Данъчна политика на ЕС

КУРСОВА РАБОТА
на тема:
„Данъчна политика на ЕС”

СЪДЪРЖАНИЕ
БИБЛИОГРАФИЯ .................................................................................................................... 11
2

I.РЕЗЮМЕ
Основните положения на данъчната политика на ЕС са залегнали в изготвеното от
Европейската Комисия Комюнике, публикувано на 23 май 2001год. и озаглавено
„Данъчна политика на Европейския Съюз – Приоритети за години напред”. В него се
разглежда както икономическия и политически контекст, съобразно който политиката е
изготвена, така и основните цели пред Общността, за осъществяването на които
данъчната политика би трябвало да спомогне. Стремежът на ЕС е той да се превърне в
„най – конкурентноспособна и динамична икономика в света, базирана на познанието, до
2010г.”. Екологичните и енергийните приоритети на Общността също не са
пренебрегнати.
Най – важната характеристика на данъчната политика и съответно на
законодателството, което я изгражда, е липсата на необходимост от пълна данъчна
хармонизация между фискалните системи на отделните страни членки. Държавите от ЕС
получават известна свобода да определят данъчните ставки на съответните данъци, които
да са валидни на територията им, но са длъжни в същото време да ги съобразяват с
минималните проценти, определени от европейскто законодателство, и да изграждат
такава данъчна структура, която да не нарушава четирите фундаментални свободи от
ДЕО.
ЕС провежда данъчната си политика по отношение на следните данъци: ДДС,
акцизи, лични и корпоративни данъци и др.
Данъкът върху добавената стойност има съществено значение за Общността,
особено в условията на единен вътрешен пазар. Той има може би най – дълга история
като по настоящем се разглежда като косвен данък върху потреблението на стоки и
услуги, валиден за всички страни членки на ЕС, платим е в страната на купувача.
Представлява процент от крайната продажна цена, който е различен във всяка страна
член, но не по – малък от 15%. Реалният платец на ДДС е крайният потребител, а
вносителят му в държавната хазна е регистрираното по ДДС лице. За улеснение на
вътреобщностната търговия е създадена VIES система, чрез която може да се провери
дали даденият търговец е регистрирано за целите на ДДС лице. Обръща се внимание на
специфичните условия, при които то се начислява.
Акцизите, с които се облагат специални категории стоки, също са обект на
внимание на данъчната политика на ЕС. Акцизи се плащат за алкохолни напитки и
алкохол, тютюневи изделия, енергоизточници. Както и при ДДС, има фиксирани
минимални ставки, които се преразглеждат периодично, над които отделните страни от
ЕС свободно могат да определят ставката, валидна на територията й.
Позицията на ЕС по отношение на личните данъци е, че структурата и ставките им
трябва да бъдат оставени в компетенцията на държавите от Общността, но трябва да
бъдат съобразени с избягването на двойното данъчно облагане и да не влизат в
противоречие или да ограничават свободите от ДЕО.
Корпоративното облагане също е в ръцете на отделните държави, но трябва да
води до премахване или ограничаването на пречките за трансграничната търговия и да се
позволи на компаниите от ЕС да използват единна консолидирана база за изчисляване на
данъци върху европейската си печалба.
Единствено известна хармонизация, но далеч не пълна, има по отношение на
данъчното облагане на леките автомобили. Предложението на ЕК е за подобряване на
функционирането на ЕВП, като се премахнат съществуващите данъчни пречки за
трансфера на леки автомобили от една страна членка в друга, както и установяването на
3

стабилност чрез преструктуриране на данъчните основи за регистрационните такси и за
годишните пътни данъци.
II.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ НА СТРАТЕГИЯТА НА ЕС В ОБЛАСТТА НА
ДАНЪЧНАТА ПОЛИТИКА
Най – новата стратегия за данъчната политика на ЕС е изготвена от Европейската
Комисия в Комюнике от 23 май 2001 год., озаглавено „Данъчна политика на ЕС –
Приоритети за години напред”. В него ЕК отново изказва убеждението за липсата на
нужда от трансгранична хармонизация на данъчните системи на отделните страни
членки. Спазването на правилата на Общността е достатъчно, за да могат държавите от
ЕС сами и свободно да избират данъчните системи, които считат за най – подходящи в
националните условия.
В същото време, всички предложения за предприемане на действия от страна на
ЕК в областта на данъчното облагане, ще бъдат разгледани в съответствие с принципите
на субсидиарността и пропорционалността. Действия на ниво ЕС ще бъдат извършени
само ако тези на отделната страна членка не водят до ефикасно решение, тъй като много
от данъчните проблеми всъщност изискват по – добра координация на националните
политики.
Чрез Комюникето се поставя основният приоритет в данъчната политика –
загрижеността на физическите и юридическите лица, действащи на единния вътрешен
пазар, за премахването на данъчните пречки във всички форми на трансгранични
икономически дейности и в допълнение за продължаването на борбата срещу вредната
данъчна конкуренция. Фокусът върху данъкоплатеца е свързан с главната задача на ЕК, а
именно осигуряване на подкрепа от страна на данъчната политика за по – широките цели
на ЕС – превръщането му в най – конкурентноспособна и динамична икономика в света,
базирана на познанието, до 2010 год., както и тези в областта на околната среда и
енергетиката. Повишаването на координацията между данъчните политики ще помогне
на страните членки да посрещнат тези цели.
ЕК вече е предложила варианти за координирани действия за преодоляването на
данъчните пречки и неефективности по отношение на корпоративния данък, ДДС,
акцизите и данъчните зони за автомобили.
В Комюникето се разкрива и поддържаната от ЕК позиция, че запазването на
вземането на решения в областта на данъчното облагане с абсолютно мнозинство ще
затрудни постигането на данъчната координация между страните от ЕС. Поради това
Комисията е предложила вотът в някои данъчни области да се провежда с квалифицирано
мнозинство.
Данъчната политика на ЕС се провежда по отношение на няколко данъчни
категории:
·ДДС
·Акцизи върху алкохолни напитки, тютюневи изделия и енергийни
източници
·Лични данъци
·Корпоративни данъци
·Други данъци
и в областта на данъчното сътрудничество, контрола и борбата с данъчните измами.
III.ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА НА ЕС ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ
ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ (ДДС)
4

