Детска психология , авт. Румен Стаматов

Учебникът е одобрен от МОН
с протокол № 26 от 9 април 1998 г.
© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС" - ПЛОВДИВ, 2000 г.
© Румен Стаматов, автор, 2000 г.
© Аглика Стоилова, художествено оформление на корицата, 2000 г.
ISBN 954-459-729-8

Съдържание
ВМЕСТО УВОД 9
Природата на детското развитие 11
Психоаналитичната идея за детето П
Ериксън и Его-психологията 31
Културно-историческата идея за
развитието на детето 49
Бихевиористично-когнитивно разбиране за
развитието на детето 53
Идеите на Жан Пиаже за детето 67
Хуманистичната идея за развитието
на детето 76
Привързване и развитие 83
Възникване на привързването 84
Стадии на привързването 92
Кога възниква привързването 93
Как може да се установи качеството
на привързването 94
Влияние на привързването върху
развитието на детето 106
Емоционално развитие 113
Интерес 113
Радост 114
Страх 116
Тревожност 124
Страдание 126
Депресия 131
Вина 136
Срамежливост 137
5

Самота 140
Разбирането на чуждите емоции 141
Детето u рисуването 144
Какво представлява рисуването 144
Стадии в развитието на детската рисунка 148
Играта 154
Структура на играта 158
Възникване на играта 159
Играта като форма за изразяване на емоциите 165
Видове игри 166
Развитие на езика и общуването 172
Какво предшества речевите изказвания 172
Развитие на езика 175
Как детето овладява граматичните форми на
организирането на думите 178
Развитие на значението на думата 181
Металингвистична чувствителност 185
или осъзнаването на езика 185
Няколко виждания за развитието на езика 187
Език и мислене 191
Когнитивно развитие 192
Сензомоторен стадий 192
Дооперационален интелект (2—7 год.) 209
Стадий на конкретните операции (7—11 год.) 225
Стадий на формални операции (след 12-ата год.) 238
Развитие на паметта 246
Отношението на детето към себе си
Развитие на Аз-концепцията 253
Какво представлява Аз-концепцията 253
Развитие на самооценката 267
Аз-ефективността и нейното значение
за Аз-концепцията 273
6

Условия за развитие на Аз-концепцията 274
Значение на Аз-образа 275
Идентичността 277
Морално развитие 286
Алтруизъм и агресивност при децата 312
Алтруизмът и неговите прояви в детството 312
Агресивността и детето 325
Детето u ученето 340
Теорията на атрибуцията 340
Мотивация за постижение 352
Динамичната теория 357
Теорията за вътрешната и външната мотивация 362
Теорията за самоактуализирането 364
Общуване с връстниците
(Приемане, дружба, лкюбов) 368
Необходимо ли е присъствието на връстниците
за развитието на детето 368
Приемането от връстниците 369
Приятелството с връстниците 375
Детето u родителите 392
Измерения на родителското поведение 393
Типология на родителите 394
Родителската роля 400
Развитие на семейните отношения през юношеството 401
Литература 408

Зигмунд Фройд
Жан Пиеоке
8

ВМЕСТО УВОД
Може би ще се запитате какъв е смисълът да се изучава
детето. Дали това не е едно скучно занимание само за тези,
които прекарват дълги часове в размишления. Казаното за де-
тето е толкова много, че липсата на въодушевление за навли-
зането в „чудния свят на детската психология" е лесно разби-
раемо. Всеки от нас има различна смесица от идеи за детето
и неговия вътрешен свят.
Тази книга ще ви помогне да разберете какво всъщност се каз-
ва в психологията за детето, какво знание съществува за де-
тето и как е получено това знание. Може би с изненада ще
откриете, че светът на детето е един друг свят, различен от
света на възрастните, че поведението на детето се определя
от причини, различни от тези, които ние излагаме, че детско-
то разбиране е различно от нашето разбиране.
При написването на книгата съм следвал тематичната тра-
диция. В нея са включени определени теми:
основните идеи, които оформят разбирането за развити-
ето на детето - теориите на 3. Фройд, Е. Ериксън, А. Ад-
лер, Б. Скинър, А. Бандура, А. Маслоу, К. Роджърс, Л. Ви-
готски и Ж. Пиаже;
когнитивното развитие;
емоционалното развитие, значението на връзката дете-
майка и свързаните с нея проблеми - тревожност, депре-
сия, самота;
развитието на Аз-концепцията, идентичността и морал-
ното съзнание;
развитието на основните поведения - игра, учене, рисува-
не - и тяхното значение в живота на детето;
развитието на приятелството, любовта и преживявани-
ята, свързани с тях, на алтруистичното и агресивното
поведение;
и развитието на семейните отношения и тяхното влияние
върху детето.
Всички тези теми отразяват отделните аспекти от разви-
тието на детето.
9

