Дидактика - лекции

Конспект по Дидактика
1.Обект , предмет , функции, особености на училищната
дидактика
2.Основни категории и събития в езика на училишната дидактика
3.Учебни съдържания – елементи ,компетентностна парадигма
(образец , модел )
4.Документи за учебни съдържания
5.Цели на училищното обучение и образование . Таксономии
(Класификации) на образователните цели
6.Ученето , процеса на училищното обучение .
7.Стилове на учене. Техники на ученето
8.Преподаването като професионална дейност на учителя .
9.Процес на обучение. Закономерности на процеса на обучение .
10. Парадигми на училищното обучение лице в лице.
11. Принципи на училищното обучение.
12. Методи и технолигии на обучението.
13. Кратка характеристика на някои методи на обучение.
14. Системи и външни форми на обучение лице в лице.
15. Урокът като едно от външните форми на обучение –
технология и структури.
16. Технология и дизайн на уроците.
17. Елементи на доцимология (изпит , изпитание)
18. Групов процец на учене.
19. Учене чрез решаване на проблеми .

1 .Обект , предмет , структура , особености на училищната
дидактика
-Структура на съвременната дидактическа проблематика
-Особености на училищната дидактика
-Функции
В етимологически план дидактика се свързва с гръцките думи , има
гръцки произход , от дидаско – обучавам , наставлявам , дидаскалия,
дидагма – урок .
Суборнативно – от горе надолу = йерархично – от долу на горе
-Обект и предмет на уч. Дидактика
Когато става дума за обект на една наука , става дума за
отразяваното . Това е някакъв феномен, събитие , явление , част от
действителността , която ще се изследва , ще се опознава в
някакъв план. Всеки един обект има множество аспекти , свойства
, особености , не е във властта на една наука да изследва всичко . Да
се определи предметът на една наука означава , да се интерпретира
в съдържателен план един от аспектите на обекта , (група
свойства) ,който изследва само тази наука в определен контекст и
не могат да се изследват от никоя друга наука .
Твърде често някои науки имат един и същ обект . Нека сега
конкретизираме кой е обектът на уч. Дидактика ?
Обект на уч.дидактика са преднамерено организираните
целенасочени събития , каквито са учебното обучение и
образование.
Преднамерено означава преднамерено училищно учебно начало .То
има специално селектирано учебно съдържание , което е негов
обект.Спец. технология (методи , форми , средства , техники ) и се
осъществява в специално организирана среда .
Предметът на дидактиката е преподаването и ученето в рамките
на техните взаимоотношения . В рамките на училищното
обучение лице в лице , но надпредметната конкретност и
многообразие на обучението . Подчертава се лице в лице , защото са
възможни и др. Варианти , в рамките на които преподаването е в
др. Форма – напр. Дистанционно , електронно обучение . В
рамките на тези формати преподаването не е класическо .
Преподаването и ученето са фундаментални събития .
Дидактиката изследва целите , съдържанието , закономерностите
, технологиите и формите на преднамерено организираната
дейност на субектите , учители и ученици в рамките на уч.
Обучение . Не може да бъде аспект на никоя др. наука . . .
Особености на уч. дидактика
1.Дидактиката е едба гранична наука , тя е на границата между
социалните и хуманните науки. Социалните науки изследват