1.История на ДДС в ЕС
Първите две Директиви за ДДС са приети на 11 април 1967 г. Те постановяват
налагането на общ, многостепенен, но некумулативен данък върху стокооборота, който
трябва да замени всички други стокооборотни данъци в страните от ЕС. Недостатък на
тези две Директиви е, че те са базирани на общата структура на системата и оставят
страните членки да определят обхвата на данъка и структурата на неговата ставка.
С шестата Директива за ДДС, приета на 17 май 1977г., се налага единен ДДС
обхват, което гарантира изчисляване на ДДС-то, което всяка страна членка внася в
бюджета на Общността. Въпреки това на страните членки все още се разрешават
изключения и отстъпки от стандартния ДДС обхват. Директивата не определя единна
ДДС ставка, която да се прилага в държавите от ЕС, тъй като те широко се различават по
използвания процент.
Осъществяването на Единния вътрешен пазар през 1993 г. се изразява в
премахването на данъчния граничен контрол. За да се постигне това, ЕК предлага
преминаване от системата „базирана на дестинацията”, валидна до 1993 г., при която
ДДС се начислява в държавата на купувача по съответната ставка, към система „базирана
на произхода”, според която ДДС се начислява в държавата на доставчика. Страните
членки обаче не приемат предложението, тъй като ДДС ставките силно варират в
отделните държави и липсва адекватен механизъм за преразпределение на начисленото
ДДС, за да се следи реалното потребление. Въпреки това се създава Преходна ДДС
система, която запазва различните фискални системи, но премахва граничния контрол.
Все още се обмисля въвеждането на общата ДДС система, при която ДДС ще бъде
начислявано от продавача на стоки. Преходната система е система, базирана на
произхода и се прилага при продажби на частни лица, които могат да закупят стока и да
платят нейното ДДС където и да било в ЕС, след което да я отнесат в собствената си
страна без да трябва да плащат ДДС отново.
2.Същност на ДДС
Данъкът върху Добаваната Стойност (ДДС) е общ, потребителски данък в ЕС,
който се начислява върху добавената стойност на стоките и услугите. Прилага се за почти
всички стоки и услуги, които са закупени или продадени за употреба или консумация в
Общността. ДДС е:
·общ данък, който се начислява за всички търговски дейности, включващи
производство и разпространение на стоки и оказване на услуги
·потребителски данък, защото се заплаща от крайния потребител.
Предрприятията не се облагат с него.
·начислява се като % от цената, което означава, че фактическата данъчна
тежест е видима на всеки етап от производствената и дистрибуционната
верига.
·събира се на части чрез система от отделни плащания, при която
облагаемите лица (предприятия, регистрирани по ДДС) приспадат от ДДС-
то, което са събрали, сумата на данъка, която са платили на други
облагаеми лица при покупки, свързани с тяхната бизнес дейност. Този
механизъм осигурява неутралността на данъка по отношение на броя на
извършените сделки.
·е платим на властите по приходите от продавача на стоки, който е данъчно
задължено лице. Всъщност обаче ДДС се заплаща от купувача на продавача
като част от цената на стоката или услугата. Затова се приема за косвен
данък.
5

3.Начисляване на ДДС
Дължимият ДДС за всяка продажба е % от продажната цена, но от нея
данъчнозадълженото лице е длъжно да приспадне всички платени вече на предишния
етап данъци. Така се избягва двойното данъчно облагане и данъкът се плаща само върху
добавената стойност на всеки етап от производството и дистрибуцията. Тъй като
крайната цена на стоката е равна на сбора от добавените стойности на всеки от
предходните етапи, крайното ДДС за плащане се явява сума от ДДС, платено на всеки
етап.
Регистрираните по ДДС търговци получават ДДС номер и са длъжни да
упоменават начисления данък на клиента в издаваната от тях фактура. По този начин
клиентът, ако е регистриран по ДДС търговец, знае колко точно може да приспадне. Така
правилно начисленият ДДС се плаща на етапи.
4.ДДС обхват и ДДС ставки
Тъй като законодателството на ЕС постановява единствено минимална ДДС ставка
от 15% и намалена ставка от 5% (само при достав