Държавни приходи

ДЪРЖАВНИ ПРИХОДИ
Как държавата може да акумулира приходи – по няколко начина:
1.Чрез данъци.
2.Приходи от държавни предприятия и концесии
3.Такси – извършва ни и услуги, срещу които се заплащат държавни такси,
както и глоби.
4.Заеми.
5.“Инфлационен данък” – отпечатване на пари и така хората губят
покупателната си способност. Забрани се на България с Валутния борд.
Най-стабилни доходи държавата получава от данъците и те са основен
източник на средства за държавата.
Данъците са основен приходоизточник на държавния бюджет при едно
частно стопанство.
1.Същност на данъка
Данъкът възниква заедно с държавата. Племената не са имали данъци,
защото всички са работили и са създавали някакви материални блага. С възникването на
държавата се създава нуждата от армия или вид полиция – центуриони, които са били
важни за държавата, за финансирането на които всеки е трябвало да даде своя “дан”.
Данъците са задължително, определено със закон, вземане в полза на
държавата, за което платецът на дохода не получава нищо пряко обратно, т.е. на пръв
поглед има безвъзмезден характер.
Характеристики на данъците:
1)Данъкът е задължително плащане в полза на държавата. Те са на практика
“кръвта” на държавата. Задължителният характер на данъка се подкрепя от държавата в
съответния наказателен кодекс. Укриването на данъци е глава от наказателния кодекс,
която не съществуваше до 1997 г., когато се въведе Валутния борд. Тази глава от НК се
занимава с укриване на данъци – при укрити данъци се казва, че се движи наказателна
процедура при укрит данъци от 3000 лв. Ако са укрити над 12000 лв. данъци, тогава
вече се влиза в затвора с максимален срок от 5 години. Над този размер вече се стига и

до конфискация на имущество.
Клаузите на НК не се отнасят за неплащането на данъци.
2)Данъкът на пръв поглед има безвъзмезден характер, тъй като лицето не
получава нищо пряко обратно. Поради тази причина данъците са приличали
първоначално на грабеж.
3)Данъците се въвеждат със закон. За България е записано в Конституцията,
че данъците се въвеждат със закон.
Данъкоподобни форми на данъците:
-Здравни и социални осигуровки;
-Общински и държавни данъци и такси.
Те приличат на данъците, също се определят със закон, но разликата е, че те
са възмездни – срещу тях получаваме нещо, някаква услуга например.
2.Класификация на данъците
Данъците могат да бъдат класифицирани по различни признаци. Най-
популярната класификация на данъците е на преки и косвени данъци. Критерият за
такова деление е съвпадението или несъвпадението на платеца и вносителя на данъка.
При преките данъци платецът и вносителят съвпадат, а при косвените - не.
Косвените данъци са данъци, включени в цените на стоките, ние плащаме цената на
продавача с включените в нея косвени данъци, които той внася впоследствие. Преки
данъци са например данъкът върху печалбата, данъците върху недвижимите имоти.
Косвените данъци в нашата страна са ДДС, акцизи и мита.
Преки данъци в нашата страна са данъците върху имуществото,
корпоративния данък върху печалбата на фирмите, личния подоходен данък.
Данъците могат да бъдат класифицирани и по други критерии:
-Данъците според обекта на облагане се делят на: имуществени, подоходни
и върху потреблението. В нашата страна имуществените данъци са регламентирани със
Закона за местните данъци и такси. В нашата страна подоходни данъци са
корпоративния подоходен данък и личния подоходен данък. Данъци върху
потреблението са косвените данъци, това са данъците, включени в цените. Смята се, че
имуществените данъци са първите данъци. Неплащането им можело да доведе до

цялото имущество.
-Според степента на централизация на данъците данъците биват местни и
републикански. Местните данъци постъпват в местните бюджети, докато
републиканските постъпват в централния бюджет. В нашата страна местни данъци са
само имуществените данъци и отскоро и патентния данък. Местните данъци се плащат
в общината и те си остават на общинско ниво. Републиканските данъци отиват в
централния бюджет. Този начин на деление е типичен за така наречените унитарни
държави. При държавите с федеративно устройство може да има различни варианти на
комбинации на местни и федерални данъци.
-Според начина на измерване на данъчната основа и данъчния размер
данъците биват специфични и адвалорни – върху стойността. При специфичните
данъци данъчната основа се измерва в натурален измерител, а данъчният размер в
абсолютна сума на натурална единица. Специфичните данъци се прилагат относително
рядко, основно се прилагат при акцизите и частично при митата. Специфичен данък –
200 лв. данък на 1000 къса цигари означава 20 стотинки на 1 цигара. При митата е при
селскостопанската продукция – например на тон живо тегло. В масовия случай се
прилагат адвалорни данъци, като при тях данъчната основа се измерва в стойност (в
България в лв.), а данъчният размер в %. У нас само цигарите са комбинация от
адвалорен и специфичен данък.
-Данъците могат да бъдат класифицирани и от гледна точка на това дали
съществува връзка между данъка и данъчната основа. Обикновено съществува такава
връзка, но има и данъци, при които тя липсва. Пример за такъв данък е въведеният от
Маргарет Тачър на глава от населението.
-Според връзката на размера на данъка и данъчната основа. От гледна
точка на този критерий данъците биват: регресивни, пропорционални и прогресивни.
Като се говори за данъчен размер, се има предвид средния или ефективния данъчен
размер. Той е равен на съотношението между данъчното задължение и данъчната
основа, измерено в процент.
·Регресивен данък – при него данъчният размер намалява с ръста на
разполагаемите доходи. По принцип се приема, че регресивен характер имат косвените
данъци, т.е. данъците върху потреблението.
Пример: Двама души с различни доходи потребяват годишно по 300 хот
дога. Да приемем, че един хот дог струва 1.20 лв., като 20 стотинки е ДДС. Това
означава, че при 300 хот дога данъчното задължение е 60 лв. Да допуснем, че първото
лице има годишни доходи 1000 лв., а второто лице има годишни доходи 10 000 лв. В
този случай първото лице е с ефективен данъчен размер 60/1000 х 100 = 6 %. Второто
лице ще е с ефективен данъчен размер 60/10000 х 100 = 0.6 %, защото той е с по-висок
доход. Затова при косвеното облагане се правят опити да се омекоти регресивния му

