Детска психология - проф. Генчо Пирьов

Проф. ГЕНЧО Д. ПИРЬОВ
ДЕТСКА ПСИХОЛОГИЯ
С ДЕФЕКТОЛОГИЯ
ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ

ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „НАУКА И ИЗКУСТВО" София — 1959



Глава първа
ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА ДЕТСКАТА ПСИХОЛОГИЯ
Интересът към проблемите на детското развитие датира още от древно
време. Един от най-изтъкнатите представители на древногръцката мисъл —
Аристотел (384—322 г. пр. н. е.) — обръща
поглед към някои въпроси на
развитието на детето и дава първата пе-риодизация на това развитие.1
Теоретикът на римското възпитание М. Ф. Квинтилиян (42—118 г.) също така
спира вниманието си върху някои особености на детето, като специално изтъква
големите му възможности за развитие.
След тъмната епоха на средновековието, когато изобщо проблемите
на
психологията на човека не се разработват и се установява възгледът за детето
като миниатюрен възрастен човек, в трудовете на пехагозите-хуманисти се
забелязват първите проблясъци на научния интерес към въпросите на детското
развитие и възпитание. Тези проблясъци се проявяват в трудовете на Виторино
де Фелтре, на ФрансоаРабле,но особено ярки
те са в трудовете на Мишел М о н-
тен (1533—1592 г.), на когото принадлежи голямата мисъл, че не можем да
възпитаваме детето, ако не го познаваме всестранно. Тази мисъл и сега може да
се вземе като мото на детската психология и на педагогията.
Най-високата точка в развитието на този
интерес към детето през епохата
на Възраждането се намира в трудовете на славянския педагог Ян Амос
Коменски (1592—1670 г.). В неговите трудове „Велика дидактика" и „Майчино
училище" се набелязват такива нови и значителни идеи за детството, за
развитието, за ролята на възпитанието при развитието на детето, че с право
Коменски може да
се приеме като предтеча на детската психология.
Срещу песимистичния възглед за човека, преобладаващ през сред-
новековието, Коменски противопоставя оптимистичния възглед за детето като
„неоценено благо", като „безценно съкровище", което има големи възможности
за развитие. Вместо средновековното разбиране за детето като миниатюрен
възрастен, Коменски развива идеите за своеобразния характер на детството
,
което има свой дълбок смисъл и
'Аристотел дели детското развитие на три периода: 1) до 7 години;
2) от 7 години до настъпване на половата зрялост и 3) от настъпване на половата
зрялост до 21
година.



голямо значение. На възгледите за предопределеността на развитието на човека
от провидението или от родовото благородство Коменски противопоставя

възгледа за силата на възпитанието, значението на личните усилия за издигането
на човека. Коменски се явява ярък защитник на идеята, че човек без възпитание
не може да стане истински човек. Той е един от първите защитници на децата
като бъдещи творци на науката, изкуствата, обществения живот.1 Я. А. Коменски
не само
предлага периодизация на детското развитие и се спира на възрастовите
особености в тясна връзка с обучението на децата, но разглежда и въпросите за
типологическите и индивидуалните особености на децата,2
Следващият етап от развитието на интереса към детството като особен
период от живота на човека бележат трудовете на големия френски мислител
Жан Жак Русо (1712—1778 г.). В своята книга „Емил или за възпитанието" Русо
не само доразвива някои от идеите, които се очертават у Коменски, но при
условията на общественото развитие в навечерието на буржоазната френска
революция от 1789 г. очерта нови възгледи за детето и за възпитанието, които
имаха революционно значение за времето
си и упражниха огромно влияние през
всички следващи епохи. С възгледите си за детството като особено ценен период
от живота на човека, който трябва да се проучва, да се уважава, да се защищава
от преждевременно прекъсване или скъсяване, Русо е наистина пряк
предшественик на съвременната, наука за детето. Пламенният апел
на Русо към
всички родители и възпитатели :
„обичайте децата, уважавайте детството, отнасяйте се към децата съответно
възрастта им" остава мобилизиращо изискване и за наше време.
Макар че възгледите на Русо за детето и за възпитанието са построени на
твърде тясна биологическа основа, макар че в тях понякога се проявяват
противоречия,
голямата любов към детството, с която е пропита книгата на
Русо, допринесе извънредно много за повишаване на интереса към научното
проучване на детето в по-ново време.
И наистина първият опит за научно проучване на детското развитие се
явява десет години след смъртта на Русо. Това е трудът на немския лекар
Д.
Тидеман, в който се публикуват наблюдения над развитието на детската
психика.3 Този труд обаче остава изолиран, без да даде подтик за нови подобни
наблюдения. Затова по-правилно е да се приеме като начало на научното
проучване на детството не XVIII, а втората половина на XIX в., когато има вече
цяла редица
трудове, които полагат основите на по-системното научно
проучване в тази област.
През този период се появява първо книгата на Л ь о б и ш под заглавие
„История на душевното развитие на детето" (1851 г.)4, а на-
1 Я. А. Коменски й, Материнская школа, Учпедгиз, 1947, гл. I, стр. 12—20.
2 Я. А. Коменски,
Велика дидактика, Изд. БАН, гл. XII и XXVI].
3 О. 'ПеДетапп, ВеоЬасМипреп ЙЬег сИе Еп1отс1<1ипе <1ег 5ее1епГа1ис;Ье1'1еп Ьм
КшДегп,
1787.
4 3. Е [,оЬ15сЬ, Еп(\у1с({1ип@5§е5сМсЬ1е Йег 5ее1е (1ез КтДе^, 1851.


