Балканските страни по времето на социализма

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ
ХИЛЕНДАРСКИ”
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
ПЛАН НА УРОК ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ
ИЗГОТВИЛА:
ИВА ГЕОРГИЕВА
СПЕЦИАЛНОСТ: БЕИ
КУРС: IV
ФН 1103171004
БАЗОВ УЧИТЕЛ: СТОЯНКА РАНГЕЛОВА МЕТОДИСТ: НОЕМИ ДОНИКЯН

I.Тема: „Балканските социалистически страни. ”
II.Клас: XI / Единадесети
III.Вид подготовка: Задължителна
IV.Вид на урока: За нови знания
V.Стандарти и очаквани резултати:
А) На ниво учебна програма:
Проследяват и обясняват развитието на Югославия,
Румъния и Албания до 80-те г. на XX в.
Б) На ниво учебна тема:
Сравняват и коментират състоянието на трите
балкански страни след Втората световна война.
VI.Цели на урока:
А) Знания и идеи:
Да проследят политиката и вътрешното състояние на
Румъния, Югославия и Албания след войната.
Б) Умения:
Да развият уменията за анализ и извличане на информация
от текстови и художествени исторически документи.
В) Ценности:
Да усъвършенстват уменията за наблюдение и сравнение.
Понятия:
А) Опорни: Правителство; Партия; Демонстрация;
Национализация; Индустриализация; Колективизация;
Република; Репресия; Социализъм; Реформа.

Б) Нови: Народна демокрация – преходен период от 1944
до1947 г., предшестващ налагането на сталинския модел на
социализма в Източна Европа.
VII.Методи: Лекция; обяснение; дискусия.
VIII.Учебни ресурси:
Учебник по история и цивилизация за 10 клас, издателство
„Просвета София”, автори: Георги Марков, Румяна Кушева,
Бойко Маринков
Док. 2 – Отстраняването на румънския крал Михай
Док. 4 – Оценка за Тито
Док. 6 – Междунационалните отношения в Югославия
Док. 9 – Енвер Ходжа сред народа
IX.План на урока:
1. Румъния
2. Югославия
3. Албания

X. Ход на урока:
А) Актуализация на знания от предходни часове:
Кога избухва Унгарското въстание? Какви са неговите цели? Как приключва?
Какво е „социализъм с човешко лице”? Какво се случва през „Пражката пролет”?
В какво се изразява кризата в Полша и до какво води тя?
Б) Въведение на новата тема:
Още преди края на Втората световна война балканската политическа карта коренно се
променя. Четири страни – Румъния, Югославия, Албания и България – тръгват по пътя
на развитие, наложен от СССР. С помощта на съветската армия са свалени местни
правителства и ликвидирани окупационни режими. Установява се т. нар.
народнодемократична власт. Тези страни, които до 1989 г. се наричат социалистически,
преживяват 50-годишния следвоенен период по различен начин. Първата фаза на
народните демокрации е последвана от специфични форми на развитие – „румънски
модел”, „албанска специфика” и „югославски самоуправленски социализъм”, които
показват индивидуалното в общото историческо развитие.
В) Представяне на новата тема:
Запишете първа точка: 1. Румъния.
Румъния първа възприема народнодемократичната форма на управление. На 23.08.1944
г. верни на крал Михай военни части арестуват маршал Йон Антонеску и слагат край на
фашистката диктатура. В следващите месеци се формира нова многопартийна
структура. Възстановяват дейността си „историческите” партии –
Националлибералната и Националцъринистката. Румънската комунистическа партия
вече наброява около 35 000 души. Земеделският фронт също увеличава членовете си до
1 000 000.
Първото съперничество започва през пролетта на 1945 г., когато след мощни
демонстрации и с подкрепата на СССР е образувано правителството на
Националнодемократичния фронт, оглавявано от лидера на земеделците Петру Гроза.

Есента на 1945 г. е съпроводена от масови демонстрации и безредици. В столицата са
насрочени общи избори. На тях НДФ и част от либералите и църинистите се
обединяват в Блок на демократичните партии, който на 19.11.1946 г. печели
мнозинството в Националното събрание. В края на 1947 г. комунистите отстраняват
опозицията, забраняват „историческите” партии и принуждават крал Михай да
абдикира.
Работа с док. 2
През следващата година е извършена национализация на банковата система и
основните средства за производство. Великото национално събрание приема
конституция, която обявява Румъния за народна република, а през 1950 г. е приет
първият петгодишен народностопански план. През 50-те г. в страната се осъществяват
индустриализация и колективизация на селското стопанство. Най-сериозният дял от
инвестициите се влива в нефтодобива и нефтопреработката. Поради това е наложено
нормирано снабдяване на населението. Но мерките за икономическа модернизация се
оказват половинчати, тъй като РКП принципно отхвърля пазарните закони. Утвърждава
се култът към личността – ръководител на партията и държавата, изграден от Георге
Георгиу – Деж – генерален секретар на РКП, запазил поста до смъртта си през 1965 г.
след него за първи секретар е избран Николае Чаушеску. През същата година е приета
нова конституция, а през 1974 г. Чаушеску става президент. През 70-те и 80-те г.
румънското ръководство въвежда силово страната в бурна инвестиционна програма.
Кризата в края на 70-те г. води до принудително ограничаване на личното потребление,
рязък спад на жизненото равнище на населението и засилване на репресиите от страна
на органите на сигурността. Чаушеску установява лична диктатура и успява да вмести
напълно личността и дейността си в понятието „тоталитарен комунистически режим” .
Запишете втора точка: 2. Югославия.
През 1945 г. е свикана Учредителна скупщина, на която е обявена новата федеративна
народна република Югославия. Тя включва шест страни – Сърбия, Хърватия, Словения,
Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора, и две автономни покрайнини –
Войводина и Косово и Метохия. Избрано е правителство начело с лидера на ЮКП
Йосип Броз Тито. През 1946 г. окончателно са ликвидирани всички опозиционни сили.

