ДЕЦА В РИСК

УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА

СЪВРЕМЕННИ
РИСКОВИ ГРУПИ

РЕФЕРАТ
на тема:

ДЕЦА В РИСК

СЪДЪРЖАНИЕ :

СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД
ВИДОВЕ НАСИЛИЕ
ПОСЛЕДИЦИ ОТ НАСИЛИЕТО
ПРЕПОРЪКИ И МНЕНИЕ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
БИБЛИОГРАФИЯ

Увод

Според действащия Закон за закрила на детето, понятието „дете в риск” включва следното определение: „ чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му; за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от специалист; за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.”
В настоящата разработка ще се разгледат основни понятия, свързани с характеристиките на тази рискова група, както и съществуващите практики за превенция, закрила и правото на пълноценен живот на всяко дете, гарантирани в Конвенцията на ООН за правата на децата, които са задължение на всяка правова държава и демократично общество.
Термина „дете в риск” се отнася за деца изпаднали в ситуация на риск от загуба на живот, здраве, социално развитие или когато те самите представляват риск за обществото с действията си.
Някои от определителните характеристики на децата в риск от гледна точка на дефицита са:
деца, които са жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
деца, чиито родители се намират в трайна невъзможност да ги отглеждат;
деца, лишени от родителска грижа или неглижиране от страна на родителите;
деца, настанени в институция;
деца, останали без попечителството на родителите;
деца подложени на дискриминация или станали жертва на трафик;
деца, лишени от грижата на родителите си по силата на различни, независещи от тях обстоятелства и др.

Основно се разграничават две категории на децата в риск - едните, които са в рисково и други, които са в неравностойно положение. За децата в риск, отглеждани извън семейна среда се прилатат мерките за закрила настаняване извън семейна среда - в специализирани институции или резидентни услуги, поради трайната липса на родителски грижи, произтичащи от следните причини: родители са починали, в неизвестност, лишени са от родителски права или са с ограничени права, трайно не полагат грижа за децата си или се намират в невъзможност да ги отглеждат; създали са опасност за тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие или са проявили форми на насилие и злоупотреба спрямо децата си.
Насилието над деца е феномен, който съществува във всяка държава, общество, етническа или религиознах група, независимо от социалния статус на детето или семейството. Закрилата на детето срещу „всички форми на физическо или психическо насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления“ е основно право, гарантирано от Конвенцията на ООН за правата на детето.
Най-често децата стават жертви на насилие в семейната им среда и в голяма степен извършителите на насилието са родителите или хора, близки до детето. Често децата стават жертви на насилие и в училище, в общността или в средата в която живеят. Много от момичетата и момчетата, отглеждани в ценрове за деца, лишени от родителска грижа или в институции за деца в конфликт със закона, са особено уязвима група и често стават жертви на насилие. В по-голямата част от случаите децата които стават жертва на насилие или са наранени по-скоро от бездействието или неглижирането от страна на родителите и на хората, които се грижат за тях поради тяхната незаинтересованост са в риск.

ВИДОВЕ НАСИЛИЕ

Видовете насилие над деца са:
- Физическо насилие което се определя като всяко неслучайно физическо посегателство над дете от родител, друг възрастен или индивид. В тази категория попадат например удряне, ритане, щипане, болезнено раздрусване, изгаряне, хапане, душене, давене и други посегателства над детето, които причиняват болка, оставят следа, синина, охлузвания по кожата, фрактури или предизвикват страх у детето. В групата на физическото насилие попадат използването на физическа сила, която има за цел да предизвика болка и дискомфорт у детето.
- Психическо и емоционално насилие, тормоз/малтретиране се квалифицира като системно критикуване, засрамване, унижаване, порицаване, заплахи, подигравки, предизвикване на страх и безпокойство у детето, постоянно недоволство от неговото поведение, както и неспособност за подсигуряването на грижа за детето, която да е адекватна за неговите нужди от гледна точка на възраст и индивидуални характеристики. В групата
на емоционалното насилие се включват и случаите, когато родителите или хората, които отглеждат детето, не са в състояние да предоставят подкрепяща и развиваща среда, или нагласите към детето са такива, че възпрепятстват неговите способности да развие пълният си потенциал. По смисъла на българското
законодателство и на международните стандарти децата, които са свидетели на домашно насилие, са жертвана психически и емоционален тормоз.
- Сексуално насилие/посегателство е въвличането на дете в сексуални действия, които то не разбира напълно и за които няма капацитет да даде съгласието си или да участва, поради когнитивната си незрялост и млада възраст. Всяко действие, което включва участието на дете под 14 години и има сексуален характер като разголване на детето, опипване/галене в интимните за него зони, използването на неуместен език, който съдържа сексуални намеци и пожелания или подтикване към сексуални действия, склоняването към сексуален акт, както и въвличането му в създаването и снабдяването на порнографски материали, се категоризира като сексуално насилие. Сексуалната експлоатация и малтретирането на деца обхващат редица престъпления като сексуални отношения с деца под/чрез принуда, детска проституция, детска порнография. Детските бракове също се квалифицират като сексуално насилие поради факта, че по дефиниция е необходимо поне един от брачните партньори да е достигнал физическа, интелектуална и емоционална зрялост.
- Неглижиране е всяко действие или бездействие, което лишава детето отнеобходимите грижи за неговите основни нужди като здравна, образователна и емоционална подкрепа, подсигуряване на дом и адекватни условия за живеене, които не застрашават неговото здраве, живот и развитие. Има четири типа неглижиране: физическо, образователно, здравно и емоционално.
-Тормозът представлява посегателство, което се извършва чрез интернет, вербално или чрез други комуникационни технологии. Използват се смс-и, обаждания, електронна поща, чат съобщения, друг вид комуникация и/или клипове, които засягат достойнството на жертвата и са изключително травматизиращи, защото запечатват и популяризират акта на насилие.
-Трафикът и експлоатацията на детски труд в по-голямата си част е организирана престъпна дейност, чиято цел е печалба чрез сексуална и/или трудова злоупотреба, както и чрез подтикване към просия, кражби и други противоправни деяния, които вредят на живота, здравето и достойнството на децата и са грубо нарушение на техните основни човешки права.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ НАСИЛИЕТО:

