Дидактични игри в детската градина

1


РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ"
ФАКУЛТЕТ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
КАТЕДРА: ПЕДАГОГИКА , ПСИХОЛОГИЯ И ИСТОРИЯ
КУРСОВА ЗАДАЧА
ДИДАКТИЧНИ ИГРИ – СЪЩНОСТ, ВИДОВЕ,
РЪКОВОДЕНЕ
Светла Михайлова Петрова

2
Съдържание:


1. Дидактични игри. Същност и значение………………………………………………………. 3.
2.
Видове дидактични игри ……………………………………………………………………… 4.
2.1
Дидактични игри за сензорното възпитание на децата от предучилищната възраст……. .4.
2.2.
Дидактични игри за разширяване и затвърдяване знанията за цветовете…………………5.
2.3.
Дидактични игри за запознаване на формите, величините и разположението на
предметите в пространството………………………………………………………………… ….6.
2.4
Дидактични игри за развитие на двигателния анализатор…………………………………..6.
2.5.
Дидактични игри за развитие на мисленето, вниманието, паметта и говора на децата…..7.
2.6.
Дидактически игри за затвърдяване и развитие на математическите представи
на децата…………………………………………………………………………………………….7.
2.7.
Дидактически игри за запознаване и затвърдяване на познанията на децата с околната
действителност…………………………………………………………………………………….. 8.
3.
Ръководство на дидактичната игра……………………………………………………………..9.

3
1. Дидактични игри. Същност и значение.




Дидактичните игри са специална подгрупа от детските игри, която носи още
названието „Учебни игри”. Те представляват обширна и изключително важна група от игри.
Въпреки това, ако се съди по структурата на тяхната дейност, те всъщност не са отделен и
самостоятелен вид игра. В тях по-скоро се съдържат принципите на всички всевъзможни
видове игри, но все пак под новия и централен аспект на прилагане на тези игри за постигане
на определени възпитателни цели. Изхожда се от многократното потвърденото познание , че
децата в тази възраст особено интензивно се развиват именно в играта.

Всички сравнителни експерименти показват, че при децата от тази възраст волевите
процеси , вниманието, паметта, когнитивните операции и др. протичат по правило
значително по- интензивно и на по-високо ниво в ситуация на игра, отколкото в повечето
други дейности и занимания. Нo тези значителни възможности за развитие не могат
пълноценно да се оползотворят, ако оставим играта да се развива на самотек. Обикновено
децата спонтанно се пристрастяват една или друга игра, така че нерядко с времето си
изграждат едностранчиви игрови навици и интереси, което от своя страна , може да доведе до
едностранчиви игрови навици или недостатъци в психическото развитие.

Чрез дидактическите игри се цели противодействие на тази тенденция, тъй като те
дават възможност за целенасочена, планомерна и системна регулация на детската активност,
без да бъде регламентирана . Ето защо в повечето случаи тези игри от дидактична гледна
точка се обединяват в игрови комплекси: например” дидактични игри за трениране на
вниманието, наблюдателността и бързината на реакцията, за развитие на представите за време
и пространство, за упражняване на говора, за творческо представяне на роли в групата, за
усвояване на колективни умения, за осъзнаване на собствените възможности и колективни
умения и др.

Съдържанието предвидено в различните раздели от учебната програма, определя
задачите на дидактическите игри. Чрез тях се формира и разширява обема на определени
понятия, в други случаи се допълват и уточняват знанията на децата. Придаването на
многоцелеви характер на дидактичните игри е предпоставка за многократното връщане към
тях, т.е. една и съща игра да се използва в разделите на уч. програма с различно
предназначение.

От друга страна едно и също познавателно съдържание може да се овладява чрез
използване на различни игри. Така например с игрите : „Кой какво прави”и „Кой прави
така”децата осмислят значението на думите, започват да ги свързват в изречения, придобиват
умения да съотнасят действията към обектите и обратно. Те овладяват употребата на просто
изречение. При първата игра децата назовават глаголи, а при втората съществителни имена.



расте житото

зеленее плодът

Дърво шуми Зрее нивата

цъфти крушата




Играта трябва да бъде свързана с познавателните потребности на детето и да
стимулира взаимодействието на обект-субект в познавателния процес.

4
При подбор на играта се преценяват игровите действия с оглед на възрастта, игровите
умения и културата на децата. Отчитат се обемът и качеството на усвоените знания,
затрудненията и изявите на отделните деца като цяло, за да се поощри детската
самостоятелност и инициативност.


Освен всичко това дидактическите игри притежават две същностни особености:

1.
Дидактическата игра е тази, в процеса на която единство между
преподаване и учение.
2.
Дидактическата игра е тази, в процеса на която се усвояват компонентите
на учебното съдържание- знания, умения, компетентност и ценностни отношения.

