Декоративно – приложни изкуства – видове, изразни средства, специфични материали

Декоративно – приложни изкуства – видове, изразни средства, специфични материали и техники на работа

Терминът „декоративно” произхожда от лат. дума „decorare”, която означава украсявам. Началото си декоративно – приложните изкуства поставят още във времето на първобитно – общинния строй, когато масово са се изработвали оръдия на труда, домакински принадлежности, оръжия, накити и др. Постепенно се породили и нуждите от естетическо оформяне на тези предмети, при това съобразно тяхното предназначение. Затова произхода и развитието на декоративно – приложните изкуства неразриво са свързани с историческото минало и художествено наследство на всяка една нация. Народното творчество, в което са отразени духът на народа, неговите нравствени идеали и естетически възгледи, е обект на постоянна интерпретация в съвремието ни. Причината, поради която декоративно – приложните изкуства намират все още голямо приложение, се дължат отчасти на основното различие между един обикновен предмет за обща употреба и предмета с украсни елементи с художествена стойност. Именно втория носи физическия и духовен заряд на своя създател – в него релефно или живописно ще се проявят качествата на твореца – богатство на въображението му, сръчността му. А това несъмнено ще се отрази и на възприятията на потребителя на тази вещ.
Декоративно – приложните изкуства съчетават в себе си полезното с художественото, функционалното с естетическото. Най – характерната особеност на този вид изкуства е органическата връзка мужду утилитарната (потребителската) функция и конструктивната характеристика на предметите.Образът тук има своя особеност – за него е присъща художествената условност. Той няма непосредствено сходство с действителността. Материалът, неговите свойства и технология на работа поставят въображението на художника в определени рамки, като го ограничават в изобразяването на външното сходство на предмета и му придават черти на условност и декоративност.
Художествените изяви на този вид изкуства са преплетени с възможностите и особеностите и на други изкуства като: архитектура, скулптура, живопис, графика.
Основното разграничение на декоративно – приложните изкуства е с оглед на социално – битовото им предназначение. Някои творби имат чисто утилитарен характер и украсата в тях има второстепенно значение. При тях превес има функционално – конструктивното начало – такива са мебелите, съдовете, облеклото и др. При други произведения определящ фактор е естетическата, художествена стойностна предмета, в съчетание с предназначението му – напр. декоративно – пластичните пана от керамика, дърворезба, металопластика, ювелирните изкуства и др.
Разделение на декоративно – приложните изкуства може да се направи и с оглед на използваните материали и специфичната техника на обработване. По този признак различаваме следните видове приложни изкуства: керамика, дърворезба, торевтика, художествен текстил, ювелирни изделия и др.
Към керамиката (от гр. keramikos – глинен) спадат всички произведения на декоративно – приложните изкуства, изработени от изпечена глина или от нейни производни – фаянс, порцелан, каолин (бяла глина) и др.
Дърворезбата се проявява както в релефни, така и в обемни изображения. Най – често изобразявани мотиви са: геометрични, зооморфни, растителни елементи, както и плетеници от листа, птици и по – рядко човешки изображения. Най – голямо приложение има в изграждането на преградни решетки, декоративни пана, при украсата на архитектурни детайли като тавани, колони и др. За обогатяване на формите се използват редица допълнителни техники на обработка – полиране, инкрустиране, оцветяване, лакиране и др.
Металопластиката (художествената обработка на металите) е известна още като торевтика. В зависимост от предназначението на предмета материалите, които се използват са различни и се обработват по различен начин – чрез коване, леене, изчукване, гравиране, емайлиране и др. Медникарството е дял от металопластиката, който се занимава главно със създаването на съдове за вода и хранене; железарството (кованото желязо) – с художествената изработка на врати, катинари, свещници, преградни решетки, хлопки и т.н.; оръжейното изкуство и ножарството са тясно профилирани.
Към художествения текстил се отнасят: килимарството, шевицата (везбата), изработката на гоблени, китеници, аксесоари към облеклото.
В обсега на ювелирните изкуства влизат всички предмети, предназначени за накити и украса (корони, жезли, токи, пръстени, огърлици и др.). Материалите от които се изработват са най – разнообразни и комбинирането им е неограничено – глина, метали, кости, стъкло, кожа, скъпоценни камъни и т.н. Една от допълнителните техники на обработка – миниатюрното гравиране върху скъпоценни и полускъпоценни камъни е известно още като глиптика.
