Детството в начална училищна възраст

Детството в начална училищна възраст

То се отличава от ранното детство в предучилищен период,но не бива да допускаме погрешното и често общоприето схващане,че детството свършва с тръгването на училище.Когато детето тръгне на училище то попада в една ситуация,която за него е съвсем нова и необичайна.Като всички нови ситуации,тръгването на училище може да бъде прието за тест,показващ досегашната подготовка на детето. Ако то е подготвено правилно,обикновенно издържа изпита;ако не е - бял свят излизат недостатъците в подготовката му.
Независимо,че в яслите и детските градини децата вече се запознават с определени правила на общественото поведение,които ще изисква от тях училището,истинските проблеми възникват с началото на училищното обучение.Детето се среща с властта на учителите – възрастни,които не принадлежат към семейството му ,и с влиянието на връстниците си , често принадлежащи към други социални среди . Едно от най – важните изисквания към детето в началните класове е преодоляването на неговата импулсивност ,изграждането на самодисциплина , изработване съпротива срещу натиска на връстниците .Продължителното наблюдение на импулсивните и зле управляващи своето поведение начални ученици и подрастващи показва , че тези деца растат в семейства с чести конфликти между родителите и разминаване между двамата относно възгледите за възпитание на детето ; такива родители недостатъчно подготвят децата си за решаване на редица училищни проблеми към обучението в четене , писане и рисуване , не изискват от тях добър успех в училище ,а също рядко им дават възможност да участват в домашната работа или в грижите за по-малките им братя или сестри . Съчетанието на родителското пренебрежение и оттеглянето със занижени изисквания към детето може в крайна сметка да доведе поведението му до неуправляемо .
За да се научи да чете , да пише и да смята , детето трябва да прояеи определена самодисциплина – например да седи тихо и съсредоточено . Неуправляемото дете рискува да не се научи на грамотност в първите три или четири години от началното обучение и ако родителите и учителите не наваксат пропуснатото , цялото по – нататъшно училищно обуччение се превръща в непосилен товар за детето . При такива неграмотни или полуграмотни деца може силно да пострада самооценката ; спасявайки се от чувство на изолация те ще почнат да т ърсят изход в неформални обединения , в скитничество , в наркотици , алкохол или в тютюна . Подобен проблем се явява и когато се спазва негласното изискване от учителите да не оставят началните ученици да повтарят класа . Въпреки хуманният подход , който е заложен в това изискване на властите , той води до големи трудности по – късно , когато строгите правила на предметното обучение с различни учители и грозящото второгодничество в прогимназията , могат да разрушат и онова , което вече е постигнато в началното училище .
А . Адлер (1998) * доразвива темата за детето в училище , като си поставя въпроса : „ какво се очаква от едно дете , тръгващо на училище ? ‘’ Работата в училище изисква сътрудничество с учителя и с учениците , както и интерес към преподаваните предмети . Въз основа на реакциите на детето в тази нова ситуация е възможно да преценим способността му към коопериране и обхвата на неговите интереси . Можем да посочим към кои предмети детето има афинитет ; накрая да установим , дали то изобщо проявява интерес към нещо . Всички тези факти се констатират и посредством изучаване нагласите на детето , неговото поведение и поглед към света , начина по който слуша и наблюдава , приятелски ли е настроено към учителя или пък го избягва и т.н. Към изкуството на учителя спада и способността му да задържи вниманието на детето и да открие кога дадено дете е невнимателно и не притежава способност да се концентрира .
*Алфред Адлер е австрийски лекар и физиотерапевт , основател на индивидуалната психилогия . В сътрудничество със Зигмунд Фройд и малка група от фройдовите колеги , Адлер бил сред съоснователите на психоаналитичното движение .