Броеници/ Броилки

Броеници/ Броилки

Какво са броилките днес?
Броеница (наричана също броенка или броилка) са едни сред най-динамичните жанрове на детския фолклор- детско стихче, което се използва най-често като:
-жребий в детските игри,
-за някакъв друг жребий, като средство за измерване на определен период от време
-за отмерване на такт (при игра на ластик, например).
Този тип рима за броене, възниква още в древни времена. На места били използвани за броене при гадаене, защото донякъде приличали на заклинания, други ги използвали когато трябва да се определи кой да свърши тежката работа, която никой не иска. Днес най-често се използват от децата за жребий. Когато се използва като жребий хората, които ще участват в жребия - като например играчите на криеница - се събират и един от тях започва да ги брои с броенката, като на всяка нейна сричка отговаря един човек. Човекът, с когото броенката свърши, не участва в по-нататъшното броене и изтеглил жребия - добър или лош - е човекът, който остане последен. Когато се използва за измерване на време, броенката се произнася също бавно и на срички.

С какво се отличават броилките?
Броилките се отличават със своята стройна метрика- при тях преобладава съседната рима, която поддържа музикалността и засилва ритъма. Те имат диалогична форма, която придава динамика на тези кратки текстове, изпълнени са с хумор- предимно ситуативен. Характерни са със своята натурализация, т.е. обекта е „принизен“, той е снижен до битието на простия човек. Понякога се губи логическия смисъл- думите са неразгадаеми, но постепенно значението е в съзвучието и ритмиката. Чрез броилките се появява нова лексика- появя на детски неологизми детски думи или изрази с ново значение в езика. Често в броилите се поява и политически оценъчен момент.
В някои се срещат фолклорни персонажи като Петльо, Охльо Бохльо, Баба Меца и други.
Например: „Охльо Бохльо, покажи си рогцата, да ги видят децата, бели ли са, черни ли са?“
-В броилките често се маркират вътрешни взаимоотношения в рамките на дадена система, като в някой от тях се вижда и патриархалното виждане за семейството- мъжът е поставен по-високо от съпругата, синът е преди дъщерята. Ето и пример:
„От небето до земята златна стълбица виси. Цар, царица, принц, принцеса кой избираш ти?“.
-Често страничния слушател остава с впечатлението, че в голяма част от тях има самоцелно римуване.
-В някой броилки се появяват географски реалии Европа, Америка, Африка и др., като се забелязват и промените от урбанизацията- гибелта на природата и застрашеното екологично равновесие променят акцента на непретенциозните на пръв поглед броилки.
Например: „Ооо земното кълбо се върти на четири страни. Коя страна избираш? Точно ТИ!“(Броенката завършва когато този който е посочен казва държава. Например Белгия – Б-Е-Л-Г-И-Я.)
-Някой дори съдържат и детски негативизъм, например сравнението на учителката с хищна птица.
Например: „Учителката Йовка купила си човка - да кълве децата по училищата. Купила си бебче. Кръстила го Бобчо. Ооо, Бобче влезе във салона и натисна телефона. Телефона каза "Зън" - Бобче вън!“
-Анимационните герои също намират място и в броилките. Детето се идентифицира с нарисувания герой с когото общува и го възприема като единомишленик.
Например: „Ооо, Мики Маус, на колко си години? Аз съм на три, ти на колко си?“
-Някои понятията се коригират в съответствие с новите обществени условия думата милиция става полиция и други.
Например: „Вчера ме нападна хулиганска банда. Казаха ми „Стой!“ и „Парите брой!“. Аз извадих портофела и преброих двеста лева. Казаха ми „Стига, стига, че милиция пристига“. Друг вариант на тази броилка е: „От небето падна хулиганска банда, тя ми каза: „Стой! И парите брой!“. Аз наброих двеста лева, тя ми каза: „Стига, стига, че полиция пристига!“ Ето тук думата се променя.
Произведения на български писатели стават част от броилките, без децата да знаят, че боравят с литературни творби, които по тематика и жанр се родеят с детския фолклор- приличат си по някои свои особености.
Групи броилките
Според проф. Иван Иванов, който изследва историята на прабългарите, броилките могат да се разделят на три групи, според тяхната възраст, т.е. продължителност на употреба. Най- древните по възраст са групирани в първа група, те са разпространени из цялата страна, с леки промени в звученето, заради диалектите в регионите. Интересно е, че част от тях се срещат в Сърбия и Македония, в райони, които са били част от територията на българската държава и част от етническото землиюе на българите. Относително по-новите броилки са във втора група. Те са с различна дължина и разнообразен съста, като включват и съвременни думи.В тази група се причисляват и броилките: "Ала-бала-ница-турска-паница-хей гиди ванчо-наш капитанчо" ; "Илилика-пипилика-домазан-докатран-черебей-русилей-тамбук-кукурок-мижи дупка". В третата група са броилките създадени съвсем наскоро, в условията на големите градове и направени по подражание на новите форми.
Владимир Прокопьевич Аникин е руски филолог-фолклорист, и изучавал епоси, приказки, календарни и обредни фолклори, народна поезия и др. раздела броилките според типа броене в тях. В трудовете си повдига въпроси за устното народно творчество като изследвал неговата история и теория, занимавал се и с проблемите на типологията на връзката между фолклор и литература. В своя труд „Руски народни пословици, поговорки гатанки и детски фолклор“ той определя типовете броене:
-„Чисто“;
-„Безсмислено“
-Броене, чрез познати асоциации.
Е. Савова, разделя броилките според принципа на броене в тях: броениците по „семантичен принцип“ на отброяване имат определен смисъл, и са групирани въз основа на значението си. Броеници по „ритмичен принцип“ на отброяване нямат смисъл и са в тази група заради наличието на рима. Броениците групирани по „ритмо-семантичен принцип“ на отброяване са изградени от две части- задача и решение.
Детски броилки за игра:
Ето няколко примера за броилки, които се използват за теглене на жребии при игра:
„Самолет номер 5, давай газ за Бургас, ако нямаш газ, стой си у вас!“
„Две петлета се скарали пред поповата врата. Поп излезна и им каза: иж-миж, ти жумиш!“
„Ала-бала портокала, кой изяде кашкавала? Аз не съм, ти не си, казвай бързо кой си ти!“
„Мишка скърца на тавана, мечка броди из балкана, лъв в пустиня тареве, кой света ще отърве? Дръж мишока на тавана, дръж ти мечката в балкана, за да хвана тоя лъв, аз излизам пръв! Автор: Лъчезар Станчев“