характер, като върху луксозни стоки се слагат по-високи данъци, а върху стоки от първа
необходимост е възможно данъкът изобщо да се премахне.
Регресивно се получава у нас и при социалното осигуряване.
·Пропорционален данък – при него средният данъчен размер не се
променя с ръста на дохода, т.е. той е един и същ. Например данък общ доход.
·Прогресивен данък – при тях данъчният размер расте с ръста на
данъчната основа. Обикновено прогресивното облагане има място при личното
подоходно облагане и при даренията и наследството. Облагането на личните доходи и
респективно даренията и наследствата може да бъде и пропорционално (плоско). По
отношение на корпоративното подоходно облагане обаче като правило се прилага
пропорционално облагане. Ако има прогресивно облагане, то е с ниска прогресия.
Прогресивното облагане може да се въвежда чрез прогресивна скала или
чрез формула. Масовият случай е скала. България до 2008 г. имаше ниско прогресивно
облагане, а от 01.01.2008 г. имаме пропорционално облагане на личните доходи.
Доходи
Данъчно
задължение
Данъчен
размер
Нетен
доход
Съотношен
ие
Пропорционално
облагане
1000 100 10% 900 1
10000 1000 10% 9000 10
Прогресивно
облагане
1000 0 01000 1
10000 9000 90% 1000 1
Прогресивна скала
Доходи Данъчен размер 5000 - 2000 = 3000 . 30 % = 900 лв.
Всичко над 2000
лв.
316 + 900 + 316 = 1216 лв. данък
За горницата над 2000 лв. - 30
% 2000 - 500 = 1500 лв. . 20 % = 300 лв
От 500 до 2000 лв.
16 + 300 + 16 = 316 лв. данък
За горницата над 500 лв. - 20 %
От 340 до 500 лв.За горницата над 340 лв. - 10 %500 - 340 = 160 лв. . 10 % = 16 лв.
До 340 лв. 0 - необлагаем минимум

При данъците винаги се изчислява среден или ефективен данъчен размер и
пределен или маржинален данъчен размер. Средният данъчен размер представлява
съотношението между данъчното задължение и данъчната основа (дохода) в процент.
Примери:
1.При доходи от 3000 лв., да намерим средния и пределния данъчен размер:
3000 – 2000 = 1000 лв.; 1000 лв х 30 % = 300 лв.
316 + 300 = 616 лв.
Средният данъчен размер е: 616/3000 . 100 % = 20.53 %.
Пределният данъчен размер в случая е 30 % - взема се от последния ред на
скалата, в който попадат нашите доходи.
2.При доходи 1500 лв. При нашата скала данъчното задължение е 216 лв,
средният или ефективният данъчен размер е 216/1500 х 100 = 14.4 %.
Пределен или маржинален данъчен размер е данъчният размер, който следва да
се приложи при незначително нарастване на доходите (данъчната основа).
При доходи от 400 лв. да изчислим средния и пределния данъчен размер.
400-340=60 лв., от което следва, че данъкът ни е 6 лв. Средният данъчен размер
ни е 6/400 х 100 % = 1.5 %. Пределният данъчен размер ни е 10 % - определя се в
зависимост от това, в кой етаж на скалата се намираме.
При прогресивното облагане винаги пределният данъчен размер е по-висок от
средния.
Среден и пределен данъчен размер може да се изчисли и при
пропорционалното облагане.
Например получаваме заплата от 300 лв., която се облага с 10 %. Данъкът в
случая ни е 30 лв. Средният данъчен размер и пределният данъчен размер при
пропорционалното облагане са равни, т.е. в случая са 10 %.
ТЕРМИНИ, ПОЛЗВАНИ В ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ
1.Обект на облагане – това, което подлежи на облагане – например данъкът
върху личните доходи, облага личните доходи, данъкът върху имотите, облага имотите.
2.Платец на данъка (данъчен субект) – лицето, което понася данъчната
тежест, т.е. лицето, чиито доходи ще се намалят.

3.Вносител на данъка (данъчно задължено лице) – лицето, което следва да
внесе данъка в бюджета. При преките данъци платец и вносител на данъка съвпадат, а
при косвените данъци са различни лица.
4.Данъчна основа – това е конкретната величина, която подлежи на
облагане, която за различните данъци е различна.
5.Данъчно облекчение – данъчно облекчение е фискално предимство
(преференция), която се дава на данъкоплатците в съответствие с провеждана от
държавата социална или икономическа политика. Данъчното облекчение се реализира,
като данъчната основа се намалява с абсолютна сума или процент.
Данъчният размер е в процент при адвалорните данъци или в абсолютна сума
на единица натурален измерител при специфичните данъци. Данъчният размер,
умножен по данъчната основа, дава данъчното задължение. Когато се ползва данъчно
облекчение, данъчната основа първо се намалява с данъчното облекчение и чак тогава
се ум