Банково обслужване на икономическите агенти

ГГлава 1. Взаимоотношенията между банките и техните клиенти

1.Банките и пазарът на парите и паричните капитали

Във всяко общество , което е известно, икономиката е определяща. Не прави изключение в това отношение и обществото на т.на
11.Банките и пазарът на парите и паричните капитали

Във вс
яко
общество , което е известно, икономиката е определяща. Не п
рави изключение в това отношение и обществото на т.нар. пазарна демокрация. Тук п
ВВъв всяко общество , което е известно, икономиката е определяща. Не прави изключение в това отношение и обществото на т.нар. пазарна демокрация. Тук повече от където и да било другаде , пазарът доминира.
На финансовия пазар си дават среща търсенето и предлагането на пари и парични капитали в най-широкия смисъл на тази дума.
Мястото на тази „среща” е цялото национално стопанство , когато става дума за националния пазар
на парите и паричните капитали , и цялата световна икономика , когато

става дума за световния пазар.
Времето на тази среща обикновено е работния ден, когато става въпрос за по-малки национални и регионални пазари, и цялото денонощие, когато става въпрос за световния пазар. Движението на парите и паричните капитали , тяхното търсене и предлагане , както и извършването на свързаните с тяНа финансовия пазар си дават среща търсенето и предлагането на пари и парични капит
али в най-широкия смисъл на тази дума.
Мястото на тази „среща” е цялото национално стопанство , когато става дума за националния пазар на па
р
ите и паричните капитали , и цялата световна икономика , когато става дума за световния пазар.
Времето на тази среща обикновено е работния ден, когато става въпрос за по-малки национални и регионални пазари, и цялото денонощие, когато става въпрос за световниМястото на тази „среща” е цялото национално стопанство , когато става дума за националния пазар на парите и паричните капитали , и цялата световна икономика , когато става ду
ма за световния пазар.
Времето на тази среща обикновено е работния ден, когато става въпрос за по-малки национални и регионални пазари, и цялото денонощие, когато става въпрос за световния пазар. Движението на парите и паричните капитали , тяхното търсене и предлагане , както и извършването на свързаните с тях услуги не спират.
Пазарът н
а парите и паричните капитали е
една необходимост за съвременното пазарно стопанство.По състоянието и развитието на общия финансов пазар може да се съди за състоянието и развитието на дад
е
на ик
ономика и обществото като цяло.
-субектите – участници в сделките и опер
а
циитВремето на тази среща обикновено е работния ден, когато става въпрос за по-малки национални и регионални пазари, и цялото денонощие, когато става въпрос за световния пазар. Движението на парите и паричните капитали , тяхното търсене и предлагане , както и извършването на свързаните с тях услуги не спират.
Пазарът на парите и паричните капитали е една необходимост за съвременното пазарно стопанство.По състоянието и развитието на общия финансов пазар мо
же да се съди за състоянието и развитието на
д
адена икономика и обществото като цяло.
-субектите – участници в сделките и операциите на този пазар , било като търсещи и предлагащи , или пък продавачи и купувачи на съответните стоки и услуги;
-обекта или предмета на това търсене и предлагане, на тези покупко-продажби;
-отделните видове сделки, които се осъществяват на този пазар както и тяхната специфика;
-цените, по които се търгуват различните финансови активи и услуги на пазара.
Граждани
т
е и фирмите от р
еалния сектор на икономиката и държавните учреждения , участват само епизодично т.е.
от време
на време в сделки и операции на разгле
ждания от нас пазар.Има определе
на група субекти, които постоянно участват в сделки и операции и чиято основна дейност се припокПазарът на парите и паричните капитали е едн
а
необходимост за съвременното пазарно стопанство.
По състоянието и развитието на общия финансов пазар може да се съди за състоянието и развитието на дадена икономика и обществото като цяло.
-субектите – участ
н
ици в сделките и операциите на този пазар , било като търсещи и пр
-лихва по кредитите;
-сконтов процент;
-основен лихвен процент;
Пазар на ценни кни-сконтов процент;
-основен лихвен процент;
Пазар на ценни книжа е втор-основен лихвен процент;
Пазар на ценни книжа е вторият по големина сегмент на пазара на парите иПазар на ценни книжа е вторият по големина сегмент
на
пазара на парите и паричните капитали или на общия финансо
в пазар. На него си „дават среща” търсенето и предлaгането на множество и най-разнообразни като държавни, така и корпоративни ценни книжа. Банките са едни от основните участници на този пазар.
Чисто посредническият пазар е четвъртият елемент на пазара на парите и паричните капитали , които се характеризира с това, че той е най-голям от гледна точка на броя и разнообразието от сделки и операции.
От гледна точка на ориентацията на основните участници различаваме:
-Продуктови пазари: влогови и деп
озитни; кредитни; разплащателни; инвестиционни;
-Клиентски пазари: фл

и граждани; фирми и други банки;държавни учреждения; специални клиенти;
От гледна точка на месторазположението: местен; регионален; столичен; национален; международен; световен;
От гледна точка на срочността: паричен – сделки и операции с инструменти до 1 год.; капиталови сделки и операции с финансови ефекти, чиито срок е над една година.

