени,а според други източници убитите са 290 000, а ранените 670 000. След Втората световна война САЩ и стават основните суперсили. На година одобрява участието на страната в , което слага край на изолацията и спомага за въвличането на Америка в решаването на световните проблеми. В САЩ се формира т.нар. военно-промишлен комплекс, в който правителството и бизнесът работят заедно върху мащабни оръжейни проекти и по този начин се осигурява повече финансиране и повече власт. Част от този комплекс е , за възстановяване на неокупираните от страни в Европа след Втората световна война. Инициативата е наречена на името на , който по това време е . Дейността на военно-промишления комплекс спомага за растежа на средната класа, но е и в основата на напрежението на .
ІІ. Студената война

Студената война е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между , начело със , и , доминиран от и , започнало след и продължило до в края на декември г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете. Така се популяризира терминът „студена война“ от . Следвоенният период се характеризира с продължително напрежение, борба и идеологическа конфронтация между и страни, станало известно като Студена война. Студената война започва с надпревара във въоръжаването, след като СССР успява да разработи и така става втората . Макар американските и съветските войници да не се бият един срещу друг, те са индиректни противници по време на 1950-те и от 1950-те до 1970-те. Корейската война трае само няколко години, но оттогава в остават дислоцирани американски войници. Виетнамската война е значително по-дълга и изтощителна. Отначало американските сили във Виетнам не са много, но през 60-те години хиляди американци са изпратени да воюват. И в двете страни САЩ подкрепят южното правителство срещу северното, подкрепяно от СССР и Китай, но двете войни завършват различно: Корея е разделена на две отделни държави, докато се обединява след като американците признават поражението си и се изтеглят. В периода между 1940 и 1950 г. в САЩ се развихря – политика на обвиняване в подривна дейност, заговор, в някои случаи без наличието на реални или достатъчни доказателства, или като се използват специални средства за разследване, най-често с участието на . Разгръща се мащабна кампания за разкриване на съветски шпиони, комунисти, техни симпатизанти или други политически нежелани елементи.

Създадена е постоянна подкомисия за разследвания към Сената,оглавена от сенатор (1953 – 1954 г.)

Друга част от Студената война е . Тя започва, когато през 1957 г. СССР изстрелват в космоса първия по .Американците се тревожат, че САЩ изостава в тази област и въвеждат засилено обучение по и в училищата.В рамките на няколко години и двете страни успяват да изпратят в изкуствени спътници, животни и хора. През 1969 първият пилотиран достига и каца на и и стъпват на нея.

Джон Ф. Кенеди e роден на 29 май 1917 г. в Бруклин Масачузетс и завършва университета в Харвард през 1940 г. След дипломирането си Кенеди се включва във военноморския флот, където е служил по време на Втората световна война. Поради героичните си действия и последвалите наранявания, постигнати по време на войната, Кенеди получава медал на флота и морската пехота за кураж, заедно с Purple Heart. След войната Кенеди се завръща в Бостън, където ще стане политик. Кенеди служи като демократичен конгресмен и по-късно е избран за Сенат.Политическото израстване на Кенеди продължава и до 1960 г. е избран за кандидат за демократичен президент на Съединените щати. Кенеди кампанира срещу републиканският кандидат Ричард М. Никсън и двамата участваха в първите телевизионни дебати. Кенеди в крайна сметка спечели изборите и стана най-младият и първият римокатолически президент на

Америка.Председателството на Кенеди започна с една от най-известните репортажи в историята, в които той включи и запомнящото се изявление: "Не попитайте какво може да направи вашата страна за вас - попитайте какво можете да направите за вашата страна." Президентът на Кенеди се срещна с ранни борби. Военната грешка, известна като "Нашествието на залива", както и нарастващото насилие над гражданските права, имаха много втори познания за липсата на политически опит.Кенеди изпълнява много престижни постижения като президент като разработването на усъвършенствана космическа програма, избягване на ядрена война с Русия по време на кризата с кубинските ракети и създаване на многобройни програми за американците, включително Корпуса на мира. Високите и оптимистични цели на Кенеди към граждански права никога не са били постигнати по време на неговото председателство заради шокиращото му убийство. На 22 ноември 1963 г. Джон Ф. Кенеди е застрелян и убит в Далас, Тексас. С изстрелите на куршума на убиеца животът на Кенеди свърши, но наследството му продължи, тъй като американците в края на краищата станаха свидетели на приемането на Закона за гражданските права и първия човек ходи на Луната. Въпреки че председателството му приключи с такова драстично спиране, той остава един от най-популярните президенти в историята.

