Дупките

Дупките
Есе

Дупките са навсякъде около нас, и нямам в предвид само тези по улиците, дупките са и в хората. Може би всеки човек изминал опредена част от своя живот го осъзнава, все някога. На всеки един от нас му липсва нещо, нещо каквото и да е, осъзнато или не.
Всеки сам за себе си осъзнава каква е дупката в него и с какво точно може да се опита да я запълни. Някои се опитват да запълнят празнотата в себе си с храна, други с наркотици, алкохол, пари, притежания, власт. Тези хора обвиняват почти винаги другия за своята празнота, за това че в стремежа си да я запълнят са загубили нещо по-важно – загубили са целия си живот. В стремежа си да забравят тежък или травматизиращ момент от живота си, някои хора започват да се опитват да запълнят дупката в себе си с храна, алкохол или опиати. Човек се подлъгва от тези временни тапи, които закриват за момент дупката, пристрастява се към тях, без да осъзнава, че като запълва с тях една дупка, разкрива нови. Това пристрастяване води до илюзията за цялост, която някои хора имат. Така пристрастените към храната затлъстяват и стават с наднормено тегло, така пристрастените към алкохола стават алкохолици, така пристрастените към наркотиците стават наркомани.
Хората които се опитват да запълнят празнотата в себе си с пари никога не чувстват задоволство от изкараното (или откраднатото), защото осъзнават, че колкото и пари да печелят, колкото и пари да имат на сметка в банка все някой, някъде има повече от тях. Това дори не им позволява да имат илюзия за пълноценност.
А какво да кажем ние, хората които се заблуждаваме, че в нас няма дупки. Заблуждава ме се, че сме щастливи, че всичките ни нужди са задоволени, че сме пълноценни хора без недостатъци или лоши страни. Не осъзнаваме (или не се интересуваме), че света е динамичен. Не обръщаме внимание нито на малките неща, нито на „големите” – глобалните проблеми. Единственото нещо което ни интересува е да запълваме малките дупчици които се появяват в нас когато видим някоя реклама или билборд. В момента в които разпознаем обекта на желанията си у нас се отваря една дупчица, която може да бъде запълнена само от най-новия смартфон или от този „великолепен ролекс само сега на промо цена”. И така ден след ден, час след час, живота минава докато не се сучи нещо разтърсващо, нещо каквото и да е, нещо което завинаги оставя дупка в нас. Ние сами избираме, дали и с какво да се опитваме да я пълним, или да я приемем такава каквато е –рана, поука, мотив за действие или просто неприятен спомен които ще пазим завинаги.
Също както всеки междуградски път има дупки, така и всеки човек има дупки в себе си. Някои хора имат повече, други по-малко. Някои по-големи, други по-малки. Някои дупки запълнени с фалшива тапа. А други остават завинаги празни като спомен за нещо значимо.
Дупките са част от живота ни в действителността и в самите нас – ние избираме да ги приемем или да ги пълним.

Изготвил:
Марсел Григоров I курс
НУП-ЧЕ Фак.№ 5198