Конституционно право

1 ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА
КОНСТИТУЦИОННО ПР АВО
chitanka.info

2 ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
Една Конституция очертава едрите линии на нормативната
постройка, в която живее държавната общност и така решава до голяма
степен дали гражданинът се чувства уютно в своята държава.
Конституцията определя основните структури на държавната
организация, чийто смисъл и предназначение в крайна сметка е
правата на гражданите да бъдат спазвани и гарантирани.
Сегашното 3-то издание продължава представянето на
българското конституционно право, както и основни черти на
конституционализма по света.
От предишното издание (1998 г.) изминаха 10 години. За
историята това е миг. За българското конституционно право е период
на значими промени в законодателството и натрупване на съдебна
практика, интензивно развитие на конституционализма, в т.ч.
изменения на Конституцията, както и новата битност на българското
право като на държава-членка на особената наднационална общност —
Европейския съюз.
Това развитие направи наложително допълването и
преработването на книгата, отдавна изчерпана. Първоначалната й
концепция остава непроменена. Материята обаче е разширена и
изложена в повече на брой раздели — 17. След всеки един е посочена
съответно водещата практика на Конституционния съд на Република
България, както и литература — класика и съвременност, от български
и чуждестранни автори.
Надявам се, че и настоящето 3-то издание ще изпълни задачата
да приближи конституционното право до човека и гражданина, като го
направи съпричастен в проблемите на обществото, които са и негови.
Проф. д-р Емилия Друмева
София, 24 април 2008 г.

3 СЪКРАЩЕНИЯ
АПК — Административнопроцесуален кодекс
БАН — Българска академия на науките
ВАС — Върховен административен съд
ВКС — Върховен касационен съд
ВНС — Велико народно събрание
ВСС — Висш съдебен съвет
ГПК — Граждански процесуален кодекс
ДВ — Държавен вестник
ДЕС — Договор за Европейски съюз
ДСЕО — Договор за създаване на Европейската общност
ЕКПЧ — Европейска конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи
ЕП — Европейски парламент
ЕС — Европейски съюз
ЕХМС — Европейска харта за местно самоуправление
ЗАдв — Закон за адвокатурата
ЗА — Закон за администрацията
ЗАТУРБ — Закон за административно-териториалното
устройство на Република България
ЗБГ — Закон за българското гражданство
ЗВ — Закон за водите
ЗГВ — Закон за гражданското въздухоплаване
ЗДН — Закон за допитване до народа
ЗДПНЗРБ — Закон за държавния печат и националното знаме на
Република България
ЗЗДисКр — Закон за защита от дискриминация
ЗЗК — Закон за защита на конкуренцията
ЗИВНС — Закон за избиране на Велико народно събрание
ЗИНП — Закон за избиране на народни представители
ЗИНПОСК — Закон за избиране на народни представители,
общински съветници и кметове

4 ЗИПВР — Закон за избиране на президент и вицепрезидент на
Републиката
ЗИЧЕПРБ — Закон за избиране на членове на Европейския
парламент от Република България
ЗКС — Закон за Конституционен съд
ЗМДРБ — Закон за международните договори на Република
България
ЗМИ — Закон за местните избори
ЗМПВВППРБ — Закон за морските пространства, вътрешните
водни пътища и пристанищата на Република България
ЗМСМА — Закон за местното самоуправление и местната
администрация
ЗНА — Закон за нормативните актове
ЗНИ — Закон за насърчаване на инвестициите
ЗОМРБ — Закон за ордените и медалите на Република България
ЗОС — Закон за общинската собственост
ЗПБ — Закон за подземните богатства
ЗПП — Закон за политическите партии
ЗРР — Закон за регионалното развитие
ЗСВ — Закон за съдебната власт
ЗТДСОГГ — Закон за териториалното деление на столичната
община и големите градове
ЗУДБ — Закон за устройство на държавния бюджет
ЗУТ — Закон за устройство на територията
ЗЧРБ — Закон за чужденците в Република България
ЗЮЛНЦ — Закон за юридическите лица с нестопанска цел
ИПН — Институт за правни науки
КР — Комитет на регионите
КРБ — Конституция на Република България
НК — Наказателен кодекс
НПК — Наказателнопроцесуален кодекс
ОИК — Общинска избирателна комисия
ПОДВНС — Правилник за организацията и дейността на
Великото народно събрание
ПОДКС — Правилник за организацията и дейността на
Конституционния съд

5 ПОДНС — Правилник за организацията и дейността на
Народното събрание
РИК — Районна избирателна комисия
СЕО — Съд на Европейските общности
СИК — Секционна избирателна комисия
УПМСНА — Устройствен правилник на Министерския съвет и
неговата администрация
ЦИК — Централна избирателна комисия