Насилието има редица негативни последици за детето жертва, които зависят както от вида, степента и продължителността на самото насилие, така и от индивидуалните характеристики на самото дете – от гледна точка на:
неговата възраст;
разбиране за акта на насилието;
значимост за самото дете на връзката, която то има с извършителя на насилието;
ако детето е подложено на различни видове насилие;
ако детето е разкрило за акта на насилие, адекватно ли е подкрепено и обгрижено.
Практиката показва, че децата рядко стават жертва само на един вид насилие. Често видовете насилие, упражнявани над едно дете са повече от един, което води до по-задълбочени краткосрочни и дългосрочни последици . И двете групи имат сериозни последствия както за самото дете, така и за семейството и общността:
Краткосрочните последици от насилието могат да бъдат най –
общо систематизирани като:
Различни по степен и сериозност физически наранявания
Емоционална травма
Загуба на апетит
Промени в съня
Проблеми с вниманието и концентрацията
Понижаване на посещаемостта и успеха в училище
Отчуждение от приятелите и семейството
Сексуално предавани болести
Агресия
Промяна в поведението
Нежелана бременност
Смърт
Дългосрочните последици от насилието са:

Физически увреждания
Когнитивни увреждания
Емоционални увреждания
Злоупотреба с психотропни вещества
Сексуална дисфункция
Проблеми, свързани с репродуктивното здраве
Криминални прояви Рисково поведение
Смущения на съня и хранителни разстройства
Опити за самоубийство
През различните етапи от живота си децата са уязвими в различна степен към това да са жертва на различните видове насилие и поради крехката си възраст не винаги го осъзнават. Насилието е трудно разпознаваемо и идентифицирането му понякога и затруднено по две причини:
Първата е свързана с факта, че най-често детето става жертва на насилие в семейството си и от хората, към които детето се чувства емоционално привързано и обича. Това до голяма степен влияе върху неговата готовност, срам и неспособност да сподели за насилието.
Втората група фактори се коренят в самите обществени нагласи, сред които физическото насилие над деца се одобрява и използването на физически наказания са метод за превъзпитание. Смята се, че упражняването на насилието се разпростира най-вече сред бедните семейства и маргинализираните групи на обществото. Поради тези причини това не се възприема като проблем и следователно няма достатъчна чувствителност, която да води до неговото отхвърляне и противодействие. Но фактите опровергават това схващане и ясно демонстрират, че насилието съществува сред всеки един етнос, социална и религиозна група в страната, независимо от образователния статус и финансовото състояние на семейството.
Сериозността на проблема, изисква навременна диагностика и подкрепяща работа с детето-жертва и неговото семейство и наш социален ангажимент и отговорност са сигурността на децата, което предполага да бъдем по адекватни и информирани за някои от начините и признаците за разпознаване и идентифициране на насилието. Тези симптоми не бива да бъдат абсолютизирани, те винаги трябва да бъдат разглеждани в контекста на конкретното дете и индивидуалната ситуация.
Някои от тях са характерни за деца жертви на насилие:
-Наранявания, за които няма обяснение или обясненията са неадекватни и несъответстващи с вида на нараняването, възрастта на детето и неговото състояние – особено ако нараняванията са с формата на предмети, като пръчка или изгаряния от цигара. Освен това – синините или други наранявания при много малки деца са особено притеснителни, като травма на главата и кръвоизливи и др. Късното търсене на медицинска помощ за дете с травми и явна нужда от лечение също би могло да породи подозрения за произхода на нараняванията.
-Промяната в поведението на дете също би могло да бъде свързано отклонение в детското развитие. Когато детето изглежда уплашено или тревожно, без видима причина, или пък видът и поведението му са нехарактерни за самото него, като например изглежда депресирано или агресивно (а до скоро е било весело и дружелюбно), това състояние може да е сигнал, че детето е жертва на насилие.
-Регрес в поведението се забелязва, когато детето се връща
към поведение, което вече е надраснало или не е характерно за неговата възраст. Такова поведение може да бъде например детето за започне отново да си смуче пръста, да има нощно напикаване, страх от тъмното, а понякога заекване и дори загуба на вече развита способност за говорене.
-При деца жертва на насилие често се наблюдава страх да се приберат в къщи.