История на правната система на САЩ

КРАТКА ИСТОРИЯ НА
ПРАВНАТА СИСТЕМА НА САЩ
Бюро за международни информационни програми
Държавен департамент на САЩ
http://usinfo.state.gov

КРАТКА ИСТОРИЯ НА
© Петьо Ангелов , превод
© 2001 Congressional Quarterly Inc. All rights reserved.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА
ПРАВНАТА СИСТЕМА НА САЩ
Съдържание
ВЪВЕДЕНИЕ
Правната система на Съединените щати.....................................4
ГЛАВА 1
История и организация на федералната съдебна система................18
ГЛАВА 2
История и организация на щатските съдебни системи....................44
ГЛАВА 3
Граници на юрисдикцията и на възможността
за създаването на политика.................................................56
ГЛАВА 4
Адвокати, страни по делото и заинтересовани групи в съдебния процес
....................................................72
ГЛАВА 5
Наказателният процес..........................................................90
ГЛАВА 6
Гражданският процес..........................................................118
ГЛАВА 7
Федералните съдии.............................................................140
ГЛАВА 8
Приложение и ефект на съдебните политики..............................158
Конституция на Съединените американски щати.........................176
Поправки към Конституцията на Съединените американски щати.......192
Речник............................................................................202
Библиография..................................................................208
Показалец.......................................................................210

В тази сцена от картина на Джуниъс
Брутъс Сърнс от 1856г. Джордж
Вашингтон (прав, вдясно) говори пред Учредителното събрание, чиито членове съставят и подписват Конституцията на САЩ на 17 септември 1787
г. Конституцията
е основният правен източник в Съединените щати.
ВЪВЕДЕНИЕ
Правната
система на
Съединените
щати

6 Правната система на САщ
Всеки работен ден съдилищата в САЩ
взимат решения, които засягат хиля-
ди хора. Някои са важни единствено
за страните по дадено дело, но други
отсъждат по отношение на права, пол-
зи и правни принципи, които оказват
влияние върху всички американци.
Неизбежно е мнозина да приветстват
дадено решение на съда, а други – и
понякога тези „други“ са също толкова
много – да го отхвърлят. Всички обаче
приемат легитимността на тези реше-
ния и ролята на съда като последна ин-
станция по отношение на тълкуването
на закона. Не може да има по-силно
доказателство за доверието на амери-
канците във върховенството на закона
от доверието им в правната система на
САЩ.
Следващите страници ще предста-
вят накратко тази система. Голяма
част от текста е посветена на органи-
зацията и работата на американските
съдилища. Те заемат централно място
в правната система, но не могат да бъ-
дат отъждествявани с нея. Всеки ден в
САЩ различни федерални, щатски и
местни съдилища тълкуват закони, ре-
шават спорове, регулирани от опреде-
лени закони, а понякога дори отменят
закони, ако решат, че те нарушават ос-
новната защита, която конституцията
дава на всички американци. Същевре-
менно милиони американци разреша-
ват ежедневните си проблеми, без да се
обръщат към съда. Те обаче също раз-
читат на правната система. Младото
семейство, току-що закупило първия
си дом, двамата бизнесмени, сключили
договор, родителите, съставящи заве-
щание, за да осигурят децата си – всич-
ки те имат нужда от предсказуемостта
и подлежащите на изпълнение общи
правила, установени от върховенство-
то на закона и гарантирани от правна-
та система на САЩ.
Това въведение има за цел да запоз-
нае читателите с основната структура и
с езика на американското право. След-
ващите глави предлагат и множество
детайли по тази тема, за да изяснят
как американската правна система се е
развила така, че да посрещне нуждите
на една растяща нация и на нейната все
по-сложна икономическа и социална
действителност.
ФЕДЕРАЛНАТА ПРАВНА
СИСТЕМА: основни черти
А
мериканската правна система
има няколко пласта – вероят-
но повече, отколкото в много
други страни. Една от причините за
това е разделението между федерално
и щатско право. За да разберем по-до-
бре това, е добре да си припомним, че
Съединените щати възникват не като
единна държава, а като съюз между 13
колонии, всяка от които настоява да
бъде независима от британската коро-
на. В Декларацията за независимостта
(1776) се говори за „народа на тези ко-
лонии“, но същевременно се споменава
и че „тези обединени колонии са, и по
право трябва да бъдат, СВОБОДНИ И
НЕЗАВИСИМИ ДЪРЖАВИ“. Сблъсъ-
кът между понятието за единен народ
и наличието на няколко държави е ве-
чна тема в американската правна исто-
рия. Както ще стане дума по-долу, аме-
риканската конституция (приета през
1787 и ратифицирана през 1788) започ-
ва едно постепенно и понякога остро
оспорвано прехвърляне на политиче-
ска власт и юридически правомощия
от щатите към федералното правител-
ство. Дори и днес обаче щатите държат
немалък властови ресурс. Всеки, който
изучава американската правна систе-
ма, трябва да разбере как е разделена