6 РАЗДЕЛ ПЪРВИ
КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО. ПРЕДМЕТ.
ХАРАКТЕРИСТИКИ. ИЗТОЧНИЦИ

7 ЗА ПРАВОТО IN LAUDATIONEM
1. ТРОЙНОТО БИТИЕ НА ПРАВОТО
Област на правото е съвместният социален живот на хората в
една общност. Задачата на правото е да създаде ред в техните
отношения и във връзките им с носителите на властта, както и в
отношенията на самите носители на власт помежду им. Всички тези
отношения да бъдат ясно установени и справедливо уреждани. Думите
„право“ и „справедливост“ имат общ корен.
IUS EST ARS BONI ЕТ AEQUI — Правото е изкуство за доброто
и справедливото, по думите на древногръцкия философ Целз (II в.
сл.Хр.), цитирани от римския юрист Улпиан и превърнали се в
максима. Изкуството е, този който създава правото, да уреди така
различните отношения съобразно с идеята за социална справедливост,
че според обществените дадености да се получи оптимален „добър и
справедлив ред“. Този ред да се приема от широкото мнозинство; да
изгражда авторитет, да способства за разгръщане на социална
активност. „Aequm et bonum est lex legum“ — справедливото и доброто
са закон на законите, смятат древните римляни.
Първият допир с правото е в неговото нормативно битие, т.е.
като съвкупност от нормативни актове и съдържащи се в тях правни
норми, като нещо дължимо, като предписан от закона модел за
поведение. В нормативното си битие правото осигурява масов
еднообразен стандарт за законосъобразно поведение, което позволява
неговата унификация и предвидимост. С това правото е гаранция за
сигурност и за равенство в правата и задълженията на гражданите.
Правото като социална реалност е неговото второ битие.
Обхваща както упражняването на права и задължения, така и техните
възможни нарушения. Правото трябва да решава обществени
проблеми, като държи сметка за естеството на отношенията, които
урежда. Но правото е и могъщ стимул за поведение и с това — важен
фактор за обществени промени. Животът ражда нужда от правна
уредба и предопределя нейното съдържание; а веднъж създадена,

8 правната уредба, от своя страна, изисква предписаното от нея
поведение да се изпълнява. Така социалното битие на правото се
проявява в постоянно превръщане на фактическото в нормативно и
обратното — на нормативното във фактическо.
Психическото (третото) битие на правото е в човешкото
съзнание. Предпоставя се, че субектите имат съвпадащи правни
убеждения, което води до съвпадащо правно поведение. Затова правото
е психическата основа на координирано поведение, а чрез него — и на
социално сцепление. Хората насочват действията си по предписанията
на правото и с това „правото успява да върви преди властта“, което е
негово силно предимство, проявяващо се в принципа за правовата
държава (вж. Раздел IV).
Принудата също принадлежи към правния ред, но тя се проявява
по принцип само в случай на криза.
Трите бития на правото са взаимно свързани и обусловени.
Водещата роля принадлежи обаче на психическото битие, защото
другите две имат своята опора в човешкото съзнание. Преработката на
фактическото в нормативно, създаването на правните разпоредби,
тяхното тълкуване и възникването на стимулите за съобразено с
правото или противно на правото поведение стават не другаде, а в
човешката психика
[1]
.
2. ФУНКЦИИ НА ПРАВОТО
Правото се различава от другите социални регулиращи и
ценностни системи като нрави, морал, религия: правото създава ред,
който действа понастоящем и е насочен към бъдещето. Правото е
целенасочено и рационално; то обвързва всички. Правото се създава по
формално установен ред (процес). Правото е осъществимо и с
принуда, т.е. то е санкционирано от държавата; установеният от
правото ред е по принцип гарантиран. „Hominum causa ius constitutum
est“ — „Правото е създадено за хората“, гласи латинската максима.
Правото има следните признаци:
— абстрактност;
— всеобщост;
— разчетеност за многократно прилагане;
— обвързваща сила („на правото всеки се подчинява!“);
— публичност.

9 С тези признаци правото осигурява установения обществен и
политически ред. Тази опростена и идеализирана картина на правото
включва както неговата статика — като абстрактно, застинало
нормено съдържание, така и неговата динамика — като жизнен,
действен, постоянно движещ се нормен ред, с което правото е основен
елемент в развитието на обществото.
В демократичната държава правото има компромисен характер:
юридическият закон е резултат от усилията за изглаждането на
конфликти, за възможното им справедливо решаване чрез
демократични средства, за задоволяване на оспорвани интереси чрез
формирането на обща воля. С това правото насърчава желаното
политическо развитие за постигането на възможната хармония в
различаващите се интереси, но и за запазването на вътрешния мир.
Във всички общества и държави правото изпълнява
изключително важни функции в общ интерес, които го издигат като
значима обществена ценност.
Подреждащата/организиращата функция е главната и отдавна
призната функция на правото, което организира обществото на местно,
национално и международно равнище. Без тази функция на правото не
можем да си представим нито една обществена структура. Самото
осъществяване на подреждащата функция на правото има свое
самостоятелно битие: проявява се като съдържание и предмет на цели
клонове на правото — напр. конституционното, административното и
др.
Правото има и разпределителна функция. То регулира
движението на материалните и духовните блага и лежи в основата на
икономическия живот на обществото. Няма икономическо отношение,
което едновременно да не е и правно отношение. В този смисъл
икономика и право са неделими. Разпределителната функция на
правото се проявява особено в отделни клонове на правото:
гражданското, търговското, застрахователното, банковото и др.
Посочените две функции на правото — подреждащата и
разпределителната, се обезпечават от неговата трета функция.
Защитната фу