Детско - юношеска възраст

РАЗВИТИЕ В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ

Първата концептуализация на юношеството се появява в монументалния двутомен труд на Дж. Стенли Хол „Юношество”,публикуван през 1904г. Работата на Хол съвпада със засилващ се обществен интерес към тинеийджърите. Растящ през първото десетилетие на 20 век, този интерес експлодира след Първата световна война, когато младите войници се връщат от фронта с разрушени илюзии за света, който по-възрастните са им представили. Ударението върху младостта е силно през 20-те години и става ясно, че младите са отделно поколение. Шейсетте години са отново време, когато младежките дейности излизат на преден план и поколението на тези „под трийсетте” става обект на обществена загриженост. По това време изследванията върху юношеството започват да имат собствен живот.
Юношеството обикновено се отнася до годините от 13 до 19 и жизнения цикъл на човека. Това обаче е твърде широко определение според повечето учени. Макар повечето автори да са съгласни че юношеството започва в пубертета (началото на бурния растеж в сексуалното съзряване), съществуват големи несъгласия по отношение на неговия край. Някои смятат, че юношеството свършва със завършването на растежа на костите, други казват, че то не приключва, докато не се постигне социална и / или психологическа зрялост. Краят на юношеството следователно може да се приема като попадащ някъде между 17 и 35 години в зависимост от критерия, който е приет.

ПРОМЯНА И КРИЗА

Становището за юношеството като промяна и криза получава формално признание с работата на Ерик Ериксън. Неговата книга „Детство и общество” представя гледището, че основното събитие през юношеството е „криза на идентичността”. Той е определя като период на търсене на ново чувство за Аз, включващо всичко онова, което човекът е бил, и всичко, което ще бъде. Кризата на идентичността може да е лека или остра, но като цяло Ериксън характеризира този период на търсене на себе си като време на тревожност и объркване.
Други автори се противопоставят на идеите на Ериксън. Изследванията върху юношите в други култури често пъти не са успявали да представят доказателства за объркване и смут по време на юношеството. Изследванията върху американски юноши през 50-те и 60-те години не откриват сериозни доказателства за буйна промяна. Макар юношите недвусмислено да се променят биологично и да се придвижват към нова социална среда, няма консенсус по отношение на степента на психологически безпорядък, придружаващ тези промени.
Тези противоречия отчсти се разрешават чрез разглеждане на историческата и културната среда на юношеския опит, както и на социалните и индивидуални различия. Съществуват доказателства, че в рамките на историческа и културна среда, която цени индивидуалната независимост и автономия, психологическата криза през юношеството е по-често срещана. В тази конкретна среда определени юноши преживяват значителен психологически стрес – обикновено тези, чийто социален и личен произход ги освобождава от поемането на отговорност.

БИОЛОГИЯ

Биологично ориентираните учени са документирали физическия растеж и сексуалното съзряване, които се осъществяват в началото на юношеските години (година или две). По това време младите хора доста бързо израстват с десетина сантиметра. Този „бум на растежа” се появява едновремено с началото на сексуалното съзряване, когато репродуктивните органи се развиват и се появяват сексуалните атрибути, които ще характеризират юношата като мъж или жена. Биологичната промяна в началото на юношеството е драматична и може да има резониращо влияние върху други аспекти на развитието.
Влиянието на биологичното развитие се вижда в изследванията на ранно и късно съзряващи момчета и момичета, чието „разписание” на растежа не е в синхрон с мнозинството от техните връстници. Ранно и късно съзряващите момчета и момичета показват доказателства за психологически и социални различия от своите връстници, но при момчетата това е по-изразено. Съзряващите рано момчета например често пъти имат предимство пред другите момчета, което продължава през юношеството и ранната зряла възраст. Те демонстрират социална самоувереност, лидерски потенциал и разнообразие от други ценени характеристики. Късносъзряващите момчета, от друга страна, са често пъти в неизгодна позиция по отношение на своите връстници. Те често са едновременно агресивни, безотговорни и несамостоятелни. Макар че тези различия се изравняват и в някои случаи дори се преобръщат по-късно в живота, влиянието на биологичното развитие ясно се вижда в случаите, когато младите хора не са в съответствие с нормативния „график”.

КОГНИЦИИ

Изследването на когнитивното развитие в юношеството е разчитало силно на теоритичната работа на Жан Пиаже. Той разглежда децата и юношите като придвижващи се през когнитивни етапи. На всеки етап моделите на мисленето се оформят от определено становище на реалността. Пиаже нарича свързания с юношеството етап на когнитивното развитие „формални операции”. Мисленето сега става абстрактно и хипотетично. Юношите вече са способни да разграничават вътрешните чувства от външните събития и да изследват субективните и обективните светове в по-широк мащаб.
Етапът на формалните операции според Пиаже открива по-широки възможности пред юношите и влияе върху тяхното психологическо и социално развитие. Юношите сега са способни да си представят, че „са влюбени”, и вследствие на това се влюбват с всичките емоционални мъки и болки на това състояние. Те могат също така да си представят идеални светове, които са по-добри от техния собствен свят, и стават нетърпеливи по отношение на погрешимостта на реалния свят. Те сега имат възможността да си представят как изглеждат на другите и способността им да виждат своето собствено отражение (колкото и изкривено да е то) в очите на другите засилва тяхното самосъзнание. Когнитивните промени могат да обяснят също и психологическите и социалните промени през юношеството и да предразполагат някои млади хора към преживяване на „криза” на себеразбирането.
Други изследователи не са толкова силно убедени в драматичната природа на когнитивната промяна, колкото Пиаже. Те смятат, че промяната е постепенна, появяваща се с времето и психологическите промени могат да се разпределят в различни времеви периоди в процеса на съзряване на младите хора. Макар някои психолози да не са силно впечатлени от драматичната природа на промяната, те все пак разчитат на етапите на Пиаже като ръководни посоки за изследване на юношеското когнитивно развитие.