Дидактическата игра е подчинена на общовалидна за играта структура от четири
компонента:
1.
Игров замисъл или още можем да го наречем цел на дидактичната игра. Тя
може да се поставя по различен начин за да създава по-голяма активност при решаване на
задачата.
2.
Познавателно съдържание на дид. игра- дава възможност да се осмислят и
решават познавателни задачи, чрез които ще се реализира учебната цел, решаването на които
води към усвояване на знанията, към формиране на нови умения(гъвкавост, систематика,
досетливост)
3.
Правила на играта- за да не се превърне тя в стихийна дейност, се съобщават
в началото и се обясняват точно, така че да бъдат разбрани от децата.
4.
Игрово действие или ход на играта. Игровото действие може да бъде
сензорно, двигателно, интелектуално или комплексно, в зависимост от познавателното
съдържание и игровия замисъл. Действието в играта може да е бъде единично или
представлява система от действия от страна на децата- с помощта на учителя те разговарят
помежду си, слушат, изпълняват някакви практически действия.

Значението на дидaктичните игри се състои в това , че те подпомагат умствената,
практическата и художествената дейност и се изгражда активна жизнена позиция на детето.
Дидактическите игри позволяват да се отличат индивидуалните особености на всяко дете . С
разнообразните задачи, които се решават, с действията, които се изпълняват в тях, с
богатството от правила и взаимоотношения се създават условия за развитието и себе
опознаването на детето. Общуването с желани играчки и деца в дид. игри създава
благоприятно психическо развитие, което прави личността на детето възприемчиво,
интензивно, работоспособно.


2. Видове дидактични игри



Според дидактичния материал, които се използва за постигане на набелязаните цели те
биват:
1.
Предметни дидактични игри- при които за постигане на определена цел се ползват
конкретни предмети.Те трябва да отговарят на особеностите на игровото съдържание; да
дават възможност за индивидуална и колективна дейност; естетически добре да бъдат
оформени.
2.
Печатни(графически) дидактични игри- това са игри, при които за осъществяването
на учебната цел се използват картини, рисунки и др. При използването им в урока трябва да
се има предвид не само съдържанието на урока, но и цялостната структура на играта -
кръстословици , ребуси лабиринти,разгадаване на картини и т.н.
3.
Словесни дидактически игри- за осъществяване на учебната цел се използва
словото.

5
2.1. Дидактични игри за сензорно възпитание на децата от
предучилищната възраст


Сензорното възпитание лежи в основата на умственото възпитание и от правилното му
и пълноценно осъществяване зависи развитието и на познавателната дейност на детето,
цялостното му психическо развитие и издигане на отделните психически процеси и функции
на по- високо ниво и в по- сложени взаимоотношения.

Дидактическите игри имат огромно значение за натрупване на сензорен опит у детето,
чрез който то ще може да усвои обобщени знания за предметите и явленията от околния
свят.

Дидактичните игри със своята привлекателност и занимателен характер неусетно за
детето и по достъпен за него начин го насочват към правилно възприемане и ориентиране в
околната среда, която е основен източник за умственото му развитие. Необходимо за
развитието на детето е то да бъде насочено към предметите и техните качества, да му се
осигури възможност да действува и борави с тях.

Чрез дидактичните игри , при които качествата на предметите са дадени определено и
конкретно, механизмът на временните връзки довежда до усъвършенстване усетливостта,
развиват се усещанията и възприятията и се повишава тяхната сила; обогатяват се начините
на сетивно възприятие на действителността. Децата се научават да отделят от цялостния
облик на предметите различните свойства, като цвят, форма, величина , пространствено
разположение на предметите.


2.2. Дидактични игри за затвърдяване и разширяване знанията за
цветовете


Цветът като белег на предметите се забелязва рано от децата. Той влияе на емоциите и
затова се възприема по-лесно в сравнение с другите качества на предметите. Въпреки това
обаче децата на 3-годишна възраст трудно се ориентират в цветовете, нямат още трайни
представи, не знаят точните названия. Първоначално при децата от първа група е необходимо
да се постигне различаване на червения цвят, тъй като той се възприема най- лесно. След това
се запознават с жълтия, зеления и синия, а при децата от втора група с белия, черния и
кафявия цвят.

За целта на децата се предоставят на разположение различните познати играчки,
битови предмети, дид. пособия ( знаменца, кубчета и др.), оцветени ярко в горепосочените
цветове с които се провеждат игри- поръчки: „Донеси червените кубчета”;”Нареди синьо
влакче”. Запознаването с цветовете става постепенно, на база усвоен цвят се заучава друг.

След това е необходимо децата да съотнесат цвят с цвят, като извършват избор на
определен цвят по даден образ.Това се постига с игрите: „Шапчица”, „Цветни камбанки”.

Децата от втора група сравнително лесно различават цветовете, но допускат грешки
при близки тонове(червено и розово)Задачите се усложняват, когато децата като децата
трябва да съотнесат определения цвят с цвят от околната действителност.

Децата от трета и четвърта група не само могат да различат отделните цветове, но
постигат и определена диференцировка по отношение на силата на тон, наситеността на
цвета.


Игра:„Подр