Детска литература за деца и юноши

1. Възникване на детската литература в света и у нас
Литературата е един от най-старите видове изкуства в света и у нас, но художес
11. Възникване на детската литература в света и у нас

Литературата е един от най-старите видове изкуства в света и у нас, но художествени текстове, създадени специално за деца, се появяват по-късно. За такава о
ЛЛитературата е един от най-старите видове изкуства в света и у нас, но художествени текстове, създадени специално за деца, се появяват по-късно. За такава от края на 17 в. и началото на 18 в. в Англия, Франция и датировката подсказва, че те се появяват през Просвещението. Това е закономерно, така че тъмо Просвещението е епохата, налагаща преосмисляне на представата за добро възпитание. Възпитаността и образованието на подрастващото поколение започват да се це
нят не само като самотническо, домашно, усилено се оценяват и като обществена задача, държавен ангажимент за саздаването на нова по-качествена в интелектуално отношение генерация. Точно това е причината първите специално създадени за деца художествени книги да се появят през Просвещението.
Поради историческо
т
о развитие у нас Просвещението
съвпада с Възраждането ни и за най-ранен етап от развитието на детската литература можем да възприемем периода 1824 - 1878 г. /1824 - "Рибния буквар"/. 2 период - 1878 до Първата световна война - 1914/1916 г.;3 период - 1916 доа края на Първата световна война; 4 период - 1945 до наши дни.
През първия период, съвпадащ със зрялото развитие на Възрождението е трудно да се говори все още за същинска детска художествена литература.
По-скоро са налице кратки художествени текстове, появяващи се в рамките на учебни помагала, читанки, буквари, които имат ниска естетическа стойност. Изпълняват преди всичко елементарни нужди на българското светско училище. Заради това този период се нарича "време на учебникарска книжнина".
Вторият период, през който е налице същински художествени произведения за деца и то не само под формата на книги за малките, но и под формата на детска литература,
печат и дори на художествена критика на литературата за деца. През същия период наистина се развива предимно поезията, по-слабо прозата за малки, но се извършва и истинска качествен скок - преодолява се тягостният дидактизъм и започват да се срещат все повече пълноценни художествени образи.
третият период - най-кратък хронологически /30 г./ е най-плодотворен, именно тогава се създава българската литературна класика за деца. Вече не само се развиват пълноценно всички жанрове, включително прозаичните, но като качество детската литература догонва и изравнява критериите си за художест
веност с тези на литературата за възрастни. Причина за това стават два факта - най-добрите автори за големи пишат и за деца, а освен това се засилва потокът на преводи от европейската и световната литература, неизбежно създава предпоставка за съизм
е
рване на чуждите художествени постижения.
Четвъртият пер
и
од е незавършен - в първите му години /9 септември 1944 г./, детската литература е силно обременена с партийни лозунги. Сравнително бързо се оказват неуместни като пропаганда сред детската аудитория и от 60-те години са преодолени.

2. Учебникарската книжнина през епохата на Възраждането

Детската литература у нас се появява в приоритета н своите образователни функции. Стимулите, каращи автори да пишат за деца в най-ранния йПоради историческото развитие у нас Просвещението съвпада с Възраждането ни и за най-ранен етап от развитието на детската литература можем да възприемем периода 1824 - 1878 г. /1824 - "Рибния буквар"/. 2 период - 1878 до Първата световна война - 1914/1916 г.;3 период - 1916 доа края на Първата световна война; 4 период - 1945 до наши дни.
През първия период, съвпадащ със зрялото развитие на Възрождението е трудно да се говори все още за същинска детска художествена литература. По-скоро са налице кратки художествени текстове, появяващи се в рамките на учебни помагала, читанки, буквари, които имат ниска естетическа стойност. Изпълняват преди всичко елементарни нужди на бълга
рското светско училище. Заради това този период се нарича "време на учебникарска книжнина".
Вторият период, през който е налице същински художествени произведения за деца и то не само под формата на книги за малките, но и под формата на детска литература, печат и дори на художествена критика на литературата за деца. През същия период наистина се развива предимно поезията, по-слабо прозата за малки, но се извършва и истинска качествен скок - преодолява се тягостният дидактизъм и започват да се с
рещат все повече пълноценни художествени образи.
третият период - най-кратък хронологически /30 г./ е най-плодотворен, именно тогава се създава българската литературна класика за дПрез първия период, съвпадащ със зрялото развитие на Възрождението е трудно да се говори все още за същинска детска художествена литература. По-скоро са налице кратки художествени текстове, появяващи се в рамките на учебни помагала, читанки, буквари, които имат ниска естетическа стойност. Изпълняват преди всичко елементарни нужди на българското светско училище. Заради това този период се нарича "време на учебникарска книжнина".
Вторият период, през който е налице същински художествени произведения за деца и то не само
под формата на книги за малките, но и под формата на детска литература, печат и дори на художествена критика на литературата за деца. През същия период наистина се развива предимно поезията, по-слабо прозата за малки, но се извършва и истинска качествен скок - преодолява се тягостният дидактизъм и започват да се срещат все повече пълноценни художествени образи.
третият период - най-кратък хронологически /30 г./ е най-плодотворен, именно тогава се създава българската литературна класика за деца.
Вече не само се развиват пълноценно всички жанрове, включително прозаичните, но като качество детската литература догонва и изравнява критериите си за художественост с тези на литературата за възрастни. Причина за това стават два факта - най-добрите автори за големи пишат и за деца, а освен това се засилва потокът на преводи от европейската и световната литература, неизбежно създава предпоставка за съизмерване на чуждите художествени постижения.
Четвъртият период е незавършен - в първите му години /9 септември 1944 г./, детската литература е силно обременена с партийни лозунги. Сравнително бързо се оказват неуместни като пропаганда сред детската аудитория и от 60-те години са преодолени.