Детски броилки за броене на числа:
Ето и пример на броилка за броене на числа. Чрез такива броилки, децата запомнят по-лесно числата и тяхната подредба.
„ЕДНО, едно, едно – кученце в сено. ДВЕ, две, две – бебето реве. ТРИ, три, три – катеричко спри. ЧЕТИРИ, четири, четири – мишки гризат метъра. ПЕТ, пет, пет – хвърка самолет. ШЕСТ, шест, шест – слънце грее днес,. СЕДЕМ, седем, седем – черна врана гледам. ОСЕМ, осем, осем – пиле в тава носим. ДЕВЕТ, девет, девет – ябълка на хребет. ДЕСЕТ, десет, десет – мечки пита месят.“

Броилки за броене на числа от минали времена:
Ето и две по-интересни стари броилки за броене на числа. Интересното тук е, че и двете означават едно и също нещо, а имено числата 1,2,3,4,5,6,7,8,9 и 10. Тези две броилки са познати на много места в страната от по-старите хора, което показва тяхната старинност и национално разпространение.
„Инола, двола, трола, чирика, пака, шака, съдъм, бъдъм, геврек, десет.“
„Ан, дан, тина, сарака тина, сарака тики, тики, елим, белим, бус, карбуз.“

Броилките в детската градина и училище:
Броилките са подходящи за деца на различни възрасти- за малки и за големи. Тези прости римувани рими помагат на децата да се социализират с връстниците си и да укрепват приятелства, като ги създават по игрив начин. Броенето на рими учи децата да се придържат към определени правила, развива речта, паметта и мисленето на децата в предучилищна възраст. За педагозите, броилките са повод да се узнае нещо повече за речниковия запас и обема от думи, които децата владеят. Ролята на броилките обаче не бива да се ограничава със запознаването на децата с броенето до десет, което означава, че те се свързват само с обогатяването на математическите им представи. Педагогът трябва да е наясно, че неговите възпитаници наред с традиционните броилки използват и много нови броилки с ново звучене, лексика и съдържание, за това учителите трябва да използват похвати, които успешно да приложат при наличие на непреднамерена ситуация свързана с жанра:
-ако произведението е авторско, учителя трябва да запознае децата с името на автора, а в трета група да го свърже с вече изучени творби;
-да обяснява съобразно възрастовите възможности смисъла на понятията, формирани в броилките;
-да ползва внесената „отвън“ персонажна система за проверка на обема на детските знания, подхождайки за целта с необходимата приемчивост- може да въведе анимационен герой в хода на ситуацията;
-да въведе броилката като средство за разпределяне на задачите в хода на някаква игра или упражнение, при избор на приказка за прочит и др.
Изводи:
Броилките са израз на активно детско словотворчество, а произнасянето им дарява подрастващите с естетическа наслада, примесена с напрежение в очакване на резултата от броенето. Чрез тях учителя получава информация за децата, без да се налага използването на традиционният педагогически арсенал. Броилките „присмехулки“ носят нравствен заряд и са своеобразен лакмус за чувството за хумор, умението за преценка и самопреценка на децата.