различни страни от социалната действителност , а
хуманитарните – различни аспекти от човешката духовност и
култура. Дидактиката снема в себе си характеристики и от
двете области . Коректно е обучението да се интерпретира
като социо-културен феномен , но и като междуповеденчески
такъв.Обучението е културен феномен , имащ отношение към
духовното развитие.
2.Тя е поведенческа наука , при това в рамките на обучението
като събитив , става дума за интерповедение, изследва
поведението в целеви план на участниците в
събитието,съчетава в себе си фундаментална част .
3.Една от когнитивните науки – описва и обяснява възприемането
, преработката и използването на информация от субектите
4.Нормативна наука – лансира норми , предписания , техники ,
технологии , препоръки .
5.Дидактиката е номотетична наука (изследват общото ,
универсалното , повтарящото се , предлагат принципи ,
закономерности , общи правила .
6.Идеографска наука – наука за особеното , уникалното ,
неповторимото , единичното , частното , конкретното .
7.Дидактиката е финалистична наука- предлагат се крайни
резултати във функционалното развитие на личността в
рамките на обучението
8.Детерминистична наука – събитието обучение е подвластно на
причинноследствени зависимости.
-Структура на съвременната дидактическа проблематика
1.Предикативна дидактика -обект , предмет , структура ,
закономерности , функции и т.н
2.Тезаурус (език на уч. дидактика , конструктите и събитията на
уч.дидактика
3.Номотетична дидактика – изследване на закономерностите и
принципите на обучението
4.Идеографска дидактика – изследване на диференциацията
5.Телеономична дидактика – изследване на образователните цели
6.Обектна дидактика – изследване на уч. съдържания
7.Субектна дидактика – изследване на дейностите преподаване и
учене
8.Субекто – обектна дидактика – изследване на процеса на обучение
9.Технологична дидактика – изследване на методите и
технологиите
10.Оценъчна дидактика – проблеми на доцимологията
Функции на училищната дидактика

Да опише , да обясни и да прогнозира . Бихме могли да говорим за
функции на дидактиката , тогава когато тези ценности са се
превърнали в субективно личностно притежание
(интериоризиране)спрямо изучаващия дидактика -
познавателна , ,онтологична (дава общата картина за обучението )
, интерпретативна, систематизираща , информираща ,
оценъчнокритична , аксиологична (ценностна) , праксиологична ,
прогностична ,нормативна , предписателна , технологична .

Тема : Образователни цели . Цели на уч.образование и обучение
.Таксонимии на конкретните цели на обучение .
1.Определение на понятието цел във филосовски план .
2.Определение и особености на образователните цели .
3.Механизми за персонификация. Персонификаци на образ.цели
4.Видове образователни цели.
5.Изисквания за формулиране (писане) на образов. Цели.
6.Таксономии на образов.цели

1. Конструктът цел е философски конструкт .
Първи подход – Анализът на дейността винаги поставя
противоречие между наличната жизнена ситуация и
потребностите . Целта е процесът на преодоляване на това
несъответствие .
Втори подход - Целта е практически достигната връзка между
потребностите и средствата за тяхното преодоляване
Трети подход – Във философски план се има предвид очакван ,
мислим , желан резултат от някаква дейност .Целта е идеалния
образ за онова явление , което трябва да възникне като резултат
от поредстоящи действия . Целта винаги е свързана с поглед ,
проекция в бъдещето. Осн.елемент на всяка една цел е предвиждане
на очакван резултат от някаква дейност .
2. Образователните цели са интегриращ елемент (Защо ? )
Виж по късно . на образователната система , който характеризира
предвиждане на резултатите от нейното функциониране ,
осигурени от определени средства и организация на средата
Особености на образователните цели , произтичащи от
особеностите на събитието обучение .
Социална детерминираност ( = зависимост , обусловеност )
- Детерминизъм + Индетерминизъм
Целта
Във философски план съществуват две диаметрално
противоположни цели - детерминизъм и индетерминизъм . От
позициите на детерминизма , целите на обучението са обусловени
от обективни и независещи от субективната воля и желание на
действащия субект причини . Обратно от индетерминизъм ,
изборът на целите зависи единствено и само от действащия
субект , който в абсолютно свободен в своя избор .
Обучението е събитие , което притежава функции , свързани с
удовлетворяване на непрекъснати социални потребности
(=заявки , изисквания ) , то е механизъм за социално наследяване ,