2. УВторият период, през който е налице същински художествени произведения за деца и то не
само под формата на книги за малките, но и под формата на детска литература, печат и дори на художествена критика на литературата за деца. През същия период наистина се развива предимно поезията, по-слабо прозата за малки, но се извършва и истинска качествен скок - преодолява се тягостният дидактизъм и започват да се срещат все повече пълноценни художествени образи.
третият период - най-кратък хронологически /30 г./ е най-плодотворен, именно тогава се създава българската литературна класика за деца. Ве
че не само се развиват пълноценно всички жанрове, включително прозаичните, но като качество детската литература догонва и изравнява критериите си за художественост с тези на литературата за възрастни. Причина за това стават два факта - най-добрите автори за големи пишат и за деца, а освен това се засилва потокът на преводи от европейската и световната литература, неизбежно създава предпоставка за съизмерване на чуждите художествени постижения.
Четвъртият период е незавършен - в първите му години /9 септември 1944 г./, детската литература е силно обременена с партийни лозунги. Сравнително бързо се оказват не
уместни като пропаганда сред детската аудитория и от 60-те години са преодолени.

2. Учебникарската книжнина през епохата на Възраждането

Детската литература у нас се появява в приоритета н своите образователни функции. Стимулите, каращи автори да пишат за деца в най-ранния й етап у нас не са в чистия смисъл на думата художествени -
т
ворбата се съз
д
ава, за да осветли някаква нравствена или познавателна идея, а естетическата стойност на произведението се подценява. Българските автори през Възраждането се вълнуват основно от това на какво ще научат детето, а не как ще бъде постигната основната цел. Оттуктретият период - най-кратък хронологически /30 г./ е най-плодотворен, именно тогава се създава българската литературна класика за деца. Вече не
само се развиват пълноценно всички жанрове, включително прозаичните, но като качество детската литература догонва и изравнява критериите си за художественост с тези на литературата за възрастни. Причина за това стават два факта - най-добрите автори за големи пишат и за деца, а осве
н това се засилва потокът на преводи от европейската и световната литература, неизбежно създава предпоставка за съизмерване на чуждите художествени постижения.
Четвъртият период е незавършен - в първите му години /9 септември 1944 г./, детската литература е силно обременена с партийни лозунги. Сравнително бързо се оказват неумест
ни като пропаганда сред детската аудитория и от 60-те години са преодолени.

2. Учебникарската книжнина през епохата на Възраждането

Детската литература у нас се появява в приоритета н своите образов
ателни функции. Стимулите, каращи автори да пишат за деца в най-ранния й етап у нас не са в чистия смисъл на думата художествени - творбата се създава, за да осветли някаква нравствена или познавателна
идея, а естетическата стойност на произведението се подценява. Българските автори през Възраждането се вълнуват основно от това на какво ще научат детето, а не как ще бъде постигната основната цел. Оттук произтича и една от основните особености на детската литература в периода - тя
е силно дидактична. Това означава, че текстовете имат ясно изразена нравоучителност, а самата възпитателна идея се поднася в оголен вид, директно, без да се разтваря в художествени образи. При това нравоучителните послания са центрирани около няколко носещи за епохат
а идейни постулата - трудолюбие, култово преклонение пред труда, прослава на знанието и утвърждаване на партриархалните нравствени ценности. Дидактизмът е трайно присъстващ белег на всички произведения /създадени през периода, но следите му се открояват дори и в началото на следващия етап./.
зраждането, предназначени за малки не се появяват в книги, предназначени за четене извън училището, а в учебници. Всъщност първата художествена книга за деца у нас излиза чак две години след Освобождението - "Детска гусла". Фактът, че мястото за публикуване на детски творби е учебникът, има своето логично обяснЧетвъртият период е незавършен - в първите му години /9 септември 1944 г./, детската литература е силно обременена с партийни лозунги. Сравнително бързо се оказват неуместни като пропаганда сред детската аудитория и от 60-те години са преодолени.

2. Учебникарската книжнина през епохата на Възраждането

Детската литература у нас се появява в приоритета н своите образователни функции. Стимулите, каращи автори да пишат за деца в най-ранния й етап у нас не са в чистия смисъл на думата художествени - творбата се създава, за да осветли някаква нравствена или познавателна идея, а естетическата стойност на произведението се подценява. Българските автори през Възраждането се вълнуват основно от това на какво ще научат детето, а не как ще бъде постигната основната цел. Оттук произтича и една от основните особености на детската литература в периода - тя е силно дидактична. Това означава, че текстовете имат ясно изразена нравоучителност, а самата възпи
тателна идея се поднася в оголен
22. Учебникарската книжнина през епохата на Възраждането

Детската литература у нас се появява в приоритета н своите образователни функции. Стимулите, каращи автори да пишат за деца в най-ранния й етап у нас не са в чистия сми
ДДетската литература у нас се появява в приоритета н своите образователни функции. Стимулите, каращи автори да пишат за деца в най-ранния й етап у нас не са в чи