ВЪВЕДЕНИЕ 7
юрисдикцията между федералното
правителство и отделните щати.
Конституцията определя много от
границите между федералното и щат-
ското право. Тя освен това разделя фе-
дералната власт на законодателна, из-
пълнителна и съдебна (и така създава
прословутото „разделение на власти-
те“ между различните направления,
налагайки система за взаимен контрол,
която да попречи на някоя от власти-
те да се наложи над другите), всяка от
които допринася с нещо за правната
система. В рамките на тази система
конституцията определя и какви зако-
ни може да приема Конгресът.
И като че ли това не е достатъчно
сложно, правото на САЩ всъщност е
много по-обхватно и обемисто от зако-
ните, приети от Конгреса. В определе-
ни области Конгресът упълномощава
административни агенции да издават
правилници, които допълват към за-
коновите разпоредби. И цялата тази
система се основава на традиционни-
те правни принципи на английското
прецедентно (общо) право. Въпреки
че и конституцията, и действащото за-
конодателство (т.нар. статутно право)
имат примат над прецедентното право,
съдилищата продължават да прилагат
принципите на неписаното общо пра-
во, за да запълнят празнините, за кои-
то конституцията мълчи, а Конгресът
не е постановил нищо.
ИЗТОЧНИЦИ НА
ФЕДЕРАЛНОТО ПРАВО
Конституция на САЩ
Върховенство на
федералното право
В периода 1781–1788
г. отношенията
между тринадесетте щата се управля-
ват от т.нар. Устав на конфедерацията.
С този устав се създава слаб общона-
ционален Конгрес и по-голямата част
от властта се оставя на щатите. В него
не се споменава и дума за федерална
съдебна система, с изключение на мор-
ския съд, но всеки щат е длъжен да ува-
жава съдебните решения на другите
щати (да им оказва „пълно доверие“).
Съставянето и ратифицирането
на конституцията отразява един все
по-силен консенсус, че федералното
правителство трябва да има по-важна
роля. Правната система е една от обла-
стите, в които това е намерило израз.
Най-важна е т.нар. клауза за върховен-
ство в чл. 6:
„Тази конституция, както и зако-
ните на Съединените щати, които
ще бъдат приети въз основа на нея,
както и всички международни до-
говори, които са в сила или тепърва
ще бъдат сключени от името на Съ-
единените щати, ще бъдат върхов-
ното право на страната, а съдиите
във всеки щат задължително ще ги
спазват, дори и ако конституцията
или законите на отделните щати
постановяват обратното.“
Този параграф утвърждава първия
принцип на американското право: по
въпросите, уредени във федералната
конституция, нито един щат не може
да `и противоречи. Остава неясно как
тази забрана може да се приложи към
самото федерално правителство, както
и каква е ролята на правната система
на отделните щати по въпроси, които
не са изрично регулирани от конститу-
цията. Поправките дават част от отго-
вора, а историята – друга част, но дори
и днес американците продължават да
се затрудняват при определянето на
ясна граница между федералната и
щатската юрисдикция.

8 Правната система на САщ
Всяка от трите власти играе
своя роля в правната система
Въпреки че съставителите на консти-
туцията са се опитвали да засилят ро-
лята на федералното правителство, те
същевременно са се бояли да не би да
я увеличат твърде много. Един от на-
чините за обуздаване на новия режим
е разделянето му на части. Както обяс-
нява Джеймс Мадисън в есе под номер
51 на „Федералистът“, „узурпирането
на властта може да се предотврати чрез
разделянето на управлението на отдел-
ни и ясно обособени отдели“. Всеки от
„разделите“ на Мадисън – законода-
телство, съдебна власт, изпълнителна
власт – получава известно влияние
върху правната система.
Законодателна власт
Конституцията дава на Конгреса
властта да създава правни норми.
Предложенията, разглеждани от
Конгреса, се наричат законопроекти
(bills). Ако мнозинството и в двете
камари на Конгреса (или две трети от
членовете им, в случай че президентът
наложи вето) гласува за приемането
на даден законопроект, той се превръ-
ща в закон (law). Федералните закони
се наричат още статути (statutes). Ко -
дексът на Съединените щати е сбор-
ник с действащите федерални закони.
Самият кодекс не е отделен закон –
той просто събира отделните закони
и ги представя в логична последова-
телност. Глава 20 например съдържа
Конституцията дава на Конгреса властта да създава правни норми, който на тази снимка е свикан
за съвместно заседание по повод речта за бюджета на президента Джордж У. Буш през 2001г. А
изпълнителната власт е поверена на президента.

ВЪВЕДЕНИЕ 9
различните закони, свързани с обра-
зованието, а Глава 22 – свързаните с
външните работи.
Законодателната власт на Конгреса
е ограничена. По-точно тя му е делеги-
рана от американския народ чрез кон-
ституцията, която определя областите,
в които Конгресът може да гласува
закони. Чл. I, ал. 9 от конституцията
забранява на Конгреса да приема оп-
ределени видове закони. Конгресът
например не може да гласува закон
post factum (т.е. закон, който да действа
назад във времето) или да налага да-
нък върху износа. Чл. I, ал. 8 изрично
изброява областите, в които Конгресът
може да приема закони. Някои от тях
(например създаването на пощенски
станции) са доста специфични, но дру-
ги, и най-вече правото на Конгреса да
регулира търговията с други страни и
тази между самите щати, са по-общи.
Очевидно възможността за тълкуване
на не особено конкретните право