Силикатните художествени форми са сравнително ново направление в областта на декоративно – приложните изкуства, което се занимава с проектирането и изработката на фини керамични и стъкларски произведения. В тях ясно личи майсторството на автора им. Те се отличават с прецизност и новаторство в технологическите похвати и са уникати.
Създаването на всяко произведение на декоративно – приложните изкуства е предшествано от изготвянето на проект в по – малки мащаби. При изграждането на проект за фризова или отворена композиция, където има многократно повторение на един или няколко мотива, е достатъчно да се проектират самостоятелно и еднократно само те.
Основни изразни средства при декоративно – приложните изкуства са: линията – която може да бъде права, вълнообразна, начупена, прекъсната; формата – която се постига на принципа на симетрията или асиметрията и се изгражда плоскостно, без употребата на светлосянка; и цветът – който има условен характер и често не отговаря на естествения цвят на изобразявания обект.
Друг важен и характерен за постигане на декоративността процес е стилизацията на художествения образ. Това е дейност на опростяване, а понякога и на усложняване на образа с помощта на геометризацията. Стилизацията засяга не само формата, но и цвета. Тя зависи от съдържанието на предмета, от материала и техниката на изпълнение. И все пак със схематичността не бива да се прекалява – желателно е да се запазват характерните структура и белези на изобразяваните обекти, а да се избягва случайното, нетипичното за тях.
Най – простите съставни части на декоративната композиция са декоративните елементи. Това могат да бъдат точки, линии, геометрични фигури, листенца и др. опростени форми с различна големина или дебелина на линията. Когато тези елементи се съчетаят по определен начин помежду си, образувайки един по – сложен, съставен образ, тогава говорим за декоративен мотив. Това съчетаване може да стане съобразно принципите на симетрията, асиметрията, транслацията или ротацията. Полученият образ е възможно да е със геометрично, растително, зооморфно съдържание, с изображение, наподобяващо човешка фигура или пък смесено. Организацията на декоративните елементи и мотиви в определен ред и съобразно конкретно пространство представлява вече декоративен орнамент. Той също може да се класифицира като геометричен, растителен, животински и т.н. Принципите на построяване на орнамента са подобни на тези, използвани при декоративните мотиви – и тук се използват точки, служещи за център на композицията, както и една, две или повече оси на симетрия. В засисимост от материала и начина наизпълнение, орнаментът бива – плосък и релефен, рисуван, моделиран, везан, тъкан, гравиран и т.н. При създаването му художникът се опира на многовековния опит на народното творчество, но едновременно с това той вмъква и свои идеи или ги пречупва така, че да се получи едно неповторимо, уникално произведение.
В зависимост от пространството, в което се разполага декоративният орнамент, се различават следните видове композиции: отворени, затворени, фризови и килимени. Отворените декоративни композиции се характеризират с безкрайно повторение на използваните мотиви в четирите посоки. Типични примери за подобни композиции са проектите за опаковъчни хартии, тапети, десени за платове и т.н. При затворените композиции детайлите се разполагат в определени граници с някаква форма (триъгълна, кръгла, квадратна и др.), в зависимост от предназначението на украсата – за чиния, за декоративно пано и др. За фризовите композиции е характерно разположението на украсните мотиви в две посоки – ляво – дясно или горе – долу. Килимените композиции се отличават от останалите по това, че декоративните елементи и мотиви се разполагат както в централното поле, така и в ограждащото го поле, наречено бордюр.
И за декоративно – приложните изкуства, подобно на почти всички останали, важат основните принципи за изграждане на кампозицията, а именно – за ритъм, за симетрия и асиметрия, за контраст. Ритмуването в приложните изкуства е свързано с повторението на различни или еднакви декоративни елементи през определени интервали. Тези интервали е възможно да не са еднакви – т.е. при тях също се прилага ритъмът. При асиметричното разполагане на елементите и мотивите се използва противоположното на симетричното (огледално) им построяване около една или няколко оси. Както симетрията, така и асиметрията имат своите закони за равновесие. При симетричната композиция равновесието се установява почти автоматично, като се регулира от второстепенните детайли. При асиметричната композиция равновесието се диктува от художествения усет на твореца. Тук уравновесяването се постига чрез противопоставяне не само на отделните елементи, но и на пространствата между тях, както и чрез съпоставянето на контрастни и хармонични петна и цветове. Контрастът в декоративно – приложните композиции се постига чрез няколко способа: противопоставяне на елементите по големина, форма, цвят или по светлосила (големи – малки; широки – тесни; дълги – къси; светли – тъмни; топли – студени и т.н.).