Древна Гърция

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

ОМИРОВ ВЪПРОС

За Омир се знае много малко, а античната традиция смята,че е сляп.запазен е античен портрет на Омир, който го изразява като сляп, но съвременните изследователи приемат, че в портрета няма портретни черти, а че е рез

ООМИРОВ ВЪПРОС

За Омир се знае много малко
За Омир се знае много малко, а античната традиция смята,че е сляп.запазен е античен портрет на Омир, който го изразява като сляп, но съвременните изследователи приемат, че в портрета няма портретни черти, а че е резултат от идеализираната представа на гърците за техния голям творец. След много колебания и спорове вече се приема, че Омир най-вероятно е живял в края на 9ти век или в 8 век пр. Хр. Ако за времето на неговия живот е постигнат консенсус и до ден днешен не е ясно, къде е неговото родно място. Още в античността 9 града спорят за да бъдат негов роден град. Съвременната наука предполага, че най-вероятно е роден в Йония, а не в континентална Гърция. Като Йония в древността се определя егейското крайбрежие на Мала Азия, т.е най-западната част на Мала Азия – това е територия където се осъществява срещата на две различни култури. От една страна това са културите на изтока, а от друга страна са заселилите се там между 11 и 9 век пр. Хр. гър
ци. Възможно
стта непрекъснато да се прави сравнение между тези две културни традиции се оказва изключително ползотворна. А именно с това непрекъсната сравнение се оказва необходимия тласък за зараждане на много нови явления в гръцката култура. (философията, историографията и поезията).
След като ренесансова Европа преоткрива античността, до към средата на 18 в. Омир е възприеман ката безпорен авторитет и исторически извор за ранната история на Елада (гръцкото самопознаване на страната). Около средата на 18 в. с развитието на науката се появяват първите сравнения
о
коло Омир и неговите две поеми „Илиада” и „Одисея”. В резултат на появилите се съмненея се появявя книгата на Волф, който обявява, че Омир никога не е съществувал, съответно „Илиада” и „Одисея” не са негови произведения и че това което е историческа истина в тези поеми е почти нищожно. С тази книга започва периода на хипер критицизъм. Това е периода, когато иследователите имперична информация благодарение на започнали разкопки и открити паметници и се отнасят с много остра критика към постановки, тези, които до този момент са считани за неуспорими. В науката се оформят два лагера – едните подкрепят Волф и дават нови аргументи в помощ на неговата теза и другата група е на онези, които се опитват да реабилитират Омир. В резултат на тези два лагера се натрупват многобройни иследвания върху Омировият въпрос. Нещата остават на кантар до момента в който германския авантюрист Шлиман открива Троя. Защо това е критичният момент? Шлиман тръгва из Мала Азия с Илиада. Големия проблем е, че Шлиман не е подготвен да копае този обект (Троя), защото когато започва разкопките, той копае пластовете на селищната могила в Троя, търсейки селище, което да се отличава със своето богатство. Попада на съкровището на Приам. Когато разкопките на Троя са подновени от американска експедиция се оказва, че селището обявено от Шлиман за Троя на цар Приам е по-старо с около 1000 год. И се отнася към края на трето хилядолетие. По време на тези нови проучвания се оказва, че Троя на Приям е подмината от Шлиман и в значителна степен унищожена от своя откривател архиологически.
След откриването на Троя в проучванията на Омировият въпрос настъпва прелом, въпреки че все още има спорове по отделни въпроси. Като цяло се приема следното:1. че Омир е реална историческа личност, живял в края 9-8 век пр. Хр. 2. приема се, че не той е създал двете поеми, но че той обединява в две общи големи поеми отделни по-малки части, които са били предавани от уста на уста от различни пътуващи певци – аеди (аед) 3. установена позиция е, че и в Илиада и в Одисея има сведения, които се отнасят за различни исторически епохи, което се дължи на факта, че те непрекъснато са пяти и допълвани с нововъведения (иновация). Това означава, че в поемите се съдържат поне три пласта данни. І-ви най-ранният е онзи пласт данни, който се отнася към времето на Троянската война, т.е към късната бронзова епоха. ІІ-ри пласт данни е за времето на самия Омир, т.е времето в края на 8-ми век, когато е започнала великата гръцка колонизация. ІІІ-ти пласт данни – най-късният се отнася към времето, когато поемите са записани (кодифицирани). Записването на поемите става през 6-ти век пр. Хр. в Атина по нареждане на Тирано Пизистрат . човекът, който записва поемите се казва Ономакрит. Когато той завършва записването на поемите срещу него са повдигнати обвинения поради това, че си е позволил да добави свой текст към цялата структура на двете поеми. Когато започват иследванията върху Илиада още в древността в Александрия (Египет) в трети век пр. Хр. се оформя тезата, че така наречената 10-та песен на Илиада е късна добавка, която най-вероятно е на Омикрит. Съществуването на тези три пласта в Илиада и Одисея не ги прави фалшификати, както мисли Волф, а говори за това, че поемите дълго време са се развивали според законите на устното творчество.4. консенсус – единият от тежките спорове в рамките на 19 век и началото на 20 е за това коя от двете поеми отразява по-ранни събития. По-разпространената, ка След като ренесансова Европа преоткрива античността, до към средата на 18 в. Омир е възприеман ката безпорен авторитет и исторически извор за ранната история на Елада (гръцкото самопознаване на