След разрива „Тито – Сталин” през 1948 г. Тито е принуден да търси политическа
подкрепа – чрез репресии срещу прокоминтерновските сили в Югославия и чрез
вътрешна реформа в новото общество. Тя отрича сталинската система и
социалистическия модел и поставя началото на югославското самоуправление. През
1950 г. Тито определя трите основни принципа на югославския социализъм – отмиране
на държавата, дистанциране на партията от властта, трансформиране на държавната
собственост в обществена под контрола на непосредствените производители.
Приемането на директивното вместо задължителното планиране, разширяването на
правата на предприятията и другите производители, особената югославска
деполитизация на държавната власт и на ЮКП имат сериозни резултати – БВП
нараства с 10- 15 % годишно през 50-те г. В средата на 60-те г. започват нови стопански
и политически реформи в югославското общество. ЮКП е преименувана на Съюз на
югославските комунисти и през 1966 г. от ръководството й са отстранени
привържениците на „централизма”; СЮК се реформира както като ръководство, в
което са представени равнопоставено всички републикански партии, така и като
политика на постепенно отделяне на партията от държавната власт.
След 1948 г. Тито и югославското ръководство използват външната политика като
самостоятелен фактор за укрепване на „самоуправленския социализъм”. Чрез серия от
споразумения с Гърция, Турция, САЩ и Италия са решени някои от „висящите”
международни проблеми на Югославия.
През 1955 г. Тито отбелязва две много важни победи в линията си. В Белград е
подписана съветско-югославска декларация за принципите на взаимоотношенията
между страните, с което Хрушчов ликвидира коминтерновския скандал. През април
Югославия участва като наблюдател в конференцията в Бандунг, Индонезия. През 1961
г. в Белград се провежда първата конференция на ръководителите на необвързаните
страни. В края на 60-те г. Югославия навлиза в нова трайна криза, в чийто център са
исканията на „републиканските националисти” в Хърватско, Словения и Косово;
ръководството на СЮК прави нов опит за засилване на централизма .
На 04.05.1980 г. умира Тито. Това задълбочава „федерализацията” на Югославия и
СЮК. Протестите на албанското население в Прищина през 1980 – 1981 г., оформянето
на Хърватско като център на опозиционните движения в Югославия през 80-те г. и
крайните цели на босненските мюсюлмани за формиране на „ислямска босненска
нация” са подстъпът към Югокризата от 90-те г.

Запишете трета точка: 3. Албания.
Още през войната албанският Националноосвободителен фронт освобождава отделни
райони и създава местни структури на новата власт. През 1944 г. ръководителят на
АКП Енвер Ходжа оглавява временно правителство. През 1944 – 1946 г. е извършена
аграрна реформа, която води до национализация на едрите имения. За разлика от
другите балкански страни Националноосвободителният фронт няма сериозна вътрешна
опозиция, което предопределя бързия ход на социалната политика на новата власт.
Започва конфискация на собствеността на емигрантите, национализация на банковата
сфера, търговската мрежа и въвеждане на централизирано планиране. Поземлената
реформа и първите наченки на коопериране определят бъдещето на мнозинството
албанци, от които 85 % живеят на село. През 1948 г. АКП се преобразува в Албанска
партия на труда, чийто първи секретар е Енвер Ходжа.
Първият сериозен поврат в политическата линия възниква в края на 50-те г., когато
регулирането на съветско-югославските отношения предизвиква албанската реакция.
Албания влошава отношенията си с Белград, скъсва дипломатическите си отношения с
Москва, прекратява участието си в СИВ и през 1968 г. излиза от Варшавския договор.
Установява тясно сътрудничество с Китай, който става основен външнополитически
съюзник и кредитор на страната.
Във вътрешнополитическия живот на Албания доминират репресиите под форма на
„борба срещу съветския и югославския ревизионизъм”; в края на 60-те г. са забранени
легалните прояви на православието, католицизма и исляма и насилствено е наложен
атеизъм.
През 1978 г. настъпва нов рязък обрат в албанската политическа стратегия. Поради
идеологически разногласия едностранната обвързаност с Китай е изоставена.
Политическата криза е съпроводена с убийството на министър-председателя Мехуд
Шеху и ликвидирането на привържениците му. След смъртта на Енвер Ходжа на
11.04.1985 г. новият първи секретар на АПТ Рамиз Алия прави непоследователни
промени, които не успяват да спрат надигащото се недоволство.
Работа с док. 9