ЛИЧНОСТ

Изследователите се връщат към работата на Фройд за първоначалното разбиране на развитието на юношеската личност. От гледна точка на Фройд юношеството е време на промяна и криза. Дъщерята на Фройд – Ана Фройд, доразработва тази вътрешна борба. Зигмунд Фройд и дъщеря му разглеждат юношеството като време на криза, когато вътрешните импулси и външните изисквания водят война едни с други, поставяйки юношата между чука и наковалнята.
Други теоритици приписват кризата на различни причини. Ерик Ериксън поставя „кризата на идентичността” в центъра. Хари Стак Съливан разглежда юношиските конфликти като появяващи се тогава, когато младите хора искат да развият взаимоотношения първо с представители от същия пол, а по-късно с връстници от другия пол. Льовингер описва юношеството като време, в което младите хора се борят да помирят новите противоречия, предизвикани от засиленото им съзнание за Аза и другите.
Много психолози обаче са отбелязали, че растежът на личността може да не показва нито един от тези признаци на борба. Спорен е въпросът, дали самодоволството на много юноши се дължи на успешна адаптация към своята социална среда или на избягване на важни психологически въпроси. Ясно е обаче, че много юноши преживяват спокойствие и покой, а не вътрешни борби, когато оформят гледище за себе си по време на юношеството и след това.

МОРАЛ

Областта на моралното развитие през юношеството добива популярност с работата на Лоурънс Колбърг през 60-те години. Той смята, че всеки юноша е философ и има определена ориентация към света, която оформя моралните решения и последващото поведение. Колбърг разработва модел на моралното развитие: когато юношите навлязат в когнитивния етап на формалните операции, те разполагат със способностите да се придвижат от конвенционалния към постконвенционалния морален етап. На конвенционалния етап младите хора се научават да следват правилата на своята общност и общество, почитайки традиционните обичаи и закони. На постконвенционалния етап те се придвижват отвъд законите на своето общество, за да преценят кое е добро за хората по принцип. На постконвенционалния етап моралните решения се основават на принципа.
Изследването на когнитивното, личностното и моралното развитие е било силно повлияно от работата на изявени теоритици като Фройд, Ериксън, Пиаже и Колбърг. Във всяка една от тези области са били конструирани модели на развитие, които внушават, че юношиският растеж до голяма степен е индивидуален въпрос, мотивиран от сили вътре в младия човек. С изключение на Съливан повечето теоритици в тези области са обръщали малко внимание на социалната среда или на културния опит на юношата.

СЕКСУАЛНОСТ

В изследването на сексуалното развитие и поведение психолозите и други социални учени навлизат на социалната/културна арена. Сексуалното поведение е обикновено социален акт, включващ както Аза, така и другите.В повечето общества сексуалното поведение се ръководи от силни културни норми и очаквания, които варират от култура до култура или между социалните групи и географските региони на една-единствена култура.
В американската култура юношеската сексуалност е придобила особено значение. Юношите съзряват сексуално в началото на периода, развивайки способности за полов акт. Младите хора след това се изправят пред два набора от конфликтуващи норми. По-съвременният набор гледа леко на юношеската сексуална активност при определени условия. Старите, по-дълбоко вкоренени норми обаче забраняват юношеската сексуална активност. В резултат на това юношите могат да изпитват двоумение по отношение на сексуалното си изразяване поради конфликтуващите норми. Съзряването на сексуалните способности и забраната срещу сексуалното изразяване създават напрежение. За много възрастни, както и млади хора юношеската сексуалност започва да символизира промените, появяващи се по време на юношеството.
Две много известни интерпретации на юношеското сексуално поведение заемат противоположни гледни точки при описването на причините му и при обясняване на различията в юношеския сексуален опит. Едната е на Фройд, другата – на У. Симон и Дж. Х. Ганьон. Фройдиското становище приема, че юношеското сексуално поведение е резултат от все по-засилващи се вътрешни импулси, които все още не са канализирани и контролирани. Постулира се, че те са по-силни при мъжете, отколкото при жените. Фактът, че традиционно е имало повече и по-ранна мъжка сексуална активност, се използва в подкрепа на това становище.
Симон и Ганьон, от друга страна, твърдят, че сексуалността не е реакция на вътрешни импулси, а по-скоро научена реакция на културни очаквания. В американското общество например хората очакват момчетата да бъдат сексуални и те стават такива. От друга страна, хората очакват момичетата да се интересуват повече от любовта, отколкото от секса и момичетата отговарят на тези очаквания. Следователно всеки пол следва културен сценарий и научава поведенията, които се очакват от него в дадена култура.

СЕМЕЙСТВО И ОБЩЕСТВО

Юношеското развитие е повлияно от преживяванията на младите хора в своето семейство, с връстниците си и в училище. Всяка среда оказва влияние върху това, дали появяващите се през юношеството промени ще доведат до положително или отрицателно развитие за индивида в обществото като цяло.
Скорошните социални промени са трансформирали много семейни структури, така че юношите много по-често живеят в семейства с един родител или във втори семейства, отколкото по-рано. Те следователно често имат по-широко разнообразие от семеен оп