2.Взаимоотношения между банките и техните клиенти

2.1. Общ
поглед

.Взаимоотношения между банките и техните клиенти представляват най-общо , особен вид или форма на взаимодействие между хората , вЧист
о
посредническият пазар е четвъртият елемент на пазара на парите и паричните капитали , които се характеризира с това, че той е най-голям от гледна точка на броя и разнообразието от сделки и операции.
От гледна точка на ориентацията на основните участници различаваме:
-Продуктови пазари: влогови и депозитни; кредитни; разплащателни; инвестиционни;
-Клиентски пазари: фл и граждани; фирми и други банки;държавни учреждения; специал
ни клиенти;
От гледна точка на месторазположението: местен; регионален; столичен; национален; международен; световен;
От гледна точка на срочността: паричен – сделки и операции с инструменти до 1 год.; капиталови сделки и операции с финансови ефекти, чиито срок е над една година.

2.Взаимоотношения между банките и техните клиенти

2.1. Об
щ поглед

.Взаимоотношения межд
у банките и техните клиеОт гледна точка на ориентацията на основните участници различаваме:
-Продуктови пазари: влогови и депозитни; кредитни; разплащателни;
и
нвест
иционни;
-Клиентски пазари: фл и граждани; фирми и други банки;държавни у
ч
реждения; специални клиенти;
От гледна точка на местораз-Продуктови пазари: влогови и депозитни; кредитни; разплащателни; инвестиционни;
-Клиентски пазари: фл и граждани; фирми и други банки;държавни учреждения; специални клиенти;
От гледна точка на месторазположението: местен; регионален; столичен; национален; международен; световен;
От гледна точка на срочността: паричен – -Клиентски пазари: фл и граждани; фирми и други банки;държавни учреждения; специални
клиенти;
От гледна точка на месторазположениет
о
: местен; регионален; столичен; национален; международен; световен;
От гледна точка на срочността: паричен – сделки и операции с инструменти до 1 год.; капиталови сделки и операции с финансови ефекти, чиито срок е над една година.

2.ВзаимооОт гледна точка на месторазположението: местен; регионален; столичен; национален; международен; световен;
От гледна точка на срочността: паричен – сделки и операции с инструменти до 1 год.; капиталови сделки и
о
перации с финанс
ови ефекти, чиито срок е над една година.

2.Взаимоотношения между банките и технит
е клиенти

2.1. Общ поглед

.Взаимоотношения меж
ду банките и техните клиенти пре
дставляват най-общо , особен вОт гледна точка на срочността: паричен – сделки и операции с инструменти до 1 год.; капиталови сделки и операции

с финансови ефекти, чиито срок е над една година.

2.Взаимоотношения между банките и техните клиенти

2.1. Общ поглед

.Взаимоотношения между банките и техните клиенти представляват най-общо , особен вид или

форма на взаимодействие между хората , възникващи по повод и във вр
-партньорство при определени случаи;
-конкуренция;

2.2.2.Видове взаимоотношения

Според характера и спецификата на субектите или клиентите разгра-конкуренция;

2.2.2.Видове взаимоотношения

Според ха
22.2.2.Видове взаимоотношения

Според характера и спецификата на субектите или клиентите разгранича
вам
е:
-взаимоотн
ССпоред характера и спецификата на субектите и
ли клиентите разграничаваме:
-взаимоотношения на банката с индивидуални клиенти или фл;
-взаимоотношения с фирми и юл;
Взаимоотношенията с индивидуалната клиентела могат да бъдат групирани в зависимост от пола и възрастта на обслужваните клиенти ; -взаимоотношения на банката с индивидуални клиенти или фл;
-взаимоотношения с фирми и юл;
Взаимоотношенията с индивидуалната клиентела могат да бъдат групирани в зависимост от пола и възрастта на обслужваните клиенти ; от тяхното обр-взаимоотношения с фирм
и и юл;
Взаимоотношенията с индивидуалната клиентела могат да бъдат г
р
упирани в зависимост от пола Взаимоотношенията с индивидуалната клиентела могат да бъдат групирани в зависимост от пола и възрастта на обслужваните клиенти ; от тяхното образование и квалификация ; от тяхното материално положение; национална принадлежност.
Взаимоотношенията на банката с институционални клиенти могат да бъдат групирани:-според юридическия им статут – фирми със и без статут на юл; с
публични дружества ; с държавни учреждения ;с други институционални клиенти.
Според отрасловата им принадлежност разграничаваме:
-с фирми от
п
ромишлеността;
-с фирми от земеделието;
- с фирми от търговията;
- с фирми от други отрасли и дейности на икономиката;
От гледна точка на точността и изрядността на клиентите биват:
-взаимоотношения с обикновени клиенти;
- взаимоотношения с първокласни клиенти;
Според характера и продължителността на контактите с клиенти:
- взаимоотношения с нови клиенти;
- взаимоотношения с традиционни клиентВзаимоотношенията на банката с институц
ионални клиенти могат да бъдат групирани:-според юридическия им статут – фирми със и без статут на юл; с публични дружества ; с държавни учреждения ;с други институционални клиенти.
Според отрасловата им принадлежност разграничаваме:
-с фирми от промишлеността;
-с фирми от земеделието;
- с фирми от търговията;
- с фирми от други отрасли
и дейности на икономика