Дидактиката в системата на другите педагогически науки

Дидактиката в системата на другите педагогически науки

Дидактиката има силно изразен интегративен характер. Поради това тя влиза във взаимоотношения с широк кръг от дисциплини от системата на педагогическите науки и другите системи.
Най-пряка е връзката между дидактиката и методиките на обучението по отделните учебни предмети, които се изучават в училище. Обектът на изследването на тези дисциплини е общ – това е обучението на подрастващите. Нещо повече. Налице е частично съвпадение между техните предмети, а следователно и между функциите, задачите и методите им. Дидактиката се стреми да установи общите характеристики и закономерности на обучението, валидни за всички учебни предмети. Тя формулира общите принципни положения, които служат като основа при определяне на обема и структурата на учебното съдържание по всички учебни предмети. Поради това тя най-често се назовава обща дидактика. Всяка една методика се занимава с конкретните въпроси, на целите и задачите, съдържанието, принципите,формите и методите на обучението по съответния учебен предмет, изучаван в училище. Поради това най-често методиките на обучението по отделните учебни предмети се наричат частни дидактики. Някой автори ги назовават специални дидактики, но за по-голяма прецизност названието частни дидактики е за предпочитане, тъй като особено през последните години подспециални дидактики се разбират онез науки, които изучават закономерностите на аномалните деца. Отношението “обща дидактика – частна дидактика” се характеризира като отношение между цяло и част. Взаймоотношението между дидактиката и методиката на обучението поотелните учебни предмети непрекъснато се изменяло в процеса на изграждането на системата за педагогическите науки. С развитието на педагогическата наука и практика отделните методики започват да придобиват собствена теоритическа надстройка и сега вече са се обособили като относително самостоятелни педагогически дисциплини, наричани частни дидактики или педагогики (дидактика или педагогика на математиката, биологията и пр.). При това всяка методика има свой предмет, специфични задачи и методи на изследване.
Много тясна връзка съществува между дидактиката и теорията на възпитаването в рамките на класическата, традиционната педагогика теорията на обучението и теорията на възпитанието се разглежда като два основни нейни дяла, всеки от които се отличава със свои специфични особенности. В резултат на засиленито процеси на диференциация и интеграция в областта на педагогическото познание през настоящия век дидактиката и теорията на възпитанието са се обособили като самостоятелни науки. Създадени са благоприятни условия за изграждане на една съвременна интегративна наука, коята да изучава проблемите, имащи общо теоритическо значение за всички педагогически дисциплини- обща педагогика. Обосояването на дидактиката и на теориятна на възпитанието като относително самостоятелни науки води до съществени изменения на техния статут.
Най-стара е връзката на дидактиката с философията както е известно, в миналото педагогиката е существувала е рамките на философията. Освен това обикновено философията се разглежда като обща методология на чстните науки в условията на демократизацията и хуманизирането на нашето общество все повече се осъзнава, че не е целесъобразно една – единствена философска концепция да се поставя в основата на образователната политика да се обявява за всеобща и абсолютна методологическа основа към всички частни науки.
Съвремената училищна дидактика не може да не се основава на постиженията на гносеологията, аксиологията, логиката, етиката, естетиакта и др. В процеса на обученито учителят се стреми учениците да овладяват системни научни знания достъпни методи на научно познание, да развива тяхното логическо мислене. Не помалко важна негова задача е да формира у тях положителни нравствени, естетически и други качества, да ги приучава не само да ценят етичното и естетичното, но и да ги претворяват в живота.
Твърде голям е допирът на дидактиката с различните дисциплини от системата на психологическите науки:
Обща психология;
Генетична психология;
Социална психология;
Възрастова психология;
Педагогическа психология;
експериментална психология;
Изясняването на същността на особенностите на отделните психически процеси и свойствата на личността, разкриването на закономерностите на психическото развитие е необходима предпоставка за научното обосноваване на обученито, за повишаване ефективността на учителите и учениците.
Днес е безпорно,че обученито решава не само интелектуални или психологически задачи, а и има важно значение за физическото развитие на учениците. Ето защо дидактиката е свързана с анатомията, физиологията и хигиената, а същи и с дефектологията. Постиженията на тези науки се отчитата широко от дидактиката, особенно при разработката на въпросите за оптимизация и индивидуализация на обучението.
През последните десетилетия все по-голямо значение за дидактиката придобиват постиженията на социологията и на всички други науки за човека и човаешкото общество. Училището и обучението имат социален характер, подготвят учениците за обществен живот. Особено ценни са постановките на педагогическата сосиология, която се е обособила като междинна научна област, разработваща обща за социологията и педагогиката проблематика.