т.е събитие , чрез което се възпроизвежда социалния опит в
обществото - това иманентно предпоставя соц.
Детерминираност на образов.цели . Те трябва да бъдат адекватни
и наличностните потребности , но и наличието на обществото .
Това , че те са соц.детерминирани ги прави хетерономни ,т.е
външно социално зададени.
-Образователните цели са субективни по форми и обективни по
съдържание . Субективни по форма означава , че носителя на
целта е винаги със знанието на индивида , т.е целта е винаги
субективно-личностно притежание ( моя, твоя , не е нищо
абстрактно ) . Целта може да има и колективен субект
.Обективни по съдържание означава , че материалният носител
(=субстрат ) на образователните цели е обектът уч.съдържания
. Това означава м че целите е възможно да се реализират ,
благодарение на усвояванена определени образов. и уч.съдържания
.Това , че образователните цели са соц.детерминирани ,
хетерономни , субективни по форма и обективни по съдържание
налага учителят да намери най-подходящите механизми и
контексти , така че да се персонифицират.
3. Механизми за персонификация на образователните цели .
3.1 Що е персонификация ?
Препоръчително е учениците да участват при формулиране на
целитеи да виждат ценностните аспекти , личностно-
прагматични съображения,да бъдат значими в постигането на
личен просперитет, благоденствие .
-възможност за реализиране на релевантнии практически цели ,
свързани с предложения проект от учителя
-реална достижимост на целите е свързана с антиципацията
(=предвъзхищението)
-модерност , актуалност на целите
-предпоставяне на успеха и стимулиране , оценяване след успешно
изпълнение на целите
4.Видове цели
4.1 по степен на обобщеност –субординарно(=от най-високото до
най -ниското ниво )Ще я представим субординарно .
4.1.1 Най – общи цели = Цели на целите – Намират се в
документите за УС, закон за Народната просвета , Правилника за
приложение на закона за народната просвета ;предпоставят се
целите на образователната система , закон за степените на
образование , общия образователен минимум .
4.1.2Общи цели –това са цели на ниво учебна програма (виж на
упражнение как са конструирани )

4.1.3Конкретни цели - произтичат от конкретната тема на УС ,
която се реализира в конкретен урок .
4.2 Видове цели според постиженията
4.1.2Цели , ориентирани към норма –Нормата , това е една опитно
изведена представа за очакван краен резултат, който вече се е
случил в представителна извадкаи може да се отнесе към
генералната съвкупност . У нас изследвания за норма няма . Поради
това учителите търсят норми , интуитивно ориентирани към
типични видове поведения като краен резултат.
4.2.2 Цели , ориентирани към стандарт – У нас има държавни
стандарти (в наредба за държавните образователни изисквания ,
стандарти ), където се лансират конкретни цели , от гледна точка
на овладени резултати
4.2.3. Цели , ориентирани към критерий- Те са субективно изведена
представа за очакван , желан резултат, който представлява
еталон за всеки индивидуален случай .
4.3.Видове цели според функциите на обучението – Функциите на
обучението са образователна , развиваща , възпитателна .
Предвид това бихме могли да говорим за три вида цели.
4.3.1.Образователни – обичайно са свързани с усвояването на
определени знания, формулиране на компетентности , те са
предпоставени в учебната програма .
4.3.2. Възшитателни – Може ли към всяка тема от УС да се
реализират възпитателни цели ?

Цели на урока .
Образователни цели.
Когато става дума за възпитателни цели се има предвид
формирането на мироглед, възгледи , компетентности .. в областта
на нравствеността , естетически , социални цели , т.е засягат се
емоционалните цели на личността . (виж нравствено ,
интелектуално , естетическо , социално възпитание)
Когато УС не носят възпитателни послания , не бива да се забравя , че
освен Ус , възпитателните цели могат да имат същия носител –
специф. на педаг. взаимодействие и педагогическите технологии.
Винаги може да се оползотворят възпитателни ефекти и цели в
рамките на интелектуалното въ