Дидактика

ДИДАКТИКА ТЕМИ
ТЕМА 1:
Обучението като социален феномен
1. Обща постановка по въпроса
Обучението може да се разглежда като понятие на различни степени на обобщеност. На най-обобщено равнище то се разбира като процес, в по-конкретен план обучението се интерпретира като социален феномен /процес/, а в най-частен смисъл се разглежда като процес с образователна насоченост.
В корена на думата социален стои лат. soci /etas/ - общество, което означава, че обучението ще бъде анализирано в твърде обобщен план, а именно като обществен феномен. Този разрез дава възможност да се разкрие мисията на обучението в най-глобален аспект.
2. Функции на обучението като социален феномен
2.1. Обучението е част от специалните грижи за израстването и съзряването на детето. Човешкото детство е най-продължително и в този смисъл социализиращата роля на обучението е изключително голяма.
2.2. Чрез обучението се предават на следващите поколения познавателния и производствения опит на човечеството. При ускорените темпове на нарастване на научната, техническата, технологичната и т.н. информация се повишава и значението на обучението за тяхното усвояване.
2.3. Обучението е важно за формирането на качества у личността, необходими за пълноценното й вграждане в обществото. В тази функция се съдържа възпитателната същност на обучението, неговия развиващ характер.
2.4. Чрез обучението се предават културните ценности от поколение на поколение. Особеност на обучението е, че то предава синтезиран опит и знание, синтезирани образци на културни ценности и мн.др.
3. Основни характеристики на обучението като социален феномен
Като всеки социален феномен, обучението притежава общи характеристики на процесите от този клас. В същото време на него са му присъщи и други, специфични за него характеристики. По-важните от тях са:
3.1. Обучението и особено институционализираното е специфично човешки феномен. Резултатите от него са плод на съзнателната дейност на човека, за разлика от животните, при които след обучение /а то е по-скоро е дресиране, упражняване, опитомяване, трениране/ се получават несравнимо по-скромни резултати.
3.2. Обучението е вечна, съществена и обща функция на обществото. С възникването на обществото, възниква и обучението и то ще съпътства винаги неговото по-нататъшно развитие. При това значението на обучението ще нараства във връзка с процесите на глобализация и интеграция в световен мащаб.
3.3. Обучението има исторически характер. Тази характеристика има два аспекта. Първият се отнася до факта, че обучението непременно носи белезите на обществено-историческия момент, в който то протича. Вторият аспект се заключава в приемствеността, без която е невъзможно да се съхранява положителното в образователния опит.
3.4. Обучението има перманентен характер. Знанието остарява с все по-бързи темпове във връзка с взривовото нарастване на обема на информацията. Това обуславя необходимостта от обучение през целия живот, което се осъществява вече и от други институции и канали на информация.
3.5. Обучението има диференциран характер и това се детерминира от различия, обособяващи контингенти с разнородни възможности, интереси, планове и т.н. Обучението има и национален характер на него са му присъщи специфични белези, произтичащи народопсихологията, от традициите в образованието и мн.др.
4. Диалектически аспекти на обучението като социален феномен
Разбирането на обучението като диалектически противоречив процес е предпоставка за непрекъснатото му оптимизиране. По-важни от тях са:
4.1. Обучението се съобразява с природата на ученика и в същото време я изменя. Израз на съобразяването са диференциацията и индивидуализацията на обучението. От друга страна обучението е призвано да развива личността на ученика.
4.2. Обучението удовлетворява потребностите на обществото, но и нуждите на отделната личност.Обществото има потребност от кадри, от всестранно развити личности и т.н. и тя се реализира на първо място от обучението. Нуждите на отделната личност се превръщат в приоритет в така нареченото личностно ориентирано обучение, което е и най-съвременен и най-висш ранг обучение.
4.3. Обучението съдейства за запазването на обществото, но и за неговото развитие. Развитието е възможно, ако нещото е съхранено, ако го има. Обучението съхранява обществото чрез много свои механизми и страни чрез институционализирания си характер, чрез учебното съдържание, чрез социалните общности, които детерминира и мн.др. Развитието се осъществява по пътя на предаването на знание и опит от поколение на поколение, а всяко следващо поколение е носител на повече ценности от предходното поради нарастващите изисквания към него и т.н.
4.4. Обучението подготвя подрастващите за настоящето и в същото време и за бъдещето. Въпросът е за перспективността на подготовката, която се получава в обучението. Това е сериозна дидактическа дилема в настоящата епоха.