Напоследаък се засили връзката на дидактиката скибернетиката, която изучава общите закони за ефективно управление на различните процеси. Кибернетичният подход към обучението като управляем процес може да бъде успешен, само когато се отчитат специфичните особености на обучението като социално явление. Особено важна ролялав развитието на съвременната училищна дидактика започват да играят редица нови науки, като:
неврокибернетиката;
биокибернетиката,
евристиката;
семантиката;
синектиката;
семиотиката;
Дидактиката на прородонаучните дисциплини, разглеждана като изследователска област, се занимава с изучаването на процесите на изработване, предаване и усвояване на научните знания. В зависимост от аспектите на найния интерес, тя има допирни точки и с :
история на науката;
епистемология;
антропология;
Разбирасе, при разработване на своята проблематика дидактиката се опира широко върху постиженията на историята на педагогиката и на сравнителната педагогика, които съдържат богат материал, за историята и съвременното състояние на образователните системи в различните страни. При това връзката на дидактиката с другите науки е двустранна. Дидактиката използва постиженията на другите науки и същевременно предоставя на другите науки богат фактически-теоретичен материал от областтна на обучението и подрастващите.
В някои публикации обаче, дидактиката дори не фигурира в системата на педагогическите науки. Преди повече от двадесет години, видният френски педагог Г. Миаларе, въпреки, че отбе;язва някои от същостните проблеми на дидактиката, при определяне на науките за възпитанието ( употребено в най-широк смисъл на думата ), споменава само частните дидактики, т.е методиките на обучението по отделните дисциплини. Той класифицира науките на възпитанието в три големи групи :
Науки, които изследват общите и локалните условия на възпитание и учебните заведения. Тук спадат:
история на възпитанието;
училищна социология;
училищна демография;
икономия на образованието;
сравнително образование;
Науки, които изследват педагогическата релация и възпитателната работа. Към тях Миаларе отнася науките, които изследват непосредствените условия на възпитателната работа :
Физиология на възпитанието;
Психология на възпитанието;
Психо-созиология на малките групи;
Науки за комуникация;
Дидактичните науки за различните дисциплини;
Науките за методите и техниките;
Наууките за оценяването;
Науки за рефлексията и а еволюцията :
Философия на образованието;
Планификация на образованието;
Теория на моделите;
Вижда се, че Миаларе набляга на частните дидактики, а не на науката, изследваща фундаменталните въпроси на обучението. Това негово становище с годините еволюира.
Според други автори, мястото на дидактиката в педагогиката може да се определи съвсем тояно чрез ставнение на нейния предмет с предмета на всяка друга педагогическа дисциплина. Сега вече, за разлика от времето на коменски, от такова сравнение има смисъл, защото нико не преувеличава неимовено много значението на дидактиката, нито пък си позволява да я пренебрегва като твърде важна педагогическа дисциплина.
Слабо развити като отделни научни дисциплини у нас остават предимно: професионалната педагогика, състояща се от поне два дяла – дидактика на професионалното обучение и теория на възпитанието при професионалното обучение. Методологическите основи на педагогиката са едни и същи за общата и професионална педагогика. Основната задача на основите на педагогиката е отстояването на необходимостта от иследване същността на възпитанието, както и на по-обхватното от обученито и възпитанието социално формиране. Позицията на дидактиката сред дисциплините, съставящи систематичната педагогика, е защитетена от нейния предмет на изследнване. Тя си остава винаги тясно свързана и с методиките на обучение. И макар да се развива от български автори, пределно като обща дидактика (при същевременното оспорване на професионалната педагогика да се представя от “своя” дидактика и “своя” теория на възпитанието), нейното вайно значение за формиране професионалния облик на началния и гимназиалния учител за неговата професионална реализация се запазва. При професионалното обучение в средното училище, там , където учебните проблеми са в излишък, дидактическата насоченост е с обратен знак спрямо тази в гимназиалното обучение. Нарочното създаване на учебни проблеми при професионалната подготвка се ограничава и най-често забранява, ако с тяхното поставяне, опасностите, примерно от нараняване, се увеличават.
Следва, че за дидактиката с известни конкретизации има както място, което е безпорно, в систематичната педагогика, считана от общата педагогика и още едно място, което е желателно, в професионалната педагогика, чийто обем е по-малък от този на общата педагогика. Така е, защото последната включва още сравнителната педагогика и история на педагогиката. При възприемането на основите на педагогиката от професионалната в същата степен, характерна за систематичната педагогика, професионалната педагогика става съизмерима по обем с нея. Всяка от тях двете ще има по една “своя” дидактика.
Независимо от раичните насочености, които се изследва връзката на дидактиката с другите педагогически дисциплиние, едно е сигурно – такава връзка съществува и винаги ще съществува. Дидактиката е от голямо значение за педагогическите дисциплини но и те са от голямо значение за нея.

Източници:
Петров