9ро след това и книгата от друг немски лекар Сигизмунд на на
„Дете и свят"
(1856 г.)1 и специално проучване от Кусмаул върху душевния живот на
новороденото дете (1859 г.). Но и тези книги имат адстично значение и не
оставят трайни следи в развитието на интереса към проблемите на детската

психология.
Решително влияние върху това развитие оказват трудовете на Чарлс
Дарвин и И. М. Сечено в, които се явяват по това време. През 1859 г. се явява
капиталният труд на Дарвин „За произхода на видовете", който има огромно
влияние върху развитието на много науки, включително и на де! ската
психология. Основната заслуга
на Дарвин за появата и развитието на детската
психология се състои в това, че чрез своята еволюционна теория той създаде
научен интерес и основа за разработването и на въпросите за развитието на
психиката на човека. Но Дарвин има и пряка заслуга за създаването на детската
психология с това, че той
сам публикува в сп. „Мта" проучване върху
развитието на едно дете.2
Друг забележителен труд от онова време, който упражнява голямо влияние
върху развитието на психологията и по-специално на детската психология, е
книгата на И. М. Сечено в „Рефлекси головного моз-га" (1863 г.). С тази книга
на великия руски физиолог се
дават основните линии за материалистическото
разглеждане на психическото развитие, които по-късно бяха подети и
доразвити от И. П. Павлов и редица други физиолози и психолози. В нея се
разглеждат и някои въпроси на детското развитие, като например развитието на
възприятията, вниманието, мисленето и др.
Наскоро след появата на труда
на Сеченов в Русия се явява капиталният
труд на К. Д. Ушински под заглавие „Човекът като предмет на възпитанието"
(1868—1869 г.). Докато повечето от отбелязаните преди него трудове са били
създадени от лекари и физиолози (с изключение на класиците-педагози), в тази
книга въпросите на детското развитие се разглеждат от педагог,
и то вече по-
специално с оглед на задачите на възпитанието. Затова този труд с еднакво
основание може да се вземе като важен етап в развитието и на детската
психология, и на педагогическата психология. От това време датира и работата
на руския психиатър И. А. Сикорски върху умората на децата. Този
автор играе
значителна роля в развитието на детската психология в дореволюционна Русия.
Важен етап в развитието на детската психология се бележи и от книгата на
друг физиолог — В. П райе р, публикувана през 1822 г. под заглавие „Душата на
детето"3. Може да се каже, че тази книга представлява първия голям опит
да се
изложат по системен начин факти и обобщения за цялостното психическо
развитие на детето през първите три години от живота му. Тя е послужила като
основа и на други подобни изследвания през следващите десетилетия.
1 В § 1 § 1 Б т и п С1, Ктй ипй У»/е11, 1856 (на руски: Дитя и мир, 1886). )2
С Ь.
Г)агу;п,
ВюегарМса! 5^е{сЬ о{ ап 1п{ап1, .Мш(1",11, 1887, рр. 285—294. 3 \У. Ргеуег, Ою 8ее1е
йез
К1пс1е5, РипИе АиПа^е, Ье1р21§, 1900. (Душа ре-бенка, превод, Спб. 1891.)


От краткия исторически преглед дотук се вижда, че до края на миналия век
са били създадени всички
предпоставки за създаването на детската психология
като наука. След преодоляването на остатъците от средновековните възгледи за
човека, при новите обществени условия, създадени от Френската буржоазна
революция от 1789 г. и по-специално паралелно с появата и развитието на
големите движения за народно образование в освободилите се от гнета на фео-

дализма страни се създават предпоставките за научно проучване на детското
развитие. Затова и от страна на физиолози, и от страна на психолози и педагози
се проявява все по-жив интерес към детето. В тази посока, както вече видяхме,
голямо влияние имаха идеите, развити от Коменски и Русо, от Дарвин и
Сеченов
. Паралелно с това трябва да се отбележи и голямото влияние, което
оказва развитието на експерименталните методи на изследване през втората
половина на миналия век и по-специално прилагането на експерименталните
методи в психологията.1
И наистина през края на миналия век и през първата четвърт на XX в. се
явяват голям брой
трудове, в които се разработват въпросите на детската
психология, като се предлагат и много методи за изследване на детето. В
Германия се появяват големи трудове из областта- на общите и по-частните
въпроси на детското развитие.2
Алфред Бине, който основава в Париж дружество за проучване на детето,
разработва множество методи за
изследване и редактира известното списание
„Н аппее рауспоЬ^ие". Друга френски автори, които пишат върху проблемите на
детската психология, са Компейре, Кейра, Пере. Към тях може да се отнесе и
швейцарският психолог и педагог Ед. Клапаред.3
В Америка също така се явяват редица трудове из областта на детската
психология. Един
от авторите е Станлей Хол, който може да се смята като
главен представител на онова изопачаване на детската психология, което той
назова „педология". Друг автор е Д. М. Болдуин, който разработва въпросите на
онтогенезиса във връзка с филогенезиса. Тук се явяват и ранни изследвания на
отделни деца, каквото е изследването
на М. Шин.4
1 Отначало експерименталният метод е бил при