Дидактика

11. Предмет,проблемна ориентация,функции,структура,цели и задачи
2. Осн. категории на дидактиката.Закони на обучението,Обучението и образованието като соц. феномен
3. Теории,подходи,изисквания за подхода на образователните съдържания-упр.
4. Учебен пла 2. Осн.

к
атегории на дидактиката.Закони на обучението,Обучението и образованието като соц. феномен
3. Теории,подходи,изисквания за подхода на образователните съдържания-упр.
4. Учебен план,учебни програми,годишно разпределение за СОУ-упр.
5. Теория за целите на обучението.Таксономии на целите на обучението
6. Същност на процеса на обучение-структура и закономерности
7. Същност на ученето.Тео 3. Теории,подходи,изисквания за подхода на образователните съдържания-упр.
4. Учебен план,учебни програми,годишно разпределение за СОУ-упр.
5. Теория за целите на обучението.Таксономии на целите на обучението
6. Същност на процеса на обучение-структура и закономерности
7. Същност на ученето.Теории 4. Учебен план,учебни програми,годишно разпределение за СОУ-упр.
5. Теория за целите на обучението.Таксономии на целите на обучението
6. Същност на процеса на обучение-структура и закономерности
7. Същност на ученето.Теории за ученето
8. Видове учене.техники
5. Теория за целите на обучението.Таксономии на целите на обучението
6. Същност на процеса на обучение-структура и закономерности
7. Същност на ученето.Теории за ученето
8. Видов
е учене.техники
9. Стру
ктура и функции на преподаването.Съвременни дискусионни проблеми
10. 6. Същност на процеса на обучение-структура и закономерности
7. Същност на ученето.Теории за ученето
8. Видове учене.техники
9. Структура и функции на преподаването.Съвременни дискусионни проблеми
10. Класическа и актуална с-ма на принципите 7. Същност на ученето.Теории за ученето
8. Видове учене.техники
9. Структура и функции на преподаването.Съвременни дискусионни проблеми
10. Класическа и ак 8. Видове учене.техники
9. Структура и функции на преподаването.Съвременни дискусионни проблеми
9. Структура и функции на преподаването.Съвременни дискусионни проблеми
10. Класическа и актуална с-ма на принципите на обучение
11. Методи на обучение-същност,класификации,функции,детерминанти
12. Характеристика на отделните групи методи на обучение-упр.
13. С-ми за обучение.Форми на о 10. Класическа и актуална с-ма на принципите на обучение
11. Методи на обучение-същност,класификации,функции,детерминанти
12. Характеристика на отделните групи методи на обучение-упр.
13. С-ми за обучение.Форми на обучение-същно11. Методи на обучение-същност,класификации,функции,детерминанти
12. Характеристика на отделните групи методи на обучение-упр.
13. С-ми за обучение.Форми на обучение-същност и класификации-упр.
14. Урокът като осн. ф-а на обучение. Типология,характеристика, 12. Характеристика на отделните групи методи на обучение-упр.
13. С-ми за обучение.Форми на обучение-същност и класификации-упр.
14. Урокът като осн. ф-а на обучение. Типология,характеристика,планиране и конфериране на уроците-упр.
15. Проблемно уч13. С-ми за обучение.Форми на обучение-същност и класификации-упр.
14. Урокът като осн. ф-а на обучение. Типология,характеристика,планиране и конфериране на уроците-упр.
15. Проблемно учене-упр.
16. Доцимология.Особености на проверката и оценката в НУ
17. Индивид14. Урокът като осн. ф-а на обучение. Типология,характеристика,планиране и конфериране на уроците-упр.
15. Проблемно уч
е
не-у
пр.
16. Доцимология.Особености на проверката и оценката
в НУ
17. Индивидуализация и диференцияция на обучението. Групова дейност
18. Интегративни тенденции на обучението



1. Думата “дидактика”(D) има древногр. произход и означава обучавам, уча, наставлявам. За полагане на осно 15. Проблемно учене-упр.
16. Доцимология.Особености на проверката и оценката в НУ
17. Индивидуализа 16. Доцимология.Особености на проверката и оценката в НУ
17. Индивидуализация и диференцияция на обучението. Групова дейност
18. Интегративни тенденции на обучението



1. Думата “дидактика”(D) има древногр. произход и означ 17. Индивидуализация и диференцияция на обучението. Групова дейност
18. Интегративни тенденции на обучението



1. Думата “дидактика”(D) има древногр. произход и означава обучавам, уча, наставлявам. За полагане на основите на Д, като наука най-голяма заслуга има чешкия 18. Интегративни тенденции на обучението



1. Думата “дидактика”(D) има древногр. произход и означава обучавам, уча, наставлявам. За полагане на основите на Д, к