Неосъзнаваните процеси са достатъчно разнородни. Те могат
да се разделят на „предсъзнавани" — това са такива съдър-
жания, мисли, спомени, които могат да се осъзнаят много лес-
но — достатъчно е вниманието да бъде насочено към тях и те
попадат в полето на съзнанието. Би могло да се каже, че вся-
ка мисъл, преживяване, желание, които са били някога осъз-
навани, могат да бъдат и неосъзнавани. Съществува още ед-
на форма на неосъзнаваното, в която съдържанието може да
стане достояние на съзнанието само чрез значително усилие
- това означава, че нещо го държи с определена сила.
Неосъзнатостта означава още, че причините за поведението
на даден индивид могат да останат неразбираеми за него, не-
зависимо че в същото време те са разбираеми за другите.
Например твърдението на майката, че желае само доброто на
своето дете, че е себепожертвователна, може да е в противоречие
с поведението, което издава единствено властност и строгост. Си-
гурно не би било трудно околните да открият проявата на едно
неосъзнато желание за властване при тази майка - желание да кон-
тролира детето си, независимо че тя енергично отрича проявата
на подобно желание.
Нека сега проследим как Фройд обяснява психичния живот на
детето. Фройд вярва, че психичният живот се определя от нагони-
те. Какво представлява нагонът? Това е генетично детерминирано
образувание, чието действие създава определена вътрешна възбу-
да. Появата на възбудата подтиква към действие, което независи-
мо от своята вътрешна детерминираност може да се измени зна-
чително в зависимост от опита на детето. Действието води до „за-
доволяване", затихване на възбудата. При преодоляване на възбу-
дата се открива определена последователност:
потребност - възбуда - действие - задоволяване - затихване
Задоволяването изисква усилие, определено „количество психи-
ческа енергия", с която се натоварва даден човек или предмет.
Фройд използва един специален термин - катексис, който означа-
ва задържане, съхранение, натоварване, зареждане, влагане. Катек-
сисът е свързан с психични явления. Психическата енергия не мо-
же да се пренесе непосредствено върху обекта. Това, в което тя се
катексира (влага), са отделните мисли и спомени, съставящи об-
раза на тези обекти. Силата на катексиса разкрива значимостта,
ценността на обекта за индивида. За малкото дете майката, която
задоволява неговите потребности, е силно катексирана. Нейният
12

образ е изпълнен със значимост. Всички мисли, фантазии, жела-
ния, свързани с образа на майката, ще бъдат натоварени с пси-
хична енергия.
Кои са нагоните, които определят живота на детето?
Последователно в няколко труда Фройд променя класификаци-
ята на нагоните, за да достигне до идеята за съществуването на
два основни нагона - сексуални и агресивни. Най-общо тези на-
гони могат да се обозначат като: нагон към живота и нагон към
смъртта. Това означава, че съществуват и два вида енергии, свър-
зани с тях (либидо и деструдо).
Нека сега да видим как психоанализата обяснява психичния жи-
вот. Динамиката на психическия живот е свързана с конфликтите
между три отделни части, разчленени върху динамичен и функци-
онален признак. Тези функционално и структурно разделени час-
ти се наричат Ид, Его и Суперего.
Идът е представен от нагоните и е изцяло несъзнателен.
Егото се опира на функциите, свързващи индивида с околната
среда.
Суперегото обхваща моралните ценности и идеали, към които
се стремим. В него се включват съвестта и Его-идеалът.
Нагоните съществуват от момента на раждането. Идът е даден,
докато Егото и Суперегото започват да се развиват след ражда-
нето. Фройд предполага, че при раждането Идът съдържа цялата
психична енергия и едва с развитието Егото и Суперегото се от-
делят като самостоятелни части. Това обособяване започва с раз-
витието на функциите на Егото (например малкото дете може да
упражнява известен контрол върху средата). Суперегото се разви-
ва значително по-късно (след 5-6-годишна възраст и до 10-годиш-
на възраст е все още неукрепнало). Егото се обособява в първите
6-8 месеца и през 2-3-ата година от раждането вече е оформено,
без да завършва своето развитие.
Развитие на Егото
ЕГОТО е съставено от тези функции, които са свързани с взаи-
модействието на индивида със средата. При детето интересът към
средата е твърде смътен и се определя от това доколко тя може
да бъде източник на удоволствие, да задоволи желанията, да раз-
товари напрежението, породено от нагоните в Ида. Основната на-
гласа на бебето е: „искам". Но средата невинаги е доброжелател-
на. Тя може да причини болка, неприятности, от които детето се
стреми да избяга. За детето средата е основно източник на удо-
13