Учебно и научно познание

Обща постановка на проблема
Учебно е познанието, което получава учащия в условията на обучение, а научно, това до което достига учения в условията на научно изследователски процес.
Учебното и научното познание се сравняват като процеси чрез търсене на отговори на въпросите какво и как се опознава. От този сравнителен анализ се получава представа за разликите между тях и по-важният резултат как може да се оптимизира процеса на учебното познание.
Сравнителен анализ на учебно и научно познание
Учебното познание е субективно ново познание за ученика, а научното познание е обективно ново познание. То е такова защото е ново за цялото човечество. Учащият усвоява знание, известно до момента, което е подбрано и структурирано за дидактически цели.
Учебното познание е ръководен процес /от учителя/, то се планира, организира и провежда под ръководството на определен субект, а научното познание е самостоятелен процес.
До учебно познание се достига по най-директен път, докато до научното познание пътят е сложен, често основан на пробата и грешката.
Ценността на учебното познание е много по-малка от тази на научното познание, но това не намалява неговото значение учебното познание е необходимата основа, върху която се гради научното.
Мотивите за участие в двата вида процеси са различни по своято
сила и съдържателна характеристика.

ТЕМА 2:
Обект, предмет, задачи и функции на педагогиката
Обект – възпитанието, обучението и образованието като обществени явления и дейности, чрез които се предава и усвоява обществено полезен и личностно значим опит и се подпомага цялостното развитие на човешката личност.

Предмет – закономерностите и механизмите за организиране и функциониране на възпитанието, обучението и образованието с оглед постигането на поставените цели.

Основни задачи:
Разкриване и изучаване на закономерностите на организацията и функционирането на образованието, възпитанието и обучението.
Определяне на целта, задачите, структурата и особеностите на процесите на обучение и възпитание.
Обосноваване на критерии за подбор и структуриране на възпитателно и образователно съдържание.
Разработване на система от принципи, методи, похвати, форми и средства за ефективно осъществяване на образованието, възпитанието и обучението.
Диагностициране и прогнозиране на развитието на образованието, възпитанието и обучението.

Функции – превантивна, социално-икономическа, конструктивна, диагностична, познавателна, формираща.
ТЕМА 14:
Обучението като предмет на дидактиката
Думата „дидактика” има старогръцки произход. „Дидаско” означава обучавам, наставлявам; „дидаскалия” – обучение, образование; „дидаскалос” – учител. От древногръцкото „дидаскалос” идва използваното у нас в миналото название „даскал”.
За основоположник на дидактиката като наука се счита чешкият педагог Ян Амос Коменски (1592-1670) със своето основно произведение „Велика дидактика” или „универсално изкуство да се обучават всички на всичко”. Неговата „пандидактика” включва всичко, което се отнася до възпитанието и обучението.
Постепенно се утвърждава схващането, че педагогиката е родово, а дидактиката – видово понятие. Сега дидактиката, както и теорията на възпитанието, се развиват като относително самостоятелни науки със свой предмет, специфични задачи и методи на изследване. Някои автори определят дидактиката като теория на обучението, други – като теория на образованието, трети – като теория на обучението и образованието. Всяко от тези определения съдържа верни постановки, но има и ограничения, затова често в педагогиката те се използват като равнозначни категории.
Определянето на предмета на дидактиката е важен теоретико-методологически проблем. В най-общ план предмет на дидактиката е съдържанието на образованието (какво да се учи) и организацията на обучението. По-пълно този предмет се определя от И. Харламов така:
Дидактиката определя същността и задачите на обучението.
Дидактиката изследва педагогическите основи на съдържанието на училищното образование.
Дидактиката изучава закономерностите на познавателната дейност на учащите се и пътищата за повишаване на развиващите функции на тази дейност в процеса на формирането на личността.
Дидактиката разработва системата на общопедагогическите методи на обучение и условията за най-ефективното им приложение.
Дидактиката разработва и усъвършенства организационните форми на учебната работа в училище (по Петров, П., 1994, с. 8).
М. Андреев определя като предмет на дидактиката „процесуалното организационно-функционално единство между преподаването и ученето”, а П. Петров – като „единство (взаимовръзка, взаимодействие) между преподаването и ученето върху основата на съдържанието на образованието”.
Според класическата интерпретация предметът на дидактиката е обучението като:
Особен вид обществена дейност, насочена към изпълняване на специфична социална поръчка.
Дейност, осъществявана съгласно научнообоснован проект.
Цялост с процесуална и съдържателна страна, в която възникват специфични дидактически отношения, чиято същност се свежда до единството между социално обусловените дейности преподаване и учене.
Система от отношения, фиксирани в основните дидактически понятия: обучение, преподаване, учене, проект на обучението и др.
Реализирано от колективен субект.
Обект на изучаване и конструиране (Андреев, М., 1996, с.37-38).

2. Същност и специфика на обучението
За понятието „обучение” има много и различни определения в педагогическата наука:
Обучението е целенасочен процес на взаимодействие между учителя и учениците, при който се предават и усвояват знания, умения и компетенции, осъществява се възпитание и развитие.
Обучението е съвместна дейност на учителя и учениците, която включва два взаимно свързани процеса: преподаване и учене.
Обучението е цялостно явление с процесуална и съдържателна страна.
Обучението е бинарна дейност,