1.
1. Д1. Думата “дидактика”(D) има древногр. произход и означава обучавам, уча, наставлявам. За полагане
н
а основите на Д, като наука най-голяма заслуга има чешкия педагог Ян Коменски.
Педагогиката и дидактиката не възникват в рамките на философията. С усложняването на социалния опит възниква историческа потребност този опит да се предава преднамерено, целенасочено, в резултат на което възпитанието и обучението продължават да се извършват спонтанно. Възниква училището, а с възникването на училището възниква и педагогиката като наука.
Едва през 17в. Педагогиката се отделя като самостоятелна наука, която Коменски първоначално нарича дидактика. Това разбиране се запазва до Хербарт, който разглежда дидактиката катоПедагогиката и дидактиката не възникват в рамките на философията. С усложняването на социалния опит възниква историческа потребност този опит да се предава преднамерено, целенасочено, в резултат на което възпитанието и обучението продължават да се извършват спонтанно. Възниква училището, а с възникването на училището възниква и педагогиката като наука.
Едва през 17в. Педагогиката се отделя като самостоятелна наука, която Коменски първоначално нарича дидактика. Това разбиране се запазва до Хербарт, който разглежда дидактиката като част от педагогиката, като наука изседваща обучението.
В началото се отъждествява разбирането,че дидактиката трябва да се занимава само с дейността на учителя. През 19в. става ясно, че насочван
е
то на вниманието само в дейността на учителя е много важно, но не изчерпва същността на обучението. Обучението е един бинарен феномен. Учени като Русо, Дюи, Толстой, Кацаров лансират идеята, че истинската дидактика трябва да се интересува и от дейноста на ученика.
През 70-те години на 20в. става ясно, че обучението е диалектическо единство от преподаване и учене. Да се определи предметът на всяка една наука в това число и на дидактиката , означава да се интепретира в съдържателен план един от аспектите на обекта, който е само нежн.
кой е предмет и обект на дидактиката, да се издига въпросът- наука или изкуство е дидактиката. Става дума за една фондаментална грешка, при която некЕдва през 17в. Педагогиката се отделя като самостоятелна наука, която Коменски първоначално нарича дидактика. Това разбиране се запазва до Хербарт, който разглежда дидактиката като част от педагогиката, като наука изседваща обучението.
В началото се отъждествява разбирането,че дидактиката трябва да се занимава само с дейността на учителя. През 19в. става ясно, че насочването на вниманието само в дейността на учителя е много важно, но не изчерпва същността на обучението. Обучението е един бинарен феномен. Учени като Русо, Дюи, Толстой, Кацаров лансират идеята, че истинската дидактика трябва да се интересува и от дейноста на ученика.
През 70-те години на 20в. става ясно, че обучението е диалектическо единство от преподаване и учене. Да се определи предметът на всяка една наука в това число и на дидактиката , означава да се интепретира в съдържателен план един от аспектите на обекта, който е само нежн.
кой е предмет и обект на дидВ началото се отъждествява разбирането,че дидактиката трябва да се занимава само с дейността на учителя. През 19в. става ясно, че насочването на вниманието само в дейността на учителя е много важно, но не изчерпва същността на обучението. Обучението е един бинарен феномен. Учени като Русо, Дюи, Толстой, Кацаров лансират идеята, че истинската дидактика трябва да се интересува и от дейноста на ученика.
През 70-те години на 20в. става ясно, че обучението е диалектическо единство от преподаване и учене. Да се определи предметът на всяка една наука в това число и на дидактиката , означава да се интепретира в съдържателен план един от аспектите на обекта, който е само нежн.
кой е предмет и обект на дидактиката, да се издига въпросът- наука или изкуство е дидактиката. Става дума за една фондаментална грешка, при която некоректно се отъждествява обект и предмет.
Функции на дидактиката-
-научно- теоретична, която се разделя на две: описателно-констатираща и когнитивно-обяснителна
Научно-теоретичната функция е свързана с
открояване на дидактическата
действителност. Обучението- такова, каквото обективно съществува.
-прожностично-конструктивна функция- става дума за екстраполация, моделиране и поставяне на конкретни обекти.





2.Основни категории на дидактиката.Закони на обучението
Категориите това са най-фундаменталните понятия. Те включват знания за педагогическите връзки.
Понятийно-категориялния апарат на дидактиката не е еднороден. Той има събирателен характер.
1 група понятия- философско-методологически (количество, качество, цел, метод, същност...)
2 група понятия- общонаучни (сист
През 70-те години на 20в. става ясно, че обучението е диалектическо единство от преподаване и учене. Да се определи предметът на всяка една наука в това число и на дидактиката , означава да се интепретира в съдържателен план един от аспектите на обекта, който е сам
о

нежн.
кой е предмет и обект на дидактиката, да се издига въпросът- наука или изкуство е дидактиката. Става дума за една фондаментална грешка, при която некоректно се отъждествява обект и предмет.
Функции на дидактиката-
-научно- теоретична, която се разделя на две: описателно-констатираща и когнитивно-обяснителна
Научно-теоретичната функция е свързана с открояване на дидактическата действителност. Обучението- такова, каквото обективно съществува.
-прожностично-конструктивна функция- става дума за екстраполация, моделиране и поставяне на конкретни обекти.





2.Основни категории на дидактиката.Закони на обучението
Категориите това са най-фундаменталните понятия. Те включват знания за педагогическите връзки.
Понятийно-категориялния апарат на дидактиката не е еднороден. Той има събирателен характер.
1 група пкой е предмет и обект на дидактиката, да се издига въпросът- наука или изкуство е дидактиката. Става дума за една фондаментална грешка, при която некоректно се отъждествява обект и предмет.
Функции на дидактиката-
-научно- теоретична, която се разделя на две: описателно-констатираща и когнитивно-обясните
лна
Научно-теоретичната
функция е свързана с откр