страната). Около средата на 18 в. с развитието на науката се появяват първите сравнения около Омир и неговите две поеми „Илиада” и „Одисея”. В резултат на появилите се съмненея се появявя книгата на Волф, който обявява, че Омир никога не е съществувал, съответно „Илиада” и „Одисея” не са негови произведения и че това което е историческа истина в тези поеми е почти нищожно. С тази книга започва периода на хипер критицизъм. Това е периода, когато иследователите имперична информация благодарение на започнали разкопки и открити паметници и се отнасят с много остра критика към постановки, тези, които до този момент са считани за неуспорими. В науката се оформят два лагера – едните подкрепят Волф и дават нови аргументи в помощ на неговата теза и другата група е на онези, които се опитват да реабилитират Омир. В резултат на тези два лагера се натрупват многобройни иследвания върху Омировият въпрос. Нещата остават на кантар до момента в който германския авантюрист Шлиман открива Троя. Защо това е критичният момент? Шлиман тръгва из Мала Азия с Илиада. Големия проблем е, че Шлиман не е подготвен да копае този обект (Троя), защото когато започва разкопките, той копае пластовете на селищната могила в Троя, търсейки селище, което да се отличава със своето богатство. По
п
ада на съкровището на Приам. Когато разкопките на Троя са подновени от американска експедиция се оказва, че селището обявено от Шлиман за Троя на цар Приам е по-старо с около 1000 год. И се отнася към края на трето хилядолетие. По време на тези нови проучвания се оказва, че Троя на Приям е подмината от Шлиман и в значителна степен унищожена от своя откривател архиологически.
След откриването на Троя в проучванията на Омировият въпрос настъпва прелом, въпреки че все още има спорове по отделни въпроси. Като цяло се приема следното:1. че Омир е реална историческа личност, живял в края 9-8 век пр. Хр. 2. приема се, че не той е създал двете поеми, но че той обединява в две общи големи поеми отделни по-малки части, които са били предавани от уста на уста от различни пътуващи певци – аеди (аед) 3. установена позиция е, че и в Илиада и в Одисея има сведения, които се отнасят за различни исторически епохи, което се дължи на факта, че те непрекъснато са пяти и допълвани с нововъведения (иновация). Това означава, че в поемите се съдържат поне три пласта данни. І-ви най-ранният е онзи пласт данни, който се отнася към времето на Троянската война, т.е към късната бронзова епоха. ІІ-ри пласт данни е за времето на самия Омир, т.е времето в края на 8-ми век, когато е започнала великата гръцка колонизация. ІІІ-ти пласт данни – най-късният се отнася към времето, когато поемите са записани (кодифицирани). Записването на поемите става през 6-ти век пр. Хр. в Атина по нареждане на Тирано Пизистрат . човекът, който записва поемите се казва Ономакрит. Когато той завършва записването на поемите срещу него са повдигнати обвинения поради това, че си е позволил да добави свой текст към цялата структура на двете поеми. Когато започват иследванията върху Илиада още в древността в Александрия (Египет) в трети век пр. Хр. се оформя тезата, че така наречената 10-та песен на Илиада е късна добавка, която най-вероятно е на Омикрит. Съществуването на тези три пласта в Илиада и Одисея не ги прави фалшификати, както мисли Волф, а говори за това, че поемите дълго време са се развивали според законите на устното творчество.4. консенсус – единият от тежките спорове в рамките на 19 век и началото на 20 е за това коя от двете поеми отразява по-ранни събития. По-разпространената, канонична теза е, чесъбитията в Илиада са по-ранните, а в Одисея, която фабулно следва събитията в Илиада е по-късната. В тази теза се приема, че сведенията за странстванията на Одисей отразяват в значителна степен преживяванията на гръцките мореплаватели в хода на великата гръцка колонизация, която се поставя в 8-ми 6-ти век пр. Хр. Алтернативната теза настоява, че странстванията на Одисей са отражение не на великата гръцка колонизация, а на ахейските мореплаватели във времето непосредствено преди Троянската война. Към момента се приема, че въпроса коя от двете поеми е по-ранна е некоректен. Към ден днешен се приема, че Омировият епос съдържа едни от най-ранните сведения за гръцката история. Тези сведения се допълват основно от археологическите проучвания. Отново на Шлиман светът дължи и първото археологическо проучване на Микена. Това е ахейски център, чийто цар Агамемнон предвожда гръцките или ахейските войски във войната срещу Троя. Онова, което той открива в Микена, в много голяма степен съответства на описанието в Илиада за микенската войска. В един от гробовите, които Шлиман проучва е открита златна погребална маска и Шлиман я обявява за маската на Агамемнон. В последствие в микенските гробници са открити и други златни маски. Проучването на погребалните дарове, които присъстват в гробовете с златни маски, категорично доказват, че тъй наречената маска на Агамемнон не е негова, защото датира 16-ти век пр. Хр. , до като Агамемнон, за който си мисли Шлиман трябва да е живял през 13 век. Много скоро след разкопките в Микена, англичанинът сър Артър Евънс започва разкопки на остров Крит. По време на тези разкопки на Крит Евънс попода на уникален до този момент обект. Огромна сграда, богато украсена със стенописи, сред които образа на бика е много чест и многобройни изключително ценни предмети. Заради невероятното богатство на откритата сграда, Евънс я свързва с легендарният критски цар Минос. От тук на сетне сградата се приема кото двореца на Минос и