ІV. Изложение
След смъртта на Кенеди президентският пост автоматично е зает от вицепрезидента Линдън Джонсън. Първите месеци на неговото управление са белязани от изострянето на междурасовите противоречия, които взимат и човешки жертви. Това ускорява приемането на закона за гражданските права, в сила от 19 юни 1964 г, който дава на федералното правителство значително по-широки правомощия в борбата срещу расовата дискриминация. Вълненията обаче се разпростират и обхващат редица големи градове в Севера, поставяйки началото на първото от „дългите горещи лета” на протестите на цветнокожите. През есента стартира и студентското протестно движение, предизвикано от забраната на университетските власти за политическа дейност във висшите училища. През август с.г. във връзка с т.нар. инцидент от залива Тонкин Конгресът дава на президента широки правомощия при посегателства срещу американските въоръжени сили. Това подготвя началото на ескалацията на участието във войната във Виетнам, в която САЩ са замесени още при Кенеди.В такава напрегната атмосфера се провеждат президентските избори от ноември 1964 г. Джонсън не само побеждава убедително републиканеца Голдуотър, но и получава в Конгреса онова стабилно мнозинство, което липсва на Кенеди. Това му дава възможност незабавно да пристъпи към реализация на предизборната си програма за изграждане на "Велико общество".Всъщност тя стартира още през 1964 г., когато Джонсън обявява "война на бедността" и внася, а Конгресът приема закон за равните икономически възможности и за намаляване на данъците. През следващата година са приети още три закона - за здравеопазването, за имиграцията и за правото на глас. Следват ги тези за подпомагане на общественото образование, за благоустрояването на градовете, за развитието на изостаналите региони, за превенцията на престъпността, за жилищното строителство и т.н.

V. Виетнамската война

В историята на миналия век е имало много военни конфликти. Открояват се двете световни войни, но и други са оставили забележими следи в развитието на страните и регионите. От 1957 г. в Южен Виетнам.В този период от време Виетнам е разделен на две държави – Южен Виетнам или Република Виетнам, а на север се намира Северен Виетнам или Демократична република Виетнам се разгаря гражданска война. Тя прераства в пълномащабно военно нахлуване на САЩ в периода 1964-1965 година. Към Гражданската война в Южен Виетнам се присъединява и Северен Виетнам, който е подкрепян от социалистическите държави начело с Китай и СССР. В периода 1964-1972 г. именно войната във Виетнам се превръща в най-важната тема в дневния ред на американското общество.
Това не е изненадващо с оглед на 58-те хиляди американски войници убити в далечна Азия. В самия Виетнам загиват повече от 1,3 милиона виетнамски войници и 2 милиона цивилни граждани. Войната служи като изходна точка за възникването на антивоенни настроения, появява се хипи движението. Америка се сблъсква с проблеми като масовото дезертиране и „виетнамския синдром“.Кенеди създава стотици митове за себе си един, от които се отнася и за Виетнам. Твърдят, че президентът се е стремял да предпази Америка от тази война. Фактически в момента на встъпване във властта на Кенеди страната му вече участва в бойни действия. Самият той вижда пътят за разрешаване на възникналите проблеми именно с помощта на оръжието. На 2 септември 1963 г. политикът заявява, че би било абсолютно неправилно да се напусне Виетнам, понеже тогава комунистите ще контролират цяла Югоизточна Азия. Лесно ще успеят да превземат Бирма и Индия.

Участието на САЩ във войната във Виетнам поляризира не само самата Демократическа партия, в която се появяват т. нар. "ястреби" и "гълъби", но и общественото мнение, още повече, че американците дават общо около 60 000 убити и над 300 000 ранени, като 61% от пострадалите са под 21 години. Още в началото й, към 1965-1966 г., макар и по чисто "вътрешни" причини, се разраства студентското протестно движение. Освен това сред младите масово започва да се разпространява т.нар. "култура на марихуаната". Към 1967 г. тези три причини за протест кулминират в движението на хипитата "Прави любов, а не война". Разочарован и все по-остро атакуван заради войната във Виетнам, през март 1968 г. Джонсън изненадващо обявява, че няма да се кандидатира отново за президент.През април и юни 1968 г. последователно са застреляни Мартин Лутър Кинг и братът на Джон Кенеди - сенаторът Робърт Кенеди. В изборите през ноември с.г. побеждава, макар и отново с незначителна разлика, Ричард Никсън. Първият мандат на Никсън съвпада с началото на продължителния, арабо-израелски конфликт, който води до няколко сериозни енергийна кризи. На свой ред широкото военно участие на САЩ във войната във Виетнам също се отразява отрицателно върху икономическото състояние на страната. Това е периодът, в който САЩ започват да губят превъзходството си в световната икономика и се превръщат от кредитор в държава-длъжник. Капиталът се отказва от развитие на промишлеността, предпочитайки по-бързите и по-доходоносни спекулативни инвестиции, което води и до загуба на над 3 млн. работни места. Кризисните явления в стопанството са основния аргумент, с който републиканската администрация постепенно орязва почти всичко от социалното законодателство, заложено по време на управлението на демократите. САЩ фактически се отказват от идеята за изграждане на "държава на общото благоденствие" и се ориентират към неоконсервативен модел, който през 80-те години ще стане известен като "рейгъномика".Последиците се стоварват предимно върху гърба на по-уязвимите слоеве от населението и предизвик