волствие. Егото е такава част, която осигурява изследването на сре-
дата, за да задоволи и разтовари Ида. Егото е изпълнителният ор-
ган на нагоните {Бренър, 1993, стр. 44).
Егото изпълнява няколко функции:
осигурява знания за средата;
осигурява знания за тялото и нагоните;
осигурява контрол върху когнитивните процеси.
Разгръщането на процесите в Егото се определя от генетично
зададеното съзряване на нервната система и придобития жизнен
опит. Ранното развитие на Егото според Фройд (1992) е свързано
с отношението, което детето има към собственото тяло. Частите
на тялото са особени обекти. Те създават неповторими усещания.
Тялото и неговите части са най-лесното и достъпно средство за
задоволяването на Ида. Много рано бебето се научава да слага сво-
ята ръка в устата, за да задоволи потребността от сучене. Части-
те на тялото са значими не само защото са форма на задоволява-
не, но и защото могат да бъдат източник на неприятни, болезнени
усещания поради това, че не могат да се избегнат. Усещанията за
тялото, спомени и преживявания, свързани с него, заедно с катек-
сиса са най-важната съставна част на Егото в ранната възраст. То-
гава Егото е преди всичко телесно Его.
Друг важен процес, свързан с Егото, е идентификацията с друг
човек или обект. Това е процес на приемане на нещо от другите -
поведение, качества, мисли, идеали...
Тенденцията за идентифициране с обекти, носители на силен ка-
тексис, се открива във всички възрасти и протича предимно в не-
осъзната форма. Идентификацията може да бъде многообразна:
идентификация с обекти, катексирани с агресивна енергия.
Обектът, с който детето се идентифицира, е носител на осо-
бена сила и власт. Този вид идентификация се обозначава ка-
то „идентификация с агресора". В този случай детето изпит-
ва удоволствие от споделянето на мощта и славата, които при-
добива над обекта на идентификацията. Мотивът за това иден-
тифициране може да бъде желанието да се заеме мястото на
обекта на възхищението и получаването на неговите притежа-
ния и права.
идентификация, свързана със „загубата на обект" - при про-
дължителна разделеност или смърт, настъпили реално или
преживени фантазно. Загубата на обекта може да породи стре-
меж към идентификация. След загубата на баща си синът мо-
14

же да започне да подражава на много от действията, които
той е вършил. В патологична форма това може да се изрази
в самообвинение за нещо, което бащата е извършил.
Развитието на Егото е тясно свързано с идентификацията. Осо-
бено в ранните години тя е силно свързана с обекти, притежава-
щи силен катексис. Детето може да се идентифицира - както с
обекти, на които се възхищава, така и с обекти, които мрази („иден-
тификация с агресора"). Загубата на обект със силен катексис по-
ражда в една или друга степен идентификация с него. Независимо
от начина на идентифициране Егото в крайна сметка, за добро или
за лошо, се обогатява. {По Ч. Бренър, 1993, стр. 49)
За да обясни отношенията между Ид и Его, Фройд въвежда по-
нятията първичен и вторичен пр