Джон Дюи (1859–1952)

Джон Дюи (1859–1952)


Все по-ясно си представям
училището; училище, където някаква
истинска съзидателна дейност ще
бъде център и източник за
останалите и от която работата ще
тръгва в две направления: от една
страна социалното измерение на
тази съзидателна дейност, а от
друга - допира с природата ще й
дава изходен материал.

Джон Дюи


Произведения:

• “Училището и обществото”
(1899);
• “Как мислим” (1910);
• “Демокрация и образование” (1916);
• “Човешката природа и поведението” (1922);
• “Бъдещото училище” (1924);
• “Опит и природа” (1925)
• “Училището и детето” (1934);
• “Изкуството като опит” (1935);
• “Опит и образование” (1938);


Хронологична таблица:

1859г.– роден в Бърлингтън (Върмант) в търговско
семейство;
1879 г. – дипломира се в университета във Вермънт;
�¾ учителства в Пенсилвания и Върмънт;
�¾ следва философия в университета “Джон-Хопкинс”;
1884г.– защитава докторат за психологията на Кант;
професор по философия и педагогика в Мичиганския
университет, където през 1889 оглавява философския
факултет;

1894г.– застава начело на департамента по педагогика на
Чикагския университет и създава експериментално училище
(през 1896) към него, където изпробва идеите си;
1904г.– професор в Колумбийския университет (Ню Йорк).


Водещи педагогически идеи:

�‰ най-главната функция на образованието в едно демократично
общество е да помогне на детето да оформи характера си –
набор от навици и добродетели – за да се реализира именно
по този начин;
�‰ има тясна и жизненоважна връзка между нуждата да
разсъждаваш и нуждата да възпитаваш;
�‰ опитът на децата и на възрастните е идентичен;
�‰ детето донася в училището четири “вродени импулси” –
импулсите да общува, да изгражда, да търси знанието и да
усъвършенства изразяването си. Тези импулси са неговите
естествени ресурси и са важно условие за активното
развитие на детето;
�‰ упреква традиционалистите, че не свързват изучаваните
предмети с детските интереси и дейности. Педагогиката на
Дюи изисква учителят да впише учебните предмети в опита;
�‰ за да може училището да развие у децата обществено
чувство и демократичен дух, трябва да се организира в
кооперативна общност; да се изгради благоприятна околна
среда, която да подтиква детето да поеме спонтанно
отговорността на едно демократично морално поведение;
�‰ в центъра на програмата на Училището Дюи са заниманията.
Учениците са разделени според възрастта си на 11 групи и
изпълняват най-разнообразни проекти, насочени към
различните традиционни или съвременни занаяти. Най-
малките (4-5 г.) се занимават с добре познати дейности –
готвене, шев, дърводелство; шестгодишните строят с
кубчета ферма, отглеждат жито или памук, събират
реколтата, преработват я и я продават на пазара;
седемгодишните изучават праисторическите времена в
пещери, които сами са направили; осемгодишните се
занимават с пътешествия и приключения (Марко Поло,
Христофор Колумб, Робинзон Крузо); деветгодишните се
изучават местната история и география; десетгодишните се
запознават с колониалната история и изработват копие на
стая от епохата на първите заселници; следващите възрасти
не са така обвързани с определен период от историята,
въпреки че тя заема важно място в обучението им. Техните

занимания са повече свързани с научни опити по анатомия,
електромагнетизъм, политическа икономия и фотография.
Тринадесетгодишните създават свой клуб за дебати, търсят
място за събиранията си и започват да строят специално
помещение, което става емблема на училището. Така в
заниманията практическите дейности се обвързват
едновременно с научно изучаване на материалите и
процесите и с ролята им в обществото и културата;
�‰ образователната теория на Дюи е насочена по-слабо към
детето и повече към учителя;
�‰ приканва учителите да въведат психологията в учебните
програми и да създадат обстоятелства, при които децата ще
срещнат в непосредствената си дейност проблеми, за чието
разрешаване ще имат нужда от знанията и мненията, давани
от науката, историята или изкуството;
�‰ учителят трябва да умее да вижда света едновременно с
очите на детето и с очите на възрастния.


Приноси:

• Стреми се да превърне американските училища в инструмент
за радикална демократизация на обществото.
• Организира училище-лаборатории, в което практически
реализира идеята си, според която образованието трябва да
се изгражда на базата на социалния опит на детето и
неговите интереси. В училището Дюи изпробва хипотезите си
за функционалната психология и демократичната етика. Но
това е училище с малко ученици от заможни среди, в което
обучението се води от ерудирани и много добре подготвени
преподаватели (асистенти от Чикагския университет) и
трудно може да бъде повторено на друго място.
• Едно от най-важните положения в педагогиката на Дюи е, че
предоставя на децата опит от първа ръка в проблемни
ситуации.
• Защитава идеята за разширяване сферите и възможностите за
многопосочно въздействие върху обучението и формирането
на детската личност чрез облагородяване и стимулиране на
чувствата посредством възприемане на художествени
произведения или непосредствено участие в създаването им.
• Формулира идеи и предлага концепции за оценка на
образованието.
• С дейността му в Чикаго е свързано названието “Чикагска
школа в педагогиката”.

• Популяризира философията в качеството й на пропедевтика и
социална педагогика.
• Реформаторските му идеи са особено популярни в Япония,
Турция, Мексико, Съветския съюз и Китай.


Библиография:

Дюи, Дж. Демокрация и образование. Въведение във
философията на образованието. - С., 1946
Дюи, Дж. Опитът като основа на образованието. С., 1941
Дюи. Дж. Трудово училище. - С., 1920
Дюи, Дж. Училището и детето. - С., 1934
Дюи, Дж. и Ев. Дюи. Бъдещото училище. - С., 1924
Уестбрук, Р. Джон Дюи. - В: Мислители на образованието,
- Перспективи. т. 1. - С., 1993, с. 286-301