Държавно устройство на САЩ

Кратко описание на
ДЪРЖАВНОТО УСТРОЙСТВО
НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Агенция за международни информационни програми
ДЪРЖАВЕН ДЕПАРТАМЕНТ НА САЩ

Редактор: .....................Розали Таргонски
Предпечат:
....................Клоуи Д. Елис
Подбор
на илюстрациите:
..........Маги Джонсън Сликър
Консултанти:
.................Катлийн И. Хъг,
...................................Каръл Нортън
Превод на български:
....Цвета Цанева
Автор на първото издание е Ричард С. Шроудер.
През 1989 г. то е преработено и допълнено от
Нейтън Глик, който е и автор на втора глава
– „Разясняване на Конституцията: Записките
на Федералиста”. През 2000 г. е преработено
и допълнено от Розали Таргонски, която е и
автор на шеста глава – „Повратни решения на
Върховния съд”. Осма глава – „Управлението
на народа: ролята на гражданина” е написана за
това издание от Робърт Л. Тейлър.
2
Илюстрации: Информацията за предоставянето
на илюстрациите отляво надясно е разделена със
запетая, а отгоре надолу с тире.
Корица: © Brian Lawrence/Pictor. 4-5: © Bettmann/
CORBIS. 6, 11, 13, 14: North Wind Picture Archives.
16: File Photo. 26: AP/Wide World Photos. 32-33,
35: North Wind Picture Archives. 40-41: © Robert
Trippett/Sipa Press. 45: © Martin Simon/SABA. 46:
AP/Wide World Photos. 47: © Mark Reinstein/IPOL
– Mary Anne Fackelman/The White House. 52: U.S.
Department of Agriculture. 53, 54: AP/Wide World
Photos. 55: © Jonathan Elderfield/Liaison Agency. 56:
© David Butow/SABA. 58: AP/Wide World Photos.
59: © Matthew McVay/SABA. 60: © Nina Bermann/
Sipa Press. 62-63: AP/Wide World Photos (3). 65: ©
Kim Kulish/SABA – AP/Wide World Photos. 68-69:
© James Colburn/IPOL. 71: © Christy Bowe/IPOL.
74: AP/Wide World Photos. 82-83: © Robert Trippett/
Sipa Press. 86-87, 88: AP/Wide World Photos. 90-91:
Liza Biganzoli, National Geographic Society. 93, 94:
North Wind Picture Archives. 95, 96: © Bettmann/
CORBIS. 97: File Photo. 98: AP/Wide World Photos.
100-101: © Robert Daemmrich/ Tony Stone Images.
103: AP/Wide World Photos. 105: © Cathlyn Melloan/
Tony Stone Images. 106: © George Bellerose/ Stock
Boston, Inc. 107: AP/Wide World Photos. 108-109:
© David Butow/SABA. 111: Hulton Getty Picture
Library/Liaison Agency. 114: North Wind Picture
Archives. 117: © Greg Smith/SABA. 118: © 1991-1999
The EnviroLink Network – Courtesy libertynet.org.
120: Archive Photos.

Кратко описание на
ДЪРЖАВНОТО УСТРОЙСТВО
НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
3
Първа глава
Конституцията: един вечен документ
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4
Втора глава
Разясняване на Конституцията: Записките на Федералиста
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .32
Трета глава
Изпълнителната власт: правомощията на президента
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .40
Четвърта глава
Законодателната власт: правомощията на Конгреса
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .68
Пета глава
Съдебната власт: тълкуване на Конституцията
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 82
Шеста глава
Повратни решения на Върховния съд
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .90
Седма глава
Страната на многото власти
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 100
Осма глава
Управлението на народа: ролята на гражданина
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 108
Други издания, посветени на държавното устройство
на Съединените щати
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 124
СЪДЪРЖАНИЕ

4
На тази картина, наречена „Създаването на американската държава”, Джордж Вашингтон
се е надигнал, за да гледа как един делегат подписва Конституцията на САЩ пред очите
на други делегати на Конституционния конвент.

5
„...Тази идея е въплътена
в една Конституция,
създадена така, че да устои
вечно и следователно – да
бъде приспособявана спрямо
най-различни кризи в
човешките дела.”
– Джон Маршал, председател на
Върховния съд на САЩ, по повод
делото Маккълох с/у Мериланд, 1819 г.
КОНСТИТУЦИЯТА:
ЕДИН ВЕЧЕН
ДОКУМЕНТ
ПЪРВА ГЛАВА
1

6
Конституцията на Съединените щати
е основният инструмент за управление
на американската държава и върхов-
ният закон в страната. В продължение
на двеста години тя направлява раз-
витието на държавните институции и
осигурява основата за политическата
стабилност, свободата на личността,
икономическия растеж и напредъка
на обществото.
Тя е най-старата валидна писмена
конституция в света и е била образец
за много други подобни документи.
Дължи устойчивостта си на своята
простота и приспособимост. Изгот-
вена е в края на ХVІІІ в., за да създа-
де модел за управление на 4 милиона
души в 13 много различни един от друг
щати по протежение на атлантическо-
то крайбрежие на Америка, но основ-
ните й принципи са така безпогрешно
формулирани, че с едва 27 поправки
днес задоволява нуждите на повече от
260 милиона американци в 50 още по-
разнородни щати, простиращи се от
Атлантическия до Тихия океан.
Пътят към създаването на Консти-
туцията не е нито пряк, нито лесен.
През 1787 г. се появява проектодоку-
мент – но това става едва след напрег-
нат дебат и шестгодишен опит с пре-
дходния федерален съюз. Тринайсетте
британски колонии в Америка обявя-
ват независимостта си от метрополи-
На тази гравюра от ХVІІІ в. са изобразени жители на Филаделфия, застанали пред
Палатата на независимостта, където през 1787 г. е създадена Конституцията на САЩ.

7
ята през 1776 г. Една година по-рано
между тях и Великобритания избухва
война за независимост, която продъл-
жава шест мъчителни години. Докато
все още воюват, колониите – нарича-
щи се вече Съединени американски
щати – изготвят споразумение, което
ги обединява в единна държава. Т. нар.
„Устав на конфедерацията и вечния
съюз” е приет от Конгреса на щатите
през 1777 г. и е официално подписан
през юли 1778 г. Уставът влиза в сила,
когато е ратифициран и от тринайсе-
тия щат Мериланд през март 1781 г.
Уставът на конфедерацията създава
слаби връзки между щатите и учредя-
ва федерално правителство с крайно
ограничени правомощия. По отноше-
ние на жизненоважни въпроси като
отбраната, финансите на страната и
търговията федералното правителство
е оставено на благоволението на щат-
ските законодателни събрания. Това
споразумение не благоприятства нито
стабилността, нито силата. За кратко
време слабостта на конфедерацията
става очевидна за всички. В политиче-
ско и икономическо отношение новата
държава е на ръба на хаоса. По думи-
те на Джордж Вашингтон, който през
1789 г. става първи президент на Съе-
динените щати, 13-те щата са свързани
единствено с „въже от пясък”.
При такива неблагоприятни обсто-
ятелства е създадена Конституцията
на Съединените щати. През февруа-
ри 1787 г. Континенталният конгрес
– законодателният орган на републи-
ката – призовава щатите да изпратят
делегати във Филаделфия, Пенсилва-
ния, които да преработят Устава. Кон-
ституционният конвент се събира на
25 май 1787 г. в Палатата на независи-
мостта, където 11 години по-рано – на
4 юли 1776 г. – е приета Декларацията
за независимостта. Макар че делега-
тите са упълномощени само да внесат
поправки в Устава на Конфедерация-
та, те се отказват от него и се захващат
да създадат харта за напълно нова, по-
централизирана форма на управление.
Новият документ – Конституцията – е
завършен на 17 септември 1787 г. и е
официално приет на 4 март 1789 г.
Между 55-те делегати, които създа-
ват Конституцията, са и повечето от
забележителните лидери, така наре-
чените „бащи основатели”, на новата
нация. Те са представители на широк
кръг от интереси, имат различен про-
изход и обществено положение. Всич-
ки обаче са единодушни що се отнася
до основните цели, формулирани в
преамбюла към Конституцията: „Ние,
народът на Съединените щати, за да
успеем да създадем един по-усъвър-
шенстван съюз, да наложим закон-
ност, да осигурим вътрешното спо-
койствие, да вземем мерки за общата
отбрана, да допринесем за благоден-
ствието на всички и да обезпечим
благата на свободата за себе си и за
своите потомци, приемаме и утвърж-
даваме тази Конституция на Съедине-
ните американски щати”.
ОБЕДИНЯВАНЕ НА РАЗНОРОДНИ ХОРА
Основната цел на Конституцията е
да създаде силна изборна власт, съот-
ветстваща пряко на волята на наро-
да. Представата за самоуправление

не води началото си от американците
– всъщност по онова време известна
степен на самоуправление съществу-
ва и в Англия. Но степента, до която
Конституцията поверява Съедине-
ните щати на управление от страна
на народа, е уникална, даже револю-
ционна, в сравнение с други държави
по света. По времето, когато е приета
Конституцията, американците вече
имат значителен опит в изкуството на
самоуправлението. Доста преди обя-
вяването на независимостта, колони-
ите представляват функциониращи
държавни единици, контролирани от
народа. И след началото на Войната за
независимост – между 1 януари 1776
г. и 20 април 1777 г. – 10 от 13-те щата
вече са приели свои собствени кон-
ституции. Повечето щати разполагат с
губернатор, избран от щатското зако-
нодателно събрание. А самото зако-
нодателно събрание е съставено чрез
преки избори.
Уставът на конфедерацията прави
опит да обедини тези самоуправлява-
щи се щати. Конституцията, в проти-
вовес, създава силно централно – или
федерално – правителство с широки
правомощия, за да регулира отноше-
нията между щатите и да носи самос-
тоятелна отговорност за сфери като
външната политика и отбраната.
Мнозина трудно приемат центра-
лизацията. Америка е заселена от
европейци, в голямата си част напус-
нали родината си, за да избягат от
религиозно или политическо потис-
ничество, както и от закостенелия
икономически модел на Стария свят,
приковаващ хората към определено
обществено положение, независимо
от способностите и активността им.
Тези заселници ценят високо личната
свобода и се отнасят мнително към
всяка власт – особено към държавна-
та, – която би могла да ограничи инди-
видуалните права.
Многообразието на новата нация
също представлява труднопреодоли-
ма пречка за обединението. Хората,
на които през ХVІІІ в. Конституция-
та дава власт да избират и контроли-
рат своето централно правителство,
са с различен произход, убеждения
и интереси. Повечето произхождат
от Англия, но Швеция, Норвегия,
Франция, Холандия, Прусия, Полша
и много други страни също изпра-
щат емигранти в Новия свят. Религи-
озните им възгледи са различни и в
повечето случаи те силно държат на
тях. Има представители на Англикан-
ската църква, католици, калвинисти,
хугеноти, лутерани, квакери, евреи. В
икономическо и социално отношение
американците варират от поземлената
аристокрация до робите от Африка и
зависимите ратаи, отработващи дъл-
говете си. Но гръбнакът на страната е
средната класа – фермери, търговци